Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 14.07.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 21.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №9304 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с
правно основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. Н.Д., ПлАК, съдебен адрес:*** против А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, в която
се твърди следното: на 25.08.2014 г. в
гр.Берлин, Ф.Р. Германия, където понастоящем живее, ищецът сключил с ответника А.И.А.
договор, по силата на който предоставил в заем на ответника сумата от 2840 евро
– поискани от ответника за негови нужди.
Заемната сума предал на заемателя в брой
в деня на сключване и подписване на договора за паричен заем, което е
удостоверено в същия. Самият договор е с нотариално удостоверяване подписите на
страните с peг.№3865/ 25.08.2014 г. и peг.№3866 от 25.08.2014г. на Консулска
служба при Посолството на Р. България в гр.Берлин. Съгласно чл.2 от договора
дадената в заем сума ответникът следвало да върне в срок до 04.08.2015 г.
На 21.10.2014 г. ищецът предоставил на
ответника втори заем в размер на сумата от 833 евро, за което ответникът
собственоръчно написал разписка. Даването на паричния заем и написването на
разписката станало пред свидетел - З.И.К.. Уговорено било предоставената в заем
сума да бъде върната в срок до края на 2015 г.
Ответникът А.И.А. не изпълнил основното
си задължение по сключените договори за заем, а именно да върне дадените му в
заем парични суми.
След изтичане на уговорения срок за
връщане на заемите, ищецът потърсил ответника с искане да върне заетите суми. Тогава ответникът
обяснил, че ще върне парите по-късно, тъй като имал финансови затруднения.
Ищецът изчакал известно време, но изпълнение не последвало.
Ищецът
търсил ответника, но не го открил на известните му адреси нито в Германия
(където пребивавал с цел работа в
сферата на строителството), нито в България. Не отговарял и на позвъняванията
по телефон.
Ответникът не изпълнил задължението си
съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, за връщане на дадените му в заем
парични суми в уговорения срок. Гореописаните две суми не са върнати, като
общата дължима сума е в размер на 3673 евро, с левова равностойност 7183 лв.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника А.И.А., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата от 3673 евро, с
левова равностойност 7183 лв., дадени му в заем, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор от назначения особен представител на ответника – адв.А.В. от ПлАК.
Исковете се оспорват, като се твърди, че ответникът не е сключвал с ищеца
описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори за заем.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но се представлява от
адв.Н.Д., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з.
Ответникът
се представлява от особения представител адв.А.В., която оспорва исковете и
навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявените
искове са допустими, но по същество – основателен и доказан е само искът за
сумата 2840евро, в левова равностойност /съгласно
направеното пресмятане и претенцията на
ищеца/ - 5554лв. Вторият иск за сумата от 833 евро е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В процесния
случай ищецът твърди, че е сключил един
писмен договор за заем / за сумата от 2840евро/ и втори, устен договор за заем с ответника, по
силата на който му предоставил в заем сумата 833евро и в тази връзка била
съставена разписка. Искът за сумата, предоставена като заем на ответника в
размер 2840евро е доказан с оглед представения по делото и неоспорен писмен
договор за заем от 25.08.2014год., със заверка на подписите от завеждащия Консулската
служба на РБългария при Посолството в Берлин. Видно от договора е, че със
същия и в момента на сключването му на
25.08.2014год. ищецът е предоставил на ответника
заем в размер 2840 евро, с краен срок на връщане – 04.08.2015год. Вземането на
ищеца е станало изискуемо и заемът не е върнат от страна на ответника. В негова
тежест в случая е да представи
доказателства в тази връзка, а такива не са събрани в хода на делото, респ. не
са представени. Искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Вторият иск, касаещ претенцията на ищеца спрямо ответника за предоставен
и невърнат заем на 21.10.2014год. в размер 833 евро е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. В подкрепа на твърденията си
за сключен втори такъв договор за заем ищецът е представил разписка,
приложена на л.6 от делото. Същата е със следния текст: „А.И.А. 21.10.2014год. имам да дам 833евро на И.Г.“, следва изписан ЕГН на ответника и
положен подпис. Налице е изписване и на трите
имена на свидетел –З.К.и подпис. В случая съдът е
уважил искането на ищеца за допускане на лицето З.К.като свидетел по делото,
за което не е налице противопоставяне и от страна на адв.В. – особен
представител на ответника. В състоялото
се о.с.з. обаче ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че не е в състояние да
осигури явяването на лицето в това
процесуално качество, в резултат на което е заличен като свидетел. Сама
по себе си представената разписка не може да се приеме като доказателство за
това сумата от 833 евро да се дължи от ответника именно на соченото от ищеца
основание - предоставен заем. Датата 21.10.2014год. е посочена от ищеца като
дата на сключване на втория договор за заем и действително същата фигурира в
представената разписка /макар и същата да е не толкова издържана като
съдържание/. Не е посочено обаче на какво основание се дължи въпросната сума от 833 евро, както и не е
посочен срок за връщането й. При това положение, и каквито доводи навежда
особеният представител адв.В., дори и да бъде отнесена разписката към такъв
втори сключен договор за заем, то не са налице доказателства за това дали вземането на ищеца е изискуемо, т.к. не е отразен срок за връщане на сумата. Не е
налице и изпратена от ищеца и връчена на
ответника покана, от която да е изтекъл един месец, за да се приеме сумата като
подлежаща на връщане. С оглед изложеното, този иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение разноските по делото: такива са направени само от ищеца и
следва да му бъдат присъдени разноски само във вр. с уважения иск, а именно – 222,16лв. за внесена държавна
такса и 344,55лв. разноски за особен представител /възнаграждението е
посочено общо, поради което съдът присъжда половината от него/. Що се отнася до
искането за присъждане на разноски за адвокат, същото е неоснователно поради
липсата на представени доказателства за това
да е извършено плащане на хонорара по банков път - така, както това е
изрично уговорено в договора за адвокатска защита и съдействие, приложен на л.3
от делото. Доказателства за това не са представени в хода на делото, както и не е представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случая следва да се съобрази дадената
регламентация в Тълкувателно решение на ВКС на РБ №№6/2012год. от 06.11.2013год.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.240 ал.1 вр.
чл.79 от ЗЗД А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, представляван по делото от
особен представител – адв.А.В. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. Н.Д., ПлАК, съдебен адрес:***, сумата от
2840евро с левова равностойност 5554лв., представляваща
предоставен и невърнат в срок заем на основание договор от 25.08.2014год.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда –
11.12.2017год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. Н.Д., ПлАК,
съдебен адрес:*** против А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, представляван по
делото от особен представител – адв.А.В. от ПлАК, иск на основание чл.240 от ЗЗД за сумата 833евро, с левова
равностойност 1629лв. - претендиран неизплатен заем на основание договор от 21.10.2014год.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, представляван
по делото от особен представител – адв.А.В. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник
адв. Н.Д., ПлАК, съдебен адрес:*** разноски по делото, както следва:
222,16лв. за внесена държавна такса и 344,55лв. за особен представител.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: