Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр.С.,  18.04.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                    НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 15518  по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“, гр.С. против решението на СРС, 85 ти състав от 16.09.2015г. по гр.д. № 28043/2015г., с което е осъдена да плати на ЗАД А., на основание чл. 213 КЗ, сумата 1159 лева; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – 357, 67 лева, както и разноските по делото.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно. Останали недоказани механизмът на произшествието и причинно – следствената му връзка с обезщетените от ищеца вреди. Събраните по делото доказателства не сочили, че единствената причина за произшествието било състоянието на пътното платно. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият  ЗАД А. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията във въззивната жалба, съдът излага следното:

Ищецът е изплатил обезщетение по имуществена застраховка Каско за вредите на собственото на застрахования МПС, получени в резултат от попадане на 10.03.2010г. в необезопасена и несигнализирана  дупка на пътното платно на Пернишко шосе, посока гр.Перник. Съществуването на дупка на пътното платно не е удостоверено от изявление на длъжностното лице, тъй като не е съставен  протокол за ПТП. Съгласно разпитаният пред СРС като свидетел водач на увреденото МПС, такъв протокол е бил съставен, но ответникът, в чиято тежест е било да докаже възражението си за наличие на протокол за ПТП, не е ангажирал доказателства за това обстоятелство. Съставянето на протокол за ПТП или друг документ, удостоверяващ произшествието, не е било изискуемо от закона ( ЗДВП и Наредба № 1з-41/12.01.2009г.) Описанието на произшествието в уведомлението – декларация до ищеца изцяло съвпада с показанията на свидетелката Г., която е управлявала автомобила при повредата му. Съгласно тях, на 10.03.2010г. вечерта, по тъмно, към 20, 00 часа, в участъка на Пернишко шосе, посока Перник,  между бензиностанцията на Лукойл и Драгичево, на завой, по покрит със сняг път и при лоша видимост, свидетелката е карала с ниска скорост, видяла е дупка на пътното платно, но не е успяла да я заобиколи, защото е била много голяма, пропаднала е в нея, колата се е завъртяла и е самокатастрофирала в канавката отстрани на пътя. Или повредите на застрахованото МПС не са били причинени от друго ППС, поради което на основание чл. 6, т.4 от Наредба № 1з-41/12.01.2009г., органите на „Пътна полиция“ при МВР не е следвало да посетят произшествието, а документи за  произшествието не се съставят. Ето защо, доказването на последното, вкл. и механизмът на настъпването му, е допустимо с всички доказателствени средства. Съвкупната преценка на събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, както и липсата на такива за различни  релевантни факти, налага безпротиворечив извод, че увреждането на застрахования от ищеца автомобил е резултат от пропадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно в участък от републикански път. Причинно - следствената връзка между така установеният механизъм на произшествието и обезщетените от ищеца вреди е доказана от неоспореното от страните заключение на САТЕ.

Съществуването на други причини за повредите на автомобила, включително несъобразяване на водача на автомобила с конкретните пътните условия, би било основание за съпричиняване на вредоносния резултат. Възражение в този смисъл ответникът не е направил. Съответно не е ангажирал и доказателства за съществуването на такива причини, а тежестта е негова. Ето защо, проведеното от ищеца доказване остава пълно, противно на твърденията по жалбата.

Предвид изложеното, като намира за неоснователни оплакванията в жалбата и отчита, че пред настоящата инстанция няма спор относно размера на обезщетението и материално правната легитимация на страните ( на ищеца като суброгирал се в правата на увредения и  на ответника като бездействал да изпълни законовите си задължения да поддържа пътя),  както и че липсват конкретни оплаквания срещу решението в частта по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното решение.

На въззиваемия се следват поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 404,24 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 85 ти състав от 16.09.2015г. по гр.д. № 28043/2015г.

ОСЪЖДА Агенция П.И., гр.С., бул. М. № * да плати на  ЗАД А. , гр.С., ул. С. К. № * , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 404,24  лева – разноски пред  настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.