Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 468 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.Д.С. и Б.К.С. искове срещу
З. „Л.и.“ АД за осъждането му да им заплати съответно 90 000 лева и
110 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 10.11.2016 г., ведно със законните лихви от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
Д.С.
моли да й бъде заплатено и обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 004 лева и 73.20 лева, ведно с мораторни лихви от датата на извършване
на разходите – съответно 17.11.2016 г. и 25.11.2016 г. до окончателното
изплащане.
Б.С. претендира
заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 1 700 лева и
488.55 лева, ведно с мораторни лихви от датата на извършване на разходите –
02.12.2016 г. и 10.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че при ПТП на 10.11.2016 г. пострадали като пътници в л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с ДК № ********. Произшествието настъпило изцяло по вина на
водача на л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“ с ДК № ********С.М.С..
В
резултат на инцидента Д.С. изгубила съзнание. Оплаквала се от силни болки в
дясна подбедрица и в устната кухина. На 15.11.2016 г. била предприето открито
наместване на фрактура аперта тибие
декстри с вътрешна фиксация, като й поставили тибиален
пирон. На 18.11.2016 г. се извършила гипсова имобилизация на дясна предмишница
и лакътна става.
Б.С.
също пострадал с получено счупване на десен долен крайник, който бил в пълна
функционална немощ, видимо скъсен и външно ротиран. На 10.11.2016 г. претърпял
оперативно лечение – закрито наместване на дислокация на тазобедрена става. На
21.11.2016 г. се извършило открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
помощта на три броя резорбируеми винтове. На
30.11.2016 г. С. постъпил отново в болнично заведение с оплаквания от силна
палпаторна болка, ограничени движения и невъзможност да стъпва и извършва
самостоятелни движения. В областта на дясно бедро и коляно имал видим оток.
Търпените
от ищците болки продължавали и до момента и им причинявали неудобства в бита.
Имали и нарушения на съня, тревожност и преживявали тежко случилото се. Усещали
развитие на дегенеративни промени.
Във връЗ.а с необходимото им лечение извършили разходи – за
поставяне на имплант на тазобедрена става и
медицински пирони и за закупуване на медикаменти.
За
управлявания от С.С.л.а. „Хонда“
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при З. „Л.и.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за
заплащане на търпените от пострадалите имуществени и неимуществени вреди.
Молят
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати 90 000
лева и 110 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, както и да
обезщети имуществените вреди – 2 077.20 лева за Д.С. и 2 258.55 лева
за Б.С..
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди липса на вина у водача на застрахованото при него МПС „Хонда ЦРВ“ с рег. № ********С.М.С., оспорва причинната връЗ.а между получените от ищците увреждания и механизма на
ПТП и размерите на претендираните обезщетения като завишени. Навежда възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** Е.Б.М., който нарушил правилата за
движение по пътищата, както и от страна ищците, които пътували без поставени
обезопасителни колани.
Третото
лице помагач на страната на ответника „ЗАД Д.Б.г: Ж.и З.“ АД оспорва твърдението
на ответника за наличие на вина у водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ за
настъпване на произшествието, включително за негов принос.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е
приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ,
според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени
до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото
решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените субективно активно и обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) се основават на сключен на 30.12.2015 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“ с ДК № ********и З. „Л.и.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Без значение е датата на влизане
в сила на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като нормата на
§ 22 от ПЗР на КЗ придава значение на момента на сключването на договора
относно приложимото към правоотношението материално право.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 29.03.2017 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца безспорно
се установяват от описания от вещото лице Д. Х. механизъм. Въз основа на
данните от протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум вещото лице авто-техник е описал механизма на произшествието и е дал
заключение относно предотвратимостта на удара от страна н водачите на всеки от
автомобилите.
Установява
се, че в тъмната част на денонощието, при сух асфалтов път ІІ-81 гр. Монтана –
гр. лом се е движил л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от Е.Б.М.. На задна
лява седалка зад водача седял Б.С., а на задна дясна седалка – Д.С.. По същото
време от гр. Лом към гр. Монтана със скорост 89.59 км/ч се движил л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“ , управляван от С.С..
Преди да навлезе в пътния участък преди мястото на удара за лекия автомобил „Хонда“ имало завой надясно. След изминаването му водачът С.изгубил
управлението на автомобила и навлязъл в пътната лента на л.а. „Фолксваген“.
Вещото лице допуска и че преди да навлезе в пътната лента на л.а. „Фолксваген“
л.а. „Хонда“ направил няколко отклонения
наляво-надясно.
След
като възприел по промяната на светлините на фаровете траекторията на движение
на насрещно движения се л.а. „Хонда“, водачът Е.М.намалил
скоростта на л.а. „Фолксваген“ до 48.92 км/ч, а след това натиснал спирачния
педал, но не успял да спре преди мястото на удара. При съприкосновението на
двете МПС скоростта на л.а. „Фолксваген“ е била 23.4 км/ч, а на л.а. „Хонда“ – 89.59 км/ч.
Произшествието
настъпило в пътната лента на л.а. „Фолксваген“ в праволинеен пътен участък,
след който следвал завой наляво. За идващите насреща автомобили завоят бил
десен. Като причина за настъпване на процесното ПТП се сочи изгубване
управлението на водача С.С.върху л.а. „Хонда“ и навлизане в пътната лента на л.а. „Фолксваген“. Всеки
от двамата водачи е могъл да възприеме другия по насрещните светлинни лъчи на
фаровете поне от 100 м.
Опасната
зона за пълно спиране на л.а. „Хонда“ с максимална
интензивност 76.29 м е била по-голяма от отстоянието
му от мястото на удара – 33.52 м в мига на навлизане на предния му ляв край в
пътната лента на л.а. „Фолксваген“ и поради това ударът е бил непредотвратим за
водача С.С.. Ударът е бил непредотвратим и за водача
на л.а. „Фолксваген“, въпреки предприетото от Е.М.спиране с максимална
интензивност.
Вещото
лице е изследвало възможността водачът на л.а. „Фолксваген“ да предотврати удара
чрез заобикаляне, т.е. смяна на лентата за движение и е заключило, че това е
било невъзможно, предвид отстоянията от мястото на
удара.
С.С.е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението си на водач да управлява превозното средство със скорост,
съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, …, с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Бил е длъжен и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Освен че се е движил с несъобразена скорост и не е предприел
спиране с максимална интензивност, С.е допуснал и непозволено навлизане на
управляваното от него превозно средство в насрещната лента за движение. Водачът
С.С.е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си
на пътя с конкретните пътни условия, като избере безопасна скорост на
управление и контролиране на л.а. „Хонда“ по начин да
не допуска непозволено навлизане в насрещната пътна лента. Като е нарушил
нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал 1 от ЗДвП, С.е станал причина за
настъпване на произшествието, от което за Д.С. и Б.С. са произтекли увреждания,
причинили им болки и страдания.
Не е
налице противоправно поведение на водача Е.М.за настъпване на произшествието.
Той се е движил в своята пътна лента, своевременно е възприел насрещно движения
се с променлива траектория л.а „Хонда“ и е задействал
спирачната уредба на л.а. „Фолксваген“ с максимална интензивност. Въпреки това
е настъпил удар, който е бил непредотвратим за него. Скоростта на л.а.
„Фолксваген“ е била значително по-ниска от тази на л.а. „Хонда“
към момента на удара и е настъпил в неговата пътна лента поради непозволено
навлизане в нея на насрещно движения се автомобил. Липсвали са възможности и за
извършване на спасителна маневра.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, трайните последици за здравословното му
състояние и др.
В резултат
на произшествието пострадалата Д.С. е получила описаните в медицинската
документация и съдебно-медицинската част от комплексната експертиза увреди –
контузия на главата, мозъчно сътресение, раЗ.ъсно-контузна рана на лицето, открито счупване на дясна
голямопищялна кост и счупване на дясна лакътна кост. Контузията на главата и
сътресението на мозъка се лекували в болнично заведение консервативно – с
вливане на физиологични разтвори, обезболяващи и хидратиращи
медикаменти. Срокът за възстановяване от тези травми бил около месец. За
лечение на счупването на дясна голямопищялна кост се провело оперативно лечение
за открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза. Възстановяването от тази травма изисквало период от около десет
месеца. За лечение на счупването на дясна лакътна кост било се поставила
гипсова имобилизация на дясна предмишница, като възстановяването отнемало около
пет – шест месеца. РаЗ.ъсно-контузната
рана била обработена хирургически и при нормално протичане на лечебния процес
възстановяването настъпвало за около две седмици. При проведен на 16.02.2018 г.
личен преглед на пострадалата е установен ограничен обем на движение в дясна
колянна и глезенна стави и болки при движение в дясна лакътна и гривнена стави. В лявата половина на долна устна кухина се
виждал белег от рана с дължина 2 см Металната остеосинтеза от дясната
подбедрица не била отстранена напълно. С. се придвижвала с помощта на бастун. С
решение на ТЕЛК й определили 31% трайна неработоспособност поради получените
при процесното ПТП увреди.
Б.С.
получил иЗ.ълчване на дясна
тазобедрена става със счупване на главата на дясна бедрена кост, раЗ.ъсно-контузни рани на лицето
и главата. Предприето било оперативно лечение на увредата на тазобедрената
става чрез открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с резорбируеми и нерезорбируеми
винтове. Срокът на възстановяване бил около една година. При прегледа е
установено, че Б.С. е със силно ограничени движения в дясна тазобедрена става,
за сметка на въртеливите движения. По външната страна на дясна тазобедрена
става имал белег с дължина 12 см. С решение на ТЕЛК му била определена трайна
неработоспособност 50%.
Разпитаният
в съдебното заседание на 23.06.2017 г. свидетел Р.С., син на ищците разказва,
че и до момента родителите му имали нужда от чужда помощ в обслужването си. За
период от два месеца след изписването им от лечебните заведения не могли да се
грижат за себе си и това наложило със съпругата си да ползват отпуск. Имали
медицински столове, а първоначалното им раздвижване ставало с помощта на патерици.
Д.С. все още ползвала патерици, когато претоварила десния си крайник, а Б.С.
все още се придвижвал с помощта на патерици. Никой от тях не се справял с
битовите си нужди и се налагало около тях непрекъснато да има човек. Майката на
свидетеля изживявала произшествието много зле, изпитвала стрес и се
притеснявала от грижите, които други хора се налагало да полагат за нея. Б.С.
имал по-тежки последици за физическото си З., но и двамата говорели и си
спомняли непрекъснато за произшествието и имали неспокоен сън от това.
Всеки от
ищците е получил сериозни политравматични увреждания, довели до трайни
последици за здравословното му състояние. Докато преди процесното ПТП всеки от
тях е полагал труд, травмите са се оказали сериозни и са ги поставили за
продължителен период от време в невъзможност да полагат труд и да обслужват
самостоятелно хигиенно-битовите си потребности. Неизменно наложителната чужда
помощ, която са ползвали им е причинила допълнителни неудобства. Ищците са
пребивавали продължително време в болнично заведение за лечение на увредите,
като са търпели оперативни интервенции, причинили им интензивни болки. Пълното
им възстановяване все още не е приключило и са налице неясни последици относно
бъдещото състояние на Д.С. и Б.С. и възможността им да се върнат към обичайния
си начин на живот.
Съдът
намира, че 80 000 лева е справедлив размер на обезщетението за търпените от Д.С.
неблагоприятни последици за здравословното й състояние от процесното ПТП, а за Б.С.
– 100 000 лева. Определянето на този размер на обезщетенията съдът съобразява
с лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически условия към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 10.11.2016 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите и възрастта на
пострадалите – 55 г.
От
представените фактури и фискални бонове се установява основателност на исковите
претенции за заплащане на разходи, необходими за лечение на получените при ПТП
на 10.11.2016 г. увреждания.
Ответникът-застраховател
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, които пътували без поставени предпазни колан в л.а. „Фолксваген“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.Ф., който е очевидец на ситуацията непосредствено
след настъпване на ПТП и е възприел лично липсата на поставени обезопасителни
колани за пътуващите на задната седалка пътници. Липсата на коланни травми също
сочи на извода, че пострадалите ищци са нарушили задължението си по чл. 137а от ЗДвП.
Относно
причинната връзка между това нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на Д.С. и Б.С. и получените от всеки от тях увреждания съдът намира, че
такава е налице единствено досежно травмите в областта на главите им. Ударът е
бил челен и кос и телата им са полетели напред, като от непоставените предпазни
колани са пострадали главите на ищците. Счупванията в
областта на крайниците не се намира в причинно-следствена връзка с
непоставените обезопасителни колани.
При тези
данни и доколкото Д.С. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна рана на лицето, съдът намира, че следва да се определи
¼ на съпричиняване. Съгласно трайно установената съдебна практика, съпричиняването на вредите от непоставен предпазен колан е
1/3, но в случая съдът отчита, че по-сериозни и по-продължително време за
възстановяване е било нужно за фактурите на десните горен и долен крайник,
които не са в причинна връзка с нарушението от пострадалата на задължението й
по чл. 137а от ЗДвП. Поради това, обезщетението следва да се намали с ¼
или същото възлиза на сумата от 60 000 лева. Съответно с този размер
подлежи на редуциране и обезщетението за имуществени вреди от 2 077.20
лева, или искът е основателен за сумата от 1 557.90 лева.
Б.С. е
имал значително по-леки увреди в областта на главата. Същият не е губил
съзнание, а е получил разкъсно-контузна рана, която е преминала значително
бързо и по-безболезнено от фрактуриралата тазобедрена
става. Съдът приема, че непоставянето на предпазен колан е съпричинило
увредата с 1/5, което обосновава основателност на иска за неимуществени вреди
до размера на сумата от 80 000 лева и 1 806.84 лева за обезщетението
за имуществени вреди.
До така
посочените размери исковете са основателни и доказани.
Ответникът не доказа да е репарирал изцяло или частично
претърпените от ищците вреди, поради което следва да ги заплати в горепосочените
размери.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането, а за имуществени вреди – от датата на извършването на разхода.
Въпреки че в исковата молба е посочен размер на
мораторните лихви върху обезщетенията за имуществени вреди, доколкото лихвите
се дължат от изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, техният
размер е предмет на изпълнителното производство. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, включително за вреди от непозволено увреждане,
на което почива и основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На ищците
е била оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. Н. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Определени в
приложение на нормите на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 2, 4 и 5 и ал. 8 и § 2а
от ДР на Наредба № 1/2004 г., общият размер на възнаграждението е 9 748.20
лева, от които ответникът следва да му заплати 6 829.01 лева.
Претенции
за присъждане на разноски е направил и ответникът. Съгласно представения списък
разноските са в размер на 490 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
9, ал. 1 и 4 и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 325.24
лева.
ЗК „Л.и.“
АД следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 734.59
лева и 140 Л.депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 10.11.2016 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2016 г. до окончателното изплащане; обезщетения за
имуществени вреди в размер на 1 503 лева, ведно със законната лихва от
17.11.2016 г. до окончателното изплащане и 54.90 лева, ведно със законната
лихва от 25.11.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за
горниците до пълните предявени размери от 90 000 лева, 2 004 лева и
73.20 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.К.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 10.11.2016 г., ведно със законната
лихва от 10.11.2016 г. до окончателното изплащане; обезщетения за имуществени
вреди в размер на 1 416 лева, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г.
до окончателното изплащане и 390.84 лева, ведно със законната лихва от 10.12.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците до пълните
предявени размери от 110 000 лева, 1 770 лева и 488.55 лева.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Н. Николаев Д., с
адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 6 829.01 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Д.С., ЕГН ********** и Б.К.С., ЕГН **********, и двамата с
адрес с. ******, обл. Монтана, ул. „******да заплатят
на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 325.24
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗК „Лев и.“ АД - „ЗАД Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: