№ 221
гр. Дупница, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано по жалба на Д. С. М., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез пълномощника
му –адв. Л.Б., със съдебен адрес: гр. *** срещу НП № 21-0348-000709/18.11.2021 год.,
издадено от Началник група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание
чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лв. и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 -то от ЗДвП, за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. В жалбата са посочени
основания за отмяна на НП, като се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно, тъй
като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се и че при издаването на АУАН, са нарушени императивните изисквания на закона,
което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че
жалбоподателя не е управлявал собствения си автомобил към момента на извършване на
проверката.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се
от адвокат Б., който поддържа изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител.В съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че същото бъде отменено. Не се претендират
деловодни разноски.
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение с бланков № GA
484629/31.10.2021 год. е констатирано, че на 31.10.2021 год. в 16:24 часа в гр.Сапарева баня,
по ул.“Германея“ посока центъра, жалбоподателя управлява лек автомобил марка и модел
„***”, с рег. № *** след като е отнето това му право по съдебен или административен ред,
както и че водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. чл. 150А, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен, но същият е отказал да го
подпише, като отказът е удостоверен с подписа на свидетеля по акта.
АНО е приел изцяло описаната в АУАН правна и фактическа обстановка и издал НП
№ -0348-000709/18.11.2021 год., с което за нарушение на чл. 150А, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 -то от
ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лв. и „глоба“ в
размер на 10 лв.
Разпитани в хода на съдебното производство, актосъставителят Й. М. К. и свидетеля
по акта Н.С., потвърждават констатациите в акта за установяване на административно
нарушение. Съобщават, че докато били в движение по процесната улица се разминали с
лекия автомобил управляван от Д.М., за който знаели, че е лишен от право на
правоуправление. Съответно подали знак на водача да спре и същевременно веднага
обърнали посоката на движение, като това се случило на широкото пространство при
ресторант „Паничище“. Нито за миг нито един от двамата свидетели не изпуснали от поглед
нарушителя, като са категорични, че именно той е управлявал МПС. Направили справка и
установили, че водача е бил лишен от право да управлява МПС.
След като спрял, водачът излязъл от автомобила и заявил, че изобщо не е управлявал
МПС, като в тази връзка е допуснат един свидетел на жалбоподателя- И.Р., който дава
показания, че е видял жалбоподателя извън автомобила, до шофьорското място, но
показанията са му за малко по-късен момент, поради което съдът ги кредитира, но същите
са неотносими по спора.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като ги
намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
по делото гласни доказателства, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по
делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок, в 14-ет дневен срок, считано от дата на
връчване на НП и пред надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради което
НП следва да бъде потвърдено.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно
лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално нарушение. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и
получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа, а
процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност.
В случая нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, като
отказът е удостоверен с подписа на един свидетел. Предявяването на АУАН и връчване на
препис от него са два различни действия и съответно се касае за два отказа – да се подпише
акта и да се получи препис от него. Предявяването на адмнистративното обвинение
(запознаване със съдържанието на АУАН) се извършва, чрез връчване на препис от
съставения и подписан от актосъставителя и поне един свидетел АУАН. Предявяването се
удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписа е удостоверително изявление,
което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение, без което административно
наказателното производство не се счита за редовно образувано и по аргумент от чл.52, ал.2
от ЗАНН е условие, без което не може да бъде издадено наказателно постановление. Ето
защо законодателя е предвидил в чл. 43, ал.2 от ЗАНН, че отказа да се подпише акта се
удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото
изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл.43, ал.1 от ЗАНН. Изисква се и
посочване на точен адрес на свидетеля на отказа, което е сторено. Според чл. 43, ал.1 от
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение
да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Предявяването на акта за
запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи, което се
изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото съставяне, ако нарушителя
присъства. Поредността и съдържанието на действията са ясно описани в чл.43, ал.1 от
ЗАНН – акта се предявява на нарушителя след като актосъставителя и свидетеля са го
подписали, чрез предоставяне на препис от него, по аргумент от чл. 43, ал.5 от ЗАНН, след
3
което и нарушителя го подписва и с това процедурата по образуване на административно
наказателно производство приключва, защото е удовлетворено изискването за запознаване
на нарушителя с обвинението. Съдържанието на думата „предявява“ използвана в чл.43, ал.1
от ЗАНН е разкрита в чл.43, ал.5 от същия закон, представляваща хипотеза на предявяване
на акт, който е съставен в отсъствие на нарушителя, поради което не може едно и също
задължение да бъде изпълнявано, чрез различни действия. Оттук и предявяване на акта
означава връчване на препис, след което акта се подписва от нарушителя – това е
удостоверителното му изявление, че препис му е предоставен на разположение. Дали той ще
го вземе е негов избор, не задължение. Участието в производството по ЗАНН е
диспозитивно. Изключение от правилото, че АУАН се предявява в момента на неговото
съставяне, е предвидено в чл.43, ал.5 от ЗАНН за случаите, когато е съставен в отсъствие на
нарушителя. В тази хипотеза административно наказателното производство се счита за
образувано, а АУАН за редовно съставен след спазване на същата процедура
като разписаната в чл.43, ал.1 от ЗАНН, но с тази разлика, че предявяването се извършва от
длъжностно лице по чл.43, ал.4 от ЗАНН. В тези случаи се попълва разписка за връчване на
препис от акта, в която нарушителя посочва датата на която му е предоставен. Тази дата се
вписва от актосъставителя като дата на подписване на акта и е датата, на която е образувано
административно наказателното производство, тъй като връчването на препис е условие, без
което не може – аргумент от чл.52 от ЗАНН. По причина, че връчителя по чл.43, ал.4 от
ЗАНН няма компетентността да вписва каквито и да било удостоверителни изявления, в
това число и за датата на подписване на акта от нарушителя, тази дата се вписва в АУАН от
актосъставителя. Извода, който следва е, че датата на подписване на АУАН съвпада с датата
на неговото съставяне, когато това действие е извършено в присъствие на нарушителя и
разписка не е необходимо да се попълва. Датата на подписване на АУАН не съвпада с датата
на съставянето му като документ, когато нарушителя не присъства на това действие и
съответно тази дата, на която е подписан от нарушителя се удостоверява от актосъставителя,
според изявлението на нарушителя в разписката. Ако в случаите по чл.43, ал.5 от ЗАНН
нарушителя откаже да подпише акта, то връчителя удостоверява с подписа си в разписката,
датата на която го е предявил и отказа, при спазване на правилата по чл.43, ал.2 от ЗАНН. В
случаите на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, свидетеля удостоверява възприетия от него отказ на
нарушителя в самия акт за установяване на административно нарушение. След като
подписването на акта има смисъла на удостоверително изявление за връчване на препис от
него, а спазването на процедурата по чл.43, ал.2 от ЗАНН, конкретно подписа на свидетеля
на отказа замества неговата липса, то се налага извод за охранено право на защита. Тук
следва да се каже, че връчването на преписа приключва с предоставянето му на
разположение на нарушителя, който може да го приеме или да не го вземе. Избора е негов, а
участието в административно наказателното производство е диспозитивно, като в тежест на
контролните органи е да поканят нарушителя за съставяне на АУАН, да му предявят
обвинението, чрез връчване на наказателното постановление. Отказите на нарушителя да се
яви за съставяне на АУАН, да подпише акта, с което заявява, че отказва да получи препис,
не препятстват развитието на административно наказателното производство, съответно не
4
водят до незаконосъобразност на наложеното административно наказание, при условие, че
същият е редовно призован, спазен е реда за удостоверяване на отказа му да подпише акта,
най-сетне спазена е процедурата за връчване на наказателното постановление, чрез
прилагане към преписката. Нарушаването на правото му да бъде запознат с
административното обвинение може да бъде установявано, независимо от формалното
спазване на процедурата по чл.43, ал.2 от ЗАНН, но в настоящия случай е предоставен
препис от акта на разположение на нарушителя, който по собствено желание не го е
получил. Тоест, в случая чрез удостоверения отказ жалбоподателя да подпише акта и да
получи препис от него, води на извод, че на нарушителя не е връчен препис, но по причина
на неговото поведение. Ето защо съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.5
от ЗАНН, която гласи, че препис се връчва при подписване на акта, който в процесния
случай е съставен в присъствието на нарушителя и същият е запознат с неговото
съдържание. Жалбоподателя не е поискал събиране на допълнителни доказателства в хода
на административно наказателното производство преди издаване на НП, оспорил го е в
срок, поради което настоящата съдебна инстанция, счита, че не е нарушено правото му на
защита.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си
то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. о
АНО е посочил правилната правна квалификация, която не се отличава от определената
такава в съставения АУАН.
От обективна страна безспорно от материалите по делото е установено, че
нарушенията са извършени от Д.М. на 31.10.2021г. в гр. Сапарева баня по ул. „Германея“,
посока центъра. От субективна страна деянията са съставомерно извършени, при форма на
вина –пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че е лишен от право да управлява МПС, тъй като
видно от справката за нарушител, същият е лишен от това право по административен ред за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП, съгласно ЗППАМ № 21-0348-
000091/25.06.2021 г. , връчена на 01.07.2021 г., но въпреки това е управлявал собствения си
автомобил с ясното съзнание, че няма право на това. Горното обстоятелство, макар и да не е
изрично посочено от АНО по какъв ред лицето е било лишено от право да ,правлява МПС,
тъй като е отбелязано, че е лишен от това право и по двата реда –съдебен е
административен, е отбелязано на гърба на АУАН, че жалбоподателят е бил лишен от право
да управлява МПС по административен ред. От приложената справка за нарушител АНО е
доказал по безспорен начин вмененото му нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
Поради това следва да се потвърди издаденото наказателно постановление в тази му
част.
По отношение установеното административното нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от
ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда задължение на водачът на моторно
превозно средство да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
5
като за нарушаването на тази норма е предвидено наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева
на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗДвП. По делото се установи, че на
31.10.2021г. *** е управлявал МПС, с регистрационен номер *** като същият не е носил
свидетелство за регистрация на МПС. По този начин е осъществил административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и законосъобразно му е наложено предвиденото
административно наказание глоба от 10 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановления следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски възниква
единствено за въззиваемия, като такива не се претендират, поради което съдът не следва да
присъжда разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0348-000709, издадено от
Началник група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница на 18.11.2021 год., с което на Д. С.
М., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез пълномощника му –адв. Л.Б., със съдебен адрес: гр.
*** за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300.00 (триста) лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 -то от ЗДвП,
за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10.00 (десет) лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Кюстендил на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6