№ 196
гр. В.П., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100028 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова претенция с пр. осн. чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД, предявена от Е. Х. Я. срещу Ф. Х. Я. и Е. Х. Х. за обявяване за относително
недействителен по отношение на ищеца, като сключен без представителна власт Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 107 от 24.11. 2020
година, том VI, рег.№3968, дело № 811 по описа за 2020 г на нотариус С.Н., рег.№592, с
район на действие -РС гр. В.П., в частта в която по силата на посочения н.а. първият
ответник Ф. Х. Я., действащ като пълномощник на ищцата, е прехвърлил на себе си нейната
собствена 1/3 ид.част от следния недвижим имот: дворно място с площ от 882 кв.м.,
съставляващо УПИ V- 656 от квартал № 32 по плана на гр.В. обл.Ш., с адрес: гр. В., ул.
„С.П.“ № 3, заедно с построените в него: Жилище с площ от 107 кв.м.; Жилище с площ от 17
кв.м.; Навес без оградни стени с площ от 7 кв.м.; Навес с оградни стени с площ от 19 кв.м.;
Навес с оградни стени с площ от 38 кв.м.; Второстепенна постройка с площ от 12 кв.м. и
Гараж с площ от 21 кв.м., при граници на УПИ: Улица; УПИ VI -657; УПИ IV-328, поради
оттегляне на пълномощното от страна на ищцата преди сключване на атакуваната сделка.
Ищцата излага, че първият ответник Ф. Х. Я. е неин брат. Твърди, че техните покойни
родители А. Я. Т. (починал на 08.08.2007 г.) и З.Я.Т. (починала на 25.03.2012 г.) са били
собственици на описания по-горе недвижим имот.
Сочи, че след смъртта си родителите им оставали като техни законни наследници своите
низходящи, а именно ищцата (тяхна дъщеря), първия ответник (техен син) и наследниците
на втория им син М.А.Я. (починал на 14.03.1984 г.). Ищцата акцентира, че освен процесния
недвижим имот нейните родители притежавали още 3 други парцела в урбанизираната
територия на гр.В.. Допълва, че брат й Ф. Х. Я. предложил на останалите наследници на А.
Т. и З. Т.а да му предоставят пълномощно, по силата на което той да може да се разпорежса с
описания по-горе недвижим имот, в замяна на което останалите парцели да бъдат поделени
между останалите наследници. Ищцата и лицето С.М. Х. (син на починалия М.А.Я.)
предоставили нотариално заверено пълномощно на първия ответник, който обаче отказал
доброволна делба на другите имоти, останали в наследство от родителите им. Поради това,
1
ищцата излага, че с Нотариална покана рег.№ 3224, том I, Акт № 140 от 12.08.2019 година на
нотариус С.Н. рег.№592 с район на действие - РС гр. В.П., връчена редовно на ответника на
15.08.2019 година, оттеглила даденото на ответника пълномощно за разпореждане с
процесния имот. Настоява, че въпреки оттеглянето на пълномощното първият ответник Ф.
Х. Я. въз основа на вече оттеглено пълномощно, т.е. без надлежно учредена представителна
власт е прехвърлил сам на себе си останалите 2/3 идеални части от имота, предмет на
атакуваната сделка, като 1/3 ид.част от имота е придобит от ищцата по наследство от
нейните родители, а другата 1/3 ид.част е придобита от наследниците на починалия й брат
М.А.Я. също в резултат на наследствено правоприемство.
Предвид изложеното, моли исковата й претенция да бъде уважена и претендира
ответниците да бъдат осъдени да й заплатят сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си
представител като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от двамата ответници, в който
вземат становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Не оспорват обстоятелството, че ищцата и първият ответник са брат и сестра,
както и че двамата ответници са съпрузи. Не се противопоставят на твърдението, че след
смъртта на родителите им ищцата и първият ответник са придобили по наследство от тях
процесния недвижим имот, находящ се в гр. В., който впоследствие е придобит изцяло от
ответника. Първият ответник настоява, че от раждането си, а и след сключването на брак със
съпругата си (втората ответница) живее в процесния имот, заедно с децата си. Няма
разногласия между страните, че покойните родители на ищцата и първия ответник са
притежавали освен процесния недвижим имот, още 3 парцела в регулация в град В..
Първият ответник не оспорва и твърдението, че с ищцата са постигнали договорка, тя и сина
на починалия им брат да му дадат пълномощно, с което да постигнат това, което са се
уговорили още приживе с наследодателите си, а именно: къщата с дворното място и
стопанските постройки, предмет на настоящия спор, е трябвало да стане собственост на
ответниците, първият от трите парцела е бил прехвърлен на С.М. Х. (син на починалия
М.А.Я.) от дядо му приживе, а останалите два парцела следвало да бъдат разпределени,
както следва - единият за сина на първия ответник - Т., а другият - за ищцата или посочено
от нея нейно дете.
Ответниците излагат, че пълномощното, било предоставено на 09.08.2019г. на първия
ответник от ищцата и племенника й Сезгин напълно доброволно. Въпреки това, още същата
вечер синът на ищцата нанесъл побой на първия ответник във връзка с даденото
пълномощно и му счупил пръста на ръката. Впоследствие ищцата действително е оттеглила
даденото по-рано пълномощно посредством нотариална покана, адресирана до първия
ответник, видно от приложените към исковата молба писмени документи. Я. настоява, обаче,
че не е запознат със съдържанието на нотариалната покана, като твърди, че същата не му е
връчена редовно. Акцентира, че след повече от 1 година с валидно пълномощно и надлежно
подписани от ищцата декларации е прехвърлил нейната 1/3 ид.част от процесния недвижим
имот. Допълва, че е придобил правото на собственост върху 2/3 ид.части от процесния
недвижим имот на валидно правно основание, чрез покупко-продажба.
Поддържа, че и към настоящия момент живее в процесния недвижим имот заедно с
цялото си семейство, като се грижи за неговата поддръжка, прави множество строително
ремонтни дейности и подобрения, включващи нови пристройки (две тоалетни с баня
прилепени до къщата една върху друга за всеки етаж и нова сграда – кухня с площ от
50кв.м., както и нов навес от кухнята към гаража и масивна ограда) и заплаща дължимите
данъци за целия имот. Релевират възражение за изтекла в тяхна ползва придобивна давност
за периода от 2012г. до момента на образуване на настоящото дело.
Категорично се отрича твърдението, че първият ответник отказал доброволна подялба
на останалите наследствени две дворни места. Напротив, сочи, че неколкократно опитал да
2
уреди отношения със сестра си, но без успех. Ответниците обръщат внимание, че до
подаване на исковата претенция ищцата не е оспорвала собствеността им върху процесния
недвижим имот. Допълват, че въз основа на предоставено от С.М. Х. пълномощно първият
ответник е прехвърлил на себе си неговия дял (1/3 ид.част) от двете дворни места, като
договорката била ищцата и ответниците да си заменят взаимно ид.части от тези две дворни
места и по този начин да прекратят съсобствеността, като ищцата стане индивидуален
собственик на едното дворно място - УПИ XVII-919 в кв.25 по плана на град В., а
ответниците – на другото дворно място, съставляващо УПИ XVI-919 в кв.25 по плана на
град В.. Излагат, че ищцата отказала да получи дворното място по този начин, тъй като
искала да го прехвърли директно на едно от децата си през лятото.
С отговора ответниците отправят покана за доброволно разрешаване на настоящия спор,
съобразно постигнатите между ищцата и първия ответник договорки досежно разпределяне
на останалите след смъртта на общите им наследодатели имоти.
В условие на евентуалност, ако страните не успеят да разрешат спора си извънсъдебно,
настояват за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Поддържат, че нотариалната покана за оттеглянето на пълномощното не е връчена на първия
ответник, поради и което сделката е сключена при наличие на надлежно учредена
представителна власт за Ф. Х. Я.. Възразяват, че са придобили имота по давност, поради
изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна давност за периода от 24.11.20 год. (когато е
вписан атакувания договор за покупко-продажба) до 25.11.23г. Допълват, че са придобили
идеалните части на ищцата от процесния имот по давност много преди изповядване на
атакуваната сделка, считано от 08.09.2007г., когато е починал бащата на ищцата и първия
ответник, респ. от 25.03.2012 год., когато е починала майка им до датата на подаване на
исковата претенция, присъединявайки владението на техните праводатели. Претендират
сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично като поддържат депозирания отговор
и претендират отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот 107/24.11. 2020 г., том
VI, рег. № 3908, дело 811/2020 г. от 24.11.2020 г., на нотариус С.Н. с рег. № 592, с район на
действие PC – В. Преслав се установява, че първият ответник Ф. Х. Я., действащ в
качеството на пълномощник на ищцата и на трети за спора лица С.М. Х., Е.М. Х. и С.М. Х.
е прехвърлил на себе си 2/3 ид.части от следния недвижим имот: дворно място с площ от
882 кв.м., съставляващо УПИ V- 656 от квартал № 32 по плана на гр.В. обл.Ш., с адрес: гр.
В., ул. „С.П.“ № 3, заедно с построените в него: Жилище с площ от 107 кв.м.; Жилище с
площ от 17 кв.м.; Навес без оградни стени с площ от 7 кв.м.; Навес с оградни стени с площ
от 19 кв.м.; Навес с оградни стени с площ от 38 кв.м.; Второстепенна постройка с площ от 12
кв.м. и Гараж с площ от 21 кв.м., при граници на УПИ: Улица; УПИ VI -657; УПИ IV-328
срещу продажна цена от 5218,47 лева.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 229 от 19.12.2023 г., изд. от
длъжното лице А.М. при община В., от което е видно, че А. Я. Т. е оставил свои наследници
низходящите си – ищцата (негова дъщеря), първият ответник (негов син) и на осн. чл. 10, ал.
1 от ЗНасл съпругата (Ф.С.М.) и децата (С.М. Х., Е.М. Х. и С.М. Х.) на починалия преди
него втори син М.А.Я..
От ответниците е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот №
130/01.08.2023 г., том VI, рег. № 3579, дело 648/2023 г., на нотариус С.Н. с рег. № 592, с
район на действие PC – В. Преслав, от който е видно, че първият ответник Ф. Х. Я.,
действащ в качеството на пълномощник на на трети за спора лица С.М. Х., Е.М. Х. и С.М.
Х. е прехвърлил на себе си 1/3 ид.част от други два недвижими имота, които не са предмет
3
на настоящия спор.
От приложената Скица изх. № 54/12.02.2024 г., изд. от отдел „ТСУ и ИП“ при община В.
се установява, че като собственик на процсния имот е вписан първият ответник.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.02.2024 г., изд. от
община В., данъчната оценка на процесния имот, ведно с построените в него сгради и
постройки възлиза на 7768,50 лева.
Представени са и други писмени доказателства, които не са релевантни за изясняване на
спора, поради което не следва да бъдат анализирани от съда.
Към материалите по делото е приобщено и заверено копие на нот. дело № 811/2020 г. по
описа на нотариус С.Н. с рег. № 592 на НК, с район на действие РС – В. Преслав,
съдържащо: пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 3184 и на съдържанието
рег. № 3185, том I, Акт № 137 от 09.08.2019 г. на нотариус С.Н. с рег. № 592, с район на
действие PC – В. Преслав, по силата на което ищцата и лицето С.М. Х. са упълномощили
първия ответник да се разпореди по избран от него начин и при цени и условия, каквито
сметне за най-благоприятни с притежавания от упълномощителите процесен недвижим
имот. Приложено е и Оттегляне на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
3222 и на съдържанието рег. № 3223, том I, акт 139 от 12.08.2019 г. на нотариус С.Н. с рег. №
592, с район на действие PC – В. Преслав, от което се установява, че ищцата е оттеглила
пълномощията, дадени на ответника с горецитираното пълномощно, касателно извършване
на каквито и да било разпоредителни сделки с процесния недвижим имот. С Нотариална
покана рег. № 3224, том I, Акт № 140 от 12.08.2019 г. на нотариус С.Н. с рег. № 592, с район
на действие PC – В. Преслав ищцата е изпратила до ответника оттеглянето на
пълномощното. Видно от отразяването, поканата е била изпратена до адресата (първия
ответник) на 19.08.2019 год., като последният е отказал да я получи, поради което
Нотариусът е счел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. посл.
от ГПК, а поканата да се счита редовно връчена на адресата на 19.08.2019 год. Към
нотариалното дело е приложен и Нот. акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 89, том I, дело 272/1970 г. от 05.08.1970 г., на съдия при
Районен съд – Преслав, съгласно който А. Я. Т. е бил признат за собственик на процесния
недвижим имот (видно и от Удостоверение за идентичност изх. № 94-Ф-254/23.11.2020 г.,
изд. от гл. архитект при общ. В. Николай Симеонов).
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ищцата
(А.М.М. и С.А.М.) и от ответниците (Т. Ф.ов А.ов) свидетели.
Св. А.М.М. споделя, че съпругата му (ищцата) действително упълномощила първия
ответник да продаде къщата, като той й обещал да й даде нещо в замяна, но не изпълнил
обещанието си. Затова ищцата оттеглила пълномощното си, но въпреки това ответникът
прехвърлил имота на себе си и по този начин придобил дела на съпругата му. Свидетелят
разказва, че от свои съграждани разбрал, че в кръчмата ответникът Ф. Я. се хвалил, че
къщата вече била само негова и нямало да даде нищо на ищцата.
Св. С.А.М. е син на ищцата. Споделя, че майка му полагала грижи за баба му, а след
смъртта й чичо му Ф. (първият ответник) заминал за чужбина. Твърди, че когато ответникът
заедно със семейството си заминал за чужбина, оставил ключа за процесната къща на лелята
на свидетеля (сестра на баща му). Ищцата също ходила периодично да наглежда къщата.
След като се върнал от чужбина след няколко години ответникът поискал от ищцата
пълномощно, за да се разпореди с наследствената къща, като й обещал нещо в замяна.
Твърди, че майка му подписала пълномощно на брат си и още същата вечер свидетелят чул
ответника да се хвали в кръчмата, че взел всичко от кака си (ищцата) и нищо няма да й даде
и да ругае нея и членовете на семейството й. Сочи, че майка му много бързо оттеглила
пълномощното си, но в крайна сметка разбрала, че брат й все пак се е разпоредил с нейния
дял от къщата. Свидетелят е на мнение, че ответникът е разбрал, че майка му е оттеглила
пълномощното.
4
Св. Т. Ф.ов А.ов е син на ответниците. Сочи, че откакто дядо му починал през 2007 год.,
единствено баща му плащал данъците за къщата и на парцелите и е заплащал необходимите
ремонти. Твърди, че не е виждал ищцата да идва в имота. Сочи, че до смъртта на баба му и
дядо му той и неговото семейство са се грижили за тях. Споделя, че преди завеждане на
делото ищцата и първият ответник постигнали договорка да направят замяна, като
ответникът получи нейния дял от къщата, а тя да стане едноличен собственик на друг
парцел, но замяната така и не се осъществила. Излага, че работи и живее в чужбина, за
разлика от родителите си, които го посещават понякога, но не пребивават трайно там. Счита,
че проблемите между майка му и чичо му се подклаждат от съпруга на ищцата, който не е
съгласен наследствените имоти да бъдат разпределени по този начин.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искова претенция с пр. осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно необходими
предпоставки: 1). Че общите наследодатели на ищеца и първия ответник - А. Я. Т. (починал
на 08.08.2007 г.) и З.Я.Т. (починала на 25.03.2012 г.) са били собственици на спорния
недвижим имот, който е придобит от тях (ищцата и първия ответник, както и от
наследниците на техния брат) по наследство; 2). наличието на сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 107 от 24.11. 2020 година,
том VI, рег.№3968, дело № 811 по описа за 2020 г. на нотариус С.Н., рег.№592, с район на
действие -РС гр. В.П., по силата на който първият ответник е прехвърлил сам на себе си 2/3
ид. части от имота; 3). наличие на основание за относителна недействителност на сделката,
касателно прехвърлянето на 1/3 ид.част от имота, в това число че ищецът валидно е оттеглил
пълномощията си от първия ответник преди изповядване на сделката.
В тежест на ответниците е да докажат, че към дата 24.11.2020 година първият ответник
е разполагал с валидно пълномощно от ищцата (т.е. такова, което не е било оттеглено от
последната преди горепосочената дата) за сключване на атакуваната сделка.
Между страните не се спори, че процесният недвижим имот, предмет на атакувания
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 107 от 24.11. 2020 година,
том VI, рег.№3968, дело № 811 по описа за 2020 г. на нотариус С.Н., рег.№592, с район на
действие -РС гр. В.П. е бил собственост на родителите на ищцата и първия ответник А. Я. Т.
и З.Я.Т., които са починали.
Няма разнограсие между страните, а и от ангажираното удостоверение за наследници се
установява, че А. и З. Т.и са имали 3 деца – ищцата, първия ответник и М.А.Я., който е
починал преди родителите си и е наследен от своите деца С.М. Х., Е.М. Х. и С.М. Х. и
съпругата си Ф.С.М.. Не е спорно, че всеки един от наследниците (ищцата, първият
ответник и наследниците на М.А.Я.) е придобил по наследство по 1/3 ид.част от
имуществото на общите наследодатели, на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗНасл.
От приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 3184
и на съдържанието рег. № 3185, том I, Акт № 137 от 09.08.2019 г. на нотариус С.Н. с рег. №
592, с район на действие PC – В. Преслав безспорно се установи, че ищцата е упълномощила
първия ответник да се разпореди по избран от него начин и при цени и условия, каквито
сметне за най-благоприятни с притежавания от нея в съсобственост с другите наследници на
А. и З. Т.и процесен недвижим имот.
Доказа се по безспорен начин също така, че ищцата е оттеглила надлежно
пълномощното си няколко дни по-късно – на 12.08.2019 год., а изявлението й е достигнало
до пълномощника на 19.08.2019 год., макар че последният е отказал да получи нотариалната
покана, съдържаща оттеглянето. Твърденията на ответниците, че първият ответник не бил
узнал за оттеглянето преди датата на изповядване на атакуваната сделка, което се е случило
повече от 1 година по-късно, се опровергават от ангажираните писмени доказателства, от
5
които е видно, че още на 19.08.2019 год. ответникът е бил запознат с обстоятелството, че
сеста му не желае повече да бъде представлявана от него, но е отказал да получи книжата от
Нотариуса. Последният от своя страна правилно е приложил нормата на чл. 44, ал. 1, изр.
посл. от ГПК и е счел, че са налице основания да приеме, че нотариалната покана, ведно с
оттеглянето на пълномощието е връчено редовно на адресата на 19.08.2019 год. при отказ на
същия да ги получи. Не бяха представени надлежни доказателства, от които да се достигне
до извод, че удостоверените от нотариуса обстоятелства касателно отказа на ответника да
приеме нотариалната покана, съдържаща оттегляне на пълномощното, са неверни, респ. че
нотариалната покана и оттеглянето на пълномощното не са били връчени редовно на първия
ответник. Ето защо, доколкото никой не следва да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, настоящият съдебен състав е на мнение, че първият ответник е
узнал за оттеглянето на пълномощното още на 19.08.2019 год., когато целенасочено е
отказал да приеме книжата от нотариуса.
Дали между страните по делото и наследниците на третото дете на общите
наследодатели е имало някаква договорка за разпределяне на наследствените имоти
помежду им, е обстоятелство, което не касае настоящото производство. Още повече, че и от
твърденията на страните по делото, и от представените доказателства се установи, че такава
договорка не е била реализирана.
Предвид изложеното, първият ответник не е разполагал с надлежно учредена
представителна власт по отношение на ищцата към датата на изповядване на атакуваната
сделка. Договорът е висящо недействителен спрямо ищцата, но предвид нейния отказ да
потвърди действията на мнимия представител, заявен с предявяване на настоящата искова
претенция, и изричното позоваване на недействителността на договора за покупко-продажба
за нейната 1/3 ид.част от процесния недвижим имот (арг. чл. 26, ал. 2 от ГПК), то
атакуваният договор за покупко-продажба не поражда правни последици за ищцата и
първият ответник за 1/3 ид.част от имота, като висящата недействителност се трансформира
в окончателна.
С оглед основателността на исковата претенция, съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответниците възражение за придобиване по давност на собствената на
ищцата 1/3 ид.част от процесния недвижим имот, предмет на атакувания договор за
покупко-продажба.
В тежест на ответниците беше при условията на пълно и главно доказване да установят
релевираното от тях възражение за придобиване на 1/3 ид.част (придобита от ищцата по
наследство от родителите й) по давност, като в тази връзка следваше да докажат, че са
осъществявали постоянно, непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с
насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин), несъмнително (да се
установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене) владение
върху посочените ид.части от имота. Доколкото се касае за владение върху съсобствен
недвижим имот, ответниците следваше да докажат, че са отблъснали владението на другата
наследница (ищцата) касателно тази 1/3 ид.части, които твърдят, че са придобили по
давност, като са манифестирали ясно пред нея намерението си по начин, който ясно показва,
че изключва владението на другите сънаследници върху процесните идеални части (ТР № 1/
2012 год. на ОСГК на ВКС). Ответниците следваше да установят и периода, в който
претендират, че са владели целия имот, респ. 1/3 ид. част от него.
Ответниците твърдят, че са продибили спорната 1/3 ид.част по давност за периода от
24.11.20 год. (когато е вписан атакувания договор за покупко-продажба) до 25.11.23г.
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗС ако владението е добросъвестно (каквото
ответниците поддържат че е, но в настощия случай не е, предвид мотивите на съда,
изложени по-горе) правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Безспорно от 24.11.20 год. (когато е
вписан атакувания договор за покупко-продажба) до 25.11.23г., а дори и до 18.01.2024 год.
6
(датата, на която е подадена исковата молба) не е изтекъл изискуемия 5-годишен срок за
придобиване на имота по давност въз основа на добросъвестно владение.
В условие на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили идеалните части на
ищцата от процесния имот по давност много преди изповядване на атакуваната сделка,
считано от 08.09.2007г., когато е починал бащата на ищцата и първия ответник, респ. от
25.03.2012 год., когато е починала майка им до датата на подаване на исковата претенция.
От ангажираните показания на свидетеля Т. Ф.ов А.ов, преценени при условията на чл. 172
от ГПК, с оглед родствената му връзка с ответниците, не се установи по категоричен и
безспорен начин, че ответниците са осъществявали фактическа власт и по отношение на 1/3
ид.част от процесния имот за посочения период от време. Дори да се приеме, че ответниците
са живели в този имот, още докато родителите на ищцата и първия ответник са били живи, и
продължават да живеят в него, това обстоятелство само по себе си не означава, че са
придобили по давност идеалната част на ищцата от този имот, придобита по наследство от
родителите й след смъртта им (т.е. след 08.09.2007 год., респ. след 25.03.2012 год.). Не бяха
представени никакви доказателства от ответниците, чиято беше доказателствената тежест,
че са манифестирали изрично пред ищцата намерението си да своят нейната идеална част.
Точно обратното, безспорно се установи, че е имало договорка между наследниците на А. Я.
Т. и З.Я.Т. да извършат замяна на наследствените им имоти, така че всеки да получи някакъв
дял от наследството. За съществуването на такава договорка са налице твърдения както от
страните по делото, така и от разпитаните трима свидетели. Всички те твърдят, че първият
ответник е обещал нещо в замяна на сестра си за нейната 1/3 ид.част от процесния имот.
Това обстоятелство от своя страна опровергава твърденията на ответниците да са своили
целия имот и да са обективирали тези свои намерения пред ищцата.
Само за пълнота следва да се посочи, че само по себе си декларирането на съсобствен
имот в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на
останалите съсобственици, не представлява действие на отричане на техните права.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, както и извършването на ремонти
в имота също не са такива действия (в този смисъл е Решение №635 от 25.10.2010г. на ВКС
по гр.д.№1405/2009г., І г.о. на ВКС). Още повече, че не бяха ангажирани и надлежни
доказателства от ответниците в тази насока, освен техните твърдения и показанията на свид.
Т. А.ов, за когото съдът приема, че е заинтересуван от изхода на делото, с оглед близката му
родствена връзка с ответниците. Написаният на ръка списък с „вложени от ответниците
парични средства през годините за подобрения“ (на л. 98 от делото) по никакъв начин не
доказва, че тези подобрения действително са били направени, още повече, че са били
направени в процесния имот и за посочената стойност.
Ето защо, съдът намира, че ответниците не доказаха да са придобили по давност 1/3
ид.част от процесния недвижим имот, поради което възражението им остана недоказано.
Предвид изложеното, исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора, отправеното искане и представените доказателства,
ответниците следва да понесат сторените от ищеца разноски в претендирания размер, а
именно: 800 лева адвокатко възнаграждение и 65 лева – държавна такса и такси за издаване
на съдебни удостоверения.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 107 от 24.11.2020 година,
том VI, рег.№3968, дело № 811 по описа за 2020 г на нотариус С.Н., рег. №592 на НК, с район
7
на действие - РС гр. В.П., В ЧАСТТА, в която по силата на посочения договор за покупко-
продажба Ф. Х. Я., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „С.П.“ № 3,
действащ като пълномощник на Е. Х. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., общ.
В., обл. Ш., ул. „Д.“ № 6 е прехвърлил на себе си собствената на Е. Х. Я. 1/3 ид.част от
следния недвижим имот: дворно място с площ от 882 кв.м., съставляващо УПИ V- 656 от
квартал № 32 по плана на гр.В. обл.Ш., с адрес: гр. В., ул. „С.П.“ № 3, заедно с построените в
него: Жилище с площ от 107 кв.м.; Жилище с площ от 17 кв.м.; Навес без оградни стени с
площ от 7 кв.м.; Навес с оградни стени с площ от 19 кв.м.; Навес с оградни стени с площ от
38 кв.м.; Второстепенна постройка с площ от 12 кв.м. и Гараж с площ от 21 кв.м., при
граници на УПИ: Улица; УПИ VI -657; УПИ IV-328.
ОСЪЖДА Ф. Х. Я., ЕГН: ********** и Е. Х. Х., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на Е. Х. Я., ЕГН: ********** сумата в размер на 865 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред ШОС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8