Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр. Трявна, 18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 87 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
между страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор
за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 12.12.2016г.; договор за
мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 08.01.2018г.; договор за
мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.01.2018г. По така сключените
договори ответницата имала непогасени задължения, за които били издадени 4 броя
фактури през периода м. януари 2018г. – м. май 2018г., а именно – фактури
№№**********/20.01.2018г., **********/20.02.2018г., **********/20.03.2018г.,
**********/05.05.2018г. Поради неплащане на задълженията договорите били
предсрочно прекратени по вина на потребителя, поради което била издадена и
фактура **********/20.05.2018г., с която начислена неустойка за предсрочно
прекратяване.
Претендира се в
исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 283,48 лв. – дължима по
договор за мобилни услуги №*********/12.12.2016г., от които: 123,96 лв.
незаплатени задължения за месечни абонаментни и други такси и цена на услуги за
периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г. и 159,52 лв. – начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, чрез които е ползван
номера; сумата от 531,87 лв. – дължима по договор за мобилни услуги №*********/08.01.2018г.,
от които: 434,67 лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни и други
такси и цена на услуги за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г. и 97,20 лв. –
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
чрез които е ползван номера; сумата от 150,42 лв. – дължима по договор за
мобилни услуги №*********/17.01.2018г., от които: 43,83 лв. незаплатени
задължения за месечни абонаментни и други такси и цена на услуги за периода
20.12.2017г. – 19.04.2018г. и 106,59 лв. – начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, чрез които е ползван номера;
30,69 лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2016г.;
287,76 лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 08.01.2018г.;
206,16 лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 07.01.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането; да
се присъдят и направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК
назначеният особен представител на ответника – адв. М. Д. е депозирал писмен
отговор, в който взима становище за погасяване на някои от вземанията по
давност.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си адв. З. Ц., поддържа предявения
иск. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М. Д., заявява че
поддържа направеното в писмения отговор оспорване на исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№1193/25.11.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.В.П..
Със заповед №149/12.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №275/2019г. по описа на Районен съд - Трявна,
е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 283,48 лв. - непогасени задължения по договор за мобилни услуги №
********* от 12.12.2016г., от които: 123,96 лв. - месечни абонаментни и други
такси и цена на услуги за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 159,52 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА от
531,87 лв. - непогасени задължения по договор за мобилни услуги № ********* от
08.01.2018г., от които: 434,67 лв. - месечни абонаментни и други такси и цена
на услуги за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 97,20 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 150,42 лв. -
непогасени задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 17.01.2018г.,
от които: 43,83 лв. - месечни абонаментни и други такси и цена на услуги за
периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 106,59 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 30,69 лв. - дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2016г. за периода 20.12.2017г. –
12.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 287,76 лв. - дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.01.2018г. за периода 20.12.2017г. –
08.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 206,16 лв. - дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 17.01.2018г. за периода 08.01.2018г. –
17.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 389,81 лв. /триста осемдесет
и девет лева и 81 ст./ - разноски по делото, включващи внесена ДТ в размер на 29,81
лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 360,00 лв.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника.
Въз основа на
изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
На 12.12.2016г. е
сключен договор за мобилни услуги №********* с предпочетен номер +359*********
между „Теленор България“ЕАД и М.В.П.. Договорът е с месечен абонамент от 30,99
лв. на месец и срок на действие 24 месеца от подписването му. Според една от
клаузите, в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
срока, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за
съответното/те устройство/ва към момента на прекратяването на договора.
На 12.12.2016г. е
сключен договор за лизинг между „Теленор България“ЕАД и М.В.П., по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата правото да придобие собствеността
върху устройство COOLPAD модел Porto S White
с мобилен номер +359********* срещу месечна сума от 2,79 лв., за срок от 23
месеца от подписването му.
На 08.01.2018г. е
сключен договор за мобилни услуги №********* с предпочетен номер +359*********
между „Теленор България“ЕАД и М.В.П.. Договорът е с месечен абонамент от 14,99
лв. на месец и срок на действие 24 месеца от подписването му. Според една от клаузите,
в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края на срока на договора; в случаите, в които е предоставено
устройство – разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
На 08.01.2018г. е
сключен договор за лизинг между „Теленор България“ЕАД и М.В.П., по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата правото да придобие собствеността
върху устройство ALCATEL модел A3 White
с телефонен номер +359********* срещу месечна сума от 11,99 лв., за срок от 23
месеца от подписването му.
На 17.01.2018г. е
сключен договор за мобилни услуги №********* с предпочетен номер +359*********
между „Теленор България“ЕАД и М.В.П.. Договорът е с месечен абонамент от 14,99
лв. на месец и срок на действие 24 месеца от подписването му. Според една от
клаузите, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
На 17.01.2018г. е
сключен договор за лизинг между „Теленор България“ЕАД и М.В.П., по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата правото да придобие собствеността
върху устройство ALCATEL модел UB фВКЕ
с телефонен номер +359********* срещу месечна сума от 8,59 лв., за срок от 23
месеца от подписването му.
На 20.01.2018г. ищецът
е издал фактура №********** за дължимост от ответницата на сумата от 275,65 лв.,
за отчетен период 20.12.2017г. – 19.01.2018г.
На 20.02.2018г. ищецът
е издал фактура №********** за дължимост от ответницата на сумата от 304.73 лв.,
за отчетен период 20.01.2018г. – 19.02.2018г.
На 20.03.2018г. ищецът
е издал фактура №********** за дължимост от ответницата на сумата от 54,96 лв.,
за отчетен период 20.02.2018г. – 19.03.2018г.
На 20.04.2018г. ищецът
е издал фактура №********** за дължимост от ответницата на сумата от 688,53 лв.,
за отчетен период 20.03.2018г. – 19.04.2018г.
На 20.05.2018г. ищецът
е издал фактура №********** за дължимост от ответницата на сумата от 695,93 лв.,
за отчетен период 20.04.2018г. – 19.05.2018г.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К.Н.Д. се
установява, че по сключените между страните договори има непогасени задължения,
както следва:
По договор за мобилни
услуги №********* от 12.12.2016г. и договор за лизинг от същата дата – общо
311,68 лв., от които: 123,96 лв. – месечни абонаментни такси за периода
20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 157,03 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 30,69 лв. – лизингови вноски за периода 20.12.2017г. –
12.11.2018г.
По договор за мобилни
услуги №********* от 08.01.2018г. и договор за лизинг от същата дата – общо
819,63 лв., от които: 434,67 лв. – месечни абонаментни такси за периода
20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 97,20 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 287,76 лв. – лизингови вноски за периода 20.12.2017г. –
08.12.2019г.
По договор за мобилни
услуги №********* от 17.01.2018г. и договор за лизинг от същата дата – общо
356,68 лв., от които: 43,93 лв. – месечни абонаментни такси за периода
20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 106,59 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 206,16 лв. – лизингови вноски за периода 20.12.2017г. –
17.12.2019г.
Според вещото лице,
неустойките и по трите договора за мобилни услуги са начислени като 3 месечни
абонаментни вноски без ДДС.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че между страните са възникнали
три отделни облигационни правоотношения, всяко от които имащо за предмет
предоставянето на мобилни услуги от „Теленор България“ЕАД на ответницата М.В.П.
за конкретен номер, с определен абонаментен план и с уговорени месечни
абонаментни такси за ползването на услугите. По всеки от сключените договори
ищецът е изпълнил поетите задължения, като е предоставял мобилни услуги на
ответника през време на действието на облигационната връзка. Същевременно с
това, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно,
че ответникът има дължими, но непогасени задължения за месечни абонаментни
такси, както следва: по договор за мобилни услуги №********* от 12.12.2016г.
сумата от 123,96 лв. – месечни абонаментни такси за периода 20.12.2017г. –
19.04.2018г.; по договор за мобилни услуги №********* от 08.01.2018г. сумата от
434,67 лв. – месечни абонаментни такси за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г.;
по договор за мобилни услуги №********* от 17.01.2018г. сумата от 43,93 лв. –
месечни абонаментни такси за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г./претендирана
от ищеца е сумата от 43,83 лв./ При това положение, претендираните от ищеца
суми като абонаментни и други такси и цена на услуги по всеки един от трите
договора са дължими, а претенцията за заплащането им основателна и доказана.
Във всеки един от трите
договора за мобилни услуги, сключен между страните по делото, се съдържа клауза
за неустойка в случай на предсрочното прекратяване на договора през
първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя. Съгласно чл.19б от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, Теленор има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е
платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно Общите условия. С писмо от 23.04.2018г. до ответницата,
последната е уведомена, че при неплащане на всички задължения за предоставени
услуги по сключени договори, договорите ще бъдат прекратени. Писмото до
ответницата е било изпратено чрез „Тип-Топ Куриер“АД и доставено до пощенската
кутия на адреса на ответницата в гр. Трявна, ул. ******************, който
адрес е посочила в договорите за мобилни услуги. Предвид обстоятелството, че
прекратяването на всеки от договорите е настъпило след 12.01.2018г., от когато
влиза в сила уговореното по спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д.
№16476/2014г. на Софийски градски съд, приложима и по отношение на договори за
мобилни услуги, сключени преди тази дата, максималният размер на неустойката
при прекратяване на договор преди изтичане на срока му по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на всеки един от трите процесни договора за мобилни услуги се
равнява именно на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както
следва: по договор за мобилни услуги №********* от 12.12.2016г. в размер на
157,03 лв.; по договора за мобилни услуги №********* от 08.01.2018г. в размер
на 97,20 лв.; по договора за мобилни услуги №********* от 17.01.2018г. в размер
на 106,59 лв. При това положение, претендираните от ищеца суми като неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 08.01.2018г. и по
договора за мобилни услуги от 17.01.2018г. са дължими, а искането за признаване
на тяхната дължимост основателно и доказано. Тъй като претенцията за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 12.12.2016г. е в
размер на 159,52 лв., а според експертното заключение размерът й е по-малък -
157,03 лв., предявеният иск се за установяване наличието на вземане по този
договор в размер на обща сума 283,48 лв. /123,96 лв. – месечни абонаментни
такси за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г. и 159,52 лв. – начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, чрез които е
ползван номера/ е основателен и доказан до размер на сумата от 280,99 лв., а в
останалата част е неоснователен.
Въз основа на
доказателствата по делото безспорно се установява също, че едновременно с всеки
от договорите за мобилни услуги, между страните са възникнали и облигационни
правоотношения по договори за лизинг,
чрез които на ответницата са предоставени устройства, при възможността да
придобие правото на собственост върху тях, след заплащане на 23 броя месечни
такси, всяка в точно определен размер. Ищецът е изпълнил договорното си
задължение да предаде за ползване всяко от устройствата, предмет на лизинговите
договори, доколкото в чл.4 от лизинговите договори е записано, че при
подписването му лизингодателят предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация. Ответникът от своя
страна не е изпълнил задължението си за заплащане на дължими лизингови вноски. Въз
основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че по
всеки от трите договора за лизинг има незаплатени лизингови вноски, както
следва: по договор за лизинг от 12.12.2016г. сумата от 30,69 лв. – лизингови
вноски за периода 20.12.2017г. – 12.11.2018г.; по договор за лизинг от
08.01.2018г. сумата от 287,76 лв. – лизингови вноски за периода 20.12.2017г. –
08.12.2019г.; по договор за лизинг от 17.01.2018г. сумата от 206,16 лв. –
лизингови вноски за периода 20.12.2017г. – 17.12.2019г. От всички дължими, но
незаплатени лизингови вноски, има няколко непадежирали към датата на подаване
на заявлението – 25.11.2019г., но съобразно разпоредбата на чл.12 от Общите
условия на всеки от договорите за лизинг, в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
правото да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Това право е било
упражнено от лизингодателя, който е изпратил писмо от 23.04.2018г. до
ответницата, с което я е уведомил, че при непогасяване на вноски с настъпил
падеж, всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Писмото
до ответницата е било изпратено чрез „Тип-Топ Куриер“АД и доставено до
пощенската кутия на адреса на ответницата в гр. Трявна, ул. ******************,
който адрес е посочила в договорите за лизинг. При това положение, съдът счита,
че всички незаплатени вноски по процесните три договора за лизинг са дължими.
Размерът им е установен в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
същият съответства на претендираните в исковата молба суми.
С оглед изложеното
по-горе, съдът намери за доказана и установена по делото дължимостта на всички
посочени в исковата молба суми, с изключение на сумата над 280,99 лв. по договор
за мобилни услуги №********* от 12.12.2016г. Същевременно с това съдът намери
за неоснователно възражението в писмения отговор, макар и неподдържано при
по-нататъшното разглеждане на делото, за изтекла погасителна давност на
вземанията. Погасителната давност за вземанията за неустойки, за вноските по
финансов лизинг, както и за задълженията за месечни абонаментни и други такси и
цена на услуги е три години, считано от падежа на всяко от задълженията. Според
договорните условия, настъпването на падежа на всяко от задълженията за плащане
е обвързано с издаването на фактура от страна на ищцовото дружество и изтичане
на посочения в нея срок за плащане. Такива фактури за процесните вземания са
издадени, както следва: фактура №********** от 20.01.2018г. със срок за плащане
04.02.2018г.; фактура №********** от 20.02.2018г. със срок за плащане
07.03.2018г.; фактура №********** от 20.03.2018г. със срок за плащане
04.04.2018г.; фактура №********** от 20.04.2018г. със срок за плащане
05.05.2018г. и фактура №********** от 20.05.2018г., със срок за плащане
04.06.2018г. Считано от датата на падежа на задълженията до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
25.11.2019г., три годишният срок за погасяването им по давност не е изтекъл.
Поради изложените
по-горе съображения съдът намери, че следва да се признае за установено по
отношение на ответницата дължимостта на всички посочени в исковата молба суми,
с изключение на сумата над 280,99 лв. - непогасени
задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2016г., в която
част предявеният иск следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 389,16 лв. - направени разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от вземането, от които внесена ДТ в размер на 29,81
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 889,52 лв. - направени разноски в настоящото исково производство
съобразно уважената част от иска, от които внесена ДТ в размер на 29,81 лв.,
300,00 лв. за назначения особен представител на ответника, адвокатско
възнаграждение в размер на 401,20 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на
160,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.П., с ЕГН **********,*** /с особен представител адв. М. Д./, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., следните суми: СУМАТА от 280,99 лв. /двеста и осемдесет лева и 99 ст./ - непогасени задължения
по договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2016г., от които: 123,96 лв.
- месечни абонаментни и други такси и цена на услуги за периода 20.12.2017г. –
19.04.2018г.; 157,03 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 531,87 лв. /петстотин тридесет и един лева и 87 ст./ - непогасени
задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2018г., от които:
434,67 лв. - месечни абонаментни и други такси и цена на услуги за периода
20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 97,20 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 150,42 лв. /сто и петдесет
лева и 42 ст./ - непогасени задължения по договор за мобилни услуги № *********
от 17.01.2018г., от които: 43,83 лв. - месечни абонаментни и други такси и цена
на услуги за периода 20.12.2017г. – 19.04.2018г.; 106,59 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 30,69 лв. /тридесет
лева и 69 ст./ - дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2016г.
за периода 20.12.2017г. – 12.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 287,76 лв. /двеста
осемдесет и седем лева и 76 ст./ - дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 08.01.2018г. за периода 20.12.2017г. – 08.12.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА
от 206,16 лв. /двеста и шест лева и 16 ст./ - дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 17.01.2018г. за периода 08.01.2018г. – 17.12.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №149/12.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №275/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА досежно сумата над 280,99 лв. до
претендирания размер от 283,48 лв., представляваща непогасени задължения по
договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.П., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. М. Д./, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., сумата от 389,16 лв. /триста
осемдесет и девет лева и 16 ст./ - направени разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от вземането.
ОСЪЖДА М.В.П., с ЕГН
**********,*** /с особен
представител адв. М. Д./, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., сумата от 889,52 лв. /осемстотин осемдесет и
девет лева и 52 ст./- направени разноски в настоящото исково производство
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: