Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
07.02.2020 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски
районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
шестнадесети декември |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание
в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело
номер |
325 |
по описа за |
2019 |
година |
||||
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Б.Г.П.
*** чрез пълномощник адв. С.Г. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 462/22.08.2019
година на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за нарушение на чл.108 ал.3
вр. чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено, на основание
чл.257 ал.1 т.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300
лева. Възраженията са в смисъл, че описаните в актовете събития не
кореспондират с действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че
в РП гр.Мездра е била образувана преписка относно процесните отсечени дървесни
видове и на база събраните доказателства държавното обвинение е отказало да
образува досъдебно производство. Тъй като в прокурорския акт са били обсъдени и
възраженията на жалбоподателя, се прави извода, че същият не е допуснал да
бъдат отсечени описаните дървесни видове, немаркирани с КГМ. Наред с това се
претендира, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно
и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането за отмяна на
административния акт.
Процесуалният
му представител адв. С.Г. от ВрАК е изразила становище, че обжалваното
постановление следва да бъде отменено поради неправилна правна квалификация на
деянието. Освен това, събраните доказателства не сочат с необходимата
категоричност за наличие на виновно поведение у жалбоподателя.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители. Постъпили са писмени бележки от
юрисконсулт Ива Миланова в качеството й на процесуален представител на РДГ Берковица,
съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в
съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно
отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по
същество, се посочва, че описаното нарушение се подкрепя по категоричен начин
от събраните писмени и гласни доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е
процесуално допустима.
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Свидетелят
Николай Цолов бил управител на „Йоникс 2012-70“ ЕООД гр.Мездра с предмет на
дейност дърводобив и търговия. В тази връзка той поддържал служебни отношения с
жалбоподателя Б.П., упражняващ частна лесовъдска практика. За извършване на
дейността, дружеството използвало сечище от 1.600 хектара в землището на село
Старо село, общ.Мездра, собственост на физически лица. На 02.03.2019 година от
РДГ гр.Берковица било издадено позволително за сеч №0488370, с което на
жалбоподателя П. като представител на „Йоникс 2012-70“ ЕООД гр.Мездра се
разрешава да извърши сеч – пробирка в отдел №283, подотдел з1, в имот с
№526003, находящ се в землището на с.Старо село. Дърветата са били маркирани от
жалбоподателя с КГМ № Б3032 със синя боя и дата на карнет опис 22.04.2018
година. Очаквания добив е 53 плътни куб. метра лежаща маса от едра строителна
дървесина – липа 16 куб. м. и ясен 1 куб. м.; от средна строителна дървесина –
липа 8 куб.м.; от дребна строителна дървесина – 1 куб. м.; от дърва – липа 3
куб. м., мъждрян 7 куб. м., цер 11 куб. м. и ясен 6 куб. м. Срокът за
провеждане на сечта бил от 05.03.2019 година до 15.09.2019 година. На
16.04.2019 година свидетелите С.С. и И.Н. *** пристигнали за проверка в
сечището, намиращо се в землището на с. Старо село. Заедно с тях бил и
свидетелят Цолов. При обхода на имота те установили, че е извършена сеч на 3
пл. куб. метра едра строителна дървесина /ЕСД/, на 3 пл. куб. м. средна
строителна дървесина /ССД/, на , пл. куб. м. дърва от дървесен вид липа, на 3
пл. куб. метра дърва от дървесен вид цер, на 3 пл.куб. м. едра строителна
дървесина /ЕСД/ и на 1 пл. куб. м. дърва от дървесен вид ясен, немаркирани с
КГМ в основата на пъна. Свидетелят Цолов възразил с мотива, че дърветата са
били маркирани преди две години и боята в основата на пъна на места е заличена.
Контролните органи не възприели тези доводи и съставили АУАН на жалбоподателя,
за това, че като лицензиран лесовъд на частна практика е допуснал да се извърши
сеч на дървета, немаркирани с КГМ в основата на пъна. Материалите били
изпратени в РП гр.Мездра, където била образувана преписка № 846/2019 година по
описа на прокуратурата. След преценка на събраните доказателства, държавното
обвинение отказало да образува ДП и прекратило преписката поради липса на
престъпление. Материалите били изпратени на РДГ Берковица за произнасяне по
компетентност относно това дали е налице административно нарушение. С
обжалваното НП, издадено на 22.08.2019 година, на жалбоподателят П. било
наложено административно глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.108 ал.1
вр. чл. 104 ал.1 т.5 ЗГ.…..
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Николай
Крумов Цолов, С.И.С. и И.Н.Н..
Освен
гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът,
след като взе предвид доказателствата по делото, както и изложеното в НП и в жалбата
на Б.П., счита, че същата е основателна.
АУАН
е съставен на жалбоподателя за това, че като лицензиран лесовъд на частна
практика е допуснал да се извърши сеч на дървета, немаркирани с КГМ в основата
на пъна, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.108 ал.3 вр. чл.104 ал.1
т.5 от Закон за горите. Съгласно чл.108 ал.3 ЗГ, лицата по алинея 2 на чл.108
ЗГ /това са лицата, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101 ал.3 – Наредба
№8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, на които се издава позволително за
сеч/, на които е издадено позволителното за сеч, упражняват контрол и вземат
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта по ред,
определен с наредбата по чл.148 ал.11 от същия закон /а именно Наредба №1 от
30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии/ до освидетелстване
на сечището. С текста на чл.104 ал.1 т.5 ЗГ, законодателят е въвел забрана за сеч
на немаркирани дървета. Изхождайки от съдържанието на обстоятелствената част на
АУАН и НП, и имайки предвид очертаната по-горе правна рамка, настоящият състав
счита, че вмененото на жалбоподателя деяние не е
описано в пълнота, като не са изложени и конкретните обстоятелства, при които е
извършено, не става ясно също по силата на коя правна норма за лицето е възникнало
задължението да осъществява контрол при провеждане на сечта в процесния имот. В
тази връзка е следвало да се отбележи, че задължението за упражняване на
контрол е възникнало вследствие на факта, че позволителното за сеч е издадено
именно на името на жалбоподателя /чл.108 ал.3 ЗГ/. Това обаче не е сторено от
актосъставителя и АНО. На следващо място, не е посочено и конкретното
изпълнително деяние, извършено от жалбоподателят, предвид възраженията му,
дадени в сведението за нуждите на прокурорската проверка по случая, че сред
претендираните като отсечени немаркирани дървета е имало и такива, които са
били маркирани от горските служители с червена боя като отсечени без КГМ,
въпреки че такава е имало в основата на пъна. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1
ЗГ предвижда налагане на наказание глоба в размер от 300 до 5 000 лева, ако не
е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е
бланкетна и за индивидуализация на твърдяното в актовете нарушение е необходимо
препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за
лицата, притежаващи посочените по-горе качества. Тези задължения са регламентирани
в разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите
/наричана по-нататък Наредбата/. Съгласно тази разпоредба, до освидетелстване
на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност
и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48 от същата
наредба, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Разпоредба
на чл.47 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите предвижда,
че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да
секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички
дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
издаденото позволително за сеч. Предвид на горното се налага извода, че описанието
на деянието в НП не е пълно и точно, тъй като не е ясно в какво конкретно се е
изразявало противоправното поведение /конкретни действия и/или бездействия/ на
наказаното лице, довело до ангажиране на административно-наказателната му
отговорност, която не е принципна и почиваща на предположения. От показанията
на разпитаните по делото свидетели става ясно, че в момента на проверката в
горския участък не се е извършвала сеч и от изложеното в НП не става ясно кога
е извършена сечта на процесните дървета, от кого е извършена и могъл ли е жалбоподателя,
а така също и имал ли е задължението да осъществява контрол върху сечта,
съответно в какво се изразява неупражненият от негова страна контрол, за да
може да бъде ангажирана административно - наказателната му отговорност. В
тежест на административно-наказващия орган е било доказването на всеки един от
елементите от състава на нарушението от обективна и субективна страна, вменено
на наказаното лице. Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН изискват
АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, а разпоредбите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от с. з. предвиждат
задължение за вписване на нормите, които са нарушени. Описанието на
нарушението, което следва да бъде направено в АУАН и в издаваното въз основа на
него НП, не се изчерпва с изписване на вида и количеството отсечени дървета и на
текста на нарушените законови разпоредби. В хода на съдебното производство са събрани писмени
доказателства, от които е видно, че при проверките, извършени от свидетелите Н.
и С. на 16.04.2019 година в имоти – горска територия, находящи се в землищата
на селата Старо село и Върбешница, са съставени АУАН на жалбоподателя, като
събраните материали са били изпратени на РП Мездра. По тях държавното обвинение
е образувало преписка № 846/1019 година по описа на прокуратурата. След анализ
на документите, събрани в хода на проверката, решаващата прокуратура е отказала
да образува ДП и е прекратила преписката поради липса на престъпление. В
прекратителното постановление е посочено, че според събраните доказателства
лицето, извършило сечта на дърветата в имота в землището на село Старо село е
Станислав Радовенски. Срещу същият обаче не са налице данни, позволяващи
образуване ДП, тъй като липсват безспорни доказателства, че отсечените дървета,
за които е съставен АУАН на жалбоподателя, не са били маркирани със съответните
КГМ. В тази връзка се сочат приложени в преписката снимки, на които ясно личат КГМ
в основата на пъна. Подобни снимки с идентична информация са представени и по
настоящото делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Материалите
от прокурорската преписка, ведно с прекратителното постановление са били
изпратени на АНО за произнасяне по компетентност относно наличие, респ. липса
на административно нарушение. Въз основа на тях е издадено обжалваното в
настоящото производство НП, с което обаче отговорността на П. е била ангажирана
при липса на категорично изяснени факти относно незаконно отсечените дървета. На тази база съдът
счита, че административния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен.
Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното производство пред въззивния
съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от
протоколите от съдебните заседания, жалбоподателят П. се е явявал лично и със
защитника си адв. Св.Г. от ВрАК, като последната е направила искане за
присъждане на разноски. Според представените доказателства – пълномощно с
договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, направените в хода
на производството разноски са в размер на 300 лева, които представляват
минималното възнаграждение за адвокат в производство по ЗАНН, определено
съгласно наредбата по чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция, РДГ Берковица следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя пълния размер на направените разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 462/22.08.2019
година на Директора на РДГ Берковица, което за нарушение на чл.108 ал.3 вр.
чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, на Б.Г.П. *** е наложено, на
основание чл.257 ал.1 т.1 от същия закон, административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА РДГ Берковица да заплати на Б.Г.П.
сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението.
Районен съдия: