Решение по дело №132/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 95
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20195310200132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                  

 

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 гр. Асеновград, 21.06.2019 година

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

         с участието на секретаря Ася И., като разгледа АНД № 132 по описа на Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление № 395109-F401036/ 08.01.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“  при  ЦУ на НАП – Ж.Н.М.  на В.И.К.  ЕГН:**********,  адрес: ***   за  нарушение по  чл.185 ал.3   от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба  в размер на 100 лв.  

         Срещу  НП е депозирала жалба В.К. . В жалбата си и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Н., жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му , както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

          Въззиваемата страна Отдел „ОД“ – ЦУ на НАП, редовно призована се представлява от ю.к. З. , която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно.

       Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

        От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 15.08.2018 г. г. от служители на О-л „ОД“  при ЦУ на НАП , сред които бил и актосъставителят Л.К. , била извършена проверка на обект – копирен център, находящ се гр. Асеновград на ул. „***,стопанисван от фирма „Перелик стор“ ЕООД, в който работела като продавач-консултант  жалбоподателката К.. При проверката и след извършена контролна покупка -  двустранно копиране на документ  на обща стойност 0,24 лв. , се установило, че продавачката В.К. приела плащането в брой без да издаде касова бележка от монтираното в обекта ФУ. За констатираното нарушение на 21.08.2018г. на В.К.  бил съставен АУАН в нейно присъствие и същата го  подписала  като направила възражения. Те били счетени за неоснователни от АНО и въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя за горното нарушение било наложено административно наказание – глоба  в размер на 100 лв.    

       При така  установената  фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира следното от  правна страна:   

        На първо място в НП описаното нарушение е квалифицирано по чл. 185 ал.3 от ЗДДС , която норма гласи, че : „В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“.  Видно от анализа на текста е , че от една страна посочената норма е санкционна , а не материално-правна , тъй като не въвежда задължително правило за поведение и от друга страна,  част от хипотезиса на същата,  чрез директната препратка към ал.1, се намира именно в чл. 185 ал.1 от ЗДДС , който  пък предвижда ,че: „Лице, което не издаде фискална касова бележка, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ясно  е,  че когато става дума за физическо лице, поради идентичността на субекта и по двете нарушения действително е трудно да се разграничи  , коя  е приложимата санкционна разпоредба в случая и тя с еднакво основание би могла да бъде и чл. 185 ал.1 от ЗДДС. Тъй като В НП обаче е посочена санкционната разпоредба на ал.3 , задължително е било същата да се посочи във връзка с ал.1 , тъй като препратката е директно  посочена в самия текст и в този случай за да е пълен обективния състав на нарушението следва да се посочи  и пълната цифрова квалификация . Това не е сторено в НП , но по съществения проблем е , че всъщност не са посочени  и нарушените материално-правни разпоредби.  В случая това са :

         Разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ която  гласи: „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“ . А също и Чл. 118. Ал.1 от ЗДДС,който въвежда правилото ,че : „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.“

      Това са нарушените  материално-правни разпоредби откъдето  се извежда задължението на самия търговец осъществяващ дейността да отчита продажбите чрез издаване на фискална касова бележка и акцесорното на него задължение на конкретното физическо лице , което е следвало фактически да издаде фискалния касов бон. Тъй като те не са посочени в НП е налице порок в съдържанието му засягащ неговите основни и задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, а именно не е налице пълно описание на нарушението така ,че да се посочени всички елементи от неговия обективен състав и не са посочени законовите разпоредби които са виновно нарушени. Нарушението е съществено , тъй като компрометира правото на жалбоподателя да разбере административното обвинение в пълен обем и да реализира правото си на защита срещу НП, поради което е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

      На второ място  отделно от горното  съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено  административно наказание, тъй като нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи  разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН.  В ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

         Настоящият случай е именно такъв, тъй като дори и да приемем ,че е осъществен съставът на административно нарушение,  деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена  опасност на нарушението, следва да  се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване , а именно твърдяното обременено психологическо състояние на продавача К. , във връзка с възникнал по време на проверката здравословен проблем с неин близък  и необходимостта от нейната намеса в този момент, както и действително много ниската стойност на конкретната сделка за която не е издаден фискален бон. В този смисъл, съдът намира, че неиздаването на касова бележка за регистриране на продажба на стойност 0,24 лв., в комбинация с обремененото  състояние на жалбоподателката в този момент е очевидно маловажен случай на административно нарушение. При това положение, налагането на глоба  в размер на 100 лв., макар и в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена  опасност на деянието и дееца.  При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗДДС, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, както и предвид липсата на данни за извършени от жалбоподателя други нарушения на фискалната дисциплина,  разкрива  по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и е типичен маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме ,че налагането на такова административно наказание е в съответствие с целта на закона.

   Ето защо, поради изложените съображения, съдът намира, че  наказателното постановление се явява незаконсъобразно и необосновано поради което  и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 395109-F401036/ 08.01.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“   ЦУ на НАП – Ж.Н.М. с което  на В.И.К.  ЕГН:**********,  адрес: ***   за  нарушение по  чл.185 ал.3   от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба  в размер на 100 лв.  

 

       Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на  страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

 

 

                           

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: