Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.гр.дело № 4182
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца Застрахователна компания „Л.И.“
АД чрез юрк. Г.срещу решение 31308/05.02.2019 г. постановено по гр.д.
59803/2018 г. по описа на СРС, 163 състав, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск, с правно основание чл.415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД срещу ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 521,00 лв. регресно остатъчно задължение по щета № 0015-1261-15-416233 в следствие на
ПТП от 26.02.2015 г. и застрахователна полица № 93001510007569 с валидност
07.02.2015 г. -06.02.2016 г. с включени 20,00 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законна лихва от 07.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №37584/2018
г. на СРС, 163 състав.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно.
Излага се, че застрахователното обезщетение вследствие на процесното ПТП е
следвало да се определи на основание чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, т.е да е равно
на размера на вредата към деня на настъпването ѝ. Поддържа се, че по
делото е приложена фактура за извършения ремонт на увреденото МПС / факт. №**********/23.02.2016
г./ на стойност 1 116,96 лв., която
не е взета предвид при определяне на пазарната цена на ремонтните услуги, а
единствено съдът е взел предвид заключението на вещото лице. Застрахователят по
застраховка „Каско“ е заплатил действителния размер на имуществената вреда,
определена съобразно доказателствата за извършен ремонт на МПС в сервиз и до
който размер следва да бъде определено вземането му от ответника –
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“. Излага се, че първоинстанционният
съд в противоречие с чл. 213, ал.1 от КЗ е приел, че разходите за ликвидация на
щетата не подлежат на възстановяване, доколкото същите са обичайни разноски за
определяне на платеното обезщетение по смисъла на чл. 213 от КЗ. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника
З. „Б.И.“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Приложим по делото е именно отмененият Кодекс за застраховането,
тъй като съгласно пар. 22 от Кодекса за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. за застрахователните договори, сключени
преди влизане в сила на кодекса, какъвто е и процесният, се прилага част
четвърта от КЗ /отм./. Дадената от районния съд правна квалификация на иска по
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ като такъв по чл. 411 КЗ не се отразява върху
допустимостта и правилността на обжалваното решение, тъй като и при двете
правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти и обстоятелства,
без да се променя и начинът на разпределяне на доказателствената тежест.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е неправилно в
частта с която е отхвърлен иска на ищеца за заплащане на сума за ликвидационни
разходи. В частта с която е отхвърлен иска за заплащене на остатъчно задължение
по заплатено от застрахователя на застрахован по застраховка „Каско“
обезщететение в претендирания размер от 501,00 лв. първоинстанционното решение
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове
за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това.
Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност".
Районният
съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Между страните не е спорен
въпросът налице ли са в конкретния случай предпоставките на чл. 213, ал. 1 КЗ
за суброгация на ищеца в правата на Ангел Янков / застрахован при него по
застраховка "Каско" за автомобил рег. № ******, марка „БМВ“, модел „Х5“ застрахователна полица № 93001510007569/
срещу ответника, като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на
вредите А.Т./ собственик на автомобил
рег. № ******, марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“/ при
процесното ПТП от 26.12.2015 г. на изхода на паркинга на Гранд Мол- гр. Варна.
В настоящият случай единствения спорен
между страните въпрос е относно размера на щетата, за която се дължи обезщетение,
доколкото ответникът е направил доброволно извънсъдебно частично плащане в
размер на 615,96 лв., а ищецът с исковата молба претендира остатъчно задължение
в размер на 501,00 лв., доколкото е заплатил сума в размер на 1116,96 лв. за
ремонта на увреденото МПС в сервиз на „М Кар“ ООД. Спорно между страните е и
дали на застрахователя по застраховка „Каско“ се дължат ликвидационните
разноски, които са претендирани в размер от 20,00 лв.
За да постанови
решението си първоинстанционният съд е възприел заключението на изслушаната
съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), на която преценявайки я съгласно
изискванията на чл. 202 от ГПК настоящият състав също дава вяра, съгласно която стойността на възстановяване на
щетите по увредения автомобил към момента на настъпване на застрахователното
събитие изчислена по средни пазарни цени възлиза на 603,60 лв. Доколкото
ответникът е направил извънсъдебно доброволно плащане в размер на 615,96 лв., съдът
е приел, че предявения иск за заплащане на остътъчно задължение в размер на
501,00 е неоснователен. Настоящият състав споделя изложените от СРС правни
изводи.
В САТЕ е посочено, че увреденият автомобил е
на 5 години и 10 месеца към датата на настъпване на ПТП. В съдебно заседание
вещото лице изготвило СТЕ е обяснило, че разликата между посочената от него на
възстановяване на щетите е изчислена по средни пазарни цени и се различава от
претендираната от ищеца стойност / по фактура/, тъй като ремонтът на увредения
автомобил е правен в оторизиран сервиз, докато вещото лице е направило своята
оценка на основа на цени на няколко сервиза – ремонтиращи и автомобила марка „БМВ“.
Съгласно чл.
208, ал. 3 от КЗ /отм./ приложим към процесния период, обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. С
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователната
сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. Легално определение за действителна и възстановителна стойност е
дадено с разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 267, ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по
договора - чл. 267, ал.3 КЗ.
При приложение
на тези правни норми и като взе предвид заключението на вещото лице, съдът
намира, че обезщетението, което се дължи на ищеца следва да се определени въз
основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените
щети на уредения автомобил в размера посочен от вещото лице, а не съгласно
размера заплатен от ищеца по представената от него фактура.
За да е налице
необходимост от извършването на ремонт в специализиран оторизиран сервиз, в
какъвто е извършен ремонта следва увреждането на автомобила да е извършено в
рамките на гаранционния срок, с оглед запазване действието на гаранцията. В
случая обаче ищецът не е заявил фактически твърдения, че към момента на ПТП
увреденият лек автомобил е в гаранционен срок и съответно не са ангажирани
доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е установил,
че платеното от него застрахователно обезщетение съвпада с дължимото деликтно
обезщетение. С оглед на това размерът на вредата, пряка и непосредствена
последица от увреждането, следва да се определи въз основа на средните пазарни
цени, по заключението на вещото лице по приетата съдебна-автотехническа
експертиза.
В частта с която
е отхвърлен иска за заплащане на 501,00 лв. -
регресно остатъчно задължение по щета № 0015-1261-15-416233 в следствие на
ПТП от 26.02.2015 г. и застрахователна полица
№
93001510007569 с валидност 07.02.2015 г. -06.02.2016 г. първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правото на
застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице,
произтича от самия закон. Чл. 213 КЗ /отм./ изрично включва в размера на
платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски направени за
определяне на заплатеното обезщетение. По делото е представена доклад по щета
0015-1261-15-416233, от който е видно, че ищецът е направил ликвидационни
разходи в размер на 20,00 лв. В конкретния случай, на ищеца е било необходимо
изготвянето на експертна справка във връзка с определяне на размера на щетите,
разходите за която следва да се считат за обичайни разноски по смисъла на чл.
213 от КЗ /отм./. Първоинстанционното решение се явява неправилно в частта, с
която е отхвърлена иска за заплащане на сумата от 20,00 лв. ликвидационни
разноски.
С оглед изхода
на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските съразмерно с уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в
размер на 350,00 лв. / държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсулстко
възнаграждение/ в първоинстанционното производство, като съразмерно с уважената
част на иска следва да му бъде присъдена сумата от 13,43 лв. В заповедното
следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя З. „Л.И.“ АД в размер
на 2,87 лв.
Във въззивното
производство и двете страни имат право на разноски, с оглед частичната
основателнот на въззивната жалба. Въззивникът е сторил разноски в размер на 25
лв. за държавна такса, а съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП. 78, ал. 8 ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., като от посочени разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба
на З. „Л.И.“ АД следва да бъде присъдена сума в размер на 4,79 лв.
В полза на
въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски във въззивното производство.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв.Г., който не е заявил искане за
присъждане на разноски и не е представил доказателства за реалното плащане на
такива. От юрисконсулт на въззиваемия е подадена молба за гледане в отсъствие
на делото в открито съдебно заседание, като е заявено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав намира, че подаването на молба
за гледане на делото в отсъствие на страната не е процесуално действие по
защита, за което да се дължат разноски.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение 31308/05.02.2019 г. постановено по гр.д. 59803/2018 г. по описа на
СРС, 163 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Застрахователна
компания „Л.И.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** иск, с правно основание чл.415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 213 от КЗ /отм/, чл. 86 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД срещу ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20,00 лв. / двадесет лева/,
представляващи обичайни разноски за определяне на застрахователно обезщетение по
щета №
0015-1261-15-416233 в следствие на ПТП от 26.02.2015 г. и застрахователна
полица № 93001510007569 с валидност
07.02.2015 г. -06.02.2016 г., ведно със законна лихва от 07.06.2018 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №37584/2018 г. на СРС, 163 състав., както и в частта с която Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление *** е осъдено
да заплати, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** сумата над 346,47 лв. с ДДС до
пълния уважен размер от 360,00 лв. с ДДС
- разноски в първоинстанционното производство КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Застрахователна компания „Л.И.“ АД ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление *** иск, с правно основание чл.415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 213 от КЗ /отм/, чл. 86 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД, срещу ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД Застрахователно дружество „Б.И.“ АД ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20,00 лв. / двадесет лева/,
представляващи обичайни разноски за определяне на застрахователно обезщетение
по щета №
0015-1261-15-416233 в следствие на ПТП от 26.02.2015 г. и застрахователна
полица № 93001510007569 с валидност
07.02.2015 г. -06.02.2016 г., ведно със законна лихва от 07.06.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №37584/2018 г. на СРС, 163 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение 31308/05.02.2019 г. постановено по гр.д. 59803/2018 г. по описа на
СРС, 163 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати
на Застрахователна компания „Л.И.“ АД ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 16,30 лв – разноски в заповедното и
първоинстанционното производство и сумата от 4,79 лв.– разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.