Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 5

гр. Габрово 30.01.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на  двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                         

        ЧЛЕНОВЕ:   ПЛАМЕН ПОПОВ    

                                СИМОНА МИЛАНЕЗИ

при секретар Боряна Михова и прокурора Александър Александров, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 124 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Въззивното производство е образувано по  жалба на адв.Л.Ц. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимия С.С.Ч. срещу присъда  № 530 постановена по НОХД № 1000/2018г. по описа на Габровски районен съд.

С горната присъда подсъдимият С.Ч. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по  чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК  му е наложено наказание от  „Една година и осем месеца лишаване от свобода”. На основание чл. 25, ал.1 и чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия С.С.Ч. е определено едно общо  наказание по настоящата присъда и по Определение за одобряване на споразумение № 7 от 17.01.2018 г. по НОХД № 12/2018 г. по описа на РС – Севлиево, в законна сила от 17.01.2018 г., в размер на „Една година и осем месеца лишаване от свобода”, като  изпълнението на определеното общо наказание отлага на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата  в сила. Съдът е постановил на основание чл. 25, ал.3 от НК от така определеното му общо наказание „Една година и осем месеца лишаване от свобода” да се приспадне изтърпяната част от наказанието „Пробация” по Определение за одобряване на споразумение № 7 от 17.01.2018 г. по НОХД № 12/2018 г. по описа на РС – Севлиево, в законна сила от 17.01.2018 г.

Със същата присъда за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, подсъдимият В.М.Е. е осъден  на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на „Една година лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият М.Г.Г. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на  „Осем месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание  е отложено  на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По делото е уважен предявения граждански иск и на подсъдимите са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана само от подсъдимия С.Ч. в частта относно приложение на чл.53 ал.1 б.а” от НК, като в жалбата се сочи ,че лек автомобил марка „Нисан Алмера” с рег.№ ***, които е послужил за извършването на престъплението за което е осъден подсъдимия не е принадлежала на същия, поради което присъдата в тази и част се явява неправилна. Прави се искане присъдата да бъде изменена , като  се отмени приложението на чл.53 ал.1 б.”а” от НК.

Подсъдимият С.Ч. и неговия защитник адв.Л.Ц. в съдебно заседание поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.

Подсъдимите М.Г. и В.Е. заявяват ,че са доволни от постановената присъда и не се присъединяват към жалбата на подсъдимия Ч.. Защитниците на подсъдимите – адв. П.Б. от ГАК и адв. Г.Г. от ГАК също потвърждават желанието на подзащитните си да не се присъединяват към жалбата.

Гражданския ищец М.И. не оспорва жалбата.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура не оспорва  жалбата и моли същата да бъде уважена.

Настоящият съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово  е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимите и техните защитници. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от  подсъдимите самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимите са  извършили престъпленията за които са предадеин на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че всеки от подсъдимите, както от обективна така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд, като е постановил осъдителни присъди. По отношение на подсъдимия С.Ч.  първоинстанционният съд е приел ,че същият е извършил противозаконно отнемане на описаните в обвинителния акт вещи,  чрез използване на МПС, а именно лек автомобил марка „Нисан Алмера” с рег.№ *** и на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК е отнел автомобила в полза на държавата като послужил за извършване на процесното деяние. РС-Габрово е мотивирал отнемането със заявеното от всички лица по делото , че превозното средство е собственост на С.Ч..

От приложените към жалбата заверени преписи на големия и малкия талон на лек автомобил „Нисан Алмера” с рег.№ *** е видно ,че същият е на Е.Й.С. и на С.Х.С. и двамата от гр.Габрово. След изискана служебно справка по делото е постъпило писмо от началник сектор „ПП” към ОД на МВР –Габрово в което се удостоверява, че след извършена справка в АИС КАТ ”Регистрация” е установено ,че лек автомобил „Нисан Алмера” с рег.№ *** е регистриран на името на Е.С.и С.С.на 19.05.2014г. и от тогава до датата на изготвяне на справката – 21.12.2018г. няма данни за промяна на собствеността на автомобила. Следователно към момента на престъпното деяние за което е осъден С.Ч. , а именно периода месец март-юли на 2017г. и към момента на постановяване на присъдата, процесният лек автомобил послужил за противозаконното отнемане на вещи е бил собственост на лицата Е.С.и С.С..

Настоящият въззивен състав намира ,че присъдата на РС-Габрово в частта и относно приложение на чл.53 ал.1 , б”а” от НК следва да бъде отменен,а като неправилна и незаконосъобразна. Пред настоящата инстанция се събраха категорични доказателства ,че автомобилът послужил за извършване на престъпленията за които са осъдени подсъдимите към момента на престъпното деяние и към момента на постановяване на присъдата е принадлежал на лицата Е.С.и С.С.. За да са налице предпоставките на чл.53 ал.1 , б”а” от НК следва автомобилът да е принадлежал/ да е бил собственост/ на някой от подсъдимите и в частност на подсъдимия Ч. от който е отнет. В обвинителния акт не е посочено чия собственост е процесния автомобил По отношение на собствеността на същия не са събрани доказателства на досъдебното производство. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следователно , не е налице признание от подсъдимите за това кой е бил собственик на процесния автомобил. По изложените съображения настоящият въззивен сътав приема, че като е отнел в полза на държавата лек автомобил „Нисан Алмера” с рег.№ ***, собственост на лицата Е.С.и С.С., които не са съпричастни към извършеното престъпление, първоинстанционният съд е  приложил неправилно и незаконосъобразно материалния закон  по отношение на чл.53 ал.1 , б”а” от НК и обжалваната присъда в тази и част следва да бъде отменена.

Размера на наложените наказания на подсъдимите С.Ч., В.Е. и М.Г. не е атакуван както от представителя на обвинението така и от подсъдимите. Настоящият въззивен състав намира ,че  присъдата спрямо тези подсъдими е правилна и законосъобразна в останалата и част, наложените наказания лишаване от свобода и на тримата са правилно определени по вид и размер, съобразно съдебното им минало и участието им в престъпното деяние.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

         Водим от гореизложеното съдът  

                                               Р Е Ш И   :

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 530 от 24.10.2018г. по НОХД № 1000 по описа за 2018г. на Габровски районен съд, като ОТМЕНЯ в частта в която на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Нисан Алмера” с рег.№ **.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: