Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен брачен
състав, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Кристина Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова в.
гр.
дело № 9594 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Н.М.
- ищец по първоначалния иск по чл. 127, ал. 2 СК и ответник по насрещния иск по
чл. 127, ал. 2 СК в първоинстанционното
производство, с която се обжалва Решение
№ 134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 60665/2019 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с което са предоставени, на основание чл. 127, ал.
2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.М.М. на майката С.С.Б., при която
детето да живее; определен е режим на лични отношения на бащата М.Н.М. с детето
Н.М.М., роден на *** г.
Във въззивната жалба се твърди, че
е налице необсъждане на събраните доказателства и липса на мотиви, поради което
решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения.
Моли се да бъде
отменено обжалваното решение, като се предостави на бащата упражняването на
родителските права по отношение на детето Н.М.М., при
когото да се определи местоживеене на детето на посочения в петитума
на исковата молба адрес, като се определи разширен разширен
режим на лични отношения на детето с майката и да бъде осъдена същата да
заплаща месечна издръжка в минималния размер, а именно ¼ от минималната
работна заплата. Претендират се разноски
Ищцата по насрещния иск и ответница по първоначалния иск С.С.Б. е депозирала възражение на въззивната
жалба, с което оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:
Пред Софийски районен съд, III ГО, 92-ри
състав, е предявена молба с правно
основание чл. 143 от СК и чл. 149 СК, депозирана от малолетния Н.М.М., роден на *** г., действащ чрез своята майка и законен
представител С.С.Б., срещу М.Н.М.. По тази искова
молба е образувано първоинстанционно гражданско дело № 45649/2019 г. по описа на СРС.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника М.Н.М., който е предявил насрещна искова молба с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
С определение от 18.10.2019 г., Софийският
районен съд, III ГО, 92-ри състав, не е приел за съвместно разглеждане по гр.
дело №45649/2019 г. предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като
е постановил делото да се докладва на председателя на III ГО за образуване на
друго дело по иска с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК и в резултат на това
е образувано първоинстанционно гражданско дело №
60665/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав.
В срока за отговор, насрещната страна по това
дело /гр. д.№ 60665/2019 г./ – С.С.Б., е предявила насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК,
като с определение от 12.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 60665/2019 г., са приети за съвместно разглеждане, на основание чл.
211, ал. 1 ГПК, предявените от
ответницата С.С.Б. против ищеца М.Н.М.,
насрещни искове.
С
Решение № 134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело №
60665/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, са предоставени, на
основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете Н.М.М., ЕГН **********, на
майката С.С.Б., при която е определено местоживеенето
на детето, определен е режим на лични отношения между бащата М.Н.М. и детето Н.М.М., както следва:
-
всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 18:00
часа в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там. Ако
детето е на детска градина в петък, то бащата го взема от там след приключване
на занятия и го връща в дома на майката в неделя;
-
през лятото (1 юни-15 септември) бащата има право да взема детето за 20
последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Майката се задължава до 01.06 да посочва в кои дни от лятото ще ползва платен
годишен отпуск;
-
през четните години - за Великденските празници - от 10:00 часа на Разпети
петък до 18:00 часа на Великден, а така също както и за времето от 10:00 часа
на 24.12 до 18:00 часа на 27.12,
-
през нечетните години - за Великденските празници - от 10:00 часа на Великден
до 18:00 часа на деня, следващ Великден, както и за Новогодишните празници от
10:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01 на следващата година;
-
след като детето тръгне на училище: през нечетни години първата половина от
есенната ваканция, от зимната ваканция (която не съвпада с Коледните празници)
и от пролетната ваканция (която не съвпада с Великденските празници) за периода
от 10:00 часа на първия ден на ваканцията до 18:00 часа на последния ден от
първата половина на ваканцията; през четните години - втората половина на
ваканциите в същия часови период;
-
за рождения ден на бащата - от 10:00 часа до 18:00 часа;
-
за рождения ден на детето и за именния ден на детето - съвместно с майката, ако
това е невъзможно - за 2 часа на този ден по споразумение с майката, а при
липсата на такова съгласие - за периода от 17:00-19:00 часа.
За да постанови решението си първоинстанционният съд
е съобразил показанията на
разпитаните по делото свидетели К., В.(кредитирана по реда на чл. 172 ГПК, като
майка на ищеца) и С., както и социалните доклади, приети по делото, като е приел, че същите сочат, че и двамата родители
имат подходящи битови и жилищни условия за отглеждането на детето (при бащата
са малко по-добри), подкрепяща среда (роднини по бащина и майчина линия,
съжителстващи с родителя), постоянни доходи (тези на майката са малко
по-високи). Приел е, че безспорно е
установено, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможност да поемат
преимуществено отглеждането на детето. Приел е, че данни за възможни неумения
на майката за грижи за детето по отношение на физическата хигиена (неизрязани
нокти, засъхнала кръв по нослето и пр.) се съдържат единствено в показанията на
св. В.- баба по бащина линия, но е намерил, че нейните показания не могат да се
смятат за напълно достоверни, тъй като е заинтересувана от изхода на делото.
Приел е, че установената по делото
привързаност на детето към всеки един от родителите му и възможностите и на
бащата, и на майката самостоятелно да упражняват родителските права поставя
въпроса за нуждата от промяна на установеното статукво в отношенията между
родителите по повод грижите за детето (§ 1, т. 5, б. „е“ ДР ЗЗДет.).
Приел е, че детето има установен (наложен и поддържан от майката) режим в гр.
София, където преимуществено е живяло още от раждането си и където вече ходи на
детска градина. Приел е, че независимо от обстоятелството, че бащата
често е посещавал детето в София и съответно го е вземал в с. Огняново и в гр.
Радомир, несъмнено е, че детето е свързано предимно с майката и с гр. София,
като е приел че са непредвидими последиците за детето от една промяна на
обстоятелствата, която не се налага от доказателствата по делото, на неговото
местоживеене.
Като е анализирал доказателствата и
установените обстоятелства по делото, Софийският районен съд е приел, че детето
трябва да остане при майката, на която следва и да се предоставят за
упражняване родителските права.
СРС е приел, че на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични отношения, който да позволи да се запази и
засили емоционалната му връзка с детето, както и че той следва да бъде
съобразен с факта на възрастта на детето, силната емоционална връзка на детето
с бащата и добрия родителски капацитет на бащата, както и възможностите на
бащата да полага грижи за детето си, установени по делото от показанията на
разпитаните по делото свидетели - вкл. и св. С., водена от майката, както и че
бащата, който заедно
със свои роднини, има собствен семеен бизнес, има времето и възможностите да
изпълнява този режим.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният
съд е не е мотивирал
извода си, че детето трябва да остане
при майката, на която следва да се предоставят за упражняване родителските
права, като се твърди, че немотивирането на съдебното решение води до
неправилност и незаконосъобразност на същото, поради и което следва да бъде
отменено.
Излага се, че съдебният състав е
направил извод и за преимущественото живеене на детето в град София и
привързаността му към майка му , като в същото време е направил и извода , че
детето е също привързано и към баща си и е останало за дълги периоди от време
при него, обаче в противоречие с
твърдените от бащата факти и събрани в този смисъл доказателства, съдът е възприел, че детето е оставяно на грижите на баща
му и роднини по бащина линия в с.Огняново - абзац 6-ти, стр.2-ра, изречение
2-рб, както и абзац 1-ви, стр.З-та ,изр.1-во. Сочи се, че такива твърдения и
доказателства въобще няма по делото, а твърденията на бащата са за полагане на
грижи и отглеждане на детето в град Радомир и в с.Стефаново, община Радомир, където
въззивникът има собствени имоти и детето се чувства
спокойно и щастливо, когато прекарва времето си с бащата. Във въззивната жалба се
излага, че като не е мотивирал решението си за предоставяне на упражняването на
родителските права на майката и като е определил
местоживеенето на детето при майката, без да е посочен конкретен адрес и без да
е определил размер на дължимата се издръжка, съдът е постановил порочен съдебен акт, който
следва да бъде отменен. Излага се, че съдът е следвало да обоснове защо
смята, че майката е с по-добър родителски капацитет от бащата, което не било
направено.
Излага се, че
в производството по чл.127, ал.1 от ГПК следвало да се уредят всички
взаимоотношения, включително и въпросът за изплащане на издръжка и мотивът на
съда да не постанови размер на издръжка поради висящо производство по чл.143,
ал.1 от СК, вр. чл.149 от СК - гр.д. № 45649/2019г.
по описа на СРС - 92с-в, бил абсолютно
неправилен и незаконосъобразен, тъй като именно в това производство следвало да
се реши въпросът за издръжката, а висящото гр. 45649/2019г. по описа на СРС -
92с-в следвало да бъде прекратено. Сочи се, че при анализиране на свидетелските показания, съдът е
възприел, че показанията на св.В.не могат да се смятат за напълно достоверни,
тъй като същата е заинтересувана от изхода на делото, като този извод на съда
не следвало да бъде възприет, тъй като е неправилен. Сочи се, че по делото се
събрани и други
доказателства за неглижирането от страна на майката
към детето по отношение на физическата хигиена, а именно - неизрязани нокти на
детето, засъхнала кръв по нослето и т.н.
Пред въззивната инстанция са
изслушани родителите, прието е заключението на вещо лице по изготвена
съдебно-психологична експертиза, приобщени са социални доклади по местоживеене
на родителите и детето, изискано е за послужване от Софийски районен съд, ГО,
92-ри състав, гр. дело № 45649/2019 г., от което е видно, че страните по
настоящото дело са постигнали спогодба за издръжката на детето, която е
одобрена от съда.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззивникът
М.Н.М. е посочил, че е със средно образование, завършил спортно училище, има
собствен бизнес, магазин за хранителни стоки, който работи по 12 часа на ден. Въззивникът е посочил, че работи с майка си и може сам да
си определя работното време, като например, когато детето е пет дни при него,
само майка му работи на магазина, а той се грижи за детето и има предостатъчно
време. Заявява, че иска да упражнява родителските права, защото е много привързан към детето, четири
години страда за него, продължава пета година, минал през какви ли не неща,
майка му в началото не искала да го дава, затова той завел дело, защото искал
да си гледа детето.
Заявява, че ако съдът му
предостави родителските права, никога няма да спре детето от контакти с
майката, тъй като тя му е дала живот, тя го е направила баща. Заявява, че не
успели да стигнат до контакт и да заживеят заедно, тъй като майката решила да
остане с родителите си в София. Заявява, че живее в град Радомир, има отделен
лично негов апартамент (отделно от майка му и сестра му), като когато детето е
при него, са на село /Стефаново/, на 7 км от Радомир. Твърди, че е обзавел
апартамент, направил го за детето си. В с. Стефаново пак имало стая за детето,
гардероб имало специално за детето. Ако родителските права останат на майката,
заявява, че иска разширен режим на контакти, колкото е възможно по - често да си
вижда детето. Имало дни, в които детето не искало да ходи на детска градина,
накарало сутрин майка си да му звънят по телефона и казвало: „Тати ела да ме вземеш“.
Възивникът заявява, че не живее с друга партньорка в момента, помагат
му майка му и сестра му. Сочи, че повечето пъти майка му е на село Стефаново, на 7 км. от Радомир. Много
пъти детето казвало: „Баба да ме пази, а ти ходи на магазина да работиш“.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна С.С.Б.,
заявява, че е с висше образование, бакалавър, специалност здравен мениджмънт.
Към момента на изслушването заявява, че
работи в БУЛСАТКОМ на 8 часов работен ден, има първи смени до 17 часа,
до 16 часа, като с колежката й си ги определят, през събота и неделя работи, съответно
две съботи и недели почива, две съботи и недели колежката й почива. Когато
детето е при баща си съобразява тази събота да е на работа. Не е съгласна
бащата да упражнява родителските права. Не казала че е лош баща, напротив и
двамата дават всичко от себе си за детето, грижат се, но не може да се твърди,
че не мисли за детето си. Ако родителските права се предоставят на бащата, иска
възможно най- разширен режим. Ако останат на нея, не е спирала детето, само
имали спор, че не може сутринта от блока да го вземе, а след градина. Имали
проблеми с тръгването на градина, детето постоянно от малко плачело, не искало
да ходи. Заявява, че не живее с друг партньор, разчита на помощта на брат си,
както и на родителите си, като заявява,
че всички живеят в едно жилище. Заявява, че е готова на споразумение с
максимално разширен режим на виждане, заявява, че не е спирала детето да ходи
при баща си. Като примерен режим сочи първите две съботи и недели отделно от
нейния отпуск, летния период както ставало по време на Ковид,
когато изпратила детето при М. и при
майка му повече от месец, за да бъде изолиран
и да не се разболее. Склонна е да упражнява родителските права,
местоживеене при нея и максимално широк режим на детето с бащата.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице З.М. по допуснатата и
изготвена пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза,
Детето Н.М. е отглеждано в семейна
среда от раждането си до момента, то е с изградена и съхранена връзка с двамата
родители и открито заявява своята обич и
положителни емоции свързани с двамата родители. От тестовото изследване на
детето за неговото поведенческо реагиране поотделно към родителите и към тях,
като двойка детето е с равнопоставено отношение към
двамата родители. Между детето и двамата родители е създадена близка връзка,
която е в основата на формиране на ценности необходими за пълноценното му
развитие. Относно емоционалното състояние на детето вещото лице е посочило, че
с детето Н.М. се създава добър контакт
и нагласа за провеждане на изследването. Наблюдава се намалена концентрация на
вниманието при изпълняване на задачите. Търси подкрепа или одобрение от
родителите си. Емоциите, които изразява са с умерена степен на интензивна изразеност със съхранен контрол над поведението и без да се
нарушава логичната последователност по време на изследването. Няма налични
фиксирани травматични емоционални преживявания.
Вещото лице е посочило, че по време не
изследването не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност от страна на
детето към някой от родителите.
Относно родителския капацитет на
родителите, вкл. способността на всеки от тях да се грижи сам, без чужда помощ
за детето, вещото лице е посочило, че родителите са преминали през различни
кризи, свързани със създаване на семейна система, партнирането в семейната
двойка и в родителстването. Не са успели да затворят
границите на тяхната система и са допускали да навлизат различни членове на
разширеното семейство.
От направеното изследване и документите
по делото оценката е за различен стил на родителстване,
съответно майката стил „симбиозо", а бащата
„приемащ". Двамата родители са с добър родителски капацитет и могат
самостоятелно да се грижат за детето без чужда помощ, като при детето не се
наблюдават признаци на родителско отчуждение към никой от родителите.
Относно подходящ режим на лични отношения на
детето с бащата, съответно подходящ режим на лични отношения на детето с
майката, ако е необходимо да има преходен период - какъв да бъде той, вещото
лице е посочило, че детето е с добра връзка и с двамата родители и не е
необходим преходен период. В случая двамата родители заявяват и доказват
възможности за полагане на адекватни грижи за детето.Вещото лице предлага
следния максимално разширен режим на лични отношения на детето с бащата в
случай, че не бъде променен отглеждащия родител:
Всяка нечетна седмица от петък 18 часа
до понеделник 18 часа с ангажимент за подготовка за училище.
Зимната и пролетната ваканция
родителите да си разделят по равно, като изключение се прави само за личните и
семейните празници. Четните години за Коледа и Нова година детето да е при
отглеждащия родител, а нечетните при неотглеждащия с преспиване.
През лятото два пъти по 20 дни да бъде
с неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при
който живее детето. Детето да празнува рождения и именния ден на всеки от
родителите си с преспиване.
Рожденият ден и имения ден на детето да
се празнува в четната година при отглеждащия родител, а в нечетната при другия
родител.
В случай, че съдът реши бащата да е
отглеждащ родител препоръчва същия разширен режим за майката.
Съгласно данните в актуален социален
доклад на ДСП – Люлин, изготвен на 01.04.2024г., по данни от проучване на
майката и детето, се установява, че според майката неразбирателството между
двамата родители е провокирано от това, че бащата желае Н.да учи в гр. Радомир,
където има апартамент. Майката желае детето да учи в гр. София и да посещава
тренировки по футбол, като впоследствие да се занимава и професионално, тъй
като му се отдава и има талант.
Г-жа Б. е споделила, че е искала от г-н
М. да постигнат споразумение и да общуват нормално в интерес на общото им дете,
като е споделила наблюдение, че на детето Н.му е приятно, когато двамата се
разбират, но въпреки това родителите не успяват да поддържат нормални
взаимоотношения. Основни грижи за детето Н.полага неговата майка С.Б..
Тя задоволява изцяло, както базовите му
потребности от подслон, топлина, храна, облекло, емоционална топлота, така и
неговите здравни, образователни и развлекателни нужди. В грижите за детето,
майката има подкрепата и помощта от бабата, дядото и вуйчото по майчина линия.
В социалния доклад е отразено, че г-жа Б.
и Н.живеят в тристаен апартамент, собственост на бабата по майчина линия.
Жилището се състои се от кухня, хол, две спални, тераса, мокро помещение и
санитарен възел. Обзаведено и оборудвано е с всичко необходимо за домакинството
- мебели и електроуреди. За Н.и майката има самостоятелна стая. Малолетният
разполага с лично пространство за занимания, игри, отдих и обучение. По данни
от С.Б., за момчето е осигурено всичко необходимо за възрастта, съчетано със
сигурна и безопасна среда за него.
Относно трудовата заетост на майката в
социалния доклад е посочено, че същата работи в Първа инвестиционна банка като
банков служител, с месечно възнаграждение в размер на 1300 лв., с които посреща
нормално разходите около домакинството и детето. Роднините по майчина линия
оказват активна морална и материална подкрепа.
В социалния доклад е посочено, че
детето Н.познава и контактува с разширеното си семейство, както по бащина, така
и по майчина линия. Майката и детето не живеят изолирано - общуват с близки,
роднини, приятели и връстници.
Посочено е, че Н.е е
ученик в 1-ви клас в 79-то СУ "Индира Ганди", гр. София, като по данни на майката, детето
ходи с желание и интерес на училище, има приятели и обича да играе с другите
деца.
По данни от майката на Н.,
сътрудничество между родителите е налице по въпроси, свързани с отглеждането, възпитанието и
задоволяването потребностите на Н., въпреки, че трудно постигат договорки.
В заключителната част на социалния
доклад е посочено, че за детето
Н.М. са осигурени добри битови условия
и грижи в дома на майката. Потребностите му от подслон, храна, облекло,
образование и социализация са напълно удовлетворени.
Посочено е, че г-жа Б. не ограничава
контактите дете - баща., като майката е споделила, че детето има изградена
емоционална връзка с баща си, която тя не би желала да прекъсва.
Посочено е, че майката има възможност да
осигури на сина си сигурен и спокоен дом, внимание и отношение, както го е
правила до момента. Желае да постигне споразумение с бащата, без да причиняват
излишен дискомфорт и психическо напрежение на
малолетното дете.
Становището на ОЗД при ДПС - Люлин е,
че е в изключителен интерес на детето Н.М.М.,
родителите С.Б. и М.М. да се договорят и да постигнат
споразумение, относно местоживеенето, отглеждането и възпитанието му. Двамата
заедно и поотделно имат ресурса да осигурят на Н.сигурна и спокойна среда, без
малолетното дете да изпада в конфликт на лоялност или да изпитва емоционален дискомфорт.
ОЗД при ДСП-Люлин е заявило становище,
че майката С.Б. има нужния ресурс и родителски капацитет да продължи да
отглежда и възпитава детето Н.М.М. – тя има работа,
доходи, сигурен дом, подкрепяща среда на разширеното семейство, собствени
умения и отговорности да отглежда детето.
ОЗД при ДСП-Люлин е заявило становище,
че на бащата М.М. следва да бъде определен режим на
виждане с Н., съобразен с висшия интерес на детето за пълноценно общуване с
отсъстващия родител и гарантиращ запазване и съхраняване връзката дете -
родител.
От актуален социален доклад на Д „СП“
Радомир, изготвен на 26.03.2024 г. след проведен разговор с бащата, се
установява, че бащата е с постоянен и настоящ адрес:***4 и настоящо
местоживеене:***. Бащата е споделил, че Н.М.М. е
роден на ***г. от връзката на родителите си - С.С.Б.
и М.Н.М.. Родителите са разделени от 2017 година, като с решение на СРС от
месец април 2020г. родителските права над детето са присъдени на майката, а на
бащата е определена месечна издръжка в размер на 200 лева. Към настоящия момент
Н.живее с майка си в гр. София, но има редовни контакти с баща си. Г-н М.
редовно изплаща на майката определената от съда издръжка за сина си в размер на
200.00лв. Споделил е, че може да упражнява родителските права върху малолетното
му дете Н.. Заявил е, че има финансови възможности и подкрепяща среда в лицето
на своите роднини. Той може да разчита на подкрепата на своята майка - С.В.и на
сестра си - В.М..
В социалния доклад е отразено
споделеното от бащата, че до настоящият момент от време той контактува със сина
си ежедневно по телефона, детето често прекарва съботно - неделните дни при
него в с. Стефаново, винаги, когато г-н М. има възможност за това.
В социалния доклад е посочено, че
основни грижи за детето полага неговата майка С.Б. ***. Бащата редовно се среща
със сина си, винаги когато има възможност, ежедневно разговарят по телефона.
Когато Н.гостува на баща си, те пребивават в жилището в гр. Радомир и в
жилището в с. Стефаново, общ. Радомир. И двете жилища са семейна собственост.
Хигиенно - битовите условия са много добри. Отоплението е на камина и ток. За Н.има
обособено пространство. Бащата е осигурил сигурни и безопасни условия за живот
на сина си.
В социалния доклад е посочено, че г-н М.
е управител и собственик на фирма " В.К." ООД- гр. Радомир. Декларира
месечни доходи в размер на минималната за страната работна заплата от 933.00лв.
Работното му време е от 8.00 - 20.00ч. В дните, в които Н.му гостува, той си
взима почивка, за да прекарва повече време със сина си или разчита на
подкрепата на майка си.
Н.познава роднините си по б.л. Детето
общува с двете си баби и леля си. Познава и приятелите на баща си, както и
децата им.
Относно образование, в социалния доклад
е отразено, че през учебната 2023/2024г. Н.е редовен ученик в първи клас на СУ
"Индира Ганди"
гр. София. Бащата е споделил, че майката не го е информирала, къде Н.е записан
в първи клас и въобще не е коментирала с него възможностите за това.
В социалния доклад е посочено, че между
бащата и детето има силна емоционална връзка. Двамата имат ежедневни контакти
по телефона. Н.е щастлив, когато гостува в неговия дом. Привързан е към
роднините си по бащина линия.
В заключителната част на социалния
доклад е посочено, че г-н М. има желание, финансови възможности и подкрепяща
среда, за да се грижи за сина си.
От доказателствената
съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени прецизно и в цялост, се
установи, че страните са родители на детето Н.М.М.,
роден на ***г.
Безспорно е, че родителите живеят
разделено и че детето живее при майката, а с бащата осъществява режим на лични
отношения. Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., което не е загубило своята
актуалност и днес, определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на
децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски
качества на родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът
и другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът
на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да
им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към
децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и
разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в
семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат
децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице,
когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на
родителя, а не поради угаждане и разглезване. Следва да се има предвид и
възрастта на децата, като е прието, че майката е по-пригодна от бащата да
отглежда и възпитава децата на по-ниска възраст.
В настоящия случай и двамата родители са
изразили желание да упражняват родителските права по отношение на детето Н.,
като бащата чрез процесуалния си представител адв. С.И.
в съдебно заседание, проведено пред настоящата съдебна инстанция пледира за
постановяване на решение, с което изцяло да се уважи въззивната
жалба и да се предостави упражняването на
родителските права на въззивника, върху роденото от
съвместното съжителство с ответницата дете Н.. Алтернативно, прави искане и за постановяване на решение за
съвместно упражняване на родителските права.
Видно от заключението на вещото лице и
двамата родители имат добър родителски капацитет, детето има добра комуникация
и с двамата си родители, не се наблюдава конфликт на лоялност и родителско
отчуждение при детето, то е с добра връзка и с двамата родители и не е
необходим преходен период, като и двамата родители заявяват и доказват
възможности за полагане на адекватни грижи за детето, поради което вещото лице
предлага максимално разширен режим на лично отношения на детето с неотглеждащия
родител.
Относно искането на въззивника
за споделено родителство, съдът намира следното: в
случая споразумение за равновременно отглеждане на
детето от двамата родители не се
постигна пред въззивната инстанция, предвид
несъгласието на майката.
По този въпрос съдът съобразявайки т. 2
от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да
бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не
се постигне споразумение по упражняването им, налага извода, че родителските
права следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата
родители, които видно от заключението на вещото лице по приетата СПЕ, имат
добри родителски качества.
Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права на майката, като е съобразил, че установената по делото
привързаност на детето към всеки един от родителите му и възможностите и на
бащата, и на майката самостоятелно да упражняват родителските права, поставя
въпроса за нуждата от промяна на установеното статукво в отношенията между
родителите по повод грижите за детето (§ 1, т. 5, б. „е“ ДР ЗЗДет.).
Правилно СРС е съобразил, че детето има установен (наложен и поддържан от
майката) режим в гр. София, където преимуществено е живяло още от раждането си
и където вече ходи на детска градина, а съобразно доказателствата, събрани във въззивната инстанция, детето вече посещава училище в град
София.
В случая съдът намира, че правилно СРС
е предоставил упражняването на родителските права на майката, тъй като
възрастта, в която се намира детето,
предполага майчина грижа и ласка, майката познава в дълбочина и се
отнася внимателно и грижовно към нуждите на детето, то е израснало в град
София, като не е необходима промяна на установеното положение по отношение на
неговото местоживеене, понастоящем преимуществено в град София.
По делото се доказа, че и двамата
родители имат материалната и финансова възможност да се грижат за детето им в
почти еднаква степен, създадени са нормални битови
условия за детето и при двамата родители, като настоящият съд намира, че
битовите условия и материалните възможности на родителите, не са най-приоритетните критерии за определяне на
родителската годност. В случая съдът съобразява, че съдебната практика дава
приоритет на майката при дете в по-ниска
възраст, като в такъв случай майката следва да се приеме като по-пригодния
родител непосредствено да го отглежда и възпитава.
Въззивният съд приема, че за всяко
дете е от особено значение да расте в позната среда, изпълнена с позитивизъм,
толерантност и приемане, каквито има изградени както при майката, така и при
бащата. Интересът на детето следва да се преценява също и с оглед на желанието
на самото дете и то внимателно да се изследва именно с оглед на неговия
най-добър интерес и при съобразяване, че е поставено в положение да избира в
любовта към родителите му, детето се нуждае от сигурност, за да преодолее тази
криза.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всичките обстоятелства
в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за определяне интереса на
малолетното дете Н., въззивният съд намира майката –
ответница по първоначалната искова молба за по-пригодния родител да упражнява
родителските права по отглеждането и възпитанието на детето, така, както е приел и първоинстанционния
съд, който е достигнал до извод, че майката е по-подходяща за отглеждането на Н.и
правилно е предоставил упражняването на родителските права върху детето именно
на майката, при която е определено и местоживеене на детето, поради което
решението в тази му част следва да се потвърди.
Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е определил местоживеенето на детето при майката, без да е посочен
конкретен адрес и без да е определил размер на дължимата се издръжка,
настоящият съд намира за неоснователни, тъй като под „местоживеене” се има предвид определяне при кое
лице ще живее детето (при единия от родителите, при роднина, близък или трето
лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване,
доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл.59,
ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът
сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, като в случая
правилно, като е предоставил упражняването на родителските права на майката,
съдът е определил местоживеенето на детето при нея. Относно издръжката на детето:
видно от изисканото за послужване
гр.дело № 45649/2019 г. по описа на СРС, въпросът за издръжката на
детето вече е разрешен, като родителите са постигнали спогодба по този въпрос,
която спогодба е одобрена от съда, видно от протоколно определение от 24.11.2021
г., постановено по гр.дело № 45649/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 92
състав.
Относно оплакването, че съдът е
възприел, че детето е оставяно на грижите на баща му и роднини по бащина линия
в с.Огняново, като твърденията на бащата били за полагане на грижи и отглеждане
на детето в град Радомир и в с.Стефаново, община Радомир, настоящият съд намира
следното: действително в мотивите на първоинстанционното
решение, Софийският районен съд, вероятно поради техническа грешка, вместо село
Стефаново е посочил село Огняново, но тази грешка по никакъв начин не
рефлектира върху правилността на решението.
Относно
режима на лични отношения:
С оглед интереса на малолетното дете от пълноценен
контакт и с другия родител, който също е с положителен родителски капацитет,
възможности и условия за отглеждане на детето, въззивният
съд намира, че режимът на лични контакти между бащата и детето Н.следва да бъде по-разширен, при
редуване между родителите относно официалните и личните празници, както и ваканциите
на детето.
Системното общуване на детето с неговия баща е
абсолютно задължително и с оглед неговото бъдещо емоционално и личностно
развитие. Съобразно което режимът на лични отношения следва да бъде определен,
съобразно диспозитива на настоящото решение.
По разноските:
В настоящия случай страните нямат право на
разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителски права, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение.
Съдебното решение се постановява за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 60665/2019 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в която е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични
отношения на бащата М.Н.М. с детето Н.М.М., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на М.Н.М., ЕГН
**********, с детето Н.М.М., ЕГН **********, като
бащата има право да вижда и взима детето при себе си по следния начин:
1. Всяка четна седмица от годината от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като този режим не се прилага за
тридесет дни през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, не
се прилага на 23 юли (рожден ден на майката), не се прилага и за
съответните ваканции и празнични дни, така, както е регламентирано в режимите,
посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12.
2. Два пъти за по 20 дни (два пъти за по
двадесет дни) през лятната ваканция, определена от МОН, с преспиване, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката С.С.Б.,
като последната се задължава до 31 май на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 15 юни на съответната година, и като през посочените периоди
по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 ч. на първия ден до
18:00 ч. на последния ден;
3. През четните години - за Великденските празници, считано от 10:00
часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване. За
същия период на Великденските празници, но през нечетните години, детето следва
да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
4. През четните години – за пролетната
ваканция, считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията, с преспиване. За пролетната ваканция, но през нечетните години, детето
следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00 часа
на 30 декември до 18:00 часа на 02
януари на следващата нечетна година, с преспиване. За същия период на Новогодишните
празници, но през нечетните години, детето следва да бъде с майка си и тогава
не се прилага режимът, отразен в т. 1;
6. През четните години - за рождения ден
на детето, (19.12), с преспиване,
считано от 18.00 часа на 18.12 до 10.00 часа на 20.12, освен ако личният
празник не съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За същия
период по повод рождения ден на детето, но през нечетните години, детето следва
да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
7. През четните години – за 6 май, за 24 май и за 6 септември,
считано от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник, освен ако празникът не съвпада с режима на лични
отношения на детето с бащата. За посочените празници, но през нечетните години, детето следва да бъде с
майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
8. През
нечетните години – за есенната ваканция, определена от МОН, считано от
10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от
ваканцията. За есенната
ваканция, но през четните години детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага
режимът, отразен в т. 1;
9. През нечетните години - за Коледните празници,
считано от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 29 декември, с
преспиване. За същия период на Коледните празници, но през четните години,
детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т.
1;
10.
През нечетните
години - за имения ден на детето (06.12), с преспиване, от 18:00 часа на 05.12 до 10:00 часа на 07.12,
освен ако личният празник не съвпада с режима на лични отношения на
детето с бащата. За посочения
празник, но през четните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не
се прилага режимът, отразен в т. 1;
11.
През нечетните
години – за междусрочната ваканция, определена от
МОН, считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията. За междусрочната ваканция, но през четните
години, детето следва
да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
12.
През нечетните години
– за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния
празник, освен ако празникът не съвпада
с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените празници, но през четните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не
се прилага режимът, отразен в т. 1;
13.
Всяка година -
за рождения ден на бащата (20.06), считано от 18.00 часа на 19.06 до 18.00 часа на 21.06, с
преспиване, освен ако личният празник не
съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата.
14.
При съгласие
между родителите, рожденият и именият ден детето празнува заедно и с двамата си
родители.
За осъществяване на личните
контакти бащата следва да взима детето
от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да
го вземе след учебните занятия от училище /детско, образователно заведение/ и
когато има ангажимент да го заведе на училище /детско, образователно
заведение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 60665/2019 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 139 състав - относно
упражняването на родителските права и определеното местоживеене на детето Н.М.М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.Н.М., ЕГН **********, и С.С.Б., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
Да се връчи незаверен препис от
настоящото решение на всяка от страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2