№ 242
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110119827 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. М., ЕГН **********, ......,
срещу В. В. М., ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН **********, и двамата с адрес - .......
Иска се ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да премахнат за своя
сметка строеж, представляващ според ищеца незаконосъобразно обособено пространство,
предназначено за тераса към апартамент Nº 14, находящо се в гр. ........, собственост на
ответниците, с което са извършили неправомерно прерязване на парапета на терасата на ап.
15, собственост на г-жа М. - ищцата. Изпълнението на една от стените на същия строеж с
дебелина около 0,25 м. е довело и до отнемане на площ от ап. 15. Същата тази стена била
изградена успоредно на част от прозорците на ап. 15, по такъв начин, че закрива част от
изгледа от терасата и довела до по-малката осветеност на съответната стая в апартамента.
Ищецът твърди, че тези действия на ответниците са неоснователни и чрез тях те пречат на
нормалното упражняване на правото на собственост върху ап. 15. Ищцата претендира и
заплащането на обезщетение по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за
имуществени вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи вреди от
нарушаване на целостта на парапета към собствената й тераса – съгласно и уточнителна
молба от 29.11.2023г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, а също и съдебните и деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
Ответниците оспорват основателността на иска по чл. 109 ЗС, както и
основателността и размера на иска по чл. 45 ЗЗД. Оспорват да е нарушено някое от
правомощията на ищеца, част от правото на собственост, твърдят, че не е усвоена тераса,
както и че не са нарушили правото на ищцата да ползва имота си. Оспорват да са нарушили
1
целостта на парапета. Не оспорват да са собственици на ап. 14, както и че ищцата е
собственик на ап. 15 в сградата.
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, събрани и приети по делото са
писмени доказателства, както и е разпитан свидетеля П..
С оглед на така представените доказателства, съдът от правна и фактическа
страна намира следното:
С доклада по делото приет без възражения от страните, съдът е разпределил
доказателствената тежест по следния начин: В тежест на ищеца по иск по чл. 109 ЗС е да
докаже, че притежава съществуващо ограничено и защитимо вещно право на ползване върху
процесния имот, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. В тежест на
ответника е да докаже основанието за действията си - т. е законността на измененията в
имота му, които ищцата претендира да оказват пречки за ползването.
До колкото страните не спорят по въпроса за правото на собственост на ищцата върху ап. 15,
с адрес - ...... както и правото на собственост на ответниците върху ап. 14, с адрес - .......
както и с оглед представените документи за собственост, съдът приема, че страните са
титуляри на правото на собственост на съответните самостоятелни обекти в сградата, като
са съседни имоти.
Със Заповед № .... г. на главния Архитект на Столична община , която заповед е влязла в
сила, за което са представени доказателства -решение на Административен съд – София град
№ 1480 от 07.03.2024 г., постановено по административно дело № 10523/2022 г.,Потвърдено
с Решение № 6586/29.05.2024г. по ад № 4231/24г. ВАС/, е разпоредено премахване на
незаконен строеж ,/процесният/.
От заключението на вещото лице се установява и съдът приема за доказано следното:
Крайната част от металния, решетъчен парапет на терасата на ап.15, която е била монтирана
върху частта от шапката с дължина 33 см., е премахнат и понастоящем парапетът опира в
изградената преградна стена между двете тераси. Металната ръкохватка на парапета също е
отрязана, но е останала с по-голяма дължина от парапета и тангира на изградената
преградна стена - откъм терасата на ап.15. Площта на отнетата част, съгласно направените
на място измервания и изчисленията върху тях, за ...., след обособяване на пространството,
предназначено за тераса към ап.14 е от 0,025 кв.м.
В открито съдебно заседание, Вещото лице М. изяснява, че има извършено прерязване на
парапета и крайната част от него е премахната /т.1/. Това не оказва влияние върху
пространствената устойчивост на парапета според вещото лице, той в момента опира в
новата стена и не виси във въздуха, стъпил е върху борда и опира решетъчната част в
изградената стена. В заключението вещото лице е посочило, че по архитектурен проект на
сградата парапетът е бил общ за двата апартамента и под прав ъгъл е имал чупка там, където
2
е била границата между двата апартамента, защото двете тераси са перпендикулярни една на
друга. Парапетът е бил общ и за двете тераси според архитектурния проект. Освен това,
преградната стена между двете тераси по проект е следвало да бъде 2м., а тя е 2,165м.
на мяста. Същата е била по проект налична на същото място, но с 16,5см. по-къса т.е.,
съвсем малко по-дълга от предвиденото е изградено. С премахването на парапета между
терасите и изграждането на стена с размер 2,165м. терасата на ищцата не се засяга, тъй
като категорично вещото лице е изразило заключение, че се засяга само част от
нейния борд, който е 15см., акто е обяснило, че бордът е крайната част на терасата, върху
която е изградена терасата. Част от този борд се "захапва" от изградената стена, която е с по-
голяма дължина. Вещото лице, не счита, че тези 16,5см. удължаване на стената създават
пречки да си постави външен простор, тъй като просторът би се поставил по същия начин,
както и при липсата на тези 16,5см. В частта на терасата на ищцата тази стена е била по
проект там, само дължината е по-голяма към момента на огледа с 16.5 см и то засяга борда, а
не самата тераса. В заключение излага, че стена е имало и преди извършеното преустройство
с 16,5см. по-малко.
Съгласно нормата на чл.109 от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил
ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В
този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост
правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск.
Материално- правната легитимация на ответникът по предявен иск с правно основание
чл.109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна,
надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен
режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственик. Само факта на
изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на негаторната претенция.
Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита
на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат,
смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото
предназначение. Извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в
нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,
обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Когато обаче незаконността на строежа се
изразява само в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на
ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява
правото си на собственост и по какъв конкретно начин става това. В настоящият случай, от
приложените по делото писмени доказателства - както и от заключението на вещото лице,
се установява, че за процесното преустройство на терасата, изградени в имота на
ответниците, не са издавани строителни книжа. Така твърдените от ищеца пречки, обаче, не
могат да мотивират исканото цялостно премахване на постройките.
За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за
3
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това
действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието
и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между
конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване
правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността
следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл
на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв
резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/ 84 год. ОСГК на ВС неоснователното
действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio
negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани
вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно
своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да
бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние В изложения смисъл развитата
теза по Решение Nо 837/2010 год. , че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото
нарушение не създава пречки на правото на собственост, както и тезата по Решение Nо
33/2010 год. год., чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова
страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения
правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия
съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения
имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска , т.е. че не всяко въздействие
върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е
неоснователно и неоправдано от г.л. упражняване на собственическите правомощия, се
споделя изцяло от настоящия състав като правилна’. Неоснователното действие „ не зависи
само от това дали има позитивна административно санкция или не , когато се касае до
наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия/ строеж,
реконструкция и др./ , а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на
имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС.
Не всеки незаконен строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и е
равнозначно на смущаващо правото на собственост поведение. Съдилищата приемат, че
основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически
действия, а в някой хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване правото
на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по чл. 109 ЗС, ако не е установено
ответникът да пречи на упражняване правото на собственост./ така Р Е Ш Е Н И Е № 23
от 09.04.2014 година по гр.дело № 5465 /2013 година ВКС второ отделение на
гражданска колегия/.
Макар налието на Заповед № .... г. на главния Архитект на Столична община и липсат на
представени и открити от вещото лице строителни книжа, които да озаконяват строежа -
процесния, съдът с оглед прието заключение на вещото лице , не счита, че въпросният
4
"строеж" пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Това е така, тъй като: От
СТЕ съдът приема за установено и доказано, че действително е налице премахване на част
от общия между ап. 14 - на ответника и ап. 15 на ищцата метален парапет между
перпендикулирано разположените тераси на съседните обекти. По проект е предвидена
стена между двата имота с размери 2м., а към момента на предявяване на искова молба и на
огледа за СТЕ тя – изградената стена, е с размер 2,165м., тоест с 165 мм по – дълга от
предвидената, като засегнатата част с тези 165 мм не засяга терасата, а само част от нейния
борд (крайната част на терасата, върху която е изградена терасата), който е 15см. Освен това,
съдът не приема за установено и доказано твърдението от ищцата, за предишното
фактическо положение, описано в искова молба, тъй като свидетеля П. категорично пред
съда излага, че по време на огледа на имота за неговото закупуване, не е правен оглед на
терасите, поради което не може да се приеме твърдението на ищцата, че стена между двете
перпендикулярни тераси не е имало, още повече , че заключението на вещото лице описва
наличие на проектна документация, която свидетелства за съществуването на такава
преградна стена по проект.
Същото е намерило изводи в мотивите на решение на АССГ 7.03.2024г. по адм. Д.
10523/22г, съгласно които между терасните пространства на ап. 14 и ап. 15 е имало
предвидена в проектната документация преградна стена , която стига до плочата на кота
+16.50 м. – тавана жилището.
Макар от приетите по делото писмени доказателства - решение на АССГ 7.03.2024г. по адм.
Д. 10523/22г, и СТЕ да се установява, че изграждането действително няма строителни
книжа, настоящата съдебна инстанция споделя виждането на ВКС в изложената по – горе
съдебна практика, че макар да е доказано наличието на незаконно изграден строеж, не
всеки такъв пречи наползването на ищцовия имот, само заради санкцията на закона да бъде
определен като незаконно изграден , без строителни книжа, необходимо за уважаването на
иск по чл. 109 ЗС е да се докаже изменението да е такова, че да създава пречки на
собственика за ползването на имота.
Със съдебно - техническата експертиза, съдът приема за установено и доказано, че
пропускливостта на светлината не е под предвидения в нормативната уредба минимум, по
делото не се доказа действително, че преградната стена не я е имало между двете съседни
тераси, напротив, доказа се обратното, както и че е била предвидена по проект. Съгласно
СТЕ съдът приема за установено, че изграденото след преустройството, макар и без
строителни книжа, не засяга самата тераса на имота, тъй като в повече изградените 165 мм
касаят борда на терасата на ищцата, а не самата тераса, не е налице пречка да се постави
простор, прерязаният парапет е бил и общ за двата имота. Освен това , от свидетелските
показания на св. П., съдът приема, че оглед на терасата на е бил направен преди покупката
на процесния имот и не е имало възможност да се види същата - тераса, поради силно
замърсени прозорци и липса на възможност за отваряне на дограмата. Поради това, съдът не
приема и възражението на ищцата, че е закупила имота, само заради светлината, навлизаща
в апартамента и през така наречените " френски прозорци", която сега лиспвала и това
5
пречило да ползва имота си по предназначение, поради липса на такива изводи в съдебно
техническата експертиза и поради това, че от свидетелските показания на св. П. се
установява, че оглед на терасата не е правен,поради което недоказано остана и твърдението
на ищцата, че такава стена , когато огледала апартамента, преди да го закупи, е нямало.
Освен горното за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че основателността на
негаторния иск не може да бъде обусловена с възраженията на ищцата, че не може да се
постави пергола, което не бе доказано, не бе доказано тази преградна стена, да не е била
налице при закупуване на имота, да не е била предвиждана в документацията, както и
поставяне или не на допълнително навеси и покриви не обуславя може ли или не имотът да
се ползва необезпокоявано в пределите на правомощията на собственика и по
предназначение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в настоящото
производство не се проведе пълно и главно доказване, извършеният в съседен имот
незаконен строеж да представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, а
именно: да се касае за нарушаване на установените с благоустройствените закони
строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите, или да са
налице пречки за нормалното ползване на същия, което е в доказателствена тежест на
ищеца, поради което искът следва да бъде отхвърлен в цялост.
По иск с правно основание чл. 45 ЗЗД ищцата следва да докаже : противоправно действие
или бездействие от страна на ответниците, причиняване на вреда, както и причинна връзка
между противоправното поведение и вредоносния резултат, както и размерът на вредата.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК. При
доказване на горното - в тежест на ответниците е да докажат плащане.
Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Искът може да се упражни
срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за
въздействие над неговия имот, но той може да постигне и премахване на източника на
въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото
то е било преди нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е
строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият
може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото
състояние.
По иска с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
6
Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като претендира обезщетение в
размер на 5000 лв. за причинени имуществени вреди . Ищецът в допълнителна искова молба
е уточнил, че не претендира възстановяване на предишно правно положение с иск по чл.
109 ЗС, а сумата в размер на 5000 лв., представляват имуществени вреди от извършеното от
ответника нарушение целостта на парапета към собствената тераса.
Доколклото в исковата молба изрично е записано, че наред с иска за премахване на
построеното ( иск по чл. 109 ЗС, разгледан по – горе), се претендират вреди – имуществени
в размер на 5000лв., и в уточнителна искова молба изрично ищцата излага твърдения , че
търси вреди, независимо от предявяването на иска по чл чл. 109 ЗС като на вниманието на
съда предоставя решение на ВКС, поради което имала право на кумулативно предявяване
на исковете, съдът приема, че се иска защита, независимо от изхода на спора по негаторния
иск, като ищцата претендира вреди за цялостност компрометиране на парапета, поради което
съдът счита , че дължи нарочен диспозитив по този иск, доколкото иск за вреди
действително може да бъде предявен едновременно с иск по чл 109 ЗС.
В искова молба към размерът на обезщетението – 5000 лв., се съдържа твърдения, че същия
представлява искане за обезщетение за вреди – нарушена цялост на парапета и пропуснати
ползи – намалена стойност на имота и ползване, без основание на част от имота на ищеца от
ответника.
С определение от 15.10.2023г. са дадени изрични указания, да уточни искането си за
търсената защита, с което иска осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на
5000лв., като съдът е посочил, че така формулираното искане в искова молба съдържа в себе
си две твърдения и следва да отдели размерът на всяка едно от тях – вреди ( преки и
намалена стойност) и неоснователно ползване на част от имота – терасата, като изложи
размера на всяко искане за защита по отделно и посочи период на ползването, ако има
искане за такава защита. В отговор на горното, ищецът е депозирал уточнителна молба от
20.10.2023г. 22.08.2023г., в която искът за обезщетение за вреди в размер на 5000лв. се
обосновава само с твърдения за нарушения за целостта на парапета.
С оглед горното, съдът счита, че ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск по
чл. 45 ЗЗД, който е редовен и ищецът не е поддържал искането си за обезвреда за
пропуснати активи за ползване на част от имота от страна на ответника.
За да възникне отговорността за непозволено увреждане, следва да са налице следните
предпоставки – противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите, вина. При всички случаи на непозволено увреждане,
вината на причинителя на вредите се предполага до доказване на противното (аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на
ищеца.
По делото обаче, не се проведе пълно и главно доказване от ищцата, че е претърпяла на
първо място действителни вреди в посочения размер – цялостно компрометиране целостта
на парапета в продължение на терасата към апартамент 15 – собстен на ищцата, а и на второ
7
място да са в този размер. Това е така , тъй като по делото не се доказва необходимост от
смяна на целия парапет, каквото е искането на ищцата. От Съдебно техническата
експертиза, и от заявеното в открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2024г., вещото
лице категорично заявява, че направеното прерязване не оказва влияние върху
пространствената устойчивост на парапета, както и че не е нужно цялостно премахване на
парапета, който е метален и решетъчен и може да бъде възстановен, като прерязаната част е
била с дължина 33 см., същата част обаче е била и обща за страните в настоящото
производство.
Претенцията се обосновава по размер с необходимостта от цялостно възстановяване на
предходно положение, тоест това е сумата, която ищцата претендира, като стойност на
материали и работа за цялостно поставяне самостоятелно, както е описано в уточнителна
искова молба, на нов парапет по цялостното продължение на нейната тераса. Съдът счита, че
искът следва да бъде отхвърлен обаче, доколкото размерът на същия е обусловен от искане
за цялостно поставяне нов парапет, а не на възстнановяване на прерязаната част от 33 см. ,
иск за възстановяване на предходно положение не е предявен , а искът за премахване на
строежа е отхвърлен. Твърди компрометиране на целия парапет, което не бе доказано.
Прерязаната част е с размер от 33 см. и е обща за двете страни в производството.
Представеното от друга страна писмено доказателство – оферта е за цялостен демонтаж на
стария и поставяне на нов парапет, като сумата, която отново не покрива ищцовата
претенция, а е по – малка , е определена за цялостна смяна и демонтаж, каквато
необходимост по делото не бе установена.
За пълнота на мотивите следв да се изложи и че представената една оферта не установява
средна пазарна стойност на вредите и необходимите суми за възстановяване, за установяване
на чиито размер е следвало да се направят доказателствени искания или да се поставят
въпроси към вещото лице, което е в тежест на ищеца, разпределено и с доклада по делото,
но не е сторено .
С оглед гореизложеното , искът за претърпени вреди в размер на 5000 лв., представляващи
стойността на сумата, необходима за премахване на стария парапет и поставяне на нов, който
да е по продължение на цялата тераса, собственост на ищцата, остава недоказан и следва да
се отхвърли.
Право на разноски имат ответниците, но такова искане не е правено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. П. М., ЕГН ********** срещу В. В. М., ЕГН
********** и Ц. В. М., ЕГН **********, с които се иска от съда осъждане на В. В. М., ЕГН
********** и Ц. В. М., ЕГН ********** да премахнат незаконосъобразно обособено
пространство, предназначено за тераса към апартамент Nº 14, находящо се в гр. ........, както
и иск за осъждане на ответниците В. В. М., ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН **********, да
8
заплатят на ищеца М. П. М., ЕГН **********, ......, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9