Мотиви по НОХД № 875/2021 год. по описа на СГС, НК, 14
състав
СГП е внесла обвинителен акт против Д.З.Д.
за това, че на 02.10.2019г., около 10.37 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – трамвайна мотриса „Tramvai“, модел „Т6М-700“, с
инв. № 711, движейки се по бул. „Княгиня Мария Луиза”, с посока на движение от бул.
”Т. ***, в района на № 36, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не спрял при наличието на навлязъл пешеходец
върху платното за движение, в резултат на което реализирал пътно транспортно
произшествие с пресичащия бул. „Княгиня
Мария Луиза” от ляво на дясно спрямо посоката на движение на трамвайната
мотриса пешеходец И.А.А. и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на
05.10.2019г. - престъпление по чл.343а, ал.1, б. „в”, пр.1, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
Пострадалите лица Т.А.А., Н.И.А., В.А.А., М.И.Г.,
И.П.Г. и М.П.Г. са конституирани като частни обвинители в наказателното
производство. В хода на производство, В.А.А. е починала, поради което е
заличена като страна в процеса.
Представителят на СГП поддържа
обвинението, като намира същото за доказано по безспорен начин. Намира, че от
всички доказателства безпротиворечиво се установява, че подсъдимият е
осъществил деянието от обективна и субективна страна, тъй като не е изпълнил задължението
си да спре при наличието на възникнала опасност, каквато в конкретния случай е била
навлизането на пешеходец на пътното платно. Пледира за налагане на наказания
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, с прилагане на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Повереникът на частните обвинители също
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, като напълно се солидаризира
с изложеното от представителя на държавното обвинение, че извършеното от
подсъдимия деяние осъществява признаците на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. По отношение на индивидуализацията на
наказанията, предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище за недоказаност на обвинението и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Застъпва тезата, че трамвайната мотриса не е моторно
превозно средство, както е повдигнато обвинението, а е пътно транспортно
средство. Според защитата погрешното посочване на вида на транспортното
средство е довело до назначаването на експерти, които нямат специални знания в
областта на електротранспорта. Излагат доводи, че по отношение на твърдяните от
прокуратурата факти не са събрани безспорни доказателства. Твърди, че по делото
не е установено подсъдимият да се е движел с несъобразена с пътната обстановка
скорост, като счита, че пътно транспортното произшествие е настъпило в резултат
на действията на пешеходеца. Аргументите на защитата в тази насока са свързани
с момента, в който следва да се приеме, че пешеходецът представлява опасност за
движението, като в конкретния случай този момент е по-късно от посочения в
обвинителния акт, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.15 от НК.
Подсъдимият дава обяснения, като твърди,
че на инкриминираната дата управлявал трамвайна мотриса по бул. „Княгиня Мария
Луиза“, с посока на движение от бул. ”Т. ***. На булеварда имало паркирани
автомобили и от двете му страни. И в двете посоки имало движещи се автомобили,
но нямало такива, които да са ограничавали видимостта му. Движел се със скорост
от около 35-40 км/ч, когато на 2 метра от трамвая видял пресичащ възрастен пешеходец,
който се движел от ляво надясно, подтичвайки. В момента, в който го видял,
пешеходецът вече бил навлязъл на трамвайното трасе. Веднага сигнализирал със
звуков сигнал и задействал две спирачни системи – с електрическо спиране и с
магнитно-релсово спиране, въпреки това настъпил удар. Въпреки подадения звуков
сигнал, пешеходецът не спрял пресичането, като дори не погледнал по посоката на
трамвая. Подсъдимият успял да спре на около 50 см от мястото на удара. Слязъл
от трамвая и се приближил към пешеходеца. Видял, че е още жив, съобщил на
служители в Центъра за градска мобилност и изчакал Спешна помощ.
В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, като взе предвид всички събрани
по делото доказателства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК ги съобрази в
тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.З.Д. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 02.10.2019г., около 10.37 часа, в
гр. София, подсъдимият Д.Д. управлявал трамвайна мотриса „Tramvai“, модел „Т6М-700“, с
инв. № 711. Движел се по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от бул.
”Т. ***, със скорост, която непосредствено преди и по време на удара била около
30 км/ч. Времето било ясно, с добра видимост.
Пътното платно на булеварда, в района на кръстовището на ПТП-то било покрито
с дребнозърнест сух асфалт, без неравност и наклони. Булевардът бил с четири
пътни ленти – по две за всяка посока, разделени от трамвайно трасе с широчина
5.50 см. Широчината на всяка пътна лента била 3.50 см. На двете крайни ленти
имало паркирани автомобили.
Подсъдимият се движел по трамвайната
линия с посока на движение към бул. „Сливница“. По булеварда имало движещи се
автомобили, но пред управлявания от подсъдимия трамвай, както и по пътните
ленти за обратно движение, нямало пътни транспортни средства, които
ограничавали видимостта му. В района на № 36 пострадалият И.А.А. ***, като
пресичал от ляво надясно спрямо посоката на движение на трамвайната мотриса.
Същият пресичал на място, на което не е имало пешеходна пътека или светофарна
уредба, позволяващи пресичането на пешеходци. Той пресякъл двете ленти движение
на леки автомобили и трамвайното трасе, предназначени за обратно движение
спрямо посоката на движение на трамвайната мотриса, като се придвижвал със спокоен ход. След което, без да спира,
предприел пресичане на трамвайното трасе, по което се движила управляваната от
подсъдимия мотриса, със забързан ход. Когато пешеходецът предприел пресичане на
пътното платно, т.е. момента в който е навлязъл в крайната дясна лента за
обратно движение спрямо посоката на движение на трамвая, мотрисата е била на
отстояние 104.1 метра. Пешеходецът е изминал разстояние от 11.86 метра –
разстоянието, което е изминал от мястото на навлизане на пътното платно до
мястото на удара. При посочената по-горе скорост на движение на трамвайната
мотриса опасната зона за спиране е била 20.7 метра. Когато пешеходецът навлязъл
на пътното платно, управляваната от подсъдимия мотриса била на 104.1 метра
отстояние от мястото на удара, като подсъдимият е имал видимост към онази част
от пътното платно, в която пешеходецът предприел пресичане. Въпреки това,
подсъдимият продължил да управлява трамвая с постоянна скорост. Когато пешеходецът
предприел пресичане, подсъдимият започнал да подава звуков сигнал, но не
намалил скоростта. Пешеходецът продължил да пресича пътното платно и когато
предприел пресичане на трамвайното трасе, по което се движила управляваната от
подсъдимия мотриса, последната била на отстояние 14.4 метра, при опасна зона от
20.7 метра. Подсъдимият задействал две спирачни системи, но въпреки това
настъпил удар между пешеходеца и дясната предна част на мотрисата. Пешеходецът
бил ударен в дясната му част, странично, като в резултат на удара тялото му
било отхвърлено напред в посоката на движение на трамвая и под ъгъл надясно.
След удара трамваят продължил движението
си с авариен режим на спиране и спрял след мястото на удара.
Преди настъпване на пътно транспортното
произшествие, зад трамвая, на около 100 метра, се движел свидетеля М.А., като
между него и трамвая нямало други автомобили. Управляваният от свидетеля
автомобил се движел с по-висока скорост от тази на трамвая, в резултат на което
свидетелят го застигнал. А. слушал музика в колата си и не чул звуков сигнал от
страна на трамвая. Когато приближил задната част на трамвая, свидетелят А.
видял, че от дясната му страна, между вторите и третите врати, лежи човек на
земята. Видял, че около лежащия на земята човек са се събрали хора. Телефонирал
на тел.112 и продължил, без спира.
Междувременно, по десния тротоар по посока
на движение на трамвая вървяла свидетелката С.Д.. Тя чула продължителен звуков
сигнал на трамвай, който преминавал покрай нея, но не се обърнала по посока на
него. След известно време й направило впечатление, че сигналът е необичайно
продължителен, поради което погледнала в тази посока. В този момента мотрисата
я била изпреварила, но свидетелката успяла да види пресичащия пешеходец непосредствено
преди да навлезе на трамвайното трасе, който подтичвал. В този момент трамваят започнал
да спира. От мястото, където се намирала не видяла удара между пешеходеца и
трамвая, но малко след това разбрала за случилото се.
В трамвая пътували свидетелите Д.С. и Д.К..
Двамата се намирали в предната част. Свидетелят С. чул ватмана да подава звуков
сигнал. От мястото, на което се намирал в мотрисата нямал видимост през
предното й стъкло, но имал такава през страничните. Погледнал през левия
прозорец и видял пешеходеца да пресича трамвайното трасе предназначено за
обратно движение, придвижвайки се със спокоен ход. В този момент, според
свидетеля, трамваят бил на около 3-4 метра от линията на движение на
пешеходеца. Трамваят се движел с ниска скорост. Малко след това ватманът извикал,
че е ударил човек. Трамваят спрял и ватнамът отворил вратите. Свидетелите
слезли и видели, че пешеходецът бил на земята.
В предварителното заключение на СМЕ на
труп /л.24-26 от ДП/ при огледа и аутопсията на трупа на И.А. и от медицинската
документация вещите лица са установили, че пътно транспортна травма – съчетана
черепно мозъчна, гръдна травма и травма на крайниците:
черепно мозъчна травма – разкъсно
контузна рана в лявата задно слепоочно теменно тилна област на главата;
подлежащо масивно кръвонасядане на меката черепна покривка; кръвонасядане на
левия слепоочен мускул; подлежащо трилъчево счупване на черепния покрив в ляво
слепоочно теменно с основен лъч през лявата слепоочна кост, отделяне на
фрагмент на границата на същата с лявата средна черепна ямка и продължаващи две
линейни успоредни счупвания през последната с широко отваряне на турското седло;
ограничен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно, кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка по основата
на левите средна и задна черепни ямки и масивен такъв в дясно слепоочно челно;
дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък;
контузия на левия слепоочен дял и десния слепоочен и челен дялове на главния
мозък;
лицева травма – разкъсно контузна рана
във външната трета на дясната вежда; кръвонасядане на клепачите на дясното око;
гръдна травма – счупване на седмо
ляво ребро по предната мишнична линия с кръвонасядане на околните меки тъкани;
ограничени контузии на двата бели дроба;
травма на крайниците; охлузване на
десния лакет; охлузване на левия лакет; охлузвания и кръвонасядания на дясното
бедро; дълбоко подлежащо кръвонасядане в мускулатурата на същото; охлузване на
дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно; кръвонасядане на нивото на
лявото седалище с дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на същото;
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз в ляво;
усложнения: мозъчен оток с белези на
мозъчно притискане; кръвоизлив в мозъчния ствол; мозъчна смърт; двустранна
пневмония; изливи в гръдната и коремната кухина.
Според вещите лица смъртта на И.А. се
дължи на тежката черепно мозъчна травма
и настъпилите от тях усложнения. Установените травматични увреждания се дължат
на действието на твърди, тъпи предмети и такива с неравна контактуваща
повърхност, с голяма кинетична енергия и могат да се получат при ПТП. Трупните
признаци към момента на аутопсията отговарят на смърт от посоченото време.
От заключението на СМЕ на труп /л.70-74
от ДП/ се установяват същите находки, установени и изложени в предварителното
заключение на СМЕ на труп.
От КВМАЕ /л.76-87 от ДП/се установява,
че при така констатираните травматични увреждания при огледа и аутопсията на
трупа на И.А. и от медицинската документация, според вещите лица може да се
направи заключение, че контактът на пострадалия с превозното средство е
осъществен с дясната предно странична част на главата и долните крайници, при
което са се получили установените травматични увреждания във външната трета на
дясната вежда, кръвонасядането на клепачите на дясното око, кръвонасядането на
меката черепна покривка в дясно слепоочно, дясното седалище и десния долен
крайник. Последвало отхвърляне на пострадалия върху терена, при което се е
получила тежката черепно мозъчна травма, охлузванията в областта на двата
лакътя и кръвонасяданията и охлузванията на лявото седалище и бедро. Според
експертите смъртта на А. се дължи та тежката черепно мозъчна травма и
настъпилите усложнения. Между установената съчетана травма и настъпилата смърт
е налице пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.
Според експертното заключение мястото
на удара по широчина на платното за движение на бул. „Княгиня Мария Луиза“ е на
около 12 метра вдясно от левия бордюр по посока на движението на трамвая и по
дължина на платното за движение – около 7 метра след линията на ориентира по
посока на движението на трамвая. Ударът
е настъпил върху дясната част на трамвайното трасе, по което се е движел управлявания
от подсъдимия трамвай.
Вещите лица са посочили, че липсват
данни, чрез които може да се определи скоростта на трамвая по технически път.
Няма такива и в предоставения видеоклип, поради което са определили скоростта
на движение въз основа на свидетелските показания и разстоянието на което е
спрял след мястото на удара, което било определено от предоставения видеоматериал.
Предвид това, скоростта на движение на трамвая преди мястото на удара е било невъзможно
да бъде определено, но въз основа на горе посочените данни, с които са
разполагали вещите лица, същите са определили, че скоростта на движение на
трамвая непосредствено преди и по време на удара, е била около 30 км/ч. При
изслушването на експертите в съдебно заседание, същите уточняват, че скоростта,
с която се е движел трамвая е била около 30 км/ч, тъй като ако е била по-ниска,
нямало да се наложи аварийно спиране, поради това че и без него водачът на
трамвая е имал възможност да спре. При така изчислената скорост, опасната зона
за спиране за трамвая, според вещите лица е около 21 метра, по конкретно 20.7
метра.
В същото заключение /на КВМАЕ от
досъдебното производство/ експертите са посочили, че отстоянието на трамвая от
мястото на удара е било 112.50 метра, при отчетен спокоен ход на пешеходеца от
момента на навлизането му на пътното платно и 17.86 при бърз ход от момента на
навлизането му в трасето на трамвая. Във връзка с така посочените данни, на
вещите лица беше поставена допълнителна задача – да се изчисли отстоянието на
трамвая от мястото на удара при определената скорост от 30 км/ч и при движение
на пешеходеца със спокоен ход от момента на навлизане на пътното платно до трамвайното
трасе, по което се е движел подсъдимия и при бърз ход на пешеходеца от момента
на навлизане на трамвайното трасе до момента на удара.
Във връзка с така поставената задача,
вещите лица са изготвили допълнително заключение /АТЕ – л.154-158 от съдебното
дело/ от което се установява, че при така посочените данни, отстоянието на
трамвая от мястото на удара, от момента, в който пешеходецът е навлязъл на
пътното платно е било 104.1 метра.
Според
вещите лица, от техническа гледна точка, ударът е бил предотвратим, ако водачът
на трамвая е задействал своевременно спирачната система. Според тях, при установените
обективните данни относно изминатото разстояние на трамвайната мотриса след
мястото на удара изводът е, че водачът на същата е задействал спирачната
уредба, когато пешеходецът е навлязъл на трамвайното трасе, по което се е
движел. В съдебно заседание уточняват също, че ударът е бил предотвратим дори и
ако спирачната система е била задействана от страна на подсъдимия, когато
пешеходецът е навлязъл на трамвайното трасе, предназначено за обратно движение.
Предвид това и съобразявайки обективните находки, вещите лица считат, че
подсъдимият е задействал спирачната система едва когато пешеходецът е предприел
пресичане на трамвайното трасе, по което се е движела управляваната от него
мотриса.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и относимите към
предмета на делото писмени доказателства, именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Д., Е.М. – дадени
в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК показания /л.66 от ДП/, М.А. - дадени в хода на съдебното следствие
и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК /л.69 от ДП/, Д.С.
– дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.2 от НПК /л.67 от ДП/, Д.К. - дадени в хода на съдебното следствие
и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК /л.68 от ДП/;
предварително заключение на СМЕ на труп /л.24-26 от ДП/, СМЕ на труп /л.70.74
от ДП/, ВМАЕ /л.76-87 от ДП/, допълнителна АТЕ /л.154-159 от съдебното дело/;
писмените доказателства и свидетелство за съдимост.
Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди
противоречията в събраните по делото доказателствени материали. Относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за
правилния изход, съдът констатира съществени противоречия между гласните
доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимия от една страна и
всички други гласни доказателства, от друга, подкрепени от заключенията на АТЕ.
Съществените противоречия в посочените източници се отнасят до наличието на
престъпление. В обясненията на подсъдимия се излагат твърдения, че се е движел
с около 35-40 км/ч, както и че е забелязал пешеходеца, когато бил на 2 метра
разстояние от трамвая и навлизал на трамвайното трасе, подтичвайки. Противоположна
е информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите С.Д., Д.С. и Данила К.,
които заявяват, че трамваят е подавал звуков сигнал продължително време, преди
пешеходецът на навлезе на трамвайното трасе.
Налице е противоречие
и в становищата на представителя на държавното обвинение, на повереника на
частните обвинители от една страна и на защитата от друга относно причините за
настъпване на ПТП-то, а именно дали се дължи на субективните действия на водача
на мотрисата или е случайно събитие.
Извън
така посочените противоречия, съдът не констатира други такива относно
останалите, включени в предмета на доказване, обстоятелства.
Движението по бул. „Княгиня Мария Луиза”,
броят пътните ленти, тяхната широчина, пътната настилка и характеристиките й се
установяват както от протокола за оглед, така и от гласните доказателства, и
експертните заключения. Непротиворечиви са и доказателствата относно
климатичните условия и видимостта.
Всички доказателствени източници са
еднопосочни относно конкретното трасе, по която се е движел подсъдимият,
посоката му на движение, движението на друг автомобил зад мотрисата, както и на
липсата на други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на
подсъдимия.
Няма противоречие и в доказателствените
източници относно мястото, на което е предприел пресичане на пътното платно
пострадалото лице и начинът му на придвижване. Данни за начина на придвижване
на пострадалия се съдържат в показанията на свидетелите Д.С. и С.Д. и в обясненията
на подсъдимия, като свидетелят твърди, че е видял пешеходеца да се придвижва със
спокоен ход, а Д. – със забързан. Независимо от това съдът намери тези
доказателствени източници за непротиворечиви, тъй като свидетелите са
наблюдавали движението на пешеходеца по различни части на пътното платно, респ.
и по различно време. Съдът намери и
че същите са еднопосочни с обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява,
че е видял пешеходеца да претичва по трамвайното трасе, по което се е движела
управляваната от него мотриса. Предвид това съдът кредитира
посочените гласни доказателствени източници и ги възприе за сигурна основа на фактическите
констатации.
Безпротиворечиво се установи и
момента, в който пешеходецът е бил видим за подсъдимия, а именно от момента на
навлизането му на пътното платно.
От заключенията на СМЕ безспорно се
установиха травматичните увреждания на жертвата, причината за смъртта й, както
и пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между уврежданията и
настъпилия летален изход.
От всички доказателствени източници се
установяват по безспорен начин и действията на подсъдимия, непосредствено след
ПТП-то.
Както бе посочено по-горе, съществените
противоречия в доказателствените източници са относно осъществяването на
престъпление от страна на подсъдимия.
При формирането на изводите си по
фактите, съдът обсъди обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Д.,
М.А., Д.С. и Д.К. с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от
логичността и последователността им, както и с оглед на тяхната подкрепеност от
останалите събрани по делото доказателства и несъмнено установените в случая
факти.
Извършвайки посочения анализ за
достоверност на противоречивите способи за събиране на доказателства, съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, в онези части, в които заявява, че е видял
пешеходеца едва когато е навлязъл на трамвайното трасе, по което се е движела
управляваната от него мотриса, както и че се е движела със скорост от около
35-40 км/ч., тъй като същите се опровергават от останалите гласни
доказателства, които са еднопосочни по отношение на конкретните действия,
извършени от подсъдимия непосредствено преди ПТП-то, така и заключенията на
АТЕ.
На първо място, показанията на свидетелите
следва да бъдат преценени с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от
тяхната последователност, логичност и коректност, на непосредствените
впечатления на решаващия орган при събирането им, както и като кореспондиращи с
безспорно установените от останалите доказателствени източници факти.
При съобразяването на тези критерии,
съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите и ги възприе за
сигурна основа на фактическите констатации. Показанията им са последователни в
хода на целия наказателен процес, отличават се с вътрешна логическа устойчивост
и житейска достоверност. Конкретно, ясно и еднозначно свидетелите описват
наблюдаваните от тях действия, извършени както от страна на подсъдимото лице,
така и от страна пешеходеца, като показанията им се подкрепят от заключенията
на АТЕ. В показанията на свидетелите не се съдържат никакви противоречия,
независимо от обстоятелството, че същите са наблюдавали пътната обстановка от
различни места и посоки. Всички свидетели, с изключение на свидетеля М.А., който
се движел зад трамвая с управлявания от него бус и слушал музика, са
категорични, че подсъдимият е подавал продължително време звуков сигнал, което
е предизвикало вниманието им, в резултат на което свидетелят С. забелязал
пешеходеца на трамвайното трасе, предназначено за обратна посока на движение.
Предвид това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която
твърди, че е забелязал пешеходеца едва когато предприел пресичане на трасето,
предназначено за движение на управляваната от него мотриса. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
и по отношение на скоростта на движение на мотрисата, като опровергани от
обективните находки съдържащи се във видеоматериала, свидетелските показания и заключенията
на АТЕ. Вещите лица безспорно са установили от изследвания видеоматериал
изминатото разстояние от мотрисата след мястото на удара, което е позволило и
точното изчисление на скоростта непосредствено преди и по време на удара. Експертното
заключение напълно кореспондира и с показанията на всички свидетели, които са
категорични, че трамваят се е движел с ниска скорост. Експертното заключение
напълно кореспондира и с обясненията на подсъдимия по отношение на момента, в
който е задействана спирачната система от негова страна, а именно в момента, в
който пешеходецът е предприел пресичане на трамвайното трасе, по което се е
движила управляваната от него мотриса. Вещите лица са категорични, че с оглед
така установените скорост на движение и отстояние
от мястото на удара, последният е бил предотвратим при задействане на
спирачната система не само в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане
на пътното платно, но и в момента, в който е предприел пресичане на трамвайното
трасе, предназначено за обратно движение.
За да възприеме изложената по-горе
фактическа обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на
делото.
От
правна страна:
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че
подсъдимият Д.З.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343а, ал.1, б. „в”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
като на на 02.10.2019г., около 10.37 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – трамвайна мотриса „Tramvai“, модел „Т6М-700“, с
инв. № 711, движейки се по бул. „Княгиня Мария Луиза”, с посока на движение от
бул. ”Т. ***, в района на № 36, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не спрял при наличието на навлязъл
пешеходец върху платното за движение, в резултат на което реализирал пътно
транспортно произшествие с пресичащия
бул. „Княгиня Мария Луиза” от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на трамвайната мотриса пешеходец И.А.А. и по непредпазливост причинил смъртта
му, настъпила на 05.10.2019г.
Съобразно правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Тази разпоредба предявява към водачите
на моторни превозни средства изисквания за съобразяване на скоростта на
движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната,
очертана в изречение 1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП е свързана с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство,
с осветеността на пътния участък, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, било защото опасността е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в
развитието на действителното положение на нещата. Това предполага водачите да
преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност,
винаги внезапна и непредвидима, е посочена в изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора – да намалят скоростта или да спрат превозното
средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е
в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.
В конкретния случай, опасността е
възникнала, в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно, а по делото безспорно е установено, че подсъдимият е имал възможност да
я възприеме.
От доказателствения материал по несъмнен начин
се установи, че подсъдимият е възприел пресичащият пешеходец най-късно, когато
е пресичал трамвайното трасе, предназначено за обратно движение, както и че ако
в този момент е задействал спирачната система, то ударът да не е настъпил.
Безспорно се установи също, че спирачната система е задействана от страна на
подсъдимия едва, когато пешеходецът е предприел пресичане на трамвайното трасе,
по което се е движила управляваната от подсъдимото лице мотриса, момент, в
който според експертите изготвили заключенията на АТЕ, ударът е бил
непредотвратим.
Поради това съдът намери, че
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, тъй като не
спрял при наличието на навлязъл пешеходец върху платното за движение.
Несъмнено е налице и причинната връзка
между допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилото, визирано в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и настъпилият
съставомерен резултат. По категоричен начин се установи, че вследствие на
нарушението е настъпило пътно-транспортното произшествие, тъй като при спиране
на превозното средство от страна на подсъдимия в момента, когато е възникнала
опасността - ударът е бил предотвратим. По делото безспорно се установи и, че именно
вследствие на нарушението е настъпило произшествието, при което на И.А.А. са
нанесени травми, в резултат на които същият е починал.
Безспорно е и, че с предприемане на
пресичане на пътното платно на място, което не е било предназначено за
пресичане на пешеходци, пострадалият И.А.А. е извършил нарушение на правилата
за движение и навлизайки на трамвайното трасе, по което се е движела
управляваната от подсъдимия мотриса е попаднал в опасната зона за спиране,
което обаче не го оневинява, с оглед на допуснатото в предходния момент
нарушение на правилата за движение, а именно – несъобразяване с предписаните в
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП изисквания.
Във връзка с наведените от защитата доводи,
че трамваят не е моторно превозно средство, а пътно превозно средство, съдът
намира за необходимо да отбележи, че действително съгласно допълнителните
разпоредби на ЗДвП трамваят е приравнен към пътните транспортни средства. Но предвид
обстоятелството, че е предназначен за движение в градска среда и правилата за движението
му са регламентирани в ЗДвП, а именно чл.1, ал.1 от ЗДвП „Този закон урежда правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове“ и доколкото в разпоредбата на чл.342, ал.1 от НК „пътното
превозно средство“ не е изрично посочено, то същото попада в хипотезата „при
управление на МПС“.
Този довод на защитата е наведен във
връзка с изготвените по делото АТЕ, като същата счита, че вещите лица не
разполагат със специалните знания да изготвят заключение по назначените
експертизи, предвид спецификите на превозното средство. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че по делото не са налице никакви данни за
некомпетентност на експертите, а освен това, предвид инкриминираното поведение
на водача на трамвайната мотриса, а именно не спрял при възникнала опасност, същото
не е необходимо.
От субективна страна съдът приема, че извършеното от подсъдимия деяние
е непредпазливо, извършено при форма на вината – самонадеяност, тъй като е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.
В конкретния случай, подсъдимият е възприел пресичащият пешеходец най-късно,
когато е пресичал трамвайното трасе, предназначено за обратно движение и при
задействане на спирачната в този момент ударът е бил предотвратим.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, за което
подсъдимият е признат за виновен, се предвижда наказание „лишаване от свобода”
за срок от две до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - извършването на грубо нарушение на правилата
за движение по пътищата, което е допринесло за причиняване на вредоносния
резултат, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не отчете
отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такова не отчете и по-тежката
наказуема форма на непредпазливост, тъй като в обвинителния акт прокурорът се е
задоволил да посочи само, че формата на вината е непредпазливост, без да излага
каквито и да е съображения дали става въпрос за самонадеяност или небрежност, а
да се приеме, че формата на вината е самонадеяност означава да се влоши
положението на подсъдимия, тъй като тя предполага налагане на по-тежко
наказание. Не е допустимо едва в мотивите на присъдата подсъдимият да узнае, че
обвинението е за престъпление, извършено при по-тежко наказуемата форма на
непредпазливост, без да е имал възможност да се защити по него.
Съдът намери, че така установените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни, поради което счете, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК
и определи наказанието му при условията на чл.54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
При съобразяване на горе посочените
критерии и на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи и
другото предвидено наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС.
Съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години, тъй като намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а
именно – наложеното наказание „лишаване от свобода” е за срок от две години,
подсъдимият не е осъждан и за постигане целите на наказанието и за поправянето му
не се налага да го изтърпи ефективно. В конкретния случай, съдът счете също, че
така определеното комплексно наказание е достатъчно да изпълни както
превъзпитателна и поправителна функции спрямо подсъдимия Д.Д., така и да служи
като предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на
обществото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден да
заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: