Р Е Ш Е Н И Е
09.04.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на тринадесети март |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 287 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-003177 от 26.06.2017г. на
Началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на Г.Л.Д. с ЕГН **********
*** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл.183,
ал.ІV, т.т.7, предл. І-во – глоба в размер на 50,00 лева и 2.) на основание чл.
183, ал. ІV, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 14.06.2017г. в 10:20 часа в ***, движейки
се в посока *** управлявал седлови влекач „МАН ТГА 18.430 ФТ“ с рег. № *** като
извършил следните нарушения: не е поставил обезопасителен колан по време на движение,
с който МПС е оборудвано и използвал мобилен телефон без устройство свободни
ръце по време на движение, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 137А,
ал. І от ЗДвП и чл. 104А от ЗДвП.
Недоволен от така наложените
административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.В жалбата е релевирано оплакване, че описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка не съответства на действителната такава. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно-наказателното производство, съдът не констатира такива, които
да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В
него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
доказателставата, които го потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде
индивидуализирано нарушението. Административното
обвинение е ясно и точно, както от фактическа, така и от правна
страна и при издаване на обжалваното НП са спазени всички
административно-производствени правила.
В процесния случай административно-наказателното производство е
започнало с АУАН съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДП в присъствието на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на свидетел- очевидец на нарушението.
АУАН е надлежно връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН. При съставянето на акта на нарушителя е предоставена възможност дъ
впише възраженията си. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения против АУАН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в
рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказваш орган съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят АУАН, да издават наказателни постановления по ЗДП, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя изложени в
жалбата по следните съображения:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП за безспорно установена, че жалбоподателят осъществил от
обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения, тъй като на 14.06.2017г.
в 10:20 часа в ***, движейки се в посока *** управлявал седлови влекач „МАН ТГА
18.430 ФТ“ с рег. № *** като не е поставил обезопасителен колан по време на
движение, с който МПС е оборудвано и използвал мобилен телефон без устройство
свободни ръце по време на движение. Фактическите констатации, отразени в акта,
се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № 3177/14.06.2017 година, докладна
записка от ***. К.П., писмо изх. № 3177/31.08.2017 година ведно с наказателно
постановление № 17-0938-003177/26.06.2017 година, справка за нарушител/водач,
копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи, както и гласни такива чрез разпит на актосъставителя К.Ч.П. и свидетеля
Ю.Ц.М., чиито показания съдът приема с доверие като последователни, логични,
убедителни и взааимно допълващи се. Актосъставителят и свидетелят пресъздават
свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.
Двамата изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт и вниманието им било концентрирано именно към съблюдаване на
правилата на ЗДвП от участниците в движението. Двамата ясно са възприели, че на
описаните в АУАН и в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС - седлови
влекач без да е поставил обезопасителен колан, като използвал мобилен телефон
без устройство свободни ръце по време на движение.
Разпоредбата на чл.137А ал.І-во ЗДП която
въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани. С оглед установената по дебото фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбоподателят Дскалов е автор на нарушението по чл. 137А, ал.
І-ва от ЗДвП. При определяне вида и размера на наложеното наказание,
наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната санкционна
азпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. ІV, т.7, предл. І-во от ЗДвП и е
приложил, както по вид, така и по размер предвиденото в нея, а именно – глоба в
размер на 50,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП: „На водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му”. При установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че жалбоподателят Д. е автор на нарушението, за което
е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Приложимата санкционна
разпоредба, съдържааща се в в чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДП предвижда
административно наказание – глоба в разлер на 50,00 лв., каквото именно по вид
и размер е наложеното наказание на жалбоподателя с обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изложените по – горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде
потвърдено като законосъобразно по реда на чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно
постановление № 17-0938-003177 от 26.06.2017г. на Началник група към ОДМВР
Плевен, сектор „ПП“.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал.
І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 17-0938-003177
от 26.06.2017г. на Началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на Г.Л.Д.
с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на
основание чл.183, ал.ІV, т.т.7, предл. І-во – глоба в размер на 50,00 лева и
2.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева за
това, че на 14.06.2017г. в 10:20 часа в ***,
движейки се в посока *** управлявал седлови влекач „МАН ТГА 18.430 ФТ“ с рег. №
*** като извършил следните нарушения: не е поставил обезопасителен колан по
време на движение, с който МПС е оборудвано и използвал мобилен телефон без
устройство свободни ръце по време на движение, с което виновно нарушил
разпоредбите на чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 104А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: