РЕШЕНИЕ
№349
25.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 216 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.И.К. ***, депозирана чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000033 издадена на 17.01.2022г. от Началник група в РУ Харманли към ОДМВР-Хасково(П. Д. П.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била издадена в нарушение на чл. 57, ал.1, т.4 , предл. 1-во от АПК, при липса на правни основания за това и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че административният орган не сочел релевантната нарушена правна норма на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП. Основанието за налагане на такава мярка било установяването на управление на м.п.с. от водача след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, а това не било установено по несъмнен начин в този случай, тъй като ПАМ била наложена преди да излязат резултатите от лабораторното изследване. Не бил посочен срокът за който се отнемало СУМПС, което водело до неясна разпоредителна част и същата следвало да се приравни на липса на волеизявление, което да се изпълни. Наред с това, съгласно съдебната практика в случаите на налагане на ПАМ за максимален срок, това следвало да се мотивира от органа, а това не било сторено.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Ответникът – Началник Група в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково (П.Д. П.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2022г. мл. автоконтрольор в РУ - Харманли при ОДМВР-Хасково, съставил против Н.И.К. акт за установяване на административно нарушение сер. G, с бл. № 372256. В акта било посочено, че на 02.01.2022г. в 23.55ч. в *, по ***, до кръстовището образувано с *** в посока към път трети клас 554, Н.К. управлява собственият си лек автомобил *, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, както и че на 03.01.2022г. е извършена проверка на водача с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта Алко тест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN-0089, като в 00.34 ч. дрегерът е отчел 0.88 промила алкохол в кръвта измерена в издишания от водача въздух. Посочено било също, че на водача е издаден талон за изследване с № 082599, като същия е приел показанията на дрегера и не е пожелал да даде кръв за химическа експертиза. Прието е, че с поведението си лицето е нарушило чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на Н.К. 03.01.2022г.
За случая актосъставителят съставил и докладна записка рег. № 271р-178 от 05.01.2022г.до ВПД Началник РУ Харманли, в която подробно описал фактическата обстановка.
На база съставеният АУАН, Началник група в РУ Харманли към ОДМВР-Хасково – П. Д. П., приложил по отношение на Н.К. с оспорената заповед №22-0271-000033 от 17.01.2022г. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на м.п.с. на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на адресата си на 09.03.2022г., а жалбата срещу същата е била подадена на 15.03.2022г. и заведена в АдмС-Хасково под вх. № 1568 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и писмени доказателства на коя група е началник ответникът, и други удостоверяващи годността на техническото средство, с което е тестван жалбоподателят за употребата на алкохол.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представените по делото заповед № 1253з-21 от 14.01.2022г. на ВПД Директора на ОДМВР-Хасково, с т. 7 на която са оправомощени началниците на групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР-Хасково да издават заповеди от вида на оспорената, и писмо рег. № 272р-6721 от 28.03.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково, от което е видно, че към датата на издаване на обжалваният административен акт издателят му е заемал именно посочената длъжност.
Спазена е
и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е
обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания,
кореспондиращи помежду си. Неоснователно в жалбата се твърди, че описаното в
заповедта нарушение дало основание за прилагане на ПАМ е неправилно
правно квалифицирано. Напротив – доколкото твърденията на органа са, че
жалбоподателят е управлявал м.п.с. с концентрация на алкохол в кръвта над
законово допустимата, то няма как същото
да се квалифицира като такова по чл. 5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП,
доколкото същото касае случаи на управление на м.п.с. след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Ето защо следва да се приеме, че са
спазени изискванията на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК.
Не се установява при издаване на заповедта да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол
в количество над 0.5 на хиляда установена с техническо средство.
Предпоставките
за прилагането на ПАМ в тази хипотеза
следователно са:1. на посочените дата и място в заповедта
адресатът на заповедта да е бил водач на
м.п.с., 2.да е управлявал същото след като преди това е бил употребил алкохол,
3. установената концентрация на алкохол в кръвта му да е над
0.5 на хиляда и 4. Същата да е
установена с годно техническо средство.
Установяването
на материалната законосъобразност на оспорен административен акт,
предполага пълно и главно доказване на
всички изложени в него фактически основания за издаването му.
За доказване изложените в заповедта
обстоятелства по делото е представен и приет като писмено доказателство АУАН сер. G, бл. № 372256 от
03.01.2022г. на мл.автоконтрольор в РУ Харманли пир ОДМВР-Хасково.
В производствата
по АПК, актовете за установяване на административно нарушение представляват официални
свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите от актосъставителя
и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било
оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно същият обвързва
съда да приеме за установени обективираните в него обстоятелства, свързани с
поведението на оспорващия.
Обратно на
изложеното в жалбата, установява се от доказателствата по делото, и конкретно
от цитирания АУАН и от докладна записка
рег. № 271р-178 от 05.01.2022г., че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с лабораторно изследване за установяване употребата на
алкохол в кръвта. Следователно относими за преценка поведението му са именно
резултатите от проведеното изследване с техническо средство. Последното - Alcotest 7510, е сред посочените в Заповед №8121з-1186 от 13.09.2017г.
на Министъра на вътрешните работи, с
която са определени техническите средства, за установяване употреба на алкохол,
а видно от списък с рег. № 3286р-50712
от 26.10.2021г., конкретното техническо средство от посочения вид с фабр. № ARDN 0089 е преминало
последваща проверка на 18.10.2021г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Следователно към 03.01.2022г.на която дата е установена употребата на алкохол в
кръвта на вода същото е било годно за употреба.
Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000033/17.01.2022г. факти,
а именно, че на 02.01.2022г. около 23.35ч. Н.И.К. е имал качеството на „водач“ на м.п.с,
като е управлявал същото след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0.88
на хиляда - която е надлежно установена
на 03.01.2022г. в 00.34ч. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната
заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е
бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките
на нормата, на чл.171,т.1, б.”б”, същият действа при условията на обвързана
компетентност.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за което е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната принудителна административна мярка е в размер на законоустановеният такъв за ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока. В тази връзка съдът не споделя и оплакванията на жалбоподателя, че срокът за прилагане на ПАМ е неясен - напротив в конкретният случай същият ясно и точно е посочен в разпоредителната част на заповедта. Същият не е максимален такъв, а е точно определен от законодателя, поради което неоснователни са и оплакванията на оспорващия, за липса на надлежна мотивировка, по какви съображения е ПАМ е приложена именно за този срок.
Следва да се посочи, че принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. „Временно отнемане на СУМПС до решаване
въпроса за отговорността“ не съставлява санкция, т.е. административно
наказание, а е принудителна
административна мярка, които се налагат
за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
практика на ВАС (Решение № 961 от 23.01.2018г. по адм. дело № 10633/2017г. на
ВАС, Решение №
7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014
г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедите
за прилагане на ПАМ имат самостоятелни правни последици, различни от акта, с
който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага
административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по
налагане на административно наказание.
С оглед установената материална законосъобразност на заповедта, същата
се явява и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения за законосъобразност на обжалваният акт и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, а и такива не се доказват по делото, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.И.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000033 издадена на 17.01.2022г. от Началник група в РУ Харманли към ОДМВР-Хасково(П. Д. П.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: