№ 1115
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500650 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260037 от 02.12.2021г., постановено по гр.д.№114/2019г., ПОС е
осъдил Застрахователно дружество „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, да заплати на А. Д. С.,
ЕГН**********, по иск с правно основание чл. 432 КЗ, сумата от 150 000лв./сто и петдесет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сина и И. Б. С., ЕГН**********, настъпила на 19.06.2019г., в резултат на пътно –
транспортно произшествие, причинено виновно от водача на л. а. "БМВ 320", с рег. № *** –
Б. С. Б., за което е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 63/2020 г. на ПОС,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД "ОЗК – Застраховане" АД по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
като е отхвърлил иска за разликата му до пълния претендиран размер от 200 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил уважен за разликата над
80 000лв., е постъпила жалба от ответника „ОЗК- Застраховане“АД, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Присъденото обезщетение да неимуществени вреди е
прекомерно и не е съобразено с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост, както и съдебната практика на ВКС в сходни случаи, в които са присъждани
1
по-ниски размери на обезщетения.Решението е неправилно и в частта на определения
принос на пострадалия в настъпване на инцидента, който следва да бъде не по-малък от
50%.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че една от причините
за настъпване на инцидента, при който е починал синът на ищцата, е управлението от него
страна на мотоциклет със скорост, която е значително по-висока от разрешената – при
ограничение от 50км.ч. лицето е управлявало превозното средство със скорост от
74.2км.ч.Именно поради това ударът за него е бил непредотвратим.Ако скоростта на
движение е била до 59.62км.ч., водачът е имал възможност да спре напълно.Отделно от това
се установява, че пострадалият е управлявал мотоциклета с изтекло свидетелство за
правоуправление, като превозното средство не е преминало задължителния годишен
преглед, които факти следва да се вземат предвид при определяне процента на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск за
разликата над 80 000лв.
В срок е постъпил отговор от ищцата, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че синът на ищцата е загинала при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно
от застрахования водач Б. Б., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и обема на съпричиняване на увреждането от страна
на пострадалата.
В процесния случай ищцата претендира заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е неин син.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
2
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.Н., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че между ищцата и нейния син са съществували
много близки и сърдечни отношения.Живеели са заедно в едно домакинство до момента, в
който той е започнал работа в І-во РУ на МВР в гр.Перник. След неговата смърт ищцата се е
затворила в себе си и е престанала да общува с роднини и приятели.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, която е била на 29г.
към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищцата следва да се определи
обезщетение за неимуществени от 180 000лв.По-високият размер на обезщетение е
продиктуван от установения по делото висок интензитет на търпените страдания от
ищцата.От представената по делото медицинска документация и от заключението по
допуснатата СПЕ, се установява, че вследствие на смъртта на своя син ищцата и изживяла
извънредно тежка психотравма, резултираща в развитието на тежка реакция на скръб в
рамките на разстройство в адаптацията, като впоследствие поради продължителното
протичане и затегнатия ход на заболяването същото е преминало постепенно в тежък
депресивен епизод без психотични симптоми, персистиращ и до настоящия момент въпреки
проведеното адекватно лечение. Установява се връзка между смъртта на детето й и
направения опит за самоотряване с медикаменти.Поради затегнатия ход на протичане на
психичното заболяване, депресивният синдром ще е налице вероятно с години, като се
очаква постепенно подобрение за в бъдеще при условие, че се провежда адекватно лечение.
Неоснователни са оплакванията на ответника, които са свързани с определения от
страна на първоинстанционния съд процент на съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия.При неговото определяне не следва да се вземе предвид както това, че
пострадалият е управлявал превозното средство със свидетелство за управление с изтекъл
срок, така и това, че мотоциклета е бил без преминат задължителен годишен технически
преглед/посочените обстоятелства се установяват от съдържанието на КП от 19.06.2019г. –
стр.9/.Свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен
документ, който няма правопораждащо действие относно правоспособността да се
управлява превозно средство, а само удостоверява този факт.В тази връзка изтеклия срок на
свидетелство не означава, че водачът е изгубил своята правоспособност.Липсата на
задължителен годишен технически преглед за мотоциклета съставлява административно
нарушение, но няма никакво отношение към факта на настъпилия инцидент.
От заключението по допуснатата по делото САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че основна причина за настъпване на пътния
инцидент има застрахования водач, който е навлязъл в кръстовище при наличие на пътен
знак Б1 – „Пропусни движещите се по път с предимство“, преминал е през дясната пътна
лента и е навлязъл в лявата пътна лента, която е била с посока на движение от гр.Перник
към кв.“Изток“.Пострадалият се е движил също в лявата лента на движение, като е
управлявал мотоциклет със скорост около 74км.ч. и се е намирал на разстояние 48.5м. от
3
мястото на удара.Същият е предприел маневра по аварийно спиране, но мотоциклета е
изгубил устойчивост, вследствие на което е настъпил удар между двете превозни
средство.Ударът за водача на мотоциклета би бил предотвратим, ако се е движил със
скорост до 60км.ч.От изложеното се установява ,че е налице принос на пострадалия в
настъпване на инцидента, тъй като е управлявал превозно средство със скорост, която е по-
висока от разрешената за конкретния пътен участък, но основания принос е на
застрахования, който не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.Приносът на пострадалия следва да се
определи на 1/6.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен
и следва да се уважи в размер на 150 000лв.
Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037 от 02.12.2021г., постановено по гр.д.
№114/2019г. на ПОС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, да заплати на А. Д. С., ЕГН**********,
сумата от 2 000/две хиляди/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4