№ 591
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513190 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13190/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „С.Б.“ ЕООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №13357 от 31.07.2023 г постановено по гр.д.
№60296/2021 г на СРС , 127 състав , в частта , с което е отхвърлен иск на въззивника да се
признае за установено , че М. Ш. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.221 ал.2 КТ сумата от 2200 лева обезщетение поради
дисциплинарно уволнение на Ш. от длъжността „Електротехник , поддръжка на сгради“ със
заповед №1291 от 29.04.2020 г на упълномощено лице от „С.Б.“ ЕООД , ведно със законната
лихва от 26.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2020 г по ч.гр.д.№52101/20 г на
СРС , 127 състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Дори
заповедта за уволнение да не е била връчена на ответника , то тя е била връчена като
приложение към преписа от исковата молба . Безспорно няма прекратяване на ТПО по
взаимно съгласие , защото предложението на ответника не е прието от работодателя в
изрична писмена форма в 7-дневен срок . Липсва и едностранно прекратяване на ТПО от
работника-ответник с телепоща от 04.09.2020 г , но и тогава би се дължало обезщетение за
неспазено предизвестие от два месеца . Ответникът е получил заповедта за дисциплинарно
уволнение на 29.10.2021 г и не е оспорил същата по съдебен ред т.е. уволнението е влязло в
1
сила и не може да се разглежда .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.09.2023 г
и е обжалвано в срок на 18.09.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Липсва произнасяне по непредявен иск , а обсъждането кога и на какво основание е
прекратено ТПО е част от мотивите на първоинстанционния съд , поради които
процесният иск е отхвърлен .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно между страните е било налице ТПО , като
ответникът Ш. е заемал длъжността длъжността „Електротехник , поддръжка на сгради“ .
Според чл.6.2 от трудовия договор работникът може да прекрати ТПО с двумесечно
писмено предизвестие . С процесната заповед №1291 от 29.04.2020 г на упълномощено
лице от „С.Б.“ ЕООД Ш. е бил дисциплинарно уволнен поради неявяване на работа на
09.03.2020 г и на 10.03.2020 г , като няма данни тази заповед да е била оспорена по съдебен
ред .
Според СРС в случая заповедта за уволнение не е била връчена надлежно на ответника .
Според представения пощенски плик на 29.04.2020 г заповедта е изпратена по пощата на
неточен /непълен/ адрес и е била върната от пощенския оператор на работодателя ищец . Без
значение е връчване на покана за плащане на процесното обезщетение .
Според СРС ответникът е връчил на ищеца-работодател писмено уведомление от
04.05.2020 г с „искане ТПО да бъде прекратено“ , но по това искане работодателят не се е
произнесъл с нарочен акт . Следователно ТПО не е прекратено с дисциплинарно уволнение
от работодателя и искът за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ е неоснователен .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част.
Първоинстанционният съд не е съобразил , че в отговора на исковата молба ответникът не е
оспорил връчването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение №1291 от
29.04.2020 г на упълномощено лице от „С.Б.“ ЕООД. Напротив , изрично е посочено и
признато , че заповедта му е връчена „за негово учудване на 30.10.2021 г “. Отделно
2
правилно въззивникът посочва , че дори заповедта за дисциплинарно уволнение да не е била
връчена на ответника преди образуване на делото , то тя е връчена най-късно като
приложение към преписа от исковата молба . Следователно , водещи мотиви на
първоинстанционното решение за отхвърляне на иска само поради липса на връчване на
визираната заповед са неправилни . От друга страна заповедта не е била оспорена по
съдебен ред от ответника , влязла е в сила и принципно е налице фактическия състав за
заплащане на обезщетение по чл.221 ал.2 КТ .
При тези факти процесният иск би могъл да е неоснователен ако ТПО всъщност е било
прекратено на друго основание преди настъпване на прекратителния ефект на заповедта за
дисциплинарното уволнение. СРС е „обърнал внимание“ на факта , че ответникът е връчил
на ищеца-работодател писмено уведомление от 04.05.2020 г с „искане ТПО да бъде
прекратено“ , както и че по това „искане“ работодателят не се е произнесъл с нарочен акт .
Правилно въззивникът посочва , че първоинстанционният съд не е приел прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие , нито се твърди от ответника и има данни ТПО да е било
едностранно прекратено от работника ответник . Действително с изпратено и връчено на
ищеца уведомление по телепоща от 04.05.2020 г ответникът е предложил прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие . Няма данни ищецът да е изразил съгласие за това , още повече ,
че вече е била издадена процесната заповед №1291 от 29.04.2020 г за дисциплинарно
уволнение . С оглед чл.325 ал.1 т.1 изр.2 КТ от въпросното уведомление не са настъпили
никакви правни последици . Предложението на ответника за прекратяване на ТПО по
взаимно съгласие е било мълчаливо отхвърлено в законния 7-дневен срок . Следователно до
датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на 30.10.2021 г ТПО не е било
прекратено , а ТПО е прекратено именно на признатата от ответника дата 30.10.2021 г .
Налага се изводът , че фактическият състав на чл.221 ал.2 КТ е доказан от ищеца .
Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и искът да се уважи като
законната лихва се присъди не от 26.10.2020 г както претендира ищеца , а от 30.10.2021 г . С
оглед изхода на делото в тежест на ответника са разноските на ищеца пред СРС и СГС
съобразно уважената част от исковете .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13357 от 31.07.2023 г постановено по гр.д.№60296/2021 г на СРС ,
127 състав , в частта , с което е отхвърлен иск на „С.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да се
признае за установено , че М. Ш. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.221 ал.2 КТ сумата от 2200 лева обезщетение поради
дисциплинарно уволнение на Ш. от длъжността „Електротехник , поддръжка на сгради“ със
заповед №1291 от 29.04.2020 г на упълномощено лице от „С.Б.“ ЕООД , ведно със законната
лихва от 30.10.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2020 г по ч.гр.д.№52101/20 г на
3
СРС , 127 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „С.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София , че М. Ш.
ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.221 ал.2 КТ
сумата от 2200 лева обезщетение поради дисциплинарно уволнение на Ш. от длъжността
„Електротехник , поддръжка на сгради“ със заповед №1291 от 29.04.2020 г на
упълномощено лице от „С.Б.“ ЕООД , ведно със законната лихва от 30.10.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2020 г по ч.гр.д.№52101/20 г на СРС , 127 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която е отхвърлена описаната претенция
за законна лихва за периода 26.10.2020 г – 29.10.2021 г върху главницата от 2200 лева
обезщетение поради дисциплинарно уволнение на Ш. от длъжността „Електротехник ,
поддръжка на сгради“ със заповед №1291 от 29.04.2020 г на упълномощено лице от „С.Б.“
ЕООД .
ОСЪЖДА М. Ш. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „С.Б.“ ЕООД ЕИК **** от
гр.София сумата от 1304,18 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и 550
лева разноски пред СГС / всички разноски пред СГС / .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4