Решение по дело №14711/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 02.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 14711 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Застрахователно дружество (ЗД) „Б.И.“ АД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу постановление по изп. дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие СГС, за което на длъжника е изпратено съобщение с изх. № 8237/04.09.2019г. по изпълнителното дело. С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдения по делото адвокатски хонорар.

В жалбата се твърди, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство. Поддържа се, че на длъжника не му е достъпна възможността нито да се укрие, нито да избягва принудителното изпълнение. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя В.В.О., чрез упълномощения представител адв. В.И.И.от АК-гр.Силистра, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, като поддържа, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че възнаграждението е реално заплатено в брой на 22.08.2019г. Иска да се остави жалбата без уважение. Не претендира разноски по настоящото дело и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото са представени мотиви на ЧСИ М.К. в срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 65694 от 22.08.2019г., адвокатът е поел задължение за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнителното дело и извършване на необходимите действия за удовлетворяване вземането, а взискателят е заплатил на довереника сумата от 390.00 лева в брой и на ръка в гр. София. Договорът е подписан и от двете страни, а направените разноски от взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение, се установяват от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Според ЧСИ адвокатското възнаграждение отговаря и на изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело и 1/10 от уреденото в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.1 на същата Наредба № 1, като минималното адвокатско възнаграждение, съобразено с размера на материалния интерес, възлиза на 230.00 лв. Поддържа, че ако адвокатът не беше защитил интересите на взискателя, неговите вземания нямаше да бъдат погасени. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2019г., с който жалбоподателят Застрахователно дружество „Б.И.“ АД е осъден да заплати на взискателя – В.В.О. парична сума от 480.29 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да изпрати призовката за доброволно изпълнение на длъжника и ако в дадения срок не бъде извършено доброволно плащане, да бъдат предприети действия за принудително събиране на сумата.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 21.08.2019г., с което адв. В.И.И.от АК-гр.Силистра е овластена от взискателя, да го представлява и от който е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 390 лв. - за образуване и защита по изпълнителното производство.

От приложеното копие на изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 22.08.2019г., а ПДИ е връчена на длъжника на 23.08.2019г. С постановление за разноските по делото от 23.08.2019г., ЧСИ М.К. е определил разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв. На 27.08.2019г. е подадена молба от длъжника – частен жалбоподател - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство постановление по изп. дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение с изх. № 8237/04.09.2019г. по изпълнителното дело, е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съобщението е получено от длъжника на 05.09.2019г.

Представителят на взискателя, с молба вх. № 5723 от 09.09.2019г. по описа на ЧСИ, е поискал запориране на всички банкови сметки на длъжника в конкретно посочени банки.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 390 лв., определен от съдебния изпълнител.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът приема следното:

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, упълномощеният адвокат на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема, че размерът от 390 лв. на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален до размера на сумата от 200 лв. – само за образуване на изпълнително дело. Сумата от 390 лв. е отнесена от ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, но този размер е относим при определяне на възнаграждението и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., която норма регламентира възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както и извършването на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като за приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, както и предлагане на различни начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не се установяват да се предприети по изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К.. С оглед на установените обстоятелства следва да се приеме, че в случая процесуалният представител на взискателя е извършил само едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.

Неоснователно е възражението на взискателя, свързано с последващото действие – подаване на молба от 09.09.2019г., с която е поискано налагането на запори на банкови сметки на длъжника в 9 банки, както и за заплатената от взискателя сума за адвокатско възнаграждение. Липсата на доброволно изпълнение от длъжника е основание да се образува изпълнително производство срещу него, като в този смисъл е основателно да бъдат възстановени разноските на взискателя по образуване на производството, включително тези за адвокатско възнаграждение, което е заплатено за това действие. Но не се дължи допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, каквото не е извършвано, а на взискателя е било ясно, че няма да бъде необходимо (с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за който се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в претендирания размер). Не може да бъде възлагано в тежест на длъжника, извършените допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като то не зависи от поведението на длъжника преди започване на изпълнителното производство, а и от поведението му в хода на производството. Съдът приема, че реално плащането е било възможно, като се съобрази, че само десет дни след издаването на изпълнителния лист е образувано и изпълнителното производство, а длъжникът е действащо застрахователно дружество. Последното изключва необходимостта от извършените процесуални действия по прилагане на исканите обезпечителни мерки.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Предвид изложеното, съдът приема доводите в частната жалба за основателни. Следва, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, които следва да се заплатят от длъжника, според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 200 лв. Не са представени доказателства процесуалният представител на взискателя да начислява ДДС, поради което и такова не се дължи.

Настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление и да се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.

По разноските в настоящото производство съдът приема следното:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 73 лв., като от тях 25 лв. за платена държавна такса и 48 лв. платени на съдебния изпълнител за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването.

Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение за настоящото производство на жалбоподателя, тъй като не са представени доказателства такива реално да са направени пред СГС.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *********** постановление по изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие Софийски градски съд, за което на длъжника е изпратено съобщение с изх. № 8237 от 04.09.2019г. и с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на определените разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя В.В.О., ЕГН **********, по изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К. до размера на сумата от 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 73 (седемдесет и три) лева – разноски по частно гр. дело № 14711 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                                   2./