№ 16982
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н. М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110104857 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, ЗЗД
срещу Ц. В. Н. и В. В. Н. за заплащане разделно/поравно на сумите 2 460,18
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., 24,96 лв. - такси за дялово разпределение за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., 464 лв. лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия на за периода 15.09.2019 г. - 19.01.2022 г. и 5,32 лв. - лихва за
забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода
31.01.2019 г. - 19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите за
главници, считано от 31.01.2022 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 4 в гр. С., аб. № .. Ищецът
претендира и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
1
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответниците Ц. В. Н. и В. В. Н. оспорват исковете по основание и
размер. Възразяват за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот за
исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго
основание. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже спиране, респективно прекъсване на
давността.
Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже, че е погасил
задължението си, ако се установи да е възникнало.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При изрично оспорване от страна на ответниците, ищецът, който носи
2
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства по делото, че
през процесния период ответниците Ц. В. Н. и В. В. Н., или техният общ
наследодател В. Ц. Н., са притежавали право на собственост или право на
ползване върху топлоснабдения имот, както твърди. От представените и
приети по делото писмени доказателства се установява единствено, че Ц. В.
Н. и В. В. Н. са наследници по закон на В. Ц. Н., както и че В. В. Н. се е
отказала от наследството на наследодателя си, които факти и обстоятелства не
се оспорват и от страните.
Когато при правилно разпределена доказателствена тежест ищецът не
съумее да установи при условията на пълно и главно доказване фактите и
обстоятелствата, пораждащи спорното право, като последица в процеса за
съда следва извод, че същите не са се осъществили. Ето защо при изложените
данни и при липса на други доказателства следва да се приеме, че между
страните не е възникнало и съществувало към процесния период
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове, касаещо процесния недвижим имот. В този
смисъл в полза на ищеца спрямо ответниците не съществува вземане за
цената на доставена топлинна енергия, с оглед на което исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността
на обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответниците.
Ответникът Ц. В. Н. не е сторила разноски по делото.
На ответника В. В. Н. следва да се заплати сумата 450 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
30.05.2023 г.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ., срещу Ц. В. Н.,
ЕГН********** и В. В. Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79,
3
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане
разделно/поравно на сумите 2 460,18 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 24,96 лв. - такси
за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., 464 лв. лихва
за забавено плащане на цената за топлоенергия на за периода 15.09.2019 г. -
19.01.2022 г. и 5,32 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово
разпределение за периода 31.01.2019 г. - 19.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите за главници, считано от 31.01.2022 г. до окончателното
плащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 4 в гр. С., аб. №
..
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК . да заплати на В. В. Н., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4