Определение по дело №1446/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.

Образувано е по частна жалба на С.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, против определение № 1611/29.06.2023 г., постановено по адм. д. № 954/2023 г. по описа на АдмС Бургас, с което върната исковата му молба против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба в указания от съда срок.

В частната жалба се сочи незаконосъобразност на така постановеното определение и се иска неговата отмяна и връщане делото обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – ГД "ИН"–София, в законоустановения срок по чл. 232 АПК депозира писмено становище по жалбата, като представя писмени доказателства.

Бургаският административен съд, ХIV касационен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба, възраженията на ответника по нея и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл. 230 АПК, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са накърнени с акта, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Административен съд Бургас е бил сезиран с искова молба, предявена от С.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, против ГД "ИН" – София за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Ищецът е направил искане да бъде освободен от дължимата за производството държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. Представил е декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че не притежава имущество. От представена справка от Затвора Бургас съдът е установил, че С. е получавал парични преводи през 2023 г., а именно: за м.февруари-150.00 лева; март-100.00 лева; април-100.00 лева и май-200.00 лева, от които е следвало да предвиди такса в размер на 10.00 лева. С определение №1441 от 12.06.2023 г. ищецът не е освободен от дължимата за производството държавна такса и не му е предоставена правна помощ за процесуално представителство; исковата молба е оставена без движение с указание за заплащане на държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева по сметка на Административен съд Бургас и представяне на доказателства за това по делото, в 7-дневен срок; предупреден е, че при неизпълнение на указанието в посочения срок, исковата молба ще му бъде върната. Така постановеното определение е връчено на ищецът на 15.06.2023 г. В предоставения 7-дневен срок, който е изтекъл на 22.06.2023 г. указанията на съда не са изпълнени, поради което съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Определение № 1441/12.06.2023 г., с което на ищеца са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. е съобщено на С. на 15.06.2023 г. Видно от приложените от ответника писмени доказателства, още на същия ден е депозирана молба от ищеца до началника на Затвора – Бургас (л. 12), с която моли да бъде разпоредено заплащане на сумата от 10 лева от картовата му сметка в полза на Административен съд – Бургас по адм. д. № 954/2023 г. На 20.06.2023 г. е изготвено становище от ИСДВР инсп. Петър Леков адресирано до началника на Затвора (л.13), в което е дадено положително становище за заплащане на таксата от личната сметка на С.. На 21.06.2023 г. е поставена резолюция с отбелязано „Да“ на молбата, от началника на Затвора. В последствие обаче сумата от 10 лв. е преведена на 26.06.2023 г., видно от приложеното платежно нареждане на л. 14 от делото.

При така установените факти, настоящият тричленен състав на Административен съд – Бургас, счита, че не са били налице предпоставките за връщане на исковата молба. Действително, съобщението с дадените указания от съда е получено на 15.06.2023 г., като 7-дневния срок е изтекъл на 22.06.2023 г.. Таксата е внесена на 26.06.2023 г., след изтичане на преклузивния срок. От приложените доказателства обаче се установява, че С. е сезирал началника на Затвора своевременно с молба от 15.06.2023 г., след като е получил съобщението за постановеното определение № 1441/12.06.2023 г., в което са му били дадени указания за внасяне на ДТ. Последвалото забавяне е в следствие на действията на служителите на Затвора, които са извършили превода едва на 26.06.2023 г., след изтичане на определения от съда 7-дневен срок, поради което ищецът не следва да понесе негативите от това забавяне.

С оглед на горното, съдът намира, че исковата молба на С.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, против ГД "ИН" – София е редовна, с оглед на което оспореното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Бургаският административен съд, ХIV касационен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 1611/29.06.2023 г., постановено по адм. д. № 954/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – Административен съд - Бургас, за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от С.П.С. искова молба против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: