РЕШЕНИЕ
Номер 337 27.02.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На
петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Магдалена Койчева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ дело
номер 6739 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-1030-008205 от 26.09.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
на Е.Х.М., ЕГН **********, за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр. 2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 10 /десет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-008205 от 26.09.2019г., издадено от Началник група към
ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Е.Х.М., ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл. 137Е от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лева,
като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР на водача се отнемат общо 6 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-1030-008205 от 26.09.2019г, издадено от Началник група към ОД на
МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Е.Х.М., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл. 137Е от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лева и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер от 10 /десет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на водача се отнемат общо 6 контролни
точки.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, а в жалбата си излага съображения
относно атакуваното НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Навежда аргументи, че в АУАН и НП не е било
посочено каква категория е било въпросното МПС, които съображения се поддържат
и от процесуалният му представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не взема становище по съществото на
делото.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Е.Х.М.,
за това, че на 27.08.2019г. около 08:30 часа в гр. Пловдив на бул. „Източен” до
№ 47, като мотоциклетист управлява мотоциклет „Хонда“, и допуска следните
нарушения: 1. Управлява мотоциклет без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство; 2. Управлява мотициклет без да е регистриран и без
табела с регистрационен номер, поставен
на определеното за това място, има заведено ЗМ 381/2019г. по описа на 04
РУ Пловдив по чл.345, ал.2 от НК; 3. Не поставил защитна каска на главата си по
време на движение; 4. Не представя СУМПС и контролен талон към него.
Тъй като на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство е било прекратено от АНО в
частта относно управлението на ППС без да е регистрирано и без регистрационен
номер поради признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК с
процесното НП жалбоподателят е бил санкциониран, че е извършил виновно следните
нарушения:
1.
Управлява МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, с което виновно е
нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.;
2.
Водач на мотоциклет или мотопед не използва защитна каска, с което виновно
е нарушил чл.137Е ЗДвП;
3.
Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бланков №
442366 от 27.08.2019г., съставен от М.Г.Б.
– *** в с-р „Пътна полиция“ към
ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин са изложени горните фактически
положения.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят – М.Г.Б.. В
своите показания същият потвърди отразеното в АУАН. В допълнение посочи, че той
заедно с колегата му са се намирали на бул. „Източен“ и кръстовището с ул. „Богомил“,
когато жалбоподателят е преминал покрай тях с мотоциклет, който полицейските
служители видели, че е без регистрационен номер, както и че водачът му го е
управлявал без каска, за което проследили нарушителя със служебния си автомобил
и го настигнали в момента, в който спрял пред входа на жилищен блок. Там вече
констатирали, че лицето е управлявало процесния мотоциклет без да има книжка с
категория „А“, а след проверка в ОДЧ се оказало и че самият мотор е бил
откраднат.
Съдът кредитира показанията на
актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни, и си
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
При
така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По делото не се спори, че на посочените в НП и АУАН дата и място, жалб. М.
е управлявал мотоциклет без регистрационен номер и без предпазна каска, както и
че не е представител СУМПС и к.т. към него.
Въпреки гореизложеното атакуваното наказателно постановление в частта относно вмененото нарушение
по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП страда от порок, водещ до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. За това нарушение е посочено, че жалбоподателят
управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, без обаче да е посочена категорията за която това се
изисква. В случая най-вероятно става въпрос за категория ,,А“, но доколкото това не е посочено в АУАН и НП, този порок не може да бъде
саниран от съда.
Що се отнася до нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, съвсем
бланкетно съставителите са посочили, че жалбоподателят „управлява моторно превозно
средство, без да представя СУМПС и контролен талон към него“. Както при описание на нарушението по чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП, така и при отразяване на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
не е посочено коя е съответната категория, с която следва да разполага
жалбоподателят, за да бъде в състояние да управлява МПС, чийто водач е бил към
момента на установяване на нарушението, респективно да носи СУМПС и контролен
талон към него за така определена категория. Не са посочени и съответните
технически параметри и характеристики на управляваното от жалбоподателя МПС,
посредством които би могло да се изведе заключение, коя би могла да бъде категорията, позволяваща
управлението му. В чл. 150а, ал. 2 ЗДвП са изчерпателно изброени категориите,
определящи правоспособността на водачите. Всяка една от тях се характеризира с
определени ограничения към моторните превозни средства, които могат да се
управляват при придобиването й. В конкретния случай, съдът едва в съдебно заседание
установи от показанията на актосъставителя, че за мотоциклета е била необходима
книжка от категория „А“. Административнонаказателната отговорност, обаче, не следва да почива на предположения или на факти, които за пръв
път се предявяват на жалбоподателя с крайния акт в настоящата инстанция.
Относно нарушението по чл.137Е от
НП както в него, така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е
констатирано нарушението – налични са времето и мястото на извършване на
нарушението, описано е в какво се състои самото нарушение /неизползване на
обезопасителна каска/, посочена е коректно и нарушената материална разпоредба –
чл.137е от ЗДвП. В допълнение, следва да се има предвид, че редовно съставените
АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което
с оглед на доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че
описаното нарушение е извършено от жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание
съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същият е в твърд
определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация. Следва изрично да се посочи, че тази санкционна разпоредба
действително има две предложения, но същите касаят водач на пътнопревозно
средство и пътник на такова. Във всяко от тези предложения има две алтернативи
– неизползване на обезопасителен колан или на обезопасителна каска. Посочвайки
предл.1, наказващият орган е посочил, че на Е.М. е наложено наказание като
водач на МПС. Това от своя страна изпълнява задължението при налагане на
наказанието да има съответствие на описанието на фактите и цифровата
квалификация на приложената санкционна норма. Непосочването на алтернативата в
цифровата квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, което да е
ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за отмяна на
наказателното постановление само на това основание, тъй като в сочената цифрова
квалификация на санкционната норма се съдържа и санкцията за осъщественото от
жалбоподателя нарушение, като още по-конкретно самото нарушение е посочено и в
правилно определената материална норма на чл.137Е, в която се сочи, че водачите
на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Поради това и съдът счита,
че правилно е приложена санкционната норма.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав намери, че атакуваното Наказателно постановление
№ 19-1030-008205 от 26.09.2019г, издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив,
с-р „Пътна полиция“, в частта в която на
Е.Х.М., ЕГН ********** за нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от
200 /двеста/ лева и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр. 2 ЗДвП му
е наложена глоба в размер от 10 /десет/ лева следва да бъде ОТМЕНЕНО
като незаконосъобразно, а в останалата част, в която за нарушение по чл. 137Е
от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер от 50 лева, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО
като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.