№ 896
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 263145/17.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4349/2019 г. по описа
на СГС, І ГО, 13 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение в размер от 13000
лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 65000 лв.) за
причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК, за което ищецът е
бил оправдан с влязла в сила на 26.11.2014 г. Присъда № 101/15.04.2014 г., постановена по
нохд № 5132/2013 г. по описа на СГС, НО, 3 състав. Изцяло е уважен искът за заплащане на
компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно наказателно преследване
имуществени вреди в размер на сумата от 5200 лв., представляващата размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената в съдебната фаза на наказателния
процес адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главните парични притезания от
01.11.2016 г. до окончателното им заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за
периода от 03.11.2014 г. до 31.10.2016 г.).
Ищецът е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, в
която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпно
деяние - над присъдената сума от 13000 лв. до пълния му предявен размер от 65000 лв.
Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за
1
претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние
по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен
дискомфорт съобразно продължителността на наказателното производство и взетата най-
тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” в продължение над 8 месеца, през
които неговото здравословно състояние значително се е влошило, както и че през един
значителен период (от 02.09.2013 г. до 2018 г.) не е могъл да напуска страната поради
наложената му мярка за процесуална принуда.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното на 19.04.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален
представител изразява становище за нейната неоснователност.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която са уважени
предявените кумулативно обективно съединени деликтни искове: 1) за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – за сумата от 13000 лв. и 2)
за заплащане на компенсаторно обезщетение - за сумата от 5200 лв. Въззивникът поддържа,
че постановеното решение е порочно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че пред първата
инстанция не са били събрани годни доказателствени средства, от които да се установяват
действително претърпени от ищеца вреди и които да са пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото обвинение. Счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение решаващият съд не
е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на
обезщетение. Твърди, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за справедливо
обезщетяване, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразил съдържащите се в
ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа
на които следва да бъде конкретизирано дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената
правна помощ в съдебната фаза на наказателния процес.
Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното на 19.04.2022 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален
представител изразява становище за нейната неоснователност.
Ответникът е обжалвал и Решението (наречено Определение) на СГС, с което не е
допусната поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка в първоначалното решение.
С оглед на изхода на правния спор, предмет на настоящото производство, въззивният съд
ще изясни в диспозитива на съдебното решение какво по вид обезщетение ще присъди на
ищеца, поради което е отпаднал правният интерес от тази въззивна жалба и тя трябва да
бъде оставена без разглеждане.
Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, I-13 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и
имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на прокурор при СГП от 06.12.2012
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на следното престъпно деяние: на
05.12.2012 г. в гр. София разпространил 15 гр. хероин, без надлежно разрешително, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.
4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК. Безспорно е и обстоятелството, че срещу
незаконно обвинения е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража” - след 72 часово прокурорско задържане, като тази мярка на процесуална принуда е
продължила за периода от 06.12.2012 г. до 29.08.2013 г. (продължителност почти 9 месеца).
Следователно, човешкото право на незаконно обвинения за свободно придвижване е било
значително ограничено.
Установява се, че още с Присъда № 101/15.04.32014 г., постановена по нохд №
5132/2013 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в, обжалвана пред САС, но потвърдена и влязла в
сила на 26.11.2014 г., ищецът е бил оправдан за извършване на престъплението, за което му
е било повдигнато обвинение. Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия
К. В. Д. е продължило за периода от 06.12.2012 г. до 26.11.2014 г., т.е. по-малко от 2
години.
Не е спорно обстоятелството, че от 02.09.2013 г. на незаконно обвинения е била
3
наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на
Република България”, но с оглед на обстоятелството, че не е доказано той да е предприемал
преди налагането й пътувания извън страната, респ. да е имал намерение след нейното
налагане да напуска пределите на Република България, интензитетът на тази мярка за
процесуална принуда не е висок, поради което това обстоятелство трябва да бъде взето
предвид при определяне на съвкупното заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение.
От Трудов договор № 2/01.11.2013 г. и от трудовата му книжка се установява, че след
изменението на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” в най-леката -
„подписка”, незаконно обвиненият е успял да започне работа по трудово правоотношение,
като продължава да полага труд, от който придобива законни доходи.
Не е спорно, а и от Справката за съдимост от 03.12.2019 г. се установява, че ищецът е
бил признат за виновен със 7 присъди в извършване на сходни с процесното инкриминирани
деяния, като по четири от тях му е наложено наказание „лишаване от свобода”, чието
изтърпяване не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
От показанията на св. Н. С. (дадени пред СГС и пред САС), която е била интимна
приятелка на ищеца, се установява, че преди образуване на процесното досъдебно
производство незаконно обвиненият се е лекувал от менингит (тежко състояние).
Посещавала го постоянно в ареста, докато е бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража” - през този период той й споделял, че бил много напрегнат, не
могъл да спи, не се чувствал добре. В началото бил обнадежден, че поради незаконното
обвинение ще излезе скоро от ареста, но след 2-3 месеца го обзело отчаяние - „Искаше да
спра да ходя на негови свиждания, не приемаше багажа. Казваше, че щом го държат толкова
много време, няма да го освободят, че ще трябва да лежи тези години, които му дават”.
Споделял мисли и за самоубийство. След промяната на мярката му за неотклонение в най-
леката продължавал да изпитва притеснение - „Постоянно мислеше, че някой го следи, че
пак ще го приберат. Това продължава и сега”. Изяснява, че преди процесното задържане К.
бил много позитивен човек, много весел, имал планове за бъдещето - искал да си намери
постоянна работа на трудов договор. Имал намерение да създадат със свидетелката
семейство, да имат дом. Споделял й, че в ареста не се чувствал добре - здравословното му
състояние се влошавало, боляла го главата, не могъл да стои прав, губил равновесие. -
„Имаше постоянно главоболие, изморяваше се по-бързо, спазваше хранителен режим, все
още пиеше антибиотици”. След освобождаването му от ареста пред 2013 г. свидетелят
установил промяна в неговия характер - станал по-затворен човек, не искал да излизат, не
споделял, ограничил социалните си контакти.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното
състояние на ищеца след процесното обвинение са непосредствени.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се
4
изяснява, че при проведеното психологическо изследване ищецът не проявява психотични
симптоми, макар и да се наблюдава невротична симптоматика. Установява се, че ищецът е
преживял тежко задържането, което е променило начинът му на живот - затворил се е в себе
си, загубил интимната си връзка, трудно си намирал работа (тези изводи са формирани
обаче единствено въз основа на неговите обяснения пред експерта - „Към настоящото дело
не фигурират медицински документи или такива за проведени психологически констатации
или психотерапевтична работа, поради което не може да се констатира динамиката на
интензитета на страданията му”). Наблюдаваната към настоящия момент картина на
психическото състояние на ищеца неминуемо е свързана с преживяното от него досега -
както с наказателните преследвания преди 2012 г. , така и с преживяното през процесното
наказателно производство.
При изслушване на СПЕ в проведеното пред СГС на 22.10.2020 г. о. с. з. вещото лице
пояснява правнорелевантния факт, че ищецът като че ли омаловажава извършените от него
престъпни деяния (тези обстоятелства се установяват и от дадените от него обяснения по
реда на чл. 176 ГПК пред въззивния съд - „За мен не са кой знае какви неща”), тъй като към
този момент той е бил на ниска възраст, с по-ниска степен на осъзнатост, приел ги е,
изразява разкаяние и помирение със себе си.
От приетата от САС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ,
извършила анализ на представената по делото медицинска документация, се изяснява, че по
време на целия наказателен процес са се обостряли предходните му заболявания - сериозен
вирусен менингит със съмнение за специфичен ТБЦ менингит и менингоцербалит, като
ищецът се е оплаквал от периодично главоболие и замайване. Вещото лице достига до
категоричния доказателствен извод, че качествените изменения в здравословното му
състояние от 2012 г. до 2014 г. съставлява пряка последица от наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража”, като през този период той е бил с нарушен
двигателен и хранителен режим при лоши хигиенни и битови условия. Макар и да е
проведено медикаментозно лечение, не е било назначено и проведено по-задълбочено
изследване и адекватно лечение.
При изслушването на СМЕ в проведеното пред въззивния съд на 19.04.2022 г. о. с. з.
вещото лице пояснява, че усложнението в здравословното му състояние се дължи на
престоя му в ареста, като за проявения световъртеж не са му изписвани лекарства - не са
извършвани и необходимите изследвания за установяване на действителното му
здравословно състояние.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца (хората от по-
широката социална среда го отбягвали, като тяхното по-предпазливо отношение го гнетяло),
в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и
вглъбен), в неговото здравословно състояние (тежкото здравословно състояние се е
5
усложнило в ареста, през който период от време не му е прилагано адекватно лечение) са
необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение, емоционална потиснатост и
обостреното (влошено) здравословно състояние са в причинно-следствена връзка с
незаконно обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда кумулативно наказание
лишаване от свобода 3 до 12 години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се
предвижда тежко наказание – лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от десет
хиляди до петдесет хиляди лева; бил е обвиняем в един разумен за процесното наказателно
производство период от време – по малко от 2 години; първоначално му е била взета най-
тежката принудителна мярка за неотклонение „задържане под стража” за период над 8
месеца, която впоследствие е била заменена в „подписка”, респ. била му е наложена мярка
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”, поради което
неговото човешко право на свободно придвижване е било засегнато в значителна степен;
явяването пред досъдебните и съдебните органи за осъществяване на множество
съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално. Тъй като още
първоинстанционният съд го е признал за невиновен в извършване на тежкото
престъпление, за което му е било повдигнато незаконното обвинение, обективно след този
момент той не е бил поставен под угрозата ефективно да изтърпи наказание „лишаване от
свобода”, което да увеличи интензитета на изживените негативни емоции. Не се установиха
от приетата от първоинстанционния съд СПЕ и твърдените неблагоприятни психически
последици от незаконното обвинение - извън обичайните.
Макар и в процеса на доказване пред наказателния съд държавното обвинение да не е
установило по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, в
началния стадий на наказателното производство - при повдигането на обвинението за
извършване на това тежко престъпление, прокурорът и съдът, взел най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража”, са се ръководили от тези установени до този момент
факти по делото при формиране на своя извод за обосновано предположение за извършване
на инкриминираното деяние, като то е следвало от обективна и субективна страна да бъде
установено едва в съдебната фаза – при прилагане на принципа на състезателност на
процеса. От друга страна, ищецът вече е бил признат за виновен в извършване на седем
сходни престъпни деяния. Поради тези правни съображения при определяне размера на
6
дължимото заместващо обезщетение този правнорелевантен факт трябва да бъде взет
предвид от съда. Наистина, задържането под стража е продължило в един дълъг,
непропорционален за провеждане на разследването период от време, но с оглед на
предходното неколкократно ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”
шокът от условията в ареста не е бил толкова интензивен, колкото би бил за човек, който за
първи път попада в тези условия (липсата на адекватно лечение, усложнило неговото тежко
здравословно състояние, е взета предвид от съда при определяне на справедливото
заместващо обезщетение).
От друга страна, процесното наказателно производство не е ограничило в значителна
степен неговите трудови права, тъй като скоро след излизането от ареста ищецът е започнал
работа по трудово правоотношение. Следователно, незаконното наказателно преследване не
го е възпрепятствало да получава законни доходи и да изгради своя живот при спазване на
обществените правила за почтеност и добросъвестност. Наистина, той е изпитвал обида и
гняв при повдигане на незаконно обвинение, вследствие на което му е била взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, като тези обстоятелства са взети
предвид от въззивния съд.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода 3 до 12
години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева), непродължителният (разумният,
под 2 години) срок на висящност на наказателното производство, задържането под стража в
един непропорционално дълъг период от време (над 8 месеца, но при съобразяване на
обстоятелството, че поради предходно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”
шокът от задържането не е бил толкова интензивен), преживеният стрес и дискомфорт в
социалното общуване, изживяната потиснатост, породената угриженост, затвореност и
вглъбеност, което води до психологически дискомфорт и страдания, ограниченията в
неговата лична сфера, усложнение на неговото здравословно състояние по време на ареста,
което обаче не се е отразило на възможността скоро след излизането от него той да започне
почтена работа, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от
10000 лв.
В този смисъл, деликтният иск, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, трябва да бъде уважен за сумата от 10000 лв., а да бъде отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 65000 лв., респ. обжалваното решение следва да
бъде отменено за разликата над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 13000 лв.
(заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди).
Въззивната жалба на ответника е неоснователна по отношение на уважения иск за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от процесното незаконно
обвинение имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за адвокатска защита в
съдебното производство - в размер на сумата общо от 5200 лв. Не е спорно между страните,
7
а и от Договор за правна защита и съдействие от 13.12.2012 г. се установява, че ищецът е
заплатил за осъществената правна помощ в съдебното производство (ако не е уговорено
различно, счита се, че уговореното възнаграждение е за процесуална защита до приключване
на делото на всички съдебни инстанции) сумата от 5200 лв. по нохд № 5132/2013 г. по описа
на СГС, НО, 3 състав сумата. Обвиняемият по обвинение за извършване на тежко
престъпление (вкл. при квалифициран признак - при условията на опасен рецидив) има
право на висококвалифицирана защита от високообразовани и опитни адвокати, поради
което разумно е да се очаква, че той ще възложи своята защита на адвокати, чиито
възнаграждения надхвърлят размерите на минималното адвокатско възнаграждение.
Заплатеното възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство - за двете
съдебни инстанции (в размер общо на 5200 лв.) напълно отговаря на справедливия размер
при поемане на защита срещу обвинение за извършено тежко престъпление, поради което
искът за заплащане на компенсаторно обезщетение законосъобразно е уважен до размера от
5200 лв.
С оглед уважената и отхвърлената част от предявените искове първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на ищеца съдебни
разноски над сумата от 354,23 лв. до присъдения размер от 390 лв. (по своето правно
естество решението в тази част представлява определение).
С оглед изхода на пренесения пред САС с двете въззивни жалби материалноправен
спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК полза на въззиваемия трябва да се
присъди сумата от 554,30 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение (възражението за
прекомерност, релевирано от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно, тъй
като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред САС е по-ниско от нормативния минимум в размер на сумата от
2636 лв.).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263145/17.05.2021 г., постановено по гр. дело № 14349/2019 г.
по описа на СГС, І ГО, 13 състав, в частта, в която е уважен предявеният от К. В. Д. срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а,
ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК, по което е оправдан с влязла в
сила на 26.11.2014 г. Присъда № 101/15.04.2014 г., постановена по нохд № 5132/2013 г. по
описа на СГС, НО, 3 състав, над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 13000 лв.,
ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е
8
осъдена да заплати на К. В. Д. съдебни разноски над сумата 354,23 лв. до присъдения
размер от 390 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „***” № 35, ет. 3, кантора 3, адв. С. Х. от САК срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ над
сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 13000 лв., представляваща заместващо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б.
„Б” НК, по което е оправдан с влязла в сила на 26.11.2014 г. Присъда № 101/15.04.2014 г.,
постановена по нохд № 5132/2013 г. по описа на СГС, НО, 3 състав, ведно със законната
лихва от 01.11.2016 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част, вкл. и в частта, в която е
уважен предявеният от К. В. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 5200 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вх. № 354281/11.10.2021 г. срещу Решение (наречено
Определение) от 23.09.2021 г., с което е отхвърлена молбата за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в първоначалното Решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на К. В. Д. сумата от 554,30 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9