Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 08.02.2021година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ, през две хиляди двадесет и първи,   в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..Ж. С..………..…и в присъствието на прокурора……………………………………..….като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 534 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

                     Постъпила е искова молба от В.Д.В. ***, чрез пълномощниците му адв. Д.Н. и адв.В.Е. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението на Плевенски ОС, по ВНОХД № 661/2019г., с което ищецът е оправдан – 25.11.2019г. до окончателното ѝ заплащане. 

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на 25.05.2017г. по ДП № 5/2017г. на Митница Свищов, пр.пр. № 89/2016г. на РП-Левски. Впоследствие въз основа на обвинителен акт на същата прокуратура е било образувано НОХД № 254/2017г. по описа на РС-Левски, приключило с оправдателна присъда № 21/03.05.2017г.Проведени са били три съдебни заседания.С решение по ВНОД № 528/2018г. на Плевенски ОС делото е било върнато на РС-Левски с указания. Образувано е било под № НОХД 225/2018г. и след четири заседания е приключило с оправдателна присъда № 20/25.07.2019г.С решение на Плевенски ОС по ВНОХД № 661/2019г., влязло в сила на 25.11.2019г., присъдата на първоистанционния съд е била потвърдена.

Ищецът твърди, че по време на наказателното производство е изживял множество емоции и е имал негативни преживявания. Бил е в непрекъснат стрес, безпокойство и тревога.Търсил е психическа подкрепа от баща си, тъй като много се е притеснявал за себе си и за майка си, която също е била подсъдима заедно с него.Чувствал се е много зле, имал е непрекъснати кошмари. Не е можел да спи и да води нормален живот.Преживявал е непрекъснато съдебните заседания. След като започнал работа във *** се страхувал да не го уволнят ако разберат за воденото срещу него наказателно дело. Притеснявал се е дали ще може да запази работата си при евентуално условно осъждане.Страхувал се е и от това да не попадне в затвора и за това кой ще се грижи за майка му, която е била с влошено здраве. Тревожел се е дали ще има пълноценен семеен живот ако отиде в затвора.Чувствал се е унизен пред близките си, пред съседи и приятели, тъй като с незаконното обвинение е бил дискредитиран в обществото. Много от приятелите му са се отдръпнали, като му казвали, че е въпрос на време да бъде осъден и да отиде в затвора. Това е довело до силно чувство за безспокойство, несигурност и обезверяване в постигането на справедливост. Същевременно привличането му като обвиняем е довело и до регистрацията му в криминалните картотеки на ОД на МВР, въпреки че до този момент е бил с чисто съдебно минало и без проблеми с полицейски, следствени, прокурорски и съдебни органи.

 В заключение, ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 26 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.11.2019г.  направените по делото разноски.Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: заверени копия на дипломи за висше образование; трудов договор № 12/07.02.2018г. и доВ. споразумения към него; удостоверение за семейно положение, съпруга и деца; присъда № 20/25.07.2019г. по НОХД № 225/2018г. на РС-Левски и решение № 205 от 25.11.2019г. по ВНОХД № 661/2019г. на ОС-Плевен.   

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП А.Б., в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:  Прокуратурата счита, че ищецът не е представил доказателства за претърпените морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява и срещу размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на критерия по чл.52 от ЗЗД.Счита размера за крайно завишен и явно несправедлив, съобразно трайната съдебна практика, като се вземе предвид как обвинението се е отразило на здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения; социално-икономическите условия в страната, продължителността и интензитета на извършените процесуално-следствени действия, осъществени в разумни срокове. Счита, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като не са му ограничавани правото на предвижване, лична свобода и неприкосновеност, нито правото на труд и реализиране на доходи по ТПО. 

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ – сега чл. 2, т. 3 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

                      Предявеният от ищеца В.В. иск е с правна квалификация - чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, повдигнато с обвинителен акт от РП-Левски, за което лицето е оправдано, с влязла в сила на 25.11.2019г. присъда. Предпоставките за уважаване на иска са: да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който лицето е оправдано по оповдигнатото му обвинение, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

                     Безспорно е между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че с постановление от 25.05.2017г. по ДП № 5/2017г. на Митница Свищов, пр.пр. № 89/2016г. на РП-Левски ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, затова, че на 24.01.2017г. в с.Обнова, в съучастие като съизвършител с М.З.В./негова майка/, държал и продавал акцизни стоки-общо 236 литра алкохолни напитки на обща стойност 1 475лв., без поставен български акцизен бандерол. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. На 07.07.2017г. в РП Левски е внесен обвинителен акт срещу М.В. и В.В., въз основа на който пред Левченски РС е образувано НОХД №254/2017г. С присъда на №21 от 03.05.2018г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда е протестирана от РП Левски, въз основа на който протест е образувано ВНОХД №528/2018г. по описа на Плевенски ОС. С решение №143 от 13.06.2018г. оправдателната присъда на РС Левски е отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Безспорно е, че при новото разглеждане делото е образувано под №225/2018 по описа на Левченски РС. С присъда на №20 от 25.07.2019г. по НОХД №225/2018г.  ищецът отново е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 НК. Оправдателната присъда е протестирана, а образувано ВНОХД №661/2019г. по описа на ПОС е приключило с решение №205 от 25.11.2019г., с което присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна. Няма спор и относно датата на влизане в сила на оправдателната присъда/датата на постановяване на въззивното решение на Плевенски ОС/ - 25.11.2019г.Няма спор, че в Районен съд Левски са проведени три съдебни заседания при първото разглеждане на делото и четири – при второто.

Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу него наказателен процес.

От разпита на св. М.З.В.-майка на ищеца, се установява, че по време на процеса срещу двама им, синът ѝ В. е бил притеснен дали ще може да си намери работа. След като си е намерил работа като оператор във ***, също е бил много притеснен, особено след започване на делата какво ще си кажат хората ако узнаят. Свидетелката установява, че синът и е имал оплаквания от гастритни болки в стомаха. Вледствие на притеснението и болките не е можел да спи спокойно. Бил е напрегнат, започнал е да вдига кръвно, което преди това е било с нормални стойности. Вземал е медикаменти, ходил е със съпругата си на изследвания в болницата, установило се е, че има колит, който прераства в гастрит, но свидетелката не знае точно каква е диагнозата и лечението му. Твърди, че делата са оказали негативно влияние върху психическо и здравословно състояние на ищеца. Свидетелката дава показание, че със сина си са присъствали на всички заседания; че всичките им съседи от село Обнова са знаели за водените срещу тях дела; че са се чувствали некомфортно от това, че все едно са престъпници. От акцията за претърсване на дома им в с.Обнова съседите са узнали за какво е повдигнатото им обвинение, а други от съселяните му– чрез връчваните от кметството призовки за делата. Твърди още и това, че синът ѝ се е страхувал, че може да влезе в затвора, въпреки че не е осъждан.Самият факт, че е влязъл в съда за него е бил достатъчно притеснителен. Притеснявал се е ако случайно влезе в затвор, кой ще гледа кошерите му с пчели /около 120-130 на брой/.Свидетелката установява и това, че синът ѝ е отлагал сватбата си заради делата и че едва през 2019г. се е оженил, а на пети май 2020г. му се е родило и дете. 

От показанията на св. И.Н.В. –съпруга на ищеца, се установява, че през цялото време на наказателно преследване ищецът е бил под изключително напрежение и голям тормоз. Това се отразило и на здравето му - преди това е страдал от киселини и гастрит, но вследствие на всичкия преживян стрес и притеснения около делото, заболяването се е обострило и влошило. Вечер трудно заспивал и не е можел да се наспива пълноценно. В продължилото 2-3 години  наказателно производство киселините са зачестили и са се обострили. Лечението е било с инхибитори на протонната помпа-П., Л. и др.медикаменти. Свидетелката като медицинска сестра се е консултирала с лекари гастроентеролози, с които работи относно лечението на съпруга си. Впоследствие  и прилаганите медикаменти не са помагали, а съпругът ѝ се е влошил до такава степен, че се е будел от болка под гърдите, в епигастриума. Първоначално не е искал да отиде да се изследва, но свидетелката е настояла и въпреки че не му „е било до това“, заради нея се е съгласил. Изследването е направила д-р В.през 2018г., без направление от личен лекар, която е поставила диагнозата гастро-езофагиална рефлуксна болест.

 Свидетелката И.П. установява, че съпругът ѝ се е   тормозил от това, че го карат да се чувства като престъпник по време на всичките водени срещу него дела. Реално нищо не е бил направил, а делата срещу него продължавали отново и отново. Притеснявал се е дали ще успее да докаже, че е невинен, тъй като това е можело да рефлектира и върху правото му за работа като оператор във ***. Почти постоянно е бил напрегнат. Това му се отразявало на качеството на работата, която изисквала постоянна концентрация. Започнал да прекалява със сладко, който начин на хранене и непрекъснат стрес са повлияли на общото му състояние, а кръвните му изследвания показвали, че чернодробните ензими/А., А./ не са били в норма, а също и триглицеридите са били  със завишени стойности.Не са можели да планират сватбата си, тъй като е трябвало да изчакат всичко да отмине, но делата се проточили много.   Затова решили да сключат брак през месец 2019г. Свидетелката твърди, че по характер съпругът ѝ е изключително спокоен и търпелив и винаги е бил такъв, но след наказателното преследване започнал да се напряга по-лесно, напр. от колегите си.  

От представените писмени доказателства се установява, че през периода 01.05.2017г.-19.11.2019г. ищецът В.П. не е бил хоспитализиран в УМБАЛ“*****“ЕАД гр.Плевен и няма  запазено в архива на болницата изследване. Лицето, съгласно писмото на л.60 от делото, изпратено от д-р Маргарита Влахова, е било прегледано като амбулаторен пациент и лично на него е било връчено описание на изследването на хартиен носител. Няма данни кога е бил осъществен прегледа.Представени са и писмини доказателства за направени кръвни изследвания на ищеца.

Съдът като съобрази, че свидетелските показания на двете свидетелки кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, приема, че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда. Преценявайки и възможната им заинтересованост съдът счита, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани с доверие. Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е бил притеснен и разтревожен поради водения срещу нея наказателен процес, който е продължил общо 2 години и шест медеца/ от 25.05.2017г.- 25.11.2019г./, обуславят извода, че същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника – РП-Левски, а във фазата на въззивното обжалване и от Плевенската ОП. В продължение на две години и половина срещу П. е било налице висящо наказателно производство на различни инстанции по внесен от РП – Левски обвинителен акт, с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1 НК.Повдигнато незаконно обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода до от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

 Изводът, че ищецът е претърпял неимуществени вреди се подкрепя от установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че той е преживял силен стрес особено през първите месеци след повдигане на обвинението преди първата оправдателна присъда. Това емоционално състояние е повлияло в негативен план и съществувалото до този момент заболяване на стомаха, което се е обострило. Наложило се е предприемане на изследване, диагностициране и лечение от гастроентериолог. Обстоятелството, че след като е започнало наказателното производство, жителите на село Обнова, където е било осъществено деянието незаконна продажба на алкохол, за което му е повдигнато обвинение, са узнали за това, го е притеснявало, тъй като там се е занимавал с отглеждането на пчели и хората го познавали. През същия този период е търпял негативни изживявания свързани с страха да не загуби работата си в гр.Плевен като служител на ***, ако не бъде оправдан. Наказателното производство е повлияло и личния му и семеен живот, като липсата на яснота за бъдещето е наложило сключването на граждански брак със съпругата му.След връщане на делото за ново разглеждане, съдът приема че интензитетът на търпените от ищеца неимуществени вреди е намалял, от една страна – поради обстоятелството, че липсват конкретни доказателства за преживяванията му през този период и от друга - поради обстоятелството, че тогава е решил да сключи отложения граждански брак със свидетелката И.Н.П..Не се събраха доказателства за твърдяното, че много от приятелите на ищеца са се отдръпнали и не са искали да контактуват с него, смятайки го за недостоен.

        Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът В.Д.П. е обвинен в извършване на престъпление по чл.234,  ал. 1 от НК и впоследствие оправдан с влязла  в сила на 25.11.2019г. присъда на РС-Левски. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.        

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че повдигнато незаконно обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода от 1 до 6 години, което по смисъла на закона съставлява тежко умишлено престъпление, обстоятелството че наказателното производство е продължило две години и половина. От друга страна следва да се вземе предвид, че взетата мярка за неотклонение е била „Подписка“ и че няма доказателства с нещо да се е променил в негативен план личния и социален статус на ищеца. Напротив-намерил си е работа и се е оженил, родило му се е дете.  Изложеното до тук мотивира, съдът да приеме че причинените на ищеца неимуществени вреди, които са от повече от нервно-психическо и от морално-етично естество, с оглед периода в който са търпени и интензивността им, могат да бъдат обезщетение със сумата 5000 лева. Това обезщетение е за доказаните реално претърпени неимуществени вреди. Ищецът е преживял силни притеснения, както и физически дискомфорт и болка, вследствие повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер. Неудобството от разнеслата се в село Обнова мълва и негативните страхови изживявания за бъдещето му като млад човек с повдигнато обвинение за престъпление, са били съвсем реални. Не бяха доказани по-значителни вреди, поради което определянето на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД.Изхождайки от разбирането, че справедливостта не е абстрактно понятие, при прилагането на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото - продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения млад човек, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в семейството му, чувствата на увредения и негативното отражение на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние,  както и стандарта на живот в страната, по време на наказателното производство.

Поради изложеното, за разликата до сумата 26 000лева исковата претенци се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Сумата 5 000лева се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 25.11.2019г. до окончателното ѝ заплащане.При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. чл.10 ал.3 ЗОДОВ, да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ, съобразно уважената част от иска. В случая, видно от представения договор за правна защита и съдействие/на 30 от делото/ осъщественото процесуално представителство на ищеца от адвокатите Д.Н. и П.Е., е безплатно.В тази хипотеза, съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата, вр. чл. 78 ал. 1 ГПК Прокуратурата на РБ следва да заплати на двамата пълномощници възнаграждение за едни адвокат в размер на 580лв., съобразно уважената част от иска, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, а на ищеца- заплатената ДТ в размер на 10лв.       

Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на В.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултата на обвинение в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с присъда по НОХД № 225/2018г. по описа на РС-Левски, влязла в сила на 25.11.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от влизане в сила на присъдата до окончателното ѝ заплащане, като Отхвърля иска в останалата му част за разликата над 5 000 лв. до 26 000 лв., като неоснователен и недокАЗАН.

       осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на В.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК сумата 10лв. за направени по делото разноски.  

       ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да  заплати на адвокатите Д.Н. и П.Е. от Плевенска АК, на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.78, ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. /за един адвокат/за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца В.Д.П..

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               съдия в окръжен съд: