Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.С.,
18.04.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
15518 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“, гр.С. против решението на СРС, 85 ти
състав от 16.09.2015г. по гр.д. № 28043/2015г., с което е осъдена да плати на
ЗАД А., на основание чл. 213 КЗ, сумата 1159 лева; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – 357, 67 лева, както и разноските по делото.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно. Останали недоказани механизмът на
произшествието и причинно – следствената му връзка с обезщетените от ищеца
вреди. Събраните по делото доказателства не сочили, че единствената причина за
произшествието било състоянието на пътното платно. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият ЗАД А. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията във
въззивната жалба, съдът излага следното:
Ищецът е изплатил обезщетение
по имуществена застраховка Каско за вредите на собственото на застрахования
МПС, получени в резултат от попадане на 10.03.2010г. в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно
на Пернишко шосе, посока гр.Перник. Съществуването на дупка на пътното платно не е
удостоверено от изявление на длъжностното лице, тъй като не е съставен протокол за ПТП. Съгласно разпитаният пред
СРС като свидетел водач на увреденото МПС, такъв протокол е бил съставен, но
ответникът, в чиято тежест е било да докаже възражението си за наличие на
протокол за ПТП, не е ангажирал доказателства за това обстоятелство.
Съставянето на протокол за ПТП или друг документ, удостоверяващ произшествието,
не е било изискуемо от закона ( ЗДВП и Наредба № 1з-41/12.01.2009г.) Описанието
на произшествието в уведомлението – декларация до ищеца изцяло съвпада с
показанията на свидетелката Г., която е управлявала автомобила при повредата
му. Съгласно тях, на 10.03.2010г. вечерта, по тъмно, към 20, 00 часа, в
участъка на Пернишко шосе, посока Перник,
между бензиностанцията на Лукойл и Драгичево, на завой, по покрит със
сняг път и при лоша видимост, свидетелката е карала с ниска скорост, видяла е
дупка на пътното платно, но не е успяла да я заобиколи, защото е била много
голяма, пропаднала е в нея, колата се е завъртяла и е самокатастрофирала в
канавката отстрани на пътя. Или повредите на застрахованото МПС не са били причинени от друго ППС,
поради което на основание чл. 6, т.4 от Наредба № 1з-41/12.01.2009г., органите на „Пътна полиция“ при МВР
не е следвало да посетят произшествието, а документи за произшествието не се съставят. Ето защо,
доказването на последното, вкл. и механизмът на настъпването му, е допустимо с
всички доказателствени средства. Съвкупната преценка на събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, както и липсата на такива за
различни релевантни факти, налага
безпротиворечив извод, че увреждането на застрахования от ищеца автомобил е резултат
от пропадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно в
участък от републикански път. Причинно - следствената връзка между така
установеният механизъм на произшествието и обезщетените от ищеца вреди е
доказана от неоспореното от страните заключение на САТЕ.
Съществуването на други причини за
повредите на автомобила, включително несъобразяване на водача на автомобила с
конкретните пътните условия, би било основание за съпричиняване на вредоносния
резултат. Възражение в този смисъл ответникът не е направил. Съответно не е
ангажирал и доказателства за съществуването на такива причини, а тежестта е
негова. Ето защо, проведеното от ищеца доказване остава пълно, противно на
твърденията по жалбата.
Предвид изложеното,
като намира за неоснователни оплакванията в жалбата и отчита, че пред
настоящата инстанция няма спор относно размера на обезщетението и материално
правната легитимация на страните ( на ищеца като суброгирал се в правата на
увредения и на ответника като
бездействал да изпълни законовите си задължения да поддържа пътя), както и че липсват конкретни оплаквания срещу
решението в частта по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд следва да
потвърди изцяло обжалваното решение.
На
въззиваемия се следват поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в
доказан размер от 404,24 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 85 ти състав от 16.09.2015г. по гр.д. № 28043/2015г.
ОСЪЖДА Агенция П.И.,
гр.С., бул. М. № * да плати на ЗАД А. ,
гр.С., ул. С. К. № * , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 404,24 лева – разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.