№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На втори септември през две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1483
по описа на съда за 2021 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК
вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от НАП, чрез процесуалния им представител гл.ю.к.К.Т.,
против Решение №260662/04.06.2021г по АНД №689/2021г по описа на ВРС, 36 с-в, с
което е отменено издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна
в ЦУ на НАП-София НП №540585-F565082/08.10.2020г и наложената на „ПСМ БГ“ ЕООД
– Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 600лв. на осн.чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорва извода на ВРС за квалификация на нарушението
като маловажен случай, и се твърди, че дори да се възприеме наличието на такъм
в случая, ВРС не е изпълнил задължението по чл.28 б.“а“ от ЗАНН да предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Изложени са съображения защо
нарушението не представлява маловажен случай според касатора, въз основа на
които се претендира отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призовани, касаторът не се представлява; с писмени
бележки гл.ю.к.Т. заявява, че поддържа изцяло жалбата и настоява за уважаването
й.
С писмения си отговор и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.Д.Т. *** дружеството-касационен ответник оспорва жалбата като
неоснователна, като сочи, че липсата на мотиви в НП лишава страните от
възможността да преценят дали наистина АНО е извършил преценка за маловажност
на случая; от друга страна счита, че преценката на ВРС в този смисъл е изцяло
съответна на данните по делото и е законосъобразна, поради което настояват за
отхвърляне на жалбата, като претендират и присъждане на сторените в
производството разноски.
Участващият в
производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 06.08.2020г в 13:21ч служители на НАП, сред които и
св.Г.Р. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски
обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС – снек-бар „Госип Бакарди“, находящ се в
гр.Варна, *** стопанисван от „ПСМ БГ“ ЕООД. Преди началото на проверката и
легитимацията на проверяващите била извършена контролна покупка на кафе и фреш
на ст-ст 4.99лв, безалкохолно 250мл на ст-ст 2.20лв, два броя фреш с единична
цена 4лв. на обща ст-ст 8лв, и един сандвич на ст-ст 3.20лв.,обща ст-ст на
покупката 18.39лв, заплатена в брой от Г.Д.– инспектор по приходите. При
поискване на сметката им били предоставени закрита сметка бон
№125783/06.08.2020г, съдържащ информация за текуща сметка, дата, час, точен вид
на стоката, количество, единична стойност, обща сума за плащане, както и
фискален касов бон №0013675/06.08.2020г, издаден в 13:21ч, на обща стойност
18.39лв, без детайлно посочване на вид и единична цена на продадените артикули,
от наличното и работещо в обекта ФУ с ИН на №ED335908 и ФП №44335908. Проверяващите
приели, че с издаването на служебен бон е нарушена разпоредбата на чл.7а ал.2
от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, която забранява издаване на служебен касов
бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки – нарушение,
което не е довело до неотразяване на приходи. За същото те съставили АУАН
против дружеството от 15.08.2020г, при
чието предявяване представляващата го заявила писмено, че има възражения –
такива депозирала в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН с твърдения за маловажност на
случая. Въз основа на АУАН било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението, описал постъпилото възражение и посочил, че счита същото за
неоснователно, и на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС наложили на дружеството
имуществена санкция от 600лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидените законни срокове, съдържат минимално
изискуемите за редовността им реквизити от формална страна по чл.42,
съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл.описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за ангажиране отговорността на дружеството. Същевременно макар
вмененото им нарушение да е безспорно установено и правилно квалифицирано,
въззивният съд приел, че то представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН.
В тази насока съдът се позовал на факта, че в
действителност в случая наред с нефискалния служебен бон на проверяващите бил
издаден и фискален бон, в който независимо от липсата на задължителни реквизити
била включена стойността на извършената контролна покупка от 18.39лв, като за
липсващите реквизити дружеството е било санкционирано с отделно НП. Въззивният
съд приел още, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, вкл.
не са увредени финансовите интереси нито на държавата нито на трети лица, а то
е извършено за първи път – както е отразено и в НП. Съдът посочил, че
извършваните проверки от контролните органи не следва да имат за цел задължително
да бъдат санкционирани частно-правни субекти, а следва да имат и
предупредително и превантивно действие – поведение, което би било в унисон с
разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Анализирайки
гореизложените обстоятелства ВРС приел, че процесното административно нарушение
представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен
е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни
последици, а след като не е съобразил наличното обстоятелство, изключващо
ангажиране на отговорността на дружеството, АНО е приложил необоснована
санкция, подхождайки формално. С тези съображения съдът отменил НП като
незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2
от АПК.
Възраженията на касатора са неоснователни, и на
практика отговор на всяко от тях се съдържа още в проверяваното въззивно
решение. Вярно е, че в случая нарушението е безспорно доказано със събраните
още в хода на проверката доказателства – то в нито един момент не е оспорено от
дружеството. Разпоредбата на чл.7а ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ
забранява издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки, а именно такъв е издаден на проверяващите на 06.08.2020г. Но
едновременно с него на клиентите е издаден и фискален касов бон, описан в
Протокола за извършена проверка, с което дружеството е изпълнило задължението
си да отчете извършената продажба на ст-ст 18.39лв. като приход, т.е.
интересите на фиска в случая не са засегнати по никакъв начин – така, както
това би станало в случай на издаване единствено на служебен бон. Същевременно,
както правилно е преценил и въззивният съд – нарушението е формално, от него не
са настъпили никакви вредоносни последици, стойността на покупката не е висока,
то е първо по ред за дружеството, и при анализ на всички релевантни факти и
обстоятелства се налага категоричен извод, че санкционираното с НП нарушение е
класически маловажен случай по см.чл.93 т.9 от НК, приложим по препращането на
чл.11 от ЗАНН – такъм, при който извършеното нарушение с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая е налице едновременно
липса на вредоносни последици и наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Макар да претендират, че случаят не следва да бъде квалифициран
по чл.28 от ЗАНН, касаторите на свой ред не сочат конкретни факти, които да
изключват приложимостта на този правен институт в случая, а и в НП липсват
мотиви по какви причини и с какви съображения АНО е решил да наложи имуществена
санкция, надвишаваща макар и незначително, специалния минимум от 500лв. по
приложимия чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС текст.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил
предупредил нарушителя по реда на чл.28 ал.1 от ЗАНН – такова предупреждение е
изцяло в компетентността на АНО, и за него няма пречка да го отправи по новия
ред на чл.28 (Изм. - ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗАНН.
Съвпадението на правните изводи на настоящата и на
въззивната инстанция в проверяваното й решение квалифицира касационната жалба
против същото като неоснователна и налага оставянето й без уважение. Не са
налице основания за ревизия или отмяна на решението на ВРС.
При този изход на делото претенцията на ответното
дружество за присъждане на разноски е основателна, но липсата на доказателства
за сторени такива осуетява уважаването й; съответно претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно.
Така мотивиран и
съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260662/04.05.2021г по АНД №689/2021г по описа на ВРС, 36 с-в, с което е отменено
издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на
НАП-София НП и наложената на „ПСМ БГ“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена
санкция в размер на 600лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.