Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 2.11.2020 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 2.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д. Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 776 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с
правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът,
действащ чрез майка си и законен представител Д.С.Г., чрез упълномощения представител
адв.Д. от ВТАК твърди, че на 7.02.2019
г. около 12,50 часа по обяд на път за училище се придвижвал към спирка "Трапезица"
на разклона за с.Арбанаси. Сочи, че там се намирила глутница безстопанствени
кучета , едно от които се обърнало към него и започнало да го лае агресивно, а
после кучетата налетели върху му. Той се опитал да се покатери на една стена,
но едно от кучетата го дръпнало и го съборило на земята. Заявява, че тогава
цялата глутница го наобиколила, кучетата лаели, а някой започнали да го хапят.
Намесила се възрастна жена, която била на спирката и с викове разгонила кучетата. Въпросната баба
помогнала на детето да се качи на
градския автобус. Сочи, че след като детето и сестра му се обадили на майка си,
тя позвънила на тел.112. Пристигнали полиция и линейка, която откарала детето в
МОБАЛ. Установено било ,че детето има разкъсно-контузни рани на лявото коляно и
дясното бедро. Насочено било за поставяне на ваксина против тетанус. Изтъква,
че в издаденото от съдебен лекар съдебно-медицинско удостоверение са описани
подробно травматичните увреждания. Твърди, че общината не е изпълнила
законовите си задължения по ЗЗЖ , поради което като пряка причина от
бездействието и, ищецът е претърпял
болки и страдания, както физически, така и психически, описани в исковата
молба. Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законна лихва от
7.02.2019г. - датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира
разноски. В съдебно заседание адв.Д. поддържа изцяло предявените претенции.
В срока и
по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Община В.Т. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва изцяло исковете, като неоснователни и
недоказани. Твърди, че вероятно
притежавано от лице на име З.Д. куче, едно от многото, които тя отглежда в
имота си, е кучето, ухапало ищеца.
Излага, че това лице отглежда в имота си множество кучета в нарушение на
установените правила в общинска наредба. Сочи, че служители на наетата по
договор от Общината фирма ЕТ "Пролет-Й.Йорданов" , заедно с
представители на полицията многократно са посещавали имота с цел да заловят
агресивните кучета в имота на лицето. Изтъква, че са правени многократни опити
проблемът с отглежданите кучета от лицето да се реши, има и подадени сигнали от
граждани, изпращани до ЕТ "Пролет-Й.Йорданов". Твърди, че е изпълнил
нормативно установените си задължения, сключвайки договор с ЕТ
"Пролет-Й.Йорданов , чрез който дейностите по овладяване популацията на
бездомните кучета на територията на общината са възложени на него. Оспорва да е
осъществен сложния фактически състав на деликтната отговорност, като счита, че
няма причинно-следствена връзка между противоправно деяние и настъпилото
увреждане. Оспорва описаните в съдебно-медицинското удостоверение вреди да са
получени по начин, описан от ищеца. Заявява, че кучетата са собственост на
лицето З.Д. , а не са безстопанствени. Моли съда да отхвърли исковете, като
неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. В съдебно заседание , чрез пълномощникът си Д.Йонкова поддържа
становището, изложено в отговора.
В срока
по чл.131 от ГПК третото лице -помагач на страната на ответника ЕТ
"Пролет.Й.Йорданов" не депозирал отговор и не е взел становище по
иска. В съдебно заседание не се изпраща представител. Представено е становище,
в което твърди, че кучетата в района са собственост на З. Дядиченко. Тя препятствала техните
проверки, но след инцидента кучето-предполагаем водач на глутницата било
заловено.
След като се запозна със становището на страните
и събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Малолетното дете живее в гр.Велико Търново, ул."Па." № 15 и учи в ОУ "Бачо Киро". От приобщената по делото преписка рег.№
1739-3939/2019 г. на РП В.Т. се установява, че 7.02.2019 г. около 12,50 часа в
района на спирка "Трапезица" на разклона за с.Арбанаси и Родопа,
глутница кучета са нападнали малолетното дете , докато то е чакало автобуса на
път за училище. Дадените от детето обяснения сочат, че на спирката към която
той отивал имало една баба, която гонела глутница кучета от нея. Едно от тях
тръгнало към момчето, то се опитало да се предпази, но изведнъж кучетата, които
били около 10-15 на брой тръгнали и към него и когато той започнал да бяга, те
го настигнали. Едно от кучетата го захапало, докато се опитвал да се качи на подпорната стена и го съборило на земята, след
което започнали да го хапят. Възрастната баба тръгнала към него и започнала да
ги гони с викове. През това време дошъл автобусът, в който била сестра му,
обадили се на майка му, а тя от
своя страна се обадила на тел. 112. Имал дупки от зъби по краката, били му
инжексия, намазали и превързали раните му в Бърза помощ. Относно прегледа на
детето е приложен амбулаторен лист от 7.02.2019 г. от 13,55 часа, от Спешно отделение на МОБАЛ
"Д-р Ст.Черкезов" , видно от който детето е с анамнеза "ухапан
от куче по краката" при обективно състояние "Контузни рани по ляво коляно и дясно
бедро". Издадено е съдебно-медицинско удостоверение № Г-12/7.02.2019 г. от
д-р Гицов, специалист по съдебна медицина и деонтология, който е констатирал
при прегледа на детето прободни и разкъсни рани по двете бедра , одирания по
двете бедра и седалището. Травматичните
увреждания са в резултат от действие на предмет с изразен връх и ръб , каквито
са кучешките зъби и е възможно да са получени по начин и време описан от
майката на пострадалото дете. Телесните увреждания са причинили на детето
временно разстройство на здравето , неопасно за живота. Според дадените
обяснения от майката на детето синът и бил нападнат от глутницата кучета в района на
спирката , като благодарение на възрастната жена, която му помогнала и на това,
че бил с дебела шуба/ разкъсана при нападението/ нямал по-тежки поражения. Синът и бил силно стресиран, разстроен и
уплашен. Зианида Д. е обяснила
пред разследващите органи, че на 7.02.2019 г.
около обяд в района на спирката е видяла глутница кучета, която напада
малко момче .То хукнало да бяга, а тя се развикала и ги разгонила, като после
го качила на автобуса и го свалила на следващата спирка. Заявила е, че кучетата
в района на спирката са агресивни и тя лично се е оплаквала в Общината от тях.
С постановление от 25.02.2019 г. на РП В.Търново е отказано да се
образува досъдебно производство по повод подадената жалба от майката на
детето, тъй като не са събрани данни за
наличие на престъпление от общ характер. Преписката е изпратена на кмета на
Общината за извършване на незабавна проверка съобразно задълженията по ЗЗЖ. В
отговор на горното от Община В.Т. е изпратено писмо, както до жалбоподателката,
така и до ВТРП, видно от което според резултатите от извършената проверка
кучетата, нахапали детето , не са безстопанствени, а на гражданката на
Казахстан З. Дядиченко, която
отглеждала без надзор и контрол много кучета. Правени били много опити от
служителите на общината , РУ В.Търново и фирма ЕТ "Пролет-Й.Йорданов"
с цел залавяне на кучетата и настаняването им в общинския приют, но опитите им
били препятствани от собственичката им. В заключение от Общината са уведомили,
че на лицето ще бъде наложена санкция по съответния ред. Събрани са и гласни доказателства. Св. Р. твърди, че живее в кв."Асенова
махала" по пътя за манастира "Света Троица". Според нея в района
има много кучета, които са безстопанствени, но
жена на име Зина ги храни. От 13 години Зина хранела появяващите се
кучета, сипвала им храна в купи, които били в двора и, дори ходела до града, за
да им купува храна. Свидетелката
говорила с жената два пъти относно проблема с кучетата , които нападнали и
нейната дъщеря, но жената отговаряла, че
ги храни, тъй като в противен случай ще я нападнат , а тя не може да се справи
с тях. За инцидента с детето разбрала от неговата майка. Кучетата още били в района,
идвали да ги ловят, но хванали само две-три в двора на Зинаида. Според
свидетелката кучетата са агресивни, излизат през дупките на мрежата на двора и
започват да нападат. Тя твърди още, че жената се опитва да разгонва кучетата,
но те не я слушат. От друга страна им викала да се разпръскват, тоест не се държи
много адекватно. Св.В. разказва за
случай, при който почти една година
по-късно след инцидента с детето,
отивайки с колелото си към местността "Ксилифор" в района на
кръстовището на пътя за манастира бил заобиколен от 10-12 агресивно лаещи
кучета. Той започнал да вика много
силно, притекъл се и някакъв мъж, който също викал и така ги разгонили. Веднага
подал сигнал в Общината, където му обяснили, че знаят за проблема, но нищо не
може да се направи , тъй като кучетата били собственост на жена, която ги храни.
Свидетелят заявява още, че видял жената, която била около 70 годишна,
неугледна, теглела някаква количка с неща в нея. Други хора му разказали, че тя
храни кучетата. Св. М. работи в Община
В.Т. на длъжност "главен специалист" в отдел "Околна
среда". По повод сигнала подаден на 7.02.2019 г. за инцидента с детето,
заедно с представители на полицията и ЕТ "Пролет-Й.Йорданов" , с
който общаната имала договор за залавяне на безстопанствени кучета и
транспортирането им до общинския приют, посетили района. Там живеела
гражданката на Казахстан Дядиченко, която отглеждала голям брой кучета, без да
може да ги контролира. Кучетата живеели
на глутници в имота и, а тя ги хранела с хляб,
който купувала от града. Свидетелката заявява, че жената води
скитнически начин на живот, двора и бил
почти разграден , а те считали, че кучетата
са нейни, тъй като обикаляли из нейния имот. При посещението им в имота видели
изсъхнал хляб, кучешки гранули, изсипани пред бараката. Свидетелката обясни, че
водачът на глутницата бил заловен при посещението им на 7.02.2019 г.,
впоследствие заловили още няколко кучета, които били кастрирани и върнати пред
дома на Зинаида. Тя твърди, че З. ги
пуска в имота си, но не им помага за залавянето на кучатата, а ги разгонва и те
бягат в гората. Търсили я многократно, за да и връчат акт, но не я откривали.
Кучетата не били регистрирани в Общината
, но тъй като живеели в имота на З. и
тя ги хранела, те смятали че са нейни. Горното било заявявано от жената пред свидетелката и пред ловния екип.
Св. С. също работи в Община В.Търново
на длъжност "гл.специалист" в Отдел "Околна среда". По повод инцидента с детето отишли до дома на
З. и заловили едно куче, а на
следващия ден заловили още седем . З. отглеждала
около 20 кучета в дома си, който според съседа и е неин, тъй като живеела там
от около 15 години. Свидетелят твърди,
че когато отидат жената им отваря , но през това време разгонва кучетата , които бягат и се крият. Отказвала да ги примами в
бараката , за да ги заловят, но не са и
предлагали те да сторят същото. З. твърдяла
, че точно заловенето от тях куче-водач на глутницата, е нейно. Многократно
била канена в общината и е търсена на място, за да и връчат акт, но не я
откривали. За посещението на служителите
на 7.02. и на 8.02.2019 г. на имот на ул. "Дервеня" № 32, стопанисван от З. Д.
са съставени протоколи , в които е описано залавянето на общо осем
кучета. На 13.03.2019 г. отново е съставен протокол от св.М. и Стойков, според който имотът бил посетен
с цел съставяне на акт на Дядеченко. Не била открита
дома си, тъй като води скитнически начин на живот. Приложен е договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги с предмет: "Услуги по залавяне, транспортиране до
кастрационен център или приют и връщане по местата на заляване / при
необходимост/ и други услуги, свързани с намаляване на популацията на
безстопанствени кучета" от 19.02.2018 г. , сключен от възложителя Община В.Т.
с изпълнителя ЕТ " Пролет-Йордан Йорданов", гр.Велико Търново.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално
допустим. По същество е основателен.
Съгласно чл. 40 от Закон за защита на животните Министерски
съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема
Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България, а на местно ниво общинските съвети приемат
програма и план за изпълнението и, като
на кметовете на съответните общини е възложено да организират изпълнението им.
Безстопанствените кучета се настаняват в приюти, които се изграждат от органите
на местната власт, а кметовете носят отговорност за тях. В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗЖ са предвидени
задължения по кастриране, ваксинация и
обезпаразитяване на заловените и закарани в приют кучета, които могат да
се предоставят безвъзмездно на лица, желаещи да ги отглеждат при регистрация по
реда на чл. 174 от ЗВМД. В случай, че не се намерят такива лица кучетата се
маркират и се настаняват във временни приюти или се връщат на местата , от
които са взети, но остават под надзора и грижите на общината, на организации за
защита на животните или на лица, подписали декларации за спазване на
изискванията по чл. 49 и 50 от закона. Законът допуска и евтаназия на кучета,
които според чл. 179,ал.3,т.4 от ЗВМД имат агресивно поведение, представляващо
опасност за живота и здравето на хората и животните. По делото не се спори, че в изпълнение на
нормативно установените си задължения Община В.Т. е сключила договор с ЕТ
"Пролет-Й.Йорданов" гр.В.Търново с предмет "Услуги по залавяне, транспортиране до кастрационен
център или приют и връщане по местата на заляване / при необходимост/ и други
услуги, свързани с намаляване на популацията на безстопанствени кучета".
Не се спори още, че към момента на инцидента е
действала Наредба за овладяване популацията на безстопанствени кучета и
регламентиране правилата за отглеждането им, която е отменена, както и Наредба
за придобиване , притежаване,
отглеждане на кучета на територията на
Община Велико Търново. Ищецът е насочил претенцията си към Общината с твърдението,
че тя носи отговорност за бездействието на органите и, довели до причиняване на
вреди при нападение от безстопанствени кучета. Ответната община оспорва
претенцията като изтъква, че кучетата, нахапали детето не са безстопанствени, а
собственост на лице на име З. Дядиченко,
която ги отглежда в имота си, въпреки, че не може да им оказва ефективен
контрол. Следва да се има предвид, че в
случая става реч за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответната община, възложила другимо
извършването на работа, при или по повод която са причинени вреди. Тази
отговорност произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица
или по-точно от техните действия, или
бездействия. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45
от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. При правната
квалификация на иска и разпределената доказателствена тежест от съда ищецът
следваше да установи кумулативно наличието на няколко предпоставки:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, комуто е възложено извършването на някаква работа;
причиняване на вреда при или по повод тази работа и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат, при вина на делинквента, според оборимата
презумпция на чл. 45 от ЗЗД. Ответникът следваше да установи изпълнение на
правно регламентираните си задължения по Закон за защита на животните и
приетите въз основа на него подзаконови актове, както и наведеното основно
възражение отричащо отговорността му и
насочващо претенцията към собственика на кучетата, нападнали детето. Съвкупният анализ на релевантните за спора
доказателства води до извода, че ищецът проведе необходимото пълно и главно
доказване на фактическите си твърдения. Безспорно
от писмените и гласни доказателства се установи, че на 7.02.2019 г.
детето на път за училище е било нахапано
от глутница кучета, в резултат на което му е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Както амбулаторният лист от прегледа в Спешна помощ,
така и съдебно-медицинското удостоверение доказват наличието на прободни и разкъсни рани по двете
бедра . Описани са и одирания по двете бедра и седалището. Обясненията на пострадалото лице и майка му
дадени в преписката на ВТРП кореспондират с медицинските документи. Разпитаните
свидетели Р. и В. също потвърждават знанието си относно инцидента. В този аспект
възражението на ответника относно недоказаност на описаните в СМУ травматични
увреждания са неоснователни. Съдебният лекар категорично сочи, че травматичните увреждания са в резултат от
действие на предмет с изразен връх и ръб , каквито са кучешките зъби и е
възможно да са получени по начин и време описан от майката на пострадалото дете.
За инцидента дава обяснения и жената, която според ответника е собственик на
кучетата и която потвърждава нападението,
извършено от глутницата върху детето. Основният въпрос в случая е дали кучетата нахвърлили се върху детето са безстопанствени , или те имат собственик конкретно
посочен в лицето на възрастната жена, помогнала на детето да се измъкне от тях.
По смисъла на §1,т.6а от ДР на ЗВМД безстопанствено животно е животно, което
няма дом и не е под контрола или под
прекия надзор на собственика или на друго лице , което е отговорно за него.
Изхождайки от това легално определение съдът счита, че кучетата нахапали
малолетното дете са безстопанствени животни. На първо място следва да се тръгне
от начина, по който всички свидетели определят животните, обикалящи от години в
района на инцидента именно, като глутница кучета, при това агресивни. Събраха
се данни за наличието на около 15-20 кучета, чиято популация се мени постоянно
с оглед възпроизвеждането и респективно смъртта им. Св. М. и С.
считат, че кучетата са собственост на гражданката живуща ***, тъй като
те живеят в имота и, а тя ги храни. Няма спор, че тези кучета не са
регистрирани в Общината по съответния ред от лице, заявяващо права върху тях, но също така не може да се счита,
че Дядиченко де факто е техен
собственик. Св.Р. обясни, че жената храни кучетата, тъй като в
противен случай те ще я нападнат. Тя твърди още, че жената не е много адекватна
в поведението си, тъй като ту ги гони, ту ги разгонва при опити да бъдат заловени.
Св. М.
и С. описват самотно живуща възрастна жена на около 70-75
години, водеща скитнически начин на живот, която .. "си говорела на руски
с кучетата" след смъртта на съпруга си. По техни думи в двора на жената
имало остатъци от сух хляб, от кучешка храна, разхвърляни купи. Самият имот бил
с дупки в мрежата, откъдето излизали и влизали кучетата , а от горната му
страна имало гора, в която те се разбягвали.
Няма събрани данни от служителите на Общината относно собствеността на
въпросния имот, но според тях по думи на съсед той е на Дядиченко. Служителите
на общината сочат още, че когато са ходили с цел заляване на кучетата жената
винаги е отваряла, но според тях, преди това ги е разгонвала.Въпреки горното,
те са успели да заловят общо осем кучета за два дни, без тя да се противи на
залавянето им. Нещо друго- те твърдят липса на съдействие от жената, която
отказвала да ги примами в бараката с храна, но самите те не са предприели
подобни действия, въпреки дадения свободен достъп до имота. Заловените
впоследствие кучета са върнати на улицата пред имота, но няма доказателства, че
Дядиченко е искала те да и бъдат върнати, ходила е в приюта да ги търси, или е
имала някакви претенции срещу служителите при залавянето им. В съвкупност с
показанията на св.Р. и обясненията на
самата Дядиченко, която отрича пред прокуратурата кучетата да са нейни, както и посоченото
по-горе от показанията на останалите свидетели съдът намира, че тези глутници
кучета пребивават в местността , и около и в двора на Дядиченко. Тя им дава
храна, но даването на храна по-скоро може да се третира като защитно действие
от страна на жената, която е много възрастна и живее сама и която по този
начин получава в известна степен
увереност, че няма да бъде нападната. Всички свидетели заявяват, че кучетата
обикалят свободно навсякъде, те са
неконтролируеми, агресивни и очевидно отговарят на понятието "
безстопанствени кучета". В този ред на мисли буди недоумение как според
служителите на ответната община те остават безсилни да се справят с проблема.
Ако се приеме тезата , че Дядиченко е собственик на глутницата, която според
подадените жалби / не само от майката на детето, а и от други граждани след
това/ продължава да тормози живущите и
минаващите от там, необяснимо остава бездействието им спрямо лицето. Няма нито едно доказателство относно
предприети мерки срещу жената с цел санкционирането и по съответния ред за
неизпълнение на законовите и задължения
като собственик на въпросните кучета. Няма предписания към нея относно регистрацията им в Общината;
няма съставени актове за установяване на административни нарушения, от които да
е видно какви точно нарушения е извършила тя, кога и в какво качество. Голословни останаха твърденията относно опитите същата да бъде открита , за да и се връчи акт
/ който очевидно не е съставян никога/. Изготвеният протокол от посещение от
13.03.2019 г., в който е описано, че тя не е открита , но целта е била да и
бъде връчен акт е формално изпълнение на
задължение, вменено от органите на прокуратурата. Служителите на общината
описваха маршрута на жената и ежедневните и навици, тоест можели са да я
локализират / например докато купува хляб/ и да и връчат сътоветните документи.
Не е използван ресурса на полицията, чрез която може да се реализира връчването
на АУАН по ЗАНН; не се доказа да е налице писмена покана по реда на ЗАНН
отправена до лицето по повод проверките.
Смехотворно е да се вярва, че местната власт, подкрепяна от служители от
полицейското управление и специално наетата фирма / трето лице-помагач по
делото/ не може години наред да се справи с една самотно живуща възрастна жена,
очевидно с немного адекватни реакции, действаща в разрез с установените правила
, която според тях се явява
основната пречка за изпълнение на
законовите им задължения по овладяване популацията на кучетата. Анализът на
събраните доказателства според съда води до извода, че малолетното дете е
нахапано именно от глутница безстопанствени кучета, за агресивното поведение на
които са постъпвали многократно сигнали и
върху които общината , чрез наетия от нея изпълнител , а и чрез своите служби е
следвало да осъществява надзор. Детето е нападнато и нахапано на обществено
място в района на спирката, където е чакало автобуса, кучетата са били много и
очевидно не са били водени от стопанин. Бездействието на общината по изпълнение
на нормативно предвидените и задължения по закон се доказва и от приобщените
жалби от м. юни и м. септември 2019 година , както и от показанията на св.В. за нападението върху него на същото място
от м. януари тази година. Това
бездействие е системно, тъй като глутницата
в района е нападала и преди, и след инцидента. Въпреки всички сигнали не се
установи от ответната община да е предприела необходимите мерки относно надзора
над кучетата, дори върху тези , върнати на мястото след тяхното заляване. Това
бездействие води до ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
общината спрямо ищеца, тъй като пряко противоречи на законово разписаните и
задължения по отношение залавянето, обезпаразитяването, кастрирането, ако е
необходимо, евтаназирането при разписаните в закона условия. Според съда не е
изпълнено основно задължение по настаняването на бездомните кучета в приюти,
при връщане на местата по залавяне само
по изключение. Макар да са приети необходимите актове липсва ефективен контрол
по тяхното изпълнение, а инструментите, с които разполага общината не се
използват адекватно и рационално. Фактът, че агресивната глутница продължава
тормоза над хората в района дори след инцидента е достатъчно показателен. От
приетите амбулаторен лист и съдебно медицинско удостоверение се установи по
безспорен начин, че на 7.02.2019 г. малолетното дете в резултат на охапванията
от кучатата е претърпяло физически болки и страдания от прободните и разкъсни
рани по двете бедра и одиранията по бедрата и седалището. Направени са промивки
и превръзки, поставена е инжекция. Освен тези физически болки и страдания
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота следва да се
отчете и психическият стрес, на който е било подложено пострадалото лице. Съдът
не споделя възражението на общината за недоказаност на тези вреди. По делото са
приобщени обяснения от детето и майката
свидетелстващи за преживения стрес и страхът , който детето е изпитало. Отделно
от това при инцидент от този тип, при който едно малолетно дете е нападнато
изневиделица от глутница кучета, които са се нахвърлили върху него и са го хапали, безспорно е за съда, че
лицето е изпитало ужас, стрес, уплах, а
за преодоляване на негативните душевни емоции нанесени върху крехката детска
психика вероятно ще е нужно време и полагане на усилия. При наличието на кумулативно изискващите се
предпоставки, обосноваващи отговорността по чл. 49 от ЗЗД на ответната община,
иска е доказан по своето основание. По отношение на размера изпитваните болки и страдания съдът следва да
овъзмезди по справедливост според чл. 52
от ЗЗД. В случая предявената претенция за сумата от 5000 лева , представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е основателна и доказана, поради което следва да бъде
уважена, като се осъди ответника да я заплати, ведно със законна лихва върху главницата от деня на
увреждането-7.02.2019 година до
окончателното изплащане.
При
този изход на делото претенцията за разноски на ищеца следва да се уважи, като
се осъди ответникът да му заплати сумата от общо 700 лева, от които 200 лева
внесена ДТ и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 49, вр. с чл.45, вр. с чл.86 от ЗЗД Община В.Т. с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, пл. "Майка България" № 2, представлявана от Кмета Даниел Димитров
Панов да заплати на БОЯН ИВАЙЛОВ НИКОЛОВ
с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 5000 /пет хиляди / лева
главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие непозволено
увреждане настъпило на 7.02.2019 г. при нападение от
безстопанствени кучета в района на спирка "Трапезица" на разклона за
с.Арбанаси, ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 7.02.2019 г. до
окончателното изплащане .
ОСЪЖДА Община В.Т. , ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.В.Търново, пл. "Майка България" № 2, представлявана от Кмета Даниел Димитров
Панов да заплати на БОЯН ИВАЙЛОВ НИКОЛОВ
с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.С.Г.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 700 /
седемстотин/ лева.
Решението
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника- ЕТ
" Пролет- Й.Йорданов" , гр.Велико Търново.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд
Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: