Решение по дело №555/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, подадена чрез младши експерт С.-служител с юридическа правоспособност, против Решение № 130/23.12.22г. по НАХД №267/2022г. на ПРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И.Н.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

С решение № 590/26.04.2023г. Варненският административен съд е отменил Решение № 130/23.12.22г. по НАХД №267/2022г. на ПРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, тъй като делото е за втори път пред настоящата инстанция и допуснатите от ПРС процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само по реда на чл.227 АПК.

Касаторът твърди, че от представените по делото писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по безспорен начин се установяват обстоятелствата във връзка с измерването, че описаното нарушение отговаря на фактическия състав на определената от контролния орган за нарушена разпоредба, като правилно е приложена и санкционната норма. Счита, че АУАН и НП са законосъобразно издадени. Моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – И.Н.Н., редовно призован, не се явява, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ПРС е образувано по жалба на И.Н.Н. против наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 09.04.2021г. около 09.45ч., в обл. Варна, по автомагистрала „Хемус”, на 700м. преди пътен възел „Ветрино-Провадия“ при извършена проверка на управлявания от водача Н. товарен автомобил „***” от кат.N3G, с рег. №***, който е с 4 оси, две от които са управляеми и е собственост на превозвача „Санд 02” ЕООД, е установено, че водачът извършва обществен превоз на товари, като превозва 50665кг. фелдшпат Е8 от гр.Девня за гр. Шумен, видно от пътен лист №714600/09.04.2021г. и товарителтица сер. „М” №**********/09.04.2021г. Извършено е измерване с мобилна везна „Dini Argeo”, модел „DFWKR” №********** с поставен стикер за годност 10/21г., като е измерено на четвърта ос натоварване от 14475кг, което надвишава нормите с 2975кг., при допустими 11500кг. и е прието, че водачът е нарушил чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, за което му е наложена глоба в размер на 1000лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 пр.3 ЗДвП.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в АУАН и НП средството за измерване е посочено като мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, а в представените заявление и протоколи от проверка са посочени електронни везни със серийни номера № ********** и № **********, тип везна DFWL.

От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установи, че мобилната везна е идентична и е като тази описана в АУАН и НП мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, ведно с протоколи от проверка от 21.10.2020г. като везни със серийни номера № ********** и № **********, тип везна DFWL.

Предвид горното, настоящата инстанция намира следното:

С НП №23-0001011/02.07.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна е наложено на Н. административно наказание глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

В НП е посочено, че при извършената проверка водачът /наказаното лице/ извършва превоз с товарен автомобил с рег. №В 3570ВТ, като товарният автомобил е с четири оси, две от които управляеми, като при извършено измерване за натоварване на четвърта ос с описаната в АУАН и НП мобилна везна е установено натоварване от 14475 кг., което надвишава нормите с 2975кг. при допустими 11500кг.

За осигуряване безопасността на участниците в движението, разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177, ал.3 ЗДвП.

Управлението на автомобил, чието натоварване на осите надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството е нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП вр. чл. 7 ал.1 т.4 б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както е и квалифицирано установеното при проверката деяние.

Безспорно се установи от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице, че измерването е извършено с одобрен тип измервателно средство, което е преминало периодичен преглед и е било годно техническо средство за измерване към момента на проверката. Именно годността на техническото средство, с което е извършено измерването при проверката, установяват представените протоколи от изпитване и заявление за изпитване на мобилна везна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 7, ал.1, т.4 б.“б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. допустимото максимално натоварване за единична ос - зaдвижвaщa на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 е 11,5 t.

В случая е измерено натоварване на четвърта ос от 14475 кг., което надвишава нормите с 2975 кг. при допустими 11500кг., както правилно е приел АНО в издаденото НП. Това безспорно е установено с извършеното измерване от контролните органи с техническо средство. При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е предявен и връчен на нарушителя, който е отразил в него възраженията си и е реализирал правото си на защита срещу издаденото НП с подаване на жалбата до ВРС. Установените в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в случая санкционна разпоредба, т.е. налице е пълно единство между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, което обуслява извод, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето при ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Наказаното лице е осъществило състава на вмененото нарушение.

Настоящият състав намира, че правилно е определена санкционната разпоредба, а с оглед стойността на надвишението на допустимите норми определеният размер на наказанието е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл. 12 ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63д ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.227 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И.Н.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: