Решение по дело №116/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 199
Дата: 3 август 2021 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20214001000116
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000116 по описа за 2021 година
С Решение № 260006/22.01.2021 год. по т. д. № 219/2017 год. Плевенският окръжен съд
отхвърлил като неоснователни: предявения от АЛ. Г. К. – синдик на „Звезда“ АД (в
несъстоятелност) – гр. Д. Митрополия против „Агро Бел” ЕООД – с. Брест и „Звезда“
АД (н) иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Звезда“ АД (н) на Договор за
покупко-продажба от 20.12.2016 год., сключен с Нотариален акт № 16, т. IV, рег. №
5772, дело № 402/2016 год. на Нотариус Пл. Халачева, с който „Звезда“ АД (н) е
продало на „Агро Бел” ЕООД свой недвижим имот: ПИ с ид. 02227.500.28, находящ се
в с. Байкал, общ. Д. Митрополия с площ 5 322 кв. м., заедно с построените в имота
сгради с ид. № № 02227.500.28.1 със застр. площ от 331 кв. м., № 02227.500.28.2 със
застр. площ от 32 кв. м. и № 02227.500.28.3 със застр. площ от 318 кв. м. за сумата
18 400 лв.; предявения от АЛ. Г. К. – синдик на „Звезда“ АД (н) против „Агро Бел”
ЕООД и „Звезда“ АД (н) иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия договор
за продажба и предявения от АЛ. Г. К. – синдик на „Звезда“ АД (н) против „Агро Бел”
ЕООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на „Агро Бел” ЕООД да
предаде на ищеца собствеността и владението на описания по-горе недвижим имот.
Осъдил синдика на „Звезда“ АД (н) АЛ. Г. К. да заплати на „Агро Бел” ЕООД
1
направените разноски в размер на 2 400 лв., а по см. на ПлОС – 150 лв. за
допълнително възнаграждение на вещото лице и 196.73 лв. ДТ, като сумите се заплатят
от масата на несъстоятелността.
Въззивна жалба против решението е подадена от АЛ. Г. К. в качеството му на
синдик на „Звезда“ АД (н). Счита го за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Съдът неправилно е определил правната
квалификация на първия иск. Приел, че е сезиран с иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, но в
исковата молба не се твърди сделката да е сключена със свързано лице. Неправилно е
разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД,
като е посочил, че ищецът следва да докаже наличието на кредитори с вземания към
„Звезда“ АД (н) преди сключване на договора. Неправилен е също изводът, че ищецът
не е ангажирал доказателства за знание за увреждане у купувача „Агро Бел 2011“
ЕООД. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на имота е 38 700.62
лв., а продажната цена е два пъти по-ниска от нея. Този факт представлява индиция за
знание у приобретателя, че сделката е увреждаща интересите на продавача и неговите
кредитори. Съдът не е обсъдил в цялост доказателствения материал по делото.
Необосновано е кредитирал формалните декларативни изявления на страните в
нотариалния акт, а не е обсъдил заключението на вещото лице, според което сделката е
изповядана на стойност много под пазарната. Неправилен е изводът на съда относно
разноските - че синдикът не е извършил процесуални действия и не се е явявал, както и
че не са ангажирани доказателства за извършени разноски. Моли съда да отмени
изцяло решението и да уважи исковите претенции. Направено е искане за присъждане
на разноски.
Не са постъпили отговори от насрещните страни.
В писмено становище, представено в съдебно заседание, въззиваемото
дружество „Агро Бел 2011“ ЕООД чрез адв. С. П., прави искане решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното от фактическа и правна страна:
Установено е по делото, че с Решение № 111/27.06.2017 год. на ПлОС по т. д. №
22/2017 год. е обявена неплатежоспособността на „Звезда“ АД с начална дата –
30.01.2017 год. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
Дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е започнало
осребряване на имуществото (Решение № 63/19.04.2018 год.).
2
На 20.12.2016 год. с Нотариален акт № 16, том IV, рег. № 5772, дело № 402/2016
год. на Нотариус Пл. Халачева „Звезда“ АД е продало на „Агро Бел 2001” ЕООД
собствен недвижим имот: ПИ с ид. 02227.500.28, находящ се в с. Байкал, общ. Д.
Митрополия с площ 5 322 кв. м., заедно с построените в имота три сгради за сумата
18 400 лв. с включен ДДС.
За цената по договора е издадена фактура № 25366/20.12.2016 год.
Според Удостоверение от 13.12.2017 год., издадено от Община Д. Митрополия,
данъчната оценка на имота е 19 673.20 лв.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, допусната пред
първата инстанция, пазарната стойност на имота към датата на сделката-20.12.2016
год. е 38 700.62 лв.
С Договор от 20.12.2016 год. „Звезда“ АД е продало на „Агро Бел 2001” ЕООД
шест превозни средства, едно от които „Телехендлер Manitou МТ 732“ с рег. № ЕН
028** за сумата 3 000 лв. Общата цена на превозните средства по договора е 15 500 лв.
Сумата е платена, видно от издадената фактура № 2**67/20.12.2016 год.
С влязло в сила Решение № 89/04.06.2018 год. на ПлОС по т. д. № 221/2017 год.
са отхвърлени предявените от синдика на „Звезда“ АД (н) против „Агро Бел 2001”
ЕООД и „Звезда“ АД (н) иск по чл. 26 ал. 2 пр. пето от ЗЗД за нищожност на договора
за продажба от 20.12.2016 год. на фадрома „Телехендлер Manitou МТ 732“ с рег. № ЕН
028**; иск по чл. 26 ал. 2 пр. пето във вр. с чл. 17 ал. 1 от ЗЗД; иск по чл. 649 ал. 1 от
ТЗ във вр. с чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване на същата сделка за относително
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Звезда“ АД (н) като
увреждаща и иск по чл. 649 ал. 2 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността –
връщане собствеността и владението върху продадената вещ в масата на
несъстоятелността (Решение № 41/25.02.2019 год. на ВТАС по в. т. д. № 330/2018 год.
и Определение от 03.04.2020 год. на ВКС по т. д. № 1590/2019 год.).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск по чл. 647 от ТЗ:
Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от синдика на несъстоятелния длъжник иск е с правно основание
чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ – за обявяване на сделката за продажба на недвижим имот,
сключена между двамата ответници „Звезда“ АД и „Агро Бел 2001” ЕООД с
3
Нотариален акт № 16, том IV, рег. № 5772, дело № 402/2016 год., за недействителна по
отношение кредиторите на несъстоятелността, извършена от длъжника в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, като увреждаща сделка, по която
страна е свързано лице с длъжника.
Правната квалификация, дадена от първостепенният съд в доклада по делото, е
правилна, съответно - неоснователни са доводите на жалбоподателя в обратна насока.
След няколко уточнения на исковата молба, в молбата си от 13.04.2019 год. ищецът е
изложил твърдения, че сделката е недействителна, тъй като двамата ответници
(продавач и купувач) са свързани лица по см. на &1 ал. 1 т. 9 от ДР на ТЗ – дарител и
дарен съответно. Тази свързаност ищецът извежда от твърденията си за
недействителност на договора от 20.12.2016 год. за продажба на „Телехендлер Manitou
МТ 732“ поради прикриване на дарение (чл. 17 от ЗЗД).
Предявеният иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е неоснователен, тъй като с влязло в
сила съдебно решение по т. д. № 330/2018 год. на ПлОС предявения иск по чл. 26 ал. 2
пр. пето във вр. с чл. 17 ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договора за продажба на
„Телехендлер Manitiou МТ 732“ с рег. № ЕН 028** като прикриващ договор за дарение,
е отхвърлен. С оглед на това и при липсата на други доказателства в подкрепа на
твърденията в уточнената искова молба, следва да се приеме, че купувачът по сделката
– ответникът „Агро Бел 2001” ЕООД не е свързано с длъжника „Звезда“ АД лице по
см. на &1 ал. 1 т. 9 от ДР на ТЗ (не е дарен от продавача по сделката) и само на това
основание претенцията следва да бъде отхвърлена.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в тази част.
По иска с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД:
Искът е неоснователен и предвид това, решението на ПлОС в частта, с която той
е отхвърлен, е правилно.
Безспорно в случая е, че атакуваната сделка е възмездна – покупко-продажба. В
този случай, съгласно чл. 135 ал. 1 изр. второ от ЗЗД, за да бъде уважен предявения
отменителен иск, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждащия характер на сделката. Както е посочил и първоинстанционният съд, в
настоящото производство ищецът не е доказал купувачът – ответникът „Агро Бел
2001” ЕООД, да е знаел, че сделката уврежда кредиторите на продавача. В конкретната
хипотеза знанието не се предполага, тъй като страните не са от кръга лица по чл. 135
ал. 2 от ЗЗД, нито са свързани лица по см. на &1 ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ (чл. 649 ал. 4
от ТЗ).
4
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че знанието следва да се изведе
от цената на продадения имот и конкретно – от занижения й размер спрямо
действителната пазарна стойност. Подобна презумпция в закона не е предвидена, а
напротив – в съдебната практика се приема, че в хипотезата на чл. 135 ал. 1 изр. второ
от ЗЗД, знанието на третото лице за увреждащия характер на сделката следва да бъде
доказано, при това от ищеца. Затова в проекто-доклада си съдът е указал на ищеца, че
доказателствената тежест за този факт (за знанието на купувача) пада върху него. В
същата връзка е дал указания на ищеца да докаже, че преди сключване на сделката
продавачът е имал задължения към свои кредитори, от което ще следва, че
разпореждайки се със свое имущество, той лишава тези кредитори от възможност за
принудително изпълнение върху него.
От представения списък на приетите от синдика на „Звезда“ АД вземания на
кредиторите се установява, че дружеството е имало задължения по отпуснати кредити
от банката и вземанията по тези договори са приети от синдика и включени в списъка.
От този факт обаче не се установява по безспорен начин знанието на купувача „Агро
Бел 2001” ЕООД за увреждащия характер на сделката, доколкото върху имота, който
той е закупил с процесната сделка, не е имало учредени ипотеки и тежести, видно от
нотариалния акт и няма данни да е било предприето принудително изпълнение.
Отделно от това, представените писмени уведомления от „Уникредит Булбанк“ АД до
„Звезда“ АД за изискуемост на вземанията по договорите за кредит и нотариални
покани са от период след процесната сделка (от м. януари и м. февруари 2017 год.).
При липсата на други доказателства, съдът е обсъдил изявленията на страните в
нотариалния акт за липсата на вещни тежести върху имота и за вписани искови молби,
както и за подадената от продавача декларация по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, че няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, и напълно обосновано е приел, че знанието на
ответника-купувач за увреждащите последици от сделката не е доказано.
Предвид неоснователността на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, неоснователен е и
кумулативно предявения иск по чл. 108 от ЗС за връщане на имота, предмет на
сделката.
С оглед на всичко изложено, решението на първостепенния съд се явява
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Решението е правилно и в частта за разноските. Ответникът „Звезда“ АД (н),
който би имал право на разноски, предвид отхвърляне на иска спрямо него, е бил
призоваван на адреса по седалището си и не е бил представляван в процеса, видно от
протоколите от проведените съдебни заседания. Синдикът – ищец в производството, е
5
бил представляван от адвокат, който е представил договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК с искане да му бъдат присъдени направените
разноски. Такива обаче не се дължат на ищеца – синдика на „Звезда“ АД (н) на осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК, тъй като предявените от него искове са били отхвърлени.
По отношение на разноските следва да се посочи, че диспозитивът на решението
в тази част е непрецизен, тъй като синдикът не е лично задължен за разноски по
делото. Тази неточност обаче е преодоляна чрез изричното указание, че сумите следва
да се съберат от масата на несъстоятелността на „Звезда“ АД (н).
При този изход на спора, пред въззивната инстанция следва да се присъди ДТ по
въззивната жалба в размер на 98.37 лв., която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Неоснователно е искането на въззиваемото дружество „Агро Бел 2001” ЕООД за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 400 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна помощ и преводно нареждане от
18.05.2021 год. Въззиваемото дружество не е подало отговор на въззивната жалба, не е
заело становище по доказателствените искания в жалбата и не е било представлявано в
открито съдебно заседание от пълномощник. Представено в съдебно заседание е
единствено писмено становище по същество, към което са приложени договора за
правна помощ и платежното нареждане. При това положение, не може да се приеме, че
разноските на въззиваемия за платено адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възложени на насрещната страна.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260006/22.01.2021 год. на Окръжен съд –
Плевен по т. д. № 219/2017 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Звезда“ АД (в несъстоятелност) – гр. Долна Митрополия, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) сумата
98.37 лв. (деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) ДТ по въззивната жалба,
която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на дружеството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7