№ 22
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Предмет на същото е определение № 260049 на Окръжен съд - Търговище, по ЧНД №
24/2021г. по описа на същия съд, постановено на 25.02.2021г., с което по реда на чл.436 от
НПК е оставена без уважение молбата на ДЖ. Х. ЕШР. за допускане на съдебна
реабилитация по отношение на осъждането му по НОХД № 87/2013г. по описа на ОС –
Търговище.
Пред настоящата инстанция производството е образувано по жалба на адв. Ц.И. /АК-
Търговище/ – процесуален представител на Д.Е., с която се иска отмяна на постановеното
определение като неправилно, с аргументи относно изтекъл срок за изпълнението на
наложените наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 години и 2 месеца. Защитата оспорва изчислението на срока от
изтърпяване на наложеното наказание. Молбата е за отмяна на първоинстанционното
определение, като незаконосъобразно и постановяване на съдебна реабилитация по
отношение на осъждането на молителя Е..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят Е., редовно призован - не
се е явява, не се е явил и защитникът му - адвокат Ц.И. от АК-Търговище.
Представителят на АП-Варна, моли съда да остави жалбата без уважение, като счита, че
първостепенният съд, на база събраните доказателства, правилно е стигнал до извода, че не
1
е изтекъл предвидения в чл. 87 от НК срок. Иска се потвърждаване на постановения от ОС-
Търговище съдебен акт като обоснован.
Съставът на АС-Варна, след като се запозна с материалите по делото и след преценка на
доводите на страните, намира, че жалбата е допустима, като по същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд - ТОС е установил, че молителят Д. Е. е осъждан
веднъж и предмет на поисканата съдебна реабилитация е това конкретно осъждане – по
присъда №30/9.12.2013г., постановена по НОХД №87/2013г., влязла в законна сила на
07.09.2015г., с която Е. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.3, б.“б“, предл.първо, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.25, ал.1 вр.
с чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.54 от НК, като му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 години и 2 месеца.
Молителят е бил освободен условно предсрочно, считано от 08.11.2017г., с определение по
реда на чл.70, ал.6 от НК за изпитателен срок от 1 година 2 месеца и 25 дни.
Възраженията на защитата за настъпила реабилитация, по отношение на наложените
наказания е неправилна. От съдържанието на приложената справка за съдимост се
установява, че наложеното наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 08.11.2017г., като
осъденият Е. е бил условно предсрочно освободен с определение на Апелативен съд –
Варна, влязло в законна сила от 08.11.2017г., като е определен изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието - 1 година, 2 месеца и 25 дни. Остатъкът е изчислен към
дата 02.11.2017г., т.е. към дата на влизане в сила на определението на Апелативен съд Варна
– 08.11.2017г. срокът е 1 година, 2 месеца и 19 дни, като началото на срока по чл. 70, ал. 6 от
НК е 08.11.2017г., а краят му - 27.01.2019г.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.87, ал.1 НК, която
изрично регламентира при наличието на кои предпоставки може да се постанови съдебна
реабилитация, а именно: ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро
поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Предвид
така визираната фактическа обстановка настоящият съд споделя доводите на
първоинстанционния, че в конкретния случай не е налице първата материална предпоставка
- изтичане на определен срок, която изключва необходимостта от разглеждане на останалите
две. При условно предсрочно освобождаване срокът на наложеното с присъдата наказание
се счита изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок и едва след това е започнал
да тече срокът по чл. 87, ал.1 НК. Такъв извод се налага от разпоредбите на чл.70, ал.9 и
чл.88а, ал.3 НК. Вярно е, че първата от тях е свързана с реабилитацията по чл.86 НК
(реабилитацията по право), а втората - със заличаването на осъждането и последиците му
2
извън случаите на чл.86 и чл.87 НК. Следва обаче да се приеме, че даденото в тези
разпоредби разяснение на израза "изтичане срока на наложеното наказание" при условно
предсрочно освобождаване се отнася и до чл.87, ал.1 НК, щом там е употребен същият
израз. Посоченият извод се налага и от обстоятелствата за действието на предсрочното
освобождаване, което - като условно - не освобождава окончателно осъдения от изтърпяване
на остатъка от наказанието. Именно защото е условно, срокът на наложеното с присъдата
наказание може и трябва да се счете за изтекъл едва след изтичане на определения
изпитателен срок, когато - при неизвършване на друго престъпление в този срок - отпада
напълно възможността за изтърпяване на неизтърпяната част от санкцията. Настоящият
състав счита за излишно да привежда в тази посока още аргументи от съдебната и
тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция, доколкото това в достатъчна
степен и много убедително е сторил първоинстанционният съд.
ОС-Търговище съд е бил сезиран с молба от 05.02.2021г. Изискуемият тригодишен срок по
смисъла на чл.87, ал.1 НК, за молителя Е., е с начало 27.01.2019г., на която дата е изтекъл
определеният изпитателен срок., след което е започнал да тече 3-годишният срок, който ще
изтече на 27.01.2022г.
Ето защо, съдът намира, че предвиденият тригодишен срок по чл. 87, ал.1 от НК не е
изтекъл, тъй като е било постановено условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното наказание и срокът на изтърпяване на това наказание изтича едва след изтичане
на определения изпитателен срок. С оглед на това, молбата на ДЖ. Х. ЕШР. се явява
преждевременна, поради което и неоснователна, тъй като липсва първата предпоставка за
съдебна реабилитация. Молбата следва да бъде оставена без уважение, поради което в
случая се явява безпредметно обсъждането, налице ли са и останалите предпоставки, а
именно - дали лицето се е поправило и ако са налице вреди от деянията му, дали те са
възстановени.
Всичко изложено по-горе налага извода за неоснователност на жалбата, респективно за
правилност на определението на ОС – Търговище. Същото следва да бъде потвърдено, а
искането на молителя за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на чл.87, ал.1 от НК
да бъде оставено без уважение, поради което, на основание чл. 436, ал.3 от НПК,
настоящият състав на АС- Варна:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260049 на Окръжен съд - Търговище, по ЧНД №
24/2021г. по описа на същия съд, постановено на 25.02.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4