Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при
секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1964 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по искова молба от И.В.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. К.М.– АК Варна срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление ****, с която е предявен частичен иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 10 лева част от вземане в размер 3407 лева, представляващо неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди
изразяващи се в увреждане облицовка задна броня, лайсна задна броня цяла,
лайсна задна броня хром, стоп десен, калник заден десет, престилка задна,
основа стоп десет, основа заден десен калник вътрешен, държач
задна броня среден и капак заден на собствения му лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с ДКН ****в резултат на произшествие настъпило на 08.11.2019г. в
гр.Д., в близост до кръстовището на ул. *****, по вина на водача на лек
автомобил, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 13.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДКН ****. На 08.11.2019г. ищецът паркирал автомобила в гр.Д., в близост до кръстовището на ул. ****, където друг автомобил ударил паркираният автомобил на ищеца. Мястото било посетено от органите на МВР и бил съставен протокол за ПТП **** (задържан в оригинал от ответника).
На 08.11.2019г. била регистрирана щета № ******/08.11.2019г. и съставено опис-заключение от служител на ответното дружество, съгласно което били увредени следните части по автомобила на ищеца: облицовка задна броня, лайсна задна броня цяла, лайсна задна броня хром, стоп десен, калник заден десет, престилка задна, основа стоп десет, основа заден десен калник вътрешен, държач задна броня среден и капак заден.
На 19.11.2019г. по банкова сметка ***щетение в размер на 784.46 лева. Ищецът подал възражение, след което му било изплатено допълнително застрахователно обезщетение в размер на 108.08 лева. Общият размер на изплатеното застрахователно обезщетение бил 892.54 лева.
След направена справка в няколко сервиза, ищецът установил, че по средни пазарни цели, размера на изплатеното му застрахователно обезщетение не отговаря на нанесените щети. Стойността на щетите била 4300 лева и след приспадане на вече изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 892.54 лева, ответното дружество дължало на ищеца сумата от 3407.46 лева.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с № *****.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията по процесното МПС, както и размера на претенцията. Твърди, че е налице съизвършителство от страна на ищеца и същия има вина за настъпване на вредоносния резултат, а в условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Ответникът твърди, че произшествието е настъпило при изпълнение на маневра завой в нарушение на ЗДвП от страна на ищеца, а не при паркиран автомобил.
Налице била тотална щета по отношение на процесния автомобил и дължимото застрахователно обезщетение било в размер на 75% от действителната стойност на автомобила.
От направените снимки се установявало, че ударът по автомобила на ищеца не е причинен от друго МПС и не е станал в паркирано състояние на автомобила. Твърди, че ако действително ищецът е паркирал автомобила си в кръстовището (въпреки, че това противоречало на протокола за ПТП и на нарисуваната от ищеца схема при предявяване на щетата пред застрахователя), то той е паркирал в нарушение на ЗДвП на кръстовище, където изрично е забранено спиране и престой.
Оспорва се и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Липсвала касова бележка, фактура, документ, доказващ реално плащане на сумата. Във възражението до застрахователя ищецът е твърдял, че необходимата сума е в размер на 1625.17 лева, а искът бил заведен като частичен от 3407 лева.
Оспорва се претендираната с исковата молба лихва. При наличието на тотална щета лихва се дължала от датата, на която увреденото лице представи доказателства за сваляне на увредения автомобил от отчет.
Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски, прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител, в писмена молба постъпила преди съдебното заседание моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 13.07.2020г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на процесното
ПТП на 08.11.2019г., лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“,
с ДКН ****е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност. Застрахователят е уведомен за произшествието на
08.11.2019г., при което е съставен опис-заключение по щета от негов служител и
заснет снимков материал. Не е спорно също, че ответното дружество е изплатило
на ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 892.54 лева.
С
исковата молба е представено копие от Свидетелство за регистрация – част I, от което се установява, че ищецът И.В.И. е
собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДКН ****/л.12/.
В
Протокол за ПТП № ****, съставен от мл. Автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Д. е посочено, че на 08.11.2019г. в
13:00 часа в гр.Д. на кръстовището между улиците „*****“ и „****“ е настъпило
ПТП между лек автомобил Фолксваген Пасат, с ДКН В2305ВК и лек автомобил Фиат Пунто, с ДКН *****. Като механизъм на настъпване на
произшествието е посочено, че участник №1, управляващ лек автомобил Фиат Пунто, не пропуска участник № 2, управляващ лек автомобил
Фолксваген Пасат, като се удрят. В протокола е начертана схема на ПТП, според
която и двата автомобила са в движение и сблъсъкът между тях настъпва в средата
на кръстовището /л.38/.
На
11.11.2019г. ищецът е подал заявление до ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от
произшествието щети. Към заявлението е приложен протокол за ПТП № ****, копие
от талон за МПС, копие от талон за ГТП и удостоверение за банкова сметка. ***изъм на настъпване на произшествието „на 08.11.19г. бях
паркирал автомобила на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ в гр.Д. и около
13:00 часа участник №1 ме удари в задна дясна част. В начертаната от ищеца
схема на настъпване на ПТП сблъсъкът между двата автомобила е посочен в самото
кръстовище на двете улици, като
автомобила на ищеца е в дясната лента за движение. Като увредени детайли за
изброени задна броня, лайсна в задна броня, стоп, заден десен калник, капак
багажник десен /л.41-42/.
В
съставен опис на претенция № ******/11.11.2019г. като
увредени детайли са описани облицовка задна броня, лайсна хром задна броня и
стоп десен за подмяна и лайсна задна броня – цяла средна деформация и калник
заден десен за боядисване /л.37/.
С
отговора на исковата молба е представен снимков материал, изготвен при подаване
на заявлението до застрахователя. От снимковия материал се установява, че към
датата на огледа автомобила на ищеца е с монтиран теглич. Уврежданията по
автомобила на ищеца са в задната дясна част на автомобила – броня, стоп и
калник /л.44-53/.
В
доклад по щета № ***** е предложено да бъде изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 784.46 лева /л.35-36/.
Ищецът
е подал възражение относно размера на полученото застрахователно обезщетение, с
което е представил на застрахователя
работна карта от „Т.А. 2006“ ООД, в която стойността за ремонт на
автомобила на ищеца е определена в размер на 1625.17 лева /л.33-34/.
След
постъпилото възражение е извършен нов доклад по щета № 4******, в който е
предложено изплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на
108.08 лева, което е изплатено на ищеца /л.27-32/.
Изплащането
на застрахователно обезщетение от ответното дружество в полза на ищеца в общ
размер на 892.54 лева изрично е прието за безспорно между страните, като с
исковата молба са представени доказателства за получените плащания /л.10-11/.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна авто-техническа експертиза
/л.79-83/.
В
заключението си вещото лице уточнява, че експертизата се извършва в момент,
отдалечен от датата на събитието без възможност да се извърши оглед на
пострадалото МПС. Според вещото лице вероятния механизъм на ПТП е удар при
движение между две МПС-та, едното от които се намира в покой. От техническа
гледна точка, причината за настъпване на подобно ПТП е несъобразяване на отстоянията при преминаване на стеснени участъци от
платното за движение на водачите на МПС. Вещото лице не е установило наличие на
знаци, забраняващи спирането и престоя на ППС-та при използване на „Google maps street view” за мястото на
ПТП и данните вписани в протокола за ПТП, поради което извежда, че временното
паркиране и престой е възможно, като извършващия паркиране или престой се
съобразява с останалите участници от движението. Според вещото лице описаните
увреждания по автомобила на ищеца и твърдения механизъм на ПТП е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите. Стойността
на ремонта на автомобила по средни пазарни цени се определя от вещото лице на
1827.22 лева. Средната пазарна цена за автомобила към датата на произшествието
е определена в размер на 4895 лева, като съобразно разпоредбата на чл.390 КЗ
тотална щета на МПС ще е налице при увреждане, при което стойността за ремонта
на процесния автомобил надвишава 3426.50 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди.
С исковата молба са представи
писмени доказателства за отправяне на писмена застрахователна претенция до
застрахователя и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 892.54
лева, като увреденото лице не е съгласно с определения и изплатен му размер на
застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция се явява
процесуално допустима – предявена при наличието на предвидените в чл.498, ал.3 КЗ предпоставки.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
С доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните
за установяване на твърдените от тях факти, като в тежест на ищеца е възложено
да докаже настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в
исковата молба начин и настъпилите щети по автомобила му, наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените щети по автомобила и настъпилото
застрахователно събитие, както и размера на разходите за отстраняване на
причинените по процесния автомобил увреждания, в
резултат на настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ответника бе
възложено да докаже да докаже твърдения механизъм на настъпване на произшествието,
наличието на противоправни действия на ищеца, с които
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и стойността на
разходите за възстановяване автомобила на ищеца да надвишават 70 на сто от
действителната му стойност.
В исковата молба се твърди, че на
08.11.2019г. ищецът е паркирал автомобила си в близост до кръстовището на ул. ****
и ул. ****, където паркирания му автомобил е ударен в задна дясна част от друг
автомобил. В заявлението до застрахователя е посочен подобен механизъм на
настъпване на произшествието, с разлика в мястото където е бил паркиран
автомобила на ищеца – на кръстовището на ул. **** и ул. ****. В начертаната от
ищеца схема на настъпване на произшествието ударът между автомобилите е посочен
в центъра на кръстовището, а автомобила на ищеца е посочен като извършващ
маневра завой на ляво. В протокола за ПТП съставен от служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Д. е начертана схема на ПТП, според която автомобила
на ищеца е извършвал маневра завой на лява, при което е ударен в кръстовището
от автомобила, който е застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. В текстовата част при описанието на
произшествието е вписано, че участник 1 не е пропуснал участник 2, отнема му
предимството и се удрят. Автомобилът на ищеца в схемите на ПТП в протокол за
ПТП № 1740470 и в заявлението до застрахователя е посочен в дясната лента и
извършващ маневра завой на ляво. От представения с ответника снимков материал
се установява, че автомобилът на ищеца има монтиран теглич и щетите по
автомобила са в задната му дясна част. В схемите автомобила на ищеца се намира
в самото кръстовище и по-скоро в дясната лента. При паркиране на автомобила в
дясната лента за да настъпят щети само в задната дясна част на автомобила е
необходимо другият автомобил да се е движел по тротоара на улицата.
Заключението на вещото лице, че произшествието е настъпило в близост до
кръстовището и вероятния механизъм на ПТП е удар при движение между две МПС-та,
едното от които се намира в покой съответства на твърденията в исковата молба,
но изцяло не съответства на описаното в протокол за ПТП № ****. Налице е несъответствие
между твърденията на ищеца относно мястото на настъпване на произшествието и
механизма и описаното в Протокол за ПТП № **** спрямо попълненото от ищеца
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, както и спрямо
приложения снимков материал, уредбата на движение на процесното
кръстовище и местоположението на разположените на ул. „****“ метални
контейнери, които се установяват от изглед в „Google maps street view”.
При констатираните несъответствия не може да се приеме за доказано, че
произшествието е настъпило по описаните в исковата молба механизъм и място на настъпване
– не бе установено по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно
доказване, че произшествието е настъпило в близост до, а не в самото
кръстовище, както и че автомобилът на ищеца е бил паркиран, а не се е намирал в
движение при извършване на маневра завой на ляво.
След като не бе установено настъпването
на твърдяното застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин, то
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло
без да се изследва дали е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и автомобила на ищеца и стойността на разходите за отремонтиране на автомобила му.
Предвид изходът от спора в полза
на ответното дружество следва да се присъдят направените по делото
разноски - внесен депозит за вещо лице в
размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева. Разноски в претендирания размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.В.И., с ЕГН ********** и адрес *** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление **** частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 лева част от вземане в размер 3407 лева, представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди изразяващи се в увреждане облицовка задна броня, лайсна задна броня цяла, лайсна задна броня хром, стоп десен, калник заден десет, престилка задна, основа стоп десет, основа заден десен калник вътрешен, държач задна броня среден и капак заден на собствения му лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДКН ****в резултат на произшествие настъпило на 08.11.2019г. в гр.Д., в близост до кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“, по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението
ОСЪЖДА И.В.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление **** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: