Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 30.03.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.02.
2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Диана И.
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1001 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление (адрес),
представлявано от И.К.С. против Решение №260064/19.10.2020г. по гр.д. № 2227/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която се осъжда “ф.“
ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление (адрес), представлявано от И.К.С.
да заплати на „В.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.(адрес),
представлявано от Г.В.Д., сумата от 23090.53 лв. с ДДС, представляваща
неизплатена част от възнаграждение по фактура №**********/10.11.2014 г. за
изпълнение строително-монтажни работи по устен договор за изработка, ведно със
законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
4766.22 лв., представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено
плащане на възнаграждението по устен договор за изработка, периода от
30.07.2017 г. до 14.08.2019 г.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено в
обжалваната част, като бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата
страна „В.“ООД е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение и неоснователност на въззивната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Съдът,
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса, срещу неизгодно като резултат за нея решение, в
посочената му по-горе част.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в
обжалваната част.
По
делото са предявени осъдителни искове с квалификация чл.79, ал.1 във вр.
чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, с предмет присъждане на неизплатена
част от възнаграждение по фактура №**********/10.11.2014 г. за изпълнение
строително-монтажни работи по устен договор за изработка, както и обезщетение
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договора за
периода от 30.07.2017 г. до 14.08.2019 г.
Във
въззивната жалба се оспорва сключването на процесния договор, респ.
съществуването на твърдяната от ищеца облигационна връзка, която последният
сочи като източник на неудовлетворените си парични притезания за възнаграждение
за извършена работа и обезщетение за забавено плащане на същото. Поддържа се
също, че е извършено своевременно противопоставяне на извършените от името на
ответното дружество, без представителна власт, действия по приемане на работата
чрез подписване на 8 бр. протоколи обр.19, веднага след узнаването за същите с
получаването на книжата по делото. Излагат се съображения, че независимо от
осчетоводяването от ответното дружество на 2-те ф-ри, издадени от ищеца - фактура
№**********/29.04.2014г. за сумата от 9000лв., с основание „аванс за
извършване на СМР“ и Фактура №**********/10.11.2014г. за сумата от 27 708.64
лв. с ДДС, с основание „разплащане по договор“, както и от извършеното частично
плащане на сумата по първата ф-ра и на част от сумата по втората, това не
доказвало връзката на тези фактури с твърдяния от ищеца договор, предвид
несъответствието им с представения от ищеца проект на договор. Поддържа, че в
строителната документация за обект „Рехабилитация на водопроводи от
водоснабдителната система на гр.Ш.“, Участък 1 - водопровод ф 800 мм.,
преминаващ през местност „С.“ до спирателен кран на бул.“Р.П.“, с дължина
1554м., която е приложена към заключението на СТЕ пред първата инстанция, са
налице актове обр.19, където като възложител/инвеститор фигурира друго
дружество („Строителна механизация“ АД), различно от ответника, което оборвало
ищцовата теза, че ответникът е възложител на процесните СМР. Счита също, че
първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните по делото
доказателства и е формирал въз основа на тях грешни изводи за наличието на
твърдяния в ИМ договор между страните по делото, както и за изпълнение на
задълженията по същия от ищеца и за приемането на работата от ответника без възражения,
игнорирайки доказателствата за наличие на друг възложител.
По
делото е представен неподписан екземпляр от договор №2014-02 от 01.02.2014г., с
посочени страни: „ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление (адрес),
представлявано от С.Р.Х.-Управител, възложител и „В.“ ООД с ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление гр.(адрес), представлявано от Г.В.Д.-Управител,
като изпълнител, с предмет: 1. СМР
съпътстващи рехабилитацията на водопровод ф 800 мм., преминаващ през местност „С.“
до спирателен кран на бул.“Р.П.“ с дължина 1554м. Посочено е, че в предмета
на договора се включват изпълнителните дейностите по направа шахти за
спирателни кранове по трасе на водопровод, шахти за въздушници по трасе на
водопровод, шахти за отток по трасе на водопровод, шахти за мониторинг по трасе
на водопровод, опорни бетонови блокове, изкопи и възстановяване на съществуващ
терен по трасе на водопровод за технологични нужди при рехабилитационни
дейности по трасе на водопровод с дължина 1555 м. по задания и място посочено
от Инвеститора. Посочена е също, че цената за изпълнение на рехабилитационните
мероприятия на тръбопровод за доставка на вода за питейно-битови нужди /предмет
на договора/ възлиза на стойност 36708.64 лв. с ДДС. Относно начин на плащане,
е посочено, че актуването на изпълнените рехабилитационни и монтажни дейности
се извършва с подписването на приемо-предавателен протокол /Акт 19/, утвърден
от представител на Възложителя, като изпълнителят издава фактура в петдневен
срок от датата на протокола. Посочено е, че Възложителя ще заплати на
Изпълнителя аванс от 9000 лв. с ДДС и окончателно плащане в срок до 30 дни от
датата на издаване на фактурата за изпълнените дейности по договора.
В тази
връзка, съдът счита, че безспорно, неподписаният договор не може да бъде и
съответно, в случая не е източник на права и задължения за посочените в същия
страни, доколкото не обективира постигнато между тях съгласие по предмета и
клаузите му. В случая обаче, съдът взе предвид показанията на св.Ценка
Ангелова Атанасова - счетоводител на свободна практика, която от 2003 г. е
обслужвала „В.“ ООД, според които, по молба на управителя на „В.“ ООД, същата е
присъствала на среща със С.Х., като собственик на „ф.“ ЕООД гр.К., по повод
разговори за хидростроителна услуга в гр.Ш., местността „С.“ във връзка с
рехабилитация на водопроводна мрежа. На посочената среща, свидетелката
възприела, че собствениците на двете дружества обсъждали сключването на
договора, как ще бъде извършена цялата дейност, начин на плащане, срокове на
плащане, приемане на обекта. Всичко било уточнено и нямало никакви възражения
от двете страни. Според свидетелката, впоследствие, в базата на ищеца бил
изготвен въпросният договора, който й бил предаден след завършването на обекта,
но бил неподписан. Преди сключването на договора, страните се разбрали да се
извърши авансово плащане, което било преведено 100% по издадена от „В.“ ООД
фактура.. За завършеният с Акт 19 обект била издадена фактурата.
Фактурите се издавали в офиса на „В.“ ООД.
Коментираните
по-горе показания не биха могли да послужат за доказване сключването на
процесния договор, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 и т.5 ГПК и липсата
на съгласие на другата страна. От тях обаче се доказват преддоговорните
отношения между страните, свързани с намерението за сключване на договор
за
хидростроителна услуга (рехабилитация
на водопроводна мрежа в гр.Ш., местността „С.“), за което законът не предвижда
забрана, вкл. се установява причината за съществуването на неподписания
договор. Установява се също, че платения от ответната страна аванс от 9000 лв е
бил именно във връзка с така проведените разговори Съдът кредитира показанията
на посочения свидетел като безпротиворечиви и подкрепящи се от доказателствата
по делото.
По
делото няма спор, а и се установява от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), че фактура №**********/29.04.2014 г. и
фактура №**********/10.11.2014 г., издадени от ищеца, са осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества. Фактура №**********/29.04.2014 г. е включена
на ред 10 в дневника за продажби по ДДС за м.04.2014 г. на ищеца с данъчна основа 7500 лв. и ДДС 1500 лв., а
фактура №**********/10.11.2014 г. е включена на ред 10 в дневника за продажби
по ДДС за м.11.2014 г. на ищеца с данъчна
основа 23090.53 лв. и 4618.11 лв. И двете фактури са осчетоводени от ищеца по
дебитна сметка 411 Клиенти, с размер на вземането и по кредитна сметка 703, с
размер на прихода от продажбата на ВиК и строително-ремонтни услуги. Фактура
№**********/29.04.2014 г. е включена на ред 9 в дневника за покупки по ДДС за
м.10.2014 г. на ответника с данъчна основа 7500 лв. и ДДС 1500 лв., а фактура
№**********/10.11.2014 г. е включена на ред 1 в дневника за покупки по ДДС за
м.07.2015 г. на ответника с данъчна основа 23090.53 лв. и 4618.11 лв. И двете
фактури са осчетоводени от ответника по кредитна сметка 401 Доставчици с размер
на задължението и по дебита на сметка 602 с размера на разхода за външни
услуги. Според ССЕ, с включването на фактурите в дневниците за покупки по ДДС и
в справката декларация по ДДС „ф.“ ЕООД е упражнил правото си на приспадане на
данъчен кредит. Изводът на ССЕ е, че счетоводството на ответника е водено
редовно. Според ССЕ, на 29.04.2014 г. с банково бордеро №33, ответникът е превел
на ищеца сумата от 9000 лв., съставляваща пълната сума с ДДС по Фактура
№**********/29.04.2014 г., а на 12.12.2014 г., с банково бордеро №84,
ответникът е превел на ищеца сумата от 4618.11 лв, равняваща се на дължимото
ДДС по фактура №**********/10.11.2014 г.. Общата стойност на извършените по
двете фактури плащания, според ССЕ, е в размер на 13618.11 лв., като
задължението по първата ф-ра за 9000 лв с ДДС е погасено, а дължимия остатък от
23090.53 лв, съставлява главницата без ДДС по фактура №**********/10.11.2014 г.
Съдът
кредитира заключението на ССЕ, което е неоспорено и от страните. Въз основан на
същото, съдът приема, че счетоводството на двете дружества, страните по делото,
касателно процесните ф-ри, е водено редовно. С оглед разпоредбата на чл.182 ГПК
и установеното от експертизата счетоводно отразяване на процесните ф-ри и при
двете дружества, съдът приема, че тези вписвания в счетоводните книги
съставляват доказателство за възникването и съществуването на договорните
отношения между страните, по повод на които са издадени.
В тази
връзка, съдът съобрази, че е налице пълно съвпадение по стойност на общата сума
по ф-рите, със сумите по 8-те протокола обр.19, представени от ищеца, в които
са описани извършени от него СМР и които са подписани за ответника, вкл. с
поставен негов печат, което потвърждава връзката помежду им, т.е. че ф-рите са
издадени във връзка с тези точно извършени от ищеца СМР и то по възлагане на
получателя по ф-рите. Действително, по делото се установява посредством
съдебно-графологична експертиза, че подписът за ответника, като инвеститор, в
тези протоколи, не е поставен от неговия законен представител към 2014г. С.Х.,
като по делото не са представени доказателства и от кое точно лице е поставен
подписът за инвеститор. Независимо от това обаче, в настоящия случай е
приложима презумпцията по чл.301 ТЗ, тъй като е съвсем очевидно, че след като е
осчетоводил двете процесни ф-ри с обща стойност, равна на сумите по 8-те
протокола обр.19, ответникът явно е узнал за подписаните от негово име
протоколи още преди получаването на книжата по делото и не само, че не се е
противопоставил, ами е заплатил изцяло сумата по първата ф-ра и част от сумата
по 2-та ф-ра, като е ползвал и правото си на приспадане на данъчен кредит по
всяко от ф-рител.
В
първоинстанционното производство е назначената съдебно-техническа експертиза,
чието заключение страните не са оспорили, а настоящата инстанция кредитира като
компетентно и обосновано. Съгласно
същото, всички описани дейности по СМР по пера, посочени в 8 бр. Акт 19 са извършени и са на обща
стойност 30590.53 лв. без ДДС. При приемане на заключението, вещото лице
пояснява, че цялото съоръжение, тръбопровод преминаващ през местността „С.“
до бул.“Р.П.“ е работещо. В Община Ш.
няма съхранени строителни книжа, като по информация гл.инж.И. и инж.Г. –
служители на общината, последната не е участвала при възлагане на изпълнението
и приемане на водопровода, тъй като строежа имал за възложител „ВиК-Ш.“ ООД. „В.“
бил подизпълнител на някои подобекти на строежа, свързани с изграждане на
водопроводните връзки и шахти по трасето.
Съвкупната
преценка на всички доказателства, обсъдени дотук, мотивира въззивният съд да
приеме за безспорно доказано по делото сключването на посочения в ИМ устен
договор за извършване строително
монтажни дейности, съпътстващи
рехабилитацията на водопровод ф 800 мм., преминаващ през местност „С.“ до
спирателен кран на бул.“Р.П.“ с дължина 1554м, между ищеца, като изпълнител и
ответника, като възложител, извършването на работите от изпълнителя, за което
са били издадени 8 бр. актове обр.19, за СМР на обща стойност
30590.53 лв. без ДДС, подписани за възложителя без възражения по извършената
работа. Както се посочи по-горе, независимо че не са подписани от
представляващия ответното дружество – възложител, протоколите за приемане на
работата го обвързват на основание чл.301 ТЗ, тъй като ответникът не е възразил
незабавно след узнаването за същите. Последното от своя страна е категорично
доказано, както предвид факта, че същите носят печат на възложителя, така и
защото издадените от изпълнителя 2 бр. фактури са били надлежно осчетоводени от
ответника и по същите е ползван данъчен кредит много преди завеждане на
настоящото дело. Освен това, извършените частични плащания – на сумата от 9000
лв аванс (на
29.04.2014) г., за която от ищеца е издадена Фактура №**********/29.04.2014 г.,
а на 12.12.2014 г., сумата от 4618.11 лв, равняваща се на дължимото ДДС по
фактура №**********/10.11.2014 г., също несъмнено са действия на ответника,
признаващи възникването и съществуването на твърдяната от ищеца облигационна
връзка. Още повече, предвид липсата както на твърдения, така и на
доказателства, че сумите са били платени по друг договор или дори, че са били
платени без основание. В заключение, с приемането на извършената работа, на
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за ответника е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение за приетата работа. В случая, това се явява остатъка от
същото, предмет на предявения главен иск, чийто размер, след приспадане на
платения аванс от 9000 лв с ДДС на 29.04.2014г. и сумата от 4618,11 лв на
12.12.2014г., възлиза на 23090,53 лв с ДДС.
Следва
да се посочи, че по делото се изяснява от заключението на СТЕ, че ищцовото
дружество е било подизпълнител за обект „Рехабилитация на водопроводи от
водоснабдителната система на гр.Ш. – „С.“, поради което и наличието на
официални строителни книжа, свързани с този обект, в които е посочено друго дружество като
инвеститор, а не ответника, не променя установената дотук фактология на
възникнали договорни отношения между страните по делото по извършване на
процесните СМР. Още повече, че не е налице доказан идентитет между работите по
порцесните актове обр. 19 и тези, които фигурират в приложената към
заключението строителна документация и актове обр. 19, където е посочен друг
инвеститор (Строителна механизация АД).
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че искът на В.“ ООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.(адрес), представлявано от Г.В.Д., за осъждане
на “ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление (адрес),
представлявано от И.К.С. да му заплати сумата от 23090,53 лв. с ДДС,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по фактура
№**********/10.11.2014 г. за изпълнение строително-монтажни работи по устен
договор за изработка, ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до
окончателното изплащане, се явява основателен и доказан. Такъв се явява и
акцесорния иск за сумата от 4766.22 лв., представляваща обезщетение по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по устен договор за
изработка, периода от 30.07.2017 г. до 14.08.2019 г. Тъй като районният съд е
стигнал до същия извод, решението му ще се потвърди в обжалваната част.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
разноските пред настоящата инстанция от 1200 лв адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260064/19.10.2020г. по гр.д. № 2227/2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, в обжалваната част, с която се осъжда “ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление (адрес), представлявано от И.К.С. да заплати на
„В.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.(адрес),
представлявано от Г.В.Д., сумата от 23090.53 лв. с ДДС, представляваща
неизплатена част от възнаграждение по фактура №**********/10.11.2014 г. за
изпълнение строително-монтажни работи по устен договор за изработка, ведно със
законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
4766.22 лв., представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено
плащане на възнаграждението по устен договор за изработка, периода от
30.07.2017 г. до 14.08.2019 г.
ОСЪЖДА
“ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление (адрес), представлявано
от И.К.С. да заплати на „В.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр.(адрес), представлявано от Г.В.Д., разноските пред настоящата инстанция от
1200 лв адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК,
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.