Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №16387 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.511 ал.3 вр. ал.2 вр. чл.506 ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Л.С.М., Ф.М.Д. и С.М.Д. твърдят, че са пострадали
от ПТП, реализирано на 03.02.2016 г. на път І-5, км.204+600, вина за което има
водачът на т.а. „Ивеко” с рег. № *******. Твърдят, че по силата на
разпоредбата на чл.511 ал.3 вр. ал.2 вр. чл.506 ал.2 КЗ ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Ищецът Л.С.М. поддържа, от деликта
е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия
на главата и тялото, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, навяхване и разтягане на
ставите на първи пръст на лява ръка, разстройство в адаптацията. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв.,
като в рамките на настоящето производство претендира сумата от 25 100,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане. Поддържа, че от деликта е претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение в общ размер на сумата от
181,70 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира и
разноски.
Ищецът Ф.М.Д. поддържа, от деликта
е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – изкълчване
на дясна раменна става и счупване на големия тубуркул
на дясната мишнична кост. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40 000,00 лв., като в
рамките на настоящето производство претендира сумата от 25 100,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Поддържа, че от деликта е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи в разходи за лечение в размер на сумата от 40,00 лв., поради
което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ищецът С.М.Д.
поддържа, от деликта е претърпял неимуществени вреди,
свързани с увреждане на здравето – охлузвания по лицето и на дясната подбедрица, кръвонасядания на
дясното бедро и двете подбедрици, болезненост на
двете мишници. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в
размер на 10 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Поддържа, че
от деликта е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи в разходи за лечение в размер на сумата от 40,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът Сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.” в срока за отговор по чл.
367 от ГПК и чл. 373 от ГПК оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
част от сочените от ищеца Л.М. увреждания за здравословното състояние, както и
на част от сочените тримата ищци имуществени вреди. Оспорва и размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди. Релевира и възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
С определение, постановено в
о.с.з., проведено на 17.05.2018 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявения от ищеца Л.С.М. иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същият вече е предявен за
сумата от 30 000,00 лв. и в размера на предявения от ищеца Ф.М.Д. иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като същият вече е предявен за сумата от 40
000,00 лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да
докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована в Сърбия, са претърпели вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 03.02.2016 г. на път І-5 при км.204+600, е реализирано ПТП между
т.а. „Ивеко” с
рег. № *******, управляван
от Д.С. и л.а. „Рено Клио“ с рег. № ******,
управляван от М.Д.М., в който автомобил са пътували ищците, като ПТП е
настъпило по вина на водача Д.С..
Това обстоятелство се установява и от представената по
делото решение №341/06.10.2016 г., постановена по АНД №1213/2016 г. по описа на
Районен съд – гр. Казанлък, влязло в сила на 18.12.2016 г., което съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се
в него материали.
Видно от
описаното по-горе решение, Д.С. е осъществил виновно деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.4 б. „б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 пр.3 НК, като на 03.02.2016 г. на първокласен път І-5 при км.204+600, при
управление на т.а. „Ивеко” с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1, чл.38 ал.3, чл.25
ал.1 и ал.2 и чл.26 изр.1-3 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил средна
телесна повреда на ищеца Ф.М.Д..
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
ПТП е настъпило при маневра „ляв завой“ от страна на водача на т.а. „Ивеко“, при която маневра е навлязъл в лявата лента, където
се е намирал л.а. „Рено Клио“, като към момента на
удара л.а. „Рено Клио“ се е движил със скорост от
87,44 км/ч, а т.а. „Ивеко“ - с 36,5 км/ч, а към
момента на удара л.а. „Рено Клио“ се е движил в
лявата лента за движение, а т.а. „Ивеко“ е бил
разположен косо със задна лява част в лявата пътна лента.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Ивеко”
с рег. № *******, е извършил виновно противоправно
деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1, чл.38 ал.3, чл.25 ал.1 и
ал.2 и чл.26 изр.1-3 ЗДвП.
По делото
не се спорни следните обстоятелства: че ответникът е страна – членка на системата „Зелена карта" по Лондонската типова
конвенция от 1953 г., поради което дължи изплащане на застрахователно
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, в случай,
че застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно
издаден сертификат „Зелена карта“; соченият деликвент
има качеството на застраховано лице поради наличие на застрахователно
правоотношение със застраховател на друга
държава – членка и е притежавал валиден сертификат „зелена карта“, който
покрива отговорността на водача на МПС в чужда държава в случай на причиняване
на вреди на трети лица, поради което действието на разглеждания вид застрахователен
договор, функциониращ под системата „Зелена карта“, към момента на настъпилото
на територията на Република България произшествие от 26.12.2011 г. - по силата
на чл.506 ал.2 и ал.3 КЗ и т.3.1 и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на
бюрата от 30.05.2002 г., ревизирани на 29.05.2008 г., е породило задължението
за НБЗБАЗ - в качеството му на „Национално застрахователно бюро“ по този
международен акт, за обезщетяването на увреденото лице от това събитие в
съответствие със законовите разпоредби на Република България в тази материя;
ответникът НББАЗ е признат за единствен представител пред международните
застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори
за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите,
държателите и водачите на моторни превозни средства.
По исковете, предявени от ищеца Л.С.М.:
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта
е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От представената по делото епикриза, издадена от
УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД – Стара Загора, се
установява, че ищецът е постъпила в лечебното заведение на 03.02.2016 г. по
повод ПТП с контузия на главата и тялото, болки в шията, лявата гривнена става и лявата подбедрица,
главоболие, проведено и е медикаментозно лечение и е изписана на 05.02.2016 г.
с препоръка шията да бъде имобилизирана с мека шийна яка за период от 30 дни.
Представени са още съдебномедицинско удостоверение, медицински направления,
амбулаторни листове.
От приетото по делото
заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП ищецът е получила следните травматични увреждания: контузия
с кръвонасядане в дясната задушна област на главата с
мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнание; навяхване на шията;
контузии с кръвонасядания по задните повърхности на
двата лакътя; контузии с кръвонасядания по гръбна повърхност на лявата длан в основата на ляв палец с
множество точковидни охлузвания; контузии с кръвонасядания
на двете странични области на таза над предните бодилести
израстъци на хълбочните кости; контузии с кръвонасядания
по предните повърхности на двете подбедрици в
средните им трети. След подобно сътресение на главен мозък, при спазване на
режим и преписано лечение оплакванията от главоболие, световъртеж, отпадналост
и т.н.т. продължават около 25-30 дни. След навяхване на шията с разкъсване на междупрешленни връзки е необходима имобилизация
за период от 4-6 седмици. В конкретния случай при пострадалата симптоми на шийна травма са били налице и повече от 2 мес. след инцидента и към настоящия момента, като с оглед
установените ръбови остеофити
на шийните прешлени, не е възможно да се изключи тази
симптоматика да е свързана с болестни, а не с травматични промени. От
заключението се установява още, че на 11.04.2016 г. са установени и данни за персистиращи последици от травмата на палеца на лявата ръка
– травматичен оток и болезнени движения на дланно-фалангеалната
и междуфалантеалната става.
От приетото по делото
заключение на допълнителната СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че при ищеца при постъпването и в болница непосредствено след ПТП е
констатирано еднократно леко занижение на стойности
на хемоглобин и хематокрит при нормални стойности на
еритроцити, което не говори за изявен анемичен синдром, а тези стойности могат
да се обяснят с причинени от травмите локални кръвоизливи. В о.с.з. вещото лице
сочи, че няма връзка между процесното ПТП и
евентуално развил се анемичен синдром при ищеца.
От приетото по делото заключение
на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното
ПТП е дало отражение върху психиката на ищеца, което отражение се е изразило в
отключване на разстройство в адаптацията, превалирало
няколко седмици след инцидента в посттравматично стресово разстройство, а към
настоящия момент при ищеца се наблюдават да персистират
недекоактуализирани симптомити
на разстройството. В о.с.з. вещото лице сочи още, че ищецът е без болестни
промени и без личностови разстройства, а
разстройството е в емоционалната сфера, т.е. няма данни за психично заболяване.
От показанията на свид. М.М. се установява, че след
процесното ПТП ищецът е имала болки в гръдния кош,
посиняване на пръстите, на корема и на краката, била е в болница на легло, с шийна яка и катетър, получила е кръвоизлив. Свидетелят сочи
още, че след произшествието ищецът е имала силно главоболие и болки в гръдния
кош, а шийната яка я е носила 2 мес.,
а към настоящия момент има болки в гръдния кош при студено време и е
по-емоционална – стресира се при качване в кола.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на
ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът
на възстановяване е със средна продължителност и не се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП ищецът е била на 36 години, т.е.
касае се за млад човек в трудоспособна възраст, както и наличието на остатъчни
травми – развилото се посттравматично стресово разстройство. С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 12 000,00 лв.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него разходи за лечение и възстановяване,
представляващи заплатени потребителска такса и медицинска услуга, както и
заплатени консумативи и лекарства.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№**********/05.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 11,60 лв. -
потребителска такса, фактура
№**********/08.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 20,00 лв. - за
запис на ЯО изследване на CD, фактура №7048/09.02.2016 г. и
фискален бон към нея за сумата от 51,00 лв. - шийна
яка и подлакътна туника, фактура
№**********/09.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 40,00 лв. -
преглед за телесни повреди с издаване на документ, фактура
№**********/11.04.2016 г. за сумата от 14,33 лв. - лекарства, фактура
№**********/08.03.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 44,77 лв. -
лекарства.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че разходите, съгласно описаните по-горе
фактури и фискални бонове, са оправдани и необходими за лечението на ищеца.
Поради
изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното
ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение -
заплатени лекарства, консумативи,
потребителска такса и такси за медицински услуги, които вреди са в общ размер
на сумата от 181,70 лв.
По исковете, предявени от ищеца Ф.М.Д.:
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта
е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От представената по делото епикриза, издадена от
УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД – Стара Загора, се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 03.02.2016 г. по
повод ПТП с силни болки и невъзможност да вдига дясната си ръка, проведено му е оперативно /закрито наместване на
дислокация на рамото, репозиция на луксацията и фиксация с мека имобилизация/ и медикаментозно лечение и е изписана на
05.02.2016 г.
Представени са още съдебномедицинско удостоверение и амбулаторен лист.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: изкълчване на дясната раменна става и счупване на
големия туберкул на дясната мишнична
кост, като му е извършено закрито наместване на дислокацията на дясното рамо и
му е поставена имобилизация. Вещото лице сочи още, че
след подобни увреждания се налага имобилизация на
ръката за около 30-40 дни, а при благоприятно протичане на оздравителния процес
средностатистически възстановяването на ръката настъпва за около 2-2,5 мес. от датата на травмата. От заключението се установява
още, че в конкретния случай, независимо от лечението, е настъпило като
усложнение втвърдяване на ставата. Тази персистираща
последица от увреждането не е необичайна и за преодоляването и се изисква
продължително лечение в ЛФК и рехабилитация.
От показанията на свид. М.М. се установява, че след
процесното ПТП ищецът е бил със счупена и изкълчена
ръка, която е била обездвижена за 1 мес., а 2 мес. ищецът е имал болки. Към настоящия момент ръката го
боли при вдигане.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността
на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и оперативно, и
консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност
и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът е била на 16 години, т.е. касае се за дете, както и че към настоящия
момент е напълно възстановен - липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 20 000,00 лв.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него разходи за лечение, представляващи
заплатена такса за преглед.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№**********/09.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 40,00 лв. -
преглед за телесни повреди с издаване на документ.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, разходите, съгласно описаната по-горе фактура
и фискален бонове, са оправдани.
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното
ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение –
заплатен медицински преглед, които вреди са в размер на сумата от 40,00 лв.
По исковете, предявени от ищеца С.М.Д.:
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта
е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №34-2016, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил:
охлузване на лицето и дясната подбедрица, кръвонасядания на дясното бедро и двете подбедрици,
болезненост на двете мишници.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: продълговато дъговидно охлузване в лявата страна на
лицето; данни за контузия – болезненост в двете мишници; контузии с кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясното бедро;
контузии с кръвонасядания по предната повърхност на
дясната подбедрица и по предната повърхност на лявата
подбедрица.
От показанията на свид. М.М. се установява, че след
процесното ПТП ищецът е имал рана на лицето и
натъртвания по цялото тяло.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността
на болката не е била значителна, че липсват данни за проведено на ищеца
лечение, както и че не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП ищецът е била на 14 години, т.е. касае се за дете, както и че към настоящия
момент е напълно възстановен - липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 2500,00 лв.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него разходи за лечение, представляващи
заплатена такса за преглед.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№**********/09.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 40,00 лв. -
преглед за телесни повреди с издаване на документ.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, разходите, съгласно описаната по-горе фактура
и фискален бонове, са оправдани.
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното
ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение –
заплатен медицински преглед, които вреди са в размер на сумата от 40,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото
се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр.
решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
автомобилът, в който са пътували ищците е фабрично оборудван с два триточкови
инерционни колани на предните две седалки и три колани на задните седалки.
От приетото
по делото допълнително заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че не може да се направи извод дали ищците са били или не с
поставени колани. Вещото лице сочи още, че всички установени при ищците травми
могат да се получат и при поставени предпазен колан.
При тези
данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищците са
пътували без поставен предпазен колан, т.е. не се установи нарушение на
разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това се установи безспорно и категорично,
че ищците биха получили процесните травми и при
поставени обезопасителни колани, т.е. липсва причинна
връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат.
В тежест на ответника
е да докаже способ за погасяване
на задължението. Последният твърди и доказва плащане на сумата от
4132,00 лв. на ищеца Л.С.М. с преводно нареждане за
кредитен превод от 16.05.2017 г. Спорно е дали с него частично е погасено задължението на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.66 ЗЗД, кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение
на части, макар задължението да е делимо. Следователно,
за да е с погасителен ефект плащането следва да е прието от
ищеца по делото или по
аргумент от чл.75 ал.1 изр.2 ЗЗД последният да се е възползвал
от него. Доказателства за приемане на частичното
изпълнение не са събрани, поради
което то не е с погасителен ефект за задължението
на ответника. Други доказателства за реализиране на способ за
погасяване на задължението по делото не са
сочени, респ. събрани, поради което и съдът не
може да приеме,
че е налице частично плащане.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца Л.С.М. иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява частично основателен
до размера на сумата от 12 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер, а предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди – изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца Ф.М.Д. иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява частично основателен
до размера на сумата от 20 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер, а предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди – изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца С.М.Д. иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява частично основателен
до размера на сумата от 2500,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер, а предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди – изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер.
Върху тези суми следва да бъде
присъдена законната лихва за забава, считано от 12.05.2016 г. до окончателното
им изплащане, с оглед депозиране на претенциите на ищците пред ответника на 12.02.2016
г. Въпросът за момента, от който се присъжда лихва за забава върху претендираните обезщетения по чл.511
ал.3 вр. ал.2 вр. чл.506
ал.2 КЗ,
е изрично уреден в разпоредбата на чл.511 ал.3 КЗ, която препраща към чл.496
ал.1 КЗ. Съгласно последната, увреденото лице има право на законната лихва за
забава след изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ от предявяване на претенцията
пред застрахователя. В случая не намира приложение нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД, касаеща мораторните лихви по
искове за обезщетение от непозволено увреждане, предявени срещу деликвента или пряко срещу неговия застраховател, тъй като
НББАЗ не е застраховател, нито деликвент, а законът
му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е
поискано от пострадалите.
С оглед
изхода на делото е направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на сумата от 2645,37 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1530,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 433,10 лв., представлява депозити за
вещи лица.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размера на
сумата от 283,45 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 5,70 лв.,
представляваща такса за съдебни удостоверения и сумата от 3462,63 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ищеца и Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и С.“, според което ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
6240,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен
съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да
бъде намалено до минималния размер или сумата от 3462,63 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на Л.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.511 ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.506 ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 03.02.2016 г. на път І-5, км.204+600, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 03.02.2016
г. – 12.05.2016 г., сумата от 181,70 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за имуществени вреди - заплатени
лекарства, консумативи, потребителска
такса и такси за медицински услуги, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва за периода 03.02.2016 г. – 12.05.2016 г.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на Ф.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.511 ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.506 ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 20 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 03.02.2016 г. на път І-5, км.204+600, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 40
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 03.02.2016
г. – 12.05.2016 г., сумата от 40,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатена
такса за медицински услуги, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва за периода 03.02.2016 г. – 12.05.2016 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на С.М.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, действащ със съгласието на Л.С.М. - майка,
на основание чл.511 ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.506 ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 2500,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 03.02.2016 г. на път І-5, км.204+600, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 10
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за
периода 03.02.2016 г. – 12.05.2016 г., сумата от 40,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатена такса за медицински услуги, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва за периода 03.02.2016 г. – 12.05.2016 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на адв.
П.К., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 2645,37 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 1530,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 433,10
лв., представлява депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Л.С.М.,
ЕГН **********,
адрес: ***, Ф.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и С.М.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, действащ със съгласието на Л.С.М. – майка,
да заплатят на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 3751,78 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: