Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………………2019г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола
Дойчев
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр.
дело № 892 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение №
1204/22.03.2019г. по гр.д. 17012/2018г. на ВРС, с което на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е осъден да заплати на Ю.Т.Я.
сумата в размер на 668.77 / шестотин шестдесет и осем 0,77/ лв., представляваща
платена сума без правно основание по фактура №**********/20.11.2017г.,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от
08.08.2016г. до 07.08.2017г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ж.к. "Вл. Варненчик", бл.306, вх.16,
ап.10, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда-08.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно,
необосновано и в разрез със събрания в хода доказателствен материал. Навеждат
се твърдения, също така, че решението е неправилно, тъй като извършената
корекционна процедура е на основание действащите ПИКЕЕ и е осъществен целия
правопораждащ фактически състав, обуславящ законосъобразността на процедурата.
Оспорва се изводът на ВРС, че не са налице предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ –
излагат се подробни доводи за наличието на условията за приложението на чл. 50
от ПИКЕЕ, които се доказвали от приложените по делото доказателства. Твърди се
наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за
покупко-продажба на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.с чл. 200 от ЗЗД. Посочва се,
че ел.енергия е родово определена вещ, като се прилагат правилата на
покупко-продажбата, а именно, че купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Заявява се, че начислената сума представлява стойност доставена и потребена от
ищеца ел.енергия, която е остойностена по цени за технологични разходи, които
са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа.
Моли се решението на ВРС да бъде отменено и да бъде поставено ново решение, с
което предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде
уважена. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна не се явява и не се представлява.
По така
предявените искове:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Ю.Т.Я. срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 668.77 лв. (шестотин шестдесет и осем)
лева, като платена без правно основание по фактура №**********/20.11.2017г.,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от
08.08.2016г. до 07.08.2017г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ж.к. "Вл. Варненчик", бл.306, вх.16,
ап.10 с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда-08.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага,че
е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД и заплаща редовно консумираната
електрическа енергия. Сочи се, че през месец ноември 2017г., получил писмо от
"Енерго - Про Мрежи" АД, с което бил уведомен, че на 07.08.2017г.,
служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващата го измервателна система и свързващите я електрически инсталации, като
за извършената проверка са съставили констативен протокол № 1201613. В резултат
на констатираното неточно измерване/неизмерване, съгласно ПИКЕЕ, му е направено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия. С писмото, получил
цитирания констативен протокол и Констативен протокол.
Впоследствие, получил писмо от "Енерго -
Про Продажби" АД, в което се сочело, че в съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,
дружеството е изчислило и коригирало сметката му за електроенергия съгласно
приложената справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия. Към писмото били приложени фактура за сумата
от 668.77 лева и становище за начисление на електрическа енергия за периода от
08.08.2016г. до 07.08.2017г., издадено на дата 17.11.2017г..
Под заплахата да му бъде прекъснато захранването
с електрическа енергия на моя имот, ищецът заплатил
задължението на дата 15.12.2017г.
Оспорва се изцяло дължимостта на сумата по
горепосочената фактура и се счита, че същата е платено при липса на правно
основание, като се излагат подробни съображения.
Ответната страна
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор
на исковата молба, в който изразява се изразява становище, че предявеният иск е
допустим , но се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи се, че
процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия в размер на 4372 кВТч, и се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Излагат се подробни съображения.
Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че Ю.Т.Я. е
титуляр на партида с клиентски № ********** с адрес на потребление: гр. Варна, бул.“Владислав
Варненчик“, бл. 306, вх. 16, ап. 10 и че процесният обект е захранван с
електрическа енергия от въззивното дружество.
По делото е представен констативен
протокол 04.08.2017г. от който се установява, че на адреса на потребление с аб.
№ ********** е осъществена дейност по демонтиране на СТИ № 1140215 със следните
показатели към деня на демонтирането: нощна тарифа 1.8.1 – 001353 квч, дневна
тарифа – 1.8.2 – 005236 квч, тарифа 1.8.3 – 004372 квч и регистър 1.8.0 – 010962
квч. Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт
по метрология, като на мястото на подменения електромер е поставен нов с фабр.
№ 1115031700818167 с показания на всички тарифи – „0“.
В т. 5 от протокола за
техническа проверка от 14.11.2017г. на БИМ – РО Русе, наименована „Техническо
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е
посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера. Още е констатирано наличие на преминала ел.енергия по
невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3 в размер на 004372.6 квч. Констатациите
от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно писмено становище
от 17.11.2017г. , подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел „КЕК” към
въззивното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 4372 квч за периода от 08.08.2016г. до 07.08.2017г., на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на
това е изготвена фактура от 20.11.2017г. за периода 08.08.2016г. до 07.08.2017г.,
на стойност 668.77 лева. По делото е представен фискален бон, видно от който Ю.Т.Я.
е заплатил сумата от 669.51 лева на
„Енерго-про продажби“ АД, включваща 668.77 лева главница и 0.74 лева-неустойка
за просрочие.
По делото е приета съдебно
– техническата експертиза, изготвена от в.л. Л.Б., която съдът определя като
компетентно и обективно изготвена. От нея се установява, че подмененият
електромер е параметризиран от производителя да отчита консумираната ел.енергия
от битови абонати по две тарифи - дневна, която се записва в регистър 1.8.2 и
нощна тарифа – в регистър 1.8.1. При нормална работа на измервателния уред,
преминалата ел. енергия през измервателната му система, се визуализира на
дисплея и се записва в съответния дневен и нощен регистър в зависимост от
часовата зона, в която е отчетена енергията. Заключението пояснява, че регистър
1.8.3 не е визуализиран на дисплея и не са регистрирани при редовния месечен
отчет. Още е посочено, че щом има налични показания в него, то е налице
нарушение на нормална работа на измервателния уред. В този смисъл експертизата
посочва, че количеството ел.енергия, натрупана в скрития регистър 1.8.4, е
вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация (в тарифната схема) на СТИ.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се приеме, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен, в
тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и
пълно, че е платил процесната сума от 668.77 лева на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
като стойност на начислена от въззивника ел. енергия за процесния обект.
В тежест на ответника –
въззивник е да установи при условията на главно и пълно доказване, основанието,
на което е начислил, респективно е получил процесната сума.
Не е спорно, че абонатът Ю.Т.Я.
и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на
който Ю.Т.Я. е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ към
договора за продажба на ел.енергия с обект на потребление с клиентски №
********** с административен адрес: гр.
Варна, бул.“Владислав Варненчик“, бл. 306, вх. 16, ап. 10.
Спорните въпроси по делото
са дали „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД има законово основание да извършва едностранна
корекция, респ. налице ли е действаща нормативна уредба и приложима ли е чл. 50
от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., в настоящите отношения между
страните.
В процесния случай следва
да се провери дали са приложими ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно
и водно регулиране (сега КЕВР), обн. в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на
чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно
известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 07.09.2017г.,
което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195,
ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт,
който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните
предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми по реда на
чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да
се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Поради това, към момента на
проверката – 07.09.2017г., а и понастоящем липсва приложима нормативна уредба,
по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така защото с решението на
ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го
състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е
елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.
41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. А действащите чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл.48
– 51 от ПИКЕЕ регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за
извършване на корекционните процедури при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно
извършените от ответника в тази връзка действия към 07.09.2017г. не са изрично
регламентирани от закона, поради което и не са основани на закона. Доколкото
законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по
който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона
основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се
налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с
цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред
на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл. 83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито въззивникът,
могат да се ползват от корекционната процедура по 50 от ПИКЕЕ, за която към
датата на проверката на 07.09.2017г., е липсвал ред за извършването й. Ето
защо, съдът приема, че към 07.09.2017г., правото на „Енерго-про продажби“ АД да
начисли исковата сума в размер на 668.77 лева на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
С оглед горните изводи,
сумата от 668.77 лева, е заплатена от Ю.Т.Я. при начална липса на основание.
Тъй като тези суми са платени без законово основание, въззиваемият Ю.Т.Я. е
придобил правото на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да иска обратно
платената сума от “Енерго–Про Продажби” АД.
По изложените съображения
съдът намира, че Енерго–Про Продажби” АД следва да бъде осъден да заплати на Ю.Т.Я.
паричната сумата в размер на 668.77 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана, потребена електроенергия на обект клиентски №
********** с адрес на потребеление: гр.
Варна, бул.“Владислав Варненчик“, бл. 306, вх. 16, ап. 10, за което е издадена
фактура от 20.11.2017г., ведно със ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Поради съвпадение между
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 300.00
лева, разноски пред въззивната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1204/22.03.2019г. по гр.д. 17012/2018г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да
заплати на Ю.Т.Я. ЕГН **********, сумата от 300.00 (триста) лева – разноски
пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: