№ 464
гр. Плевен, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201083 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0938-003597/17.09.2021 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на АН. В. Й. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че в пътната лента по посока на движение на управлявания от негова
страна автомобил, не е имало поставена указателна табела, както и че при
спиране от полицейските органи, те също са се уверили, че подобна табела
липсва. Счита, че не е извършил нарушението, за което е административно
наказан и моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата. Считат, че в хода на съдебното следствие не
са събрани доказателства в подкрепа на фактическата обстановка, отразена в
АУАН/НП и по-конкретно – че е имало поставени на съответните места пътни
знаци, въвеждащи временна организация на движението, както и къде спрямо
същите знаци, е бил спрян за проверка жалбоподателят. Пледират за отмяна
на обжалваното Наказателно постановление.
1
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР
– ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
507906/10.09.2021г. от страна на БЛ. П. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР
– ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Н. Г. Б. и Р. Р. ВЛ., както и на
нарушителя АН. В. Й.. Съставен е за това, че на 10.09.2021г. около 03:20 часа
в гр.ПЛЕВЕН, ул.“***“, пътен надлез за ЖК „***“, с посока на движение към
Бензиностанция ***, като водач на лек автомобил „***“ с регистрационен
номер ***, навлиза и не се съобразява с пътен знак В2 /“ Забранено е
влизането на пътни превозни средства в двете посоки“/ и пътен знак Ж3 -
предварително указателна табела за отклонение на движението при въведена
временна организация на движението, със Заповед номер РД 12-
162/11.05.2021г. на ОБЩИНА ПЛЕВЕН – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. При
съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения, а само е
отбелязал, че има такива. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил
възражение, в което е изложил, че на процесната дата, гореспоменатият
забранителен знак се е намирал на тротоара, с обратната си страна към пътя,
както и че на следващия ден е забелязал в същия пътен участък да се
придвижва тролейбус от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението,
съответно – счел за неоснователни направените от нарушителя възражения.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
АН. В. Й. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.20 – 21 от АНД №234/2022г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите БЛ. П.
2
М., Н. Г. Б., Р. Р. ВЛ., обяснения на нарушителя А.Й., както и писмени
доказателства /л.14 – 16 от АНД №234/2022г., л.27 – 31 от делото/.
Показанията на свидетелите М., Б., В. са относително подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране;
взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по
делото, в т.ч. – копия от Заповед №РД-12-162/11.05.2021г. на КМЕТА на
ОБЩИНА ПЛЕВЕН и извлечения от скици във връзка с въведена временна
организация на движението в процесния пътен участък.
Съдът намира, че единственото доказателствено средство,
влизащо в противоречие с изнесената в АУАН/НП фактическа обстановка, са
обясненията на жалбоподателя А.Й.. Според тях, жалбоподателят редовно
пътува от с.*** за гр.ПЛЕВЕН, където работи и му е било известно, че
надлезът /т.нар. „мост“/ към ЖК „***“, е в ремонт; на 10.09.2021г. сутринта,
при отиване към работа забелязал, че по моста има движение на превозни
средства – неустановени тролей и л.а. „АУДИ“. Впоследствие, след
приключване на работната си смяна, на връщане към с.***, решил да мине по
надлеза; при приближаването му забелязал, че знакът В-2 се намира на
тротоара, обърнат на една страна, при което не бил видим, освен като се
приближиш до него. След навлизането на надлеза, бил спрян от полицейски
служители и влязъл в пререкание с тях, защото считал, че не е извършил
нарушение; направил фотоснимки на пътни знаци в района; на следващата
сутрин се срещнал с НАЧАЛНИКА на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
пред който устно изнесъл възраженията си; на свой ред, същият Началник му
споделил, че Й. е прав в своята позиция по случая - и го приканил да напише
възражение, но въпреки депозирането на такова – било издадено обжалваното
Наказателно постановление.
Още тук е мястото да бъде отбелязано, че при предходното
въззивно разглеждане на делото, са представени изготвени от жалбоподателя
фотоснимки /плик на л.13 от АНД №234/2022г., папка-джоб на
л.неномериран, между л.40 и л.41 от АНД №234/2022г./. Съдът намира, че се
касае за фотоснимки, изготвени от частно лице, т.е. същите не са изготвени
нито по реда, нито със средствата, предвидени в НПК, поради което, не
следва да бъдат обсъждани нито в „обвинителен“, нито – в „оправдателен“
смисъл. Що се отнася до дадените от страна на А.Й. обяснения, видно е, че
същите съдържат признание, че е навлязъл в забранения /съгласно въведена
временна организация на движението/ пътен участък, но акцент се поставя
върху обстоятелството, че съответните пътни знаци, включително – знак В2
/“Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“/, не били
надлежно поставени, за да изпълняват своето предназначение и създали у
него убеждението, че в действителност, мостът е отворен за движение; в тази
насока му повлиял и случая, който бил наблюдавал по-рано през деня, когато
забелязал тролей и лек автомобил, движещи се по моста. Както беше
3
отбелязано, обясненията на жалбоподателя заемат изолирано място в
доказателствената съвкупност. В този смисъл, същите са недоказани, но наред
с това – се явяват и неубедителни. Така, според свидетелите Б., М., В.,
забраненият за движение пътен участък, съгласно въведена временна
организация на движението, е бил надлежно оборудван с временни пътни
знаци; в този смисъл са и представените по делото копия от Заповед №РД-12-
162/11.05.2021г. на КМЕТА на ОБЩИНА ПЛЕВЕН и извлечения от скици
във връзка с въведена временна организация на движението в процесния
пътен участък. Впрочем, именно от представените извлечения от скици е
видно, че наред с пътния знак В2, в района са поставени редица други пътни
знаци, например от група Ж, във връзка с отклоняване на движението. Дори
обаче хипотетично да се приеме недоказаното твърдение на жалбоподателя,
че пътен знак В2 е бил изместен на тротоара и обърнат на една страна /макар
същото да е доказателствено неподкрепено от други доказателствени
материали освен обясненията на самия Й./, това съвсем не е означавало, че
пътният знак е загубил своето действие. Още по-съществено е това, че дори в
подобен случай, жалбоподателят е можел да допусне, че временната
организация на движението, действала за периода 17.05.2021г. – 07.10.2021г.,
все още е действаща, предвид множеството указателни и други табели в
района, още повече, че самият Й. твърди, че редовно е преминавал от и към
работа в същия район. Впрочем, извеждането на съображения в подкрепа на
отстояваната от Й. позиция, от поведението на трети лица-участници в
движението, е юридически несериозно, тъй като отговорността за
собственото поведение е лична; неоснователно се изтъква и предполагаем
проведен разговор с НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ – ПЛЕВЕН, тъй като
дори този разговор да се е състоял в действителност – същият не обвързва
никого по никакъв начин, какво остава да служи като аргумент за правота или
липсата на такава. Поради това Съдът намира, че обясненията на
жалбоподателя са проявление на правото му на защита, но са недостоверни
като доказателствено средство – и не им отдава вяра. От друга страна, намира
за убедителни и небудещи съмнения в добросъвестността при депозирането
им, свидетелските показания на М., Б., В., поради което ги кредитира. Ето
защо, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана
по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП,
„Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка…“. От изложеното дотук е видно, че при
приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е
изпълнил задължението, произтичащо от така цитираната правна разпоредба,
тъй като е навлязъл в участък от пътната мрежа, където е била създадена
временна организация на движението и в който е било забранено влизането,
4
съгласно поставен знак В2. Налице е нарушение на цитираното по-горе
правило за движение по пътищата – и същото нарушение се явява доказано по
несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган
е наложил административни наказания на основание чл.183 ал.7 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Техният размер не
подлежи на обсъждане, тъй като се касае за абсолютно определена санкция,
която е надлежно съобразена от административнонаказващия орган.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.Й., не може да бъде
преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи; всъщност, налице са
доказателства в обратния смисъл - видно от представената справка за
нарушител от региона, налице са множество налагани административни
наказания спрямо Й., за различни нарушения на ЗДвП, т.е. същият
многократно е демонстрирал недостатъчно отговорно отношение като водач,
което обстоятелство е принципно несъвместимо с понятието „маловажен
случай“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено. Предвид този изход на административнонаказателното
производство, разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива обаче се
дължат на ответната страна, тъй като в хода на предходното въззивно
разглеждане на делото, изрично е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение /л.36 от АНД №234/2022г./. При отчитане на
неголямата фактическа и правна сложност на делото, Съдът намира за
обосновано и справедливо присъждане на възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева. Ето защо, на основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.143 ал.3
АПК вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъде осъден АН. В. Й. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №234/2022г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0938-
003597/17.09.2021 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на АН. В. Й. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.183 ал.7 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение
по чл.6 т.1 ЗДвП.
На основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК вр.чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ОСЪЖДА АН. В. Й. ЕГН:
********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №234/2022г. по
описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6