Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВНОХД № 5325/2017 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай М.
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
Мл.с.Александрина Дончева
С участието на секретар Ирена Апостолова и прокурора от СГП – Митко Димитров съдът разгледа докладваното от съдия М. ВНОХД № 5325/2017 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ с Допълнение към нея/наречено допълнителна ВЖ/ от защитника срещу Присъда на СРС,НО,14 - ти състав по НОХД№ 20639/12 г. с която подс.И.Т.П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл206 ,ал.1,пр.2-ро от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което е отложено за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66,ал.1 от НК.
В тази ВЖ и особено в Допълнението се иска отмяна на първоинстанционната осъдителна Присъда като неправилна,незаконосъобразна,необоснована и несправедлива ,като се предлага постановяване на нова оправдателна такава.Защитата излага детайлно оплакванията си в допълнителната ВЖ, като твърди ,че в мотивите си СРС се базира на логиката , а не на установени факти по делото,самите Мотиви били бланкетни , а доказателствата били превратно тълкувани.Защитникът установил и множество противоречия и несъответствия в доказателствения анализ на първата инстанция.Напр. неправилно ,според защитата, СРС стигнал до извод,че св.Ц. помолила подс. да остави процесния бус в двора на къщата си в кв.Бояна/на ул.“********/, като такъв разговор не бил провеждан точно в гр.София.Такива разговори били водили други лица и то в гр.Горни Дъбник.Всъщност такъв разговор бил воден със св.В.и последният предложил на Ц. да оставят буса й в двора на подсъдимия.Следователно, заключава защитата св.Ц. не е имала директна уговорка с подс. да остави буса си в двора му.Твърденията на Ц./че се договорила с подс.П. за горното в гр.Горни Дъбник/ ,според защитата, се явяват голословни и неподкрепени с други доказателства.По-нататък в допълнителната ВЖ защитата настоява св.В.да е „затаил неистина“ в разпита си като свидетел на 20.09.2012 г. и поради това не следвало тези показания да се кредитират/Заб.,тоест защитата твърди извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК , извършено от св.В.!!!/.По делото липсват каквито и да е доказателстват , които да обективират от правно гледище /от облигационна страна/ на какво годно основание св.Ц.е предала буса на подс.П. и с каква цел.СРС прави и друг несъстоятелен извод ,а именно че подс П. не могъл да даде смислено обяснение как е изчезнал буса и вещите от него.Защитата в този случай се базира на показанията на св.В., според който подс. му казал ,че понеже работи като международен шофьор не е разлбрал кога е изчезнал буса и си помисли ,че Ц. и В.са дошли в негово отсъствие да си го вземат, ако са намерили купувач за него.После , като разбрал ,че те не са идвали , помислил че някой го е откраднал докато той е отсъствал.Показанията на свидетелите Ч.и М./съседи на подс.П./ установяват че буса е изчезнал ,докато подс. е отсъствал.Затова според защитата неправилно СРС укорява подс.П. ,че не дава смислено обяснение по този въпрос.На следващо място ,защитата счита че СРС допуска следващия си абсурден извод по фактите, а именно че подс.П. и св.Ц. се познавали, което не било така и отделни пасажи от доказателствената съвкупност водят до липса на данни за тяхно предишно познанство.Защитата по този въпрос отново констатира „затаяване на истина“/то е.лъжесвидетелствуване по чл.290,ал.1 от НК/при показанията на св.В.на 15.04.2013 г. относно обстоятелството дали е давал телефонния номер на подс.п. на св.Ц..Защитата продължава по-нататък ,че след като подс.П. няма никаква връзка със св.Ц./не знае нито адреса й , нито телефона й/ не е имал как да я уведоми за липсата на буса.Освен това и самият св.Ц.си бил сменил телефона и не уведомил никой за това.Макар логиката да не е била надежден вариант за обяснение защо подс.П. не уведомил Ц. за изчезването на буса/което е приписано като порок на Мотивите на СРС/, същата тази логика се явява подходяща ,за да се обясни от защитата причината поради която подс.П. не е уведомил полицията за изчезването на буса и да се предприеме издирване.Обяснението на защитата/дадено в самата ВЖ/ е ,че след като самият подс.П. не знае кога е изчезнал буса , няма никакви идентификационни документи за него ,у няма връзка нито със собственичката Ц. , нито с ненадейно сменилия си телефона св.В.,то следва логичния извод ,че нямало как именно той да уведоми полицията за това посегателство. На следващо място ,СРС не изяснява кой катинар от коя входна врата бил разбит , за да си изясни фактическата ситуация около проникването в двора на подсъдимия.Въпреки всичките горепосочени пороци на Мотивите към Присъдата на СРС,защитата установява и един правилен извод , а именно че не са установени всички обстоятелства ,при които е извършено престъплението.Възниква въпроса тази Присъда не е ли базирана на догадки и предположения.Неправилният доказателствен анализ/извършен в ущърб на подсъдимия/ е довел до постановяването на една неправилна и незаконосъобразна Присъда.С оглед горното в съотношение на алтернативност защитата прави две искания-първо да се отмени осъдителната Присъда и на основание чл.334,т.2,вр.чл.332 от НПК да се постанови нова оправдателна Присъда , с която подс.П. да бъде признат за виновен.В случай ,че това искане не се уважи , да се отмени Присъдата на основание чл.334,т.1 от НПК и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Срещу така подадените ВЖ и Допълнителна ВЖ е постъпило Възражение срещу ВЖ от повереника на ч.обв. и гр. ищец.В последното повереника изразява несъгласие с доводите във ВЖ.Преди всички се отхвърля твърдението ,че между подс.П. и ч.обв. и гр. ищец М.Ц. нямало уговорка за съхранение на буса.Ирелевантно е също така и къде е постигната тази уговорка –в София или в Горни Дъбник.Изводът за наличие на уговорка повереникът формулира въз основа на анализ на друга част от показанията на св.М.Ц.,св.В.,св.М./цитирани във Възражението/.Този извод се намира в противоречие само с обясненията на самия подсъдим,но доколкото правната им природа е специфична ,това не е особен проблем.На следващо място във Възражението се уточнява ,че именно уговорката между ч.обв. и подс. легитимира основанието този микробус да бъде предаден на подс. за пазене в двора му.На следващо място ,СРС правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия,тъй като те се опровергават от целия доказателствен материал.Не е вярно и че подс. бил извън РБ,когато бил изчезнал буса.Напротив , бил е в страната , но не си е вдигал телефона , когато ч.обв. и св.Ц.го търсили многократно.Подс.П. не бил извън страната и това се установява от показания на свидетели, а представените тахошайби не установяват нещо различно.Неправилно защитата тълкува Мотивите на СРС във ВЖ като приема ,че Ц. и подс.П. не се познавали.Всъщност СРС не приема ,че двамата се познават преди ч.обв. да предаде за съхранение буса, а намира за установено ,че когато буса е изчезнал те двамата са се познавали.Подс. е имал възможност по повод това да се свърже или директно с Ц. или чрез Ц./за да уведоми добросъвестно за изчезването/ , но той не е направил това.Следователно не е вярно ,че подс. не можел да се свърже с Ц..Размишленията във ВЖ защо нямало как подс. да подаде сигнал в полицията ,са неверни.Те се различават дори от обясненията на самия подсъдим.Повереникът не разбира къде е логиката/за чието наличие защитата настоява във ВЖ/когато ти разбият дома и откраднат оттам имущество , ти да си замълчиш и да не подадеш жалба в полицията.Изразява се несъгласие и с доводите за разбиването на катинара.Неустановяването на всички обстоятелства по делото не е равнозначно на неустановяване на правнорелевантните факти по делото,поради което не е съществен проблем в това производство.В резюме повереникът счита ,че безспорно са установени следните обстоятелства : подс. и ч.обв. са имали уговорка първият да съхранява микробуса на втората в двора си,подс.П. е получил вещта и го е паркирал в имота си,микробуса е бил във владение на подс. и само той може да е отговорен за изчезването му,т.к. е имал ключа за него и последният се е намирал в рамките на негов имот,подс. не е бил в чужбина по време на извършване на деянието, както и не е имало разрушаване на портата към двора на подсъдимия.Тези обстоятелства се подкрепят от доказателствената съвкупност и не се опровергават от нито едно доказателство по делото.Предвид горното повереникът предлага на СГС да потвърди изцяло обжалваната Присъда на СРС , тъй като първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на формирано вътрешно убеждение в съответствие с процесуалните изисквания, а извършеното престъпление и авторството на подс.П. са доказани по безспорен и категоричен начин.
В СЗ пред въззивната инстанция подс. не се явява ,редовно призован/по телефона от защитника му/.Защитникът, който се явява лично, заявява ,че подс. работи от 2 години в Австрия, уведомил го е лично , но не може да се яви.Прокурорът се явява, както и повереник/преупълномощен от повереника/ на ч.обв. и гр. ищец.Самата ч.обв. и гр. ищец не се явява,редовно призована-уведомена по телефона от повереника си. Въззивният съд намери ,че касателно неявяването на ч.обв. и гр. ищец М.Ц. е налице хипотезата на чл.329,ал.3 от НПК и нейното неявяване не препятства даване на ход на делото,при липса на други пречки.Що се касае до неявяването на подс.П. съдът съобрази изискването за присъствие на подс. в СЗ при обвинението , което е за тежко престъпление.Същевременно съдът намери ,че е налице хипотеза на чл.269,ал.3,т.4,б.“А“ от НПК/конкретизирана в Протокола от СЗ/, като установи че разглеждането на делото в отсъствие на подс. няма да попречи на разкриване на обективната истина.
Защитникът поддържа ВЖ , а прокурорът и повереникът на ч.обв. и гр. ищец я оспорват.
Прокурорът от СГП заявява ,че оспорва ВЖ , като намира ,че следва СГС да потвърди обжалваната осъдителна Присъда, доколкото не е налице отменително основание за същата.Съд.акт на СРС е постановен при изяснена фактическа обстановка и обсъдени доказателствени източници.Наложено е едно справедливо наказание.
Повереникът на ч.обв. и гр. ищец прави искане за потвръждаване на първоинстанционната Присъда , тъй като същата е правилна и законосъобразна.Обвинението е доказано по категоричен начин,тъй като ч.обв. е дала на подс. микробуса и вещите в него да ги пази и съхранява.Само подс. е имал достъп до мястото ,където и бил автомобила , а така също и до последния.Това е така , понеже той е държал ключа за него.Начинът на отключване бил специфичен и затова само той може да е отговорен за изчезването на превозното средство.Подс. не е бил в чужбина по време на деянието,като този извод не е се опровергава нито от тахошайбите , нито от експертизите по делото.Не е имало никаква кражба на това имущество от трето лице, като обясненията на подс. се опровергават от неговото обективно поведение.
Защитникът подвържа своята ВЖ и предлага на съда да я уважи ,като отмени осъдителната Присъда на СРС.Обвинението се явява несъставомерно като начин на повдигане,сочи още защитата пред въззивния съд.Пред СРС са събрани категорични доказателства ,че св.Ц. не е предавала лично на подс-. инкриминирания микробус, за да ги пази и съхранява.Ц. нито е имала телефона на подсъдимия, нито е знаела къде отиват тези вещи.Защо да се приеме ,че тя е оставила вещите подс. да ги пази и съхранява , когато е било налице обикновено държане.Неправилно държ. Обвинение , а и СРС приемат ,че подс.П. се е разпоредил с тази собствена на ч.обв.Ц. вещ.По делото няма никакви доказателства ва тази посока-нито писмени ,нито гласни.Само е ясно ,че около Великденските празници на 2012 г. микробуса изчезнал.По това време обаче има категорични доказателства ,че подс. е бил извън страната,следователно той чисто физически няма как да се разпореди с тези вещи.Защитата пледира към въззивния съд ,след като извърши цялостна въззивна проверка, да отмени Присъдата на СРС и да постанови нова оправдателна Присъда.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.Т.П. е род. на *** ***,българин , български гражданин,със средно образование,неосъждан,работещ,женен,постоянен адрес/***, ЕГН-**********.
Правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция за установено от фактическа страна следното :
Ч.обв. и гр. ищец М.Б.Ц. като преживяла съпруга получила след смъртта на съпруга си наследствени имуществени обекти , а именно – къща в с.Горни Дъбник,Плевенско и два леки автомобила- микробус „ФИАТ“ и лек автомобил „АУДИ“.Тъй като живеела в гр.София Ц. започнала да търси начин да прекара автомобилите в гр.София.Обърнала се за помощ към своя познат св.Ц.В..Последният от своя страна се обърнал за съдействие към подс.П..Подсъдимият, ч.обв. и свид.В.отишли на неустановена дата през м.ноември 2010 г. с лек автомобил „Шевролет“,който ч.обв. управлявала.В с.Горни Дъбник подс. се качил на волана на лекия автомобил „АУДИ“, св.В.се заел с управлението на микробуса „ФИАТ“, а ч.обв. управлявала автомобила , с който тримата били дошли от София.Така тримата се върнали обратно в София , като всеки управлявал различна кола , за да бъдат докарани двата наследствени автомобила до столицата.В процесния микробус имало надуваема лодка , извънбордов двигател и други вещи.Ч.обв. и подс. се уточнили микробуса да бъде оставен в двора на подс.на адреса му в кв.“Бояна“,ул.“******“.Подс. паркирал това МПС в двора си , като взел ключа , с който трябвало периодично да го припалва,както и да го мести при нужда.На 25.06.2012 г. чобв. отишла на адреса,за да провери състоянието на микробуса,тъй като преди това правила опит да се свърже неуспешно с подсъдимия.на място установила ,че липсват както МПС така и вещите в него.Св.В.от своя страна също не успявал дължо да се свърже с подс.П..Тогава ч.обв. депозирала Молба до 06 РПУ-СДВР за издирване на автомобила.След известно време В.установил връзка с подсъдимия ,но последният не посочил местонахождението на превозното средство.
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл прецизно и в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Тук е мястото да се отбележи ,че не е извършено нарушение на чл.305,ал.3 от НПК,в каквато посока има наведени твърдения във ВЖ.Поради съображения на проц. икономия ,въззивният съд няма да излага свои доводи относно доказателствения анализ, като възприема тези изложени от първата инстанция.Следва да се добави ,че логиката на СРС да не кредитира обясненията на подс.П. /които се опровергават и от останалите доказателства по делото/ се споделя и от въззизвана инстанция.Част от обясненията на подс. са дори несериозни за аргументиран доказателствен анализ/напр. в частта където подс. заявява относно св.В.и Ц.,че „те си сменяха телефоните всяка седмица“/, а просто съставляват израз на правото на подсъдимия да се защитава чрез даването на обяснения.Известно е ,че подс. може да дава такива обяснения , каквито намери за добре.Няма основания въззивния съд да не се довери на анализа на останалите доказателствени източници,както е направен от първата инстанция.
Коректно са изведени и правните изводи на СРС ,че с горното подс.П. е осъществил състава на престъплението по чл206 ,ал.1,пр.2-ро от НК. От обективна страна е установено ,че от неустановена дата на м.ноември 2010 г. до 25.06.2012 г. подс. присвоил чужди движими вещи/описани подробно в Мотивите към Присъдата на СРС/, които пазел в двора на къщата му,на посочения по-горе адрес.Наличието на фактическа власт от страна на подсъдимия спрямо тези чужди движими вещи е вън от съмнение , тъй като последните са се намирали физически в негов заграден имот, а освен това подс.П./ и никой друг/ не е имал ключ от това МПС с ангажимент да го припалва от време на време.От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,като характеристиките на последния са развити в нужната степен от първоинстанционния съд.
Вярно е ,че няма събрани по делото преки доказателства /напр. показания на свидетели – очевидци/ , от чието съдържание да стане ясно точното време / дата,месец и година/ когато подс. се е разпоредил с това МПС и другите вещи в него.Но съвкупното наличие на косвени доказателства и анализът на редица други фактически обстоятелства води до единствения възможен извод ,че деянието е извършено от подс.И.П..Бездействието на подс. да уведоми ч.обв. за „изчезването“ на МПС/ако това не е резултат на негови действия/ липсата на връзка с него и неуведомяването на органите на МВР/отново в хипотеза ,че някое неизвестно лице е извършило деянието/ води до практическия извод ,че извършител на деянието е подс.П..
Не е налице необсъждане на спорните обстоятелства от страна на първоинстанционния съд, както твърди защитата в депозираната ВЖ.Ако може да се отправят известни забележки към прецизността на доказателствения анализ , то последния отчита връзката и отношението между отделните доказателствени източници , за да се приеме за установена тази фактическа обстановка.Вярно е и че неизяснените обстоятелства , за които споменава СРС , касаят липсата на точна конкретика за времето на извършване на престъплението.Последното обаче не е някакъв непроодолим пропуск, тъй като самото обвинение е формулирано по такъв начин от прокуратурата и става въпрос за утвърдена през годините практика обвинението да се формулира като период от време.
Депозираната Въззивна Жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВЖ е неоснователна по изложените в нея доводи.Първата инстанция е дала достатъчен доказателствен анализ , като е посочила защо кредитира една група доказателствени източници за сметка на други.Същевременно въззивния съд изразява съгласие с доводите , изтъкнати в Възражението срещу ВЖ ,депозирано от повереника на ч.обвинител и гр. ищец.
Наложеното наказание е правилно индивидуализирано по размер ,както и е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, а изпълнението на същото е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК.
Присъдата е правилна и в гражданско-осъдителната й част , тъй като приетия за съвместно разглеждане гр. иск е уважен в пълен размер, доколкото са налице основанията за носене на гражданска отговорност за вреди , произтичащи от извършеното престъпление.Тази отговорност се реализира на плоскостта на чл.45 и сл. от ЗЗД „Непозволено увреждане“.
С оглед служебното си задължение да провери изцяло контролирания съд. акт на първата инстанция ,СГС не намери други основания за отмяна или изменение на първоинстанционната Присъда. .
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че протестираната Присъда следва да бъде потвърдена , а ВП следва да се остави без уважение като неоснователен.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,14-ти състав по НОХД№ 20639/2012 г. , тъй като същата е правилна и законосъобразна, а депозираната ВЖ е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
23.01.2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.
2.