РЕШЕНИЕ
№ …………………/03.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, 50 с-в, в
открито заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретаря М. Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
15279 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г.А.Г., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за
приемане на установено дължимостта
на сумите по издадена в негова полза Заповед № 851/05.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1598/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, за следните парични
вземания: сумата от 927,81 лв.
(деветстотин двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
неизплатена главница по договора за заем, сумата от 142,15 лв. (сто четиредесет
и два лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва по договора
за заем, начислена за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018 г., сумата от
37,96 лв. (тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава по договора за заем, начислена за периода от 14.01.2018 г. до
31.01.2019 г., включително, сумата от 96,80 лв. (деветдесет и шест лева и
осемдесет стотинки) представляваща главница за предоставени допълнителни услуги
по договора за допълнителни услуги за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018
г., сумата от 29,20 лв. (двадесет и девет лева и двадесет стотинки),
представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги, начислена за
периода от 14.01.2018 г. до 31.01.2019 г., включително, сумата от 726 лв.
(седемстотин двадесет и шест лева), представляваща застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от договор за заем CrediHome+ № 1182-00028573 от 21.11.2017
г. и договор за допълнителни услуги към него от същата дата, сключени между
длъжника и „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, които вземания са прехвърлени от
„Микро кредит“ АД, в качеството му на цедент, на заявителя - цесионер, с
приложение № 1 от 10.05.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г..
Ищецът твърди, че с Приложение №
1 от 01.05.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 16.01.2015 г. „Микро кредит“ АД, цедирало вземанията си към
ответницата на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД. Ищецът се позовава на възможността
ответницата да бъде уведомена за извършената цесия с исковата молба, като бъде
връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като ответницата
не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу
ответницата, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо
ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди
се, че по силата на договор за заем CrediHome+ № 1182-00028573 от 21.11.2017
г., сключени между ответницата и „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, е предоставило
на ответницата в заем сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната, ведно
с уговорената лихва в срок до 13.11.2018 г. на 12 равни месечни вноски.
Договорена била лихва в размер на 97.93 лева също дължима на 12 месечни вноски.
Между страните бил сключен и договор за допълнителни
услуги към него от 21.11.2017 г., за предоставяне на допълнителни услуги всяка в размер на 8.80 лева, дължима също на
12 месечни равни вноски. Съобразно постигнатите договорки допълнителната услуга
„Комфорт“ се изразявала в посещение на адреса, удобно място на кредитополучателя,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на длъжника, предоговаряне и
разсрочване на задължението. Уговорена била и застрахователна премия, дължима
към ЗК Уника Живот, задължението, по която било разсрочено на 12 месечни вноски
по 66лева, считано от 13.12.2017 г. Сочи се, че първата погасителна вноска е
заплатена на 13.12.2017 г. Поради неизпълнение на задълженията по сключените
договори е начислявана лихва за забава – по договора за заем в размер на
37.96лева за периода 14.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда 31.01.2019 г., и 29.20 лева по договора за допълнителни услуги за
периода 14.01.2018 г. до същата дата. Излага се, че срокът на договора
е изтекъл на 13.11.2018 г. – датата на последната падежна вноска, но въпреки това
ответницата не е погасила задълженията си по договора, поради което дължи и
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която предявените искове
се поддържат и се моли за уважаването им. Настоява се, че ответникът не е
изпълнил задълженията по договора, поради което и същите са дължими.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното по
делото ч. гр. д. № 1598/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, срещу
ответникът е издадена Заповед № 851/05.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения по
делото договор за потребителски кредит от
22.11.2017г., на ответника е предоставен от страна на „Микро кредит“ АД,
ЕИК *********, кредит в размер на 1000лева,при задължение от ответника да върне
заетата му сума на 12 броя месечни погасителни вноски, от които в размер на 97,93
лв. Посочена е дата на първото месечно плащане – 13.12.2017 г.. Общата дължима стойност на плащанията са в размер на 1175,16лева, включващ
годишен фиксиран лихвен процент от 30,91%. Уговореният годишен процент на
разходите е в размер на 50%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на
договора, абзац 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя сума.
Неразделна част от
договора е погасителен план, подписан от кредитополучателя, в който е отразен
размера на погасителната вноска за всеки месец.
Видно от договор за
допълнителни услуги към договора от 21.11.2017 г., е уговорено предоставяне на
допълнителни услуги всяка в размер на
8.80 лева, дължима също на 12 месечни равни вноски, съобразно която
допълнителната услуга „Комфорт“ се изразявала в посещение на адреса, удобно
място на кредитополучателя, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на длъжника, предоговаряне и разсрочване на задължението.
От представената
застрахователна полица от 22.11.2017 г. се установява, че между страните по
договора за заем от 22.11.2017 е уговорено заплащане на застрахователна премия към ЗК Уника Живот,
като задължението се разсрочва на 12 месечни вноски по 66лева, считано от
13.12.2017 г.
Представени са по делото
Тарифата за допълнителни услуги, в сила от 24.07.2017 г. и общи условия на
заемодателя.
От Приложение № 1 от 01.05.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015
г. се установява, че „Микро кредит“ АД, е цедирало вземанията си към Г.Г. на „Агенция за събиране на вземанията“
ООД.
Сключеният с ответника договор е включен под № 95 като детайлно е индивидуализиран
с номер и дата на сключване, титуляр, размер на главницата, общ размер на
задълженията по договора и остатък. Видно е от представения Договор за цесия,
че е уговорена и цена на прехвърлянето, която е била механично заличена.
По делото е представено и пълномощно, по
силата на което цедента изрично е делегирал на цесионера правомощието да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, по сключения договор.
Видно от представеното уведомително писмо,
пратката до ответника не е получена, поради промяна на адреса (л. 30 и л. 31).
Представено по делото е уведомление за извършеното
прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба, редовно връчена на
ответницата на 13.11.2019г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че извършените от ответника
плащания възлизат на сумата в общ размер на 180лева, от които са погасени
главница в размер на 72,19лв., 33,01лв. за договорна лихва, 8,80лв. от пакет
услуга „Комфорт“ и 66лв. застрахователна
премия. Съобразно заключението остатъкът от задълженията възлиза на сумата от
927,81лв. главница, 142,15лева договорна лихва, 96,80 лв. пакет услуга
„Комфорт“ и 726лв. застрахователна
премия и 122,69лв. обезщетение за забава е размер на законната лихва.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с
оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
1598/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в.
Основателността
на исковите претенции
е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено
плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят;индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и наличие на
валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
От анализа на представените по
делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на
цесионер и „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, в качеството му
на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за заем. Така сключеният договор има рамков характер,
доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата
по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този
договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект,
доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се
довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в
който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“.
В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване
на Приложение № 1, към която дата вземанията по заемното правоотношение са били
изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и
недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към Г.Г.,
като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да
разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт
на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо
лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането.
В настоящия случай, макар и по делото да не са
налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът Г. е
надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установи,
че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „Микро кредит“ АД договор за предоставяне на паричен заем от 22.11.2017г., по силата на
който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя
кредит в размер на 1000лева.
Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от
ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено чрез
удостоверяване на този факт от Г. с подписване на договора, на който страните
съобразно предвиденото в него– че с подписване на договора, потвърждава
получаване на сумата, съдът приема, че в тази част договорът има характер на
разписка. Ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да
върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно възнаграждение, на
посочените в договора дати.
Съобразно
отразената в договора информация относно всяка една от дължимите суми, както и
посочения начин на тяхното връщане, съдът намира, че погасителният план е
инкорпориран в самия договор, поради което същият е действителен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
С изтичане на крайния срок на договора цялата непогасена главница е станала
изискуема в пълен размер, на което се позовава и в настоящия случай ищеца –
21.11.2018 г. Изискуема е и договорената възнаградителна лихва, както и
застрахователната премия, договорена между страните срещу настъпване на
определени рискове.
С оглед естеството на спора – претендират се вземания по договор за
потребителски кредит, при съмнение за наличие на неравноправна клауза в
потребителски договор, която е от значение за правилното решаване на правния
спор, предмет на делото, съдът инцидентно, в мотивите, ad hoc е длъжен
да се произнесе дали спорните клаузи са неравноправни. Тъй като правните норми,
които уреждат действителността на правните сделки, са от императивен порядък,
за неравноправността на клаузите съдът следи служебно и без наведен довод от потребителя.
Съобразно
постигнатите с договора за потребителски кредит от 22.11.2017 г. уговорки между
страните, ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на
предоставените парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията
от 23.07.2014 г. годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В
случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите от 30,91 %,
респ. 50 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този
размер (петкратния размер на законната лихва от 10%). При потребителски заем за сума от 1000лв., със сравнително кратък срок на
ползване от 12 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 50 % е съизмеримо с разходите, които прави заемодателят,
както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от сделката
печалба.
По изложените съображения основанието за дължимостта на възнаградителна
лихва съдът приема за доказано.
По отношение обаче на претенцията за заплащане на допълнителен пакет услуги пакет „Комфорт“, съдът намира за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необоснавано
високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е регламентирана
възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора. В регламента на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се съдържа
императивна забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че така
договорените между страните допълнителни услуги съставляват точно такива,
поради което и подобна уговорка между страните с противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата е нищожна по
смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 от ЗПК вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, доколкото възнаграждението е отнапред
определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от
финансовата институция.
С оглед изложеното и предявената претенция от 96,80
лв. за заплащане на възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. Освен това не са ангажирани
доказателства за изпълнението на услугата „Комфорт“ от страна на ищеца, който
следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да
обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
Предвид неоснователност на
главния иск за заплащане на главницата по договора за допълнителни неуслуги,
неоснователена се прецеява и аксесорната претенция за заплащане на сумата от 29,20 лв., представляваща лихва за забава по
договора за допълнителни услуги, начислена за периода от 14.01.2018 г. до
31.01.2019 г., включително
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установи, че ответникът е заплатил сумата в общ размер на
180 лева, от която кредиторът е отнесъл в счетоводството си за погасяване на
задължението по отделни пера.
В контекста на изложеното по-горе
съдът намира, че със сумата в общ размер на 8,80 лева, платена от ответника въз
основа на неравноправни клаузи от договора, съобразно установеното от вещото
лице по ССчЕ, следва
да бъде приспадана последователно при спазване на поредността, предвидена в
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като най-напред бъде извършено погасяване на
вземането за договорна лихва, възлизащо на 142,15 лв. за
периода 13.01.2018 г. – 13.11.2018 г., поради което от тази сума следва да се
приспадне сумата от 8,80лв.
По тези съображения съдът намира иска за заплащане на главница за основателен
и доказан в размер от 927,81 лв., представляваща неизплатена главница
по договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му погасяване. Искът за сумата от 726 лв., представляваща
застрахователна премия за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018 г. и сумата от
37,96 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем, начислена за
периода от 14.01.2018 г. до 31.01.2019 г., включително също се преценяват за
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
Претенцията за заплащане на договорна лихва следва да се уважи за сумата от 133,35лв., начислена за периода от
13.01.2018 г. до 13.11.2018 г., а за разликата над този размер до
претендираната сума от 142,15 лева искът за главница следва да се отхвърли.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 83,06 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена
държавна такса от 210,80лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на 150лв. и депозит за ССчЕ от 150лв., които съразмерно на уважената част
от исковете възлизат общ в размер на 475,67
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че Г.А.Г., ЕГН **********,***, дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
парични вземания: сумата от 927,81 лв. (деветстотин двадесет и
седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща неизплатена главница по договора за заем, сумата от 133,35 лв. (сто тридесет и три
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва по договора
за заем, начислена за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018 г., сумата от 37,96 лв. (тридесет и седем лева
и деветдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава по договора
за заем, начислена за периода от 14.01.2018 г. до 31.01.2019 г., включително, сумата от 726 лв. (седемстотин двадесет и
шест лева), представляваща застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 13.01.2018 г. до 13.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, произтичащи от договор за заем CrediHome+ №
1182-00028573 от 21.11.2017 г. и договор за допълнителни услуги към него от
същата дата, сключени между длъжника и „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, които
вземания са прехвърлени от „Микро кредит“ АД, в качеството му на цедент, на
заявителя - цесионер, с приложение № 1 от 10.05.2018 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г, за които суми е издадена Заповед №
851/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
д. № 1598/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 133,35лв., представляваща договорна лихва до претендираната сума от 142,15лв; за сумата 96,80 лв. (деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща главница за предоставени
допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 13.01.2018
г. до 13.11.2018 г., сумата от 29,20
лв. (двадесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща лихва
за забава по договора за допълнителни услуги, начислена за периода от
14.01.2018 г. до 31.01.2019 г., включително, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис –
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 83,06
лева (осемдесет и три лева и шест стотинки), представляваща сторените от
ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 475,67 лева (четиристотин седемдесет и пет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: