№ 12
гр. Силистра, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20223400500333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 3961/04.10.22г. от “EНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауйърс -
Г”, бул. „Вл. Варненчик” №258, представлявано заедно от Пламен Стефанов и
Яна Димитрова срещу Решение №196/21.09.22г., постановено по гр.д. № 192
по описа за 2022 година на Тутракански районен съд.
Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, при несъблюдаване на норми
на материалния закон, неотчитане в пълнота на събрания по делото
доказателствен материал, неправилно, необосновано и непълно разпределение
на доказателствената тежест. Единственият аргумент на първоинстанционния
съд за отхвърляне на исковата претенция била, че лицето Фатмегюл М.ова,
при прехвърляне на имота през 2014г., е запазила правото на ползване на
същия. Въз основа на приложените пред РС – Тутракан справки от СВ, на
които ищеца, като трето добросъвестно лице се позовава счита, че
неправилно не му е извършена корекция на доказателствената тежест и
възложено да установи дали е прекратено или не запазеното право на
ползване на прехвърлителката. С оглед горното и с цел изясняване на
фактическата страна на спора прави доказателствени искания, на основание
чл.266, ал.3 ГПК, за извършване на служебна справка в НБД по партидата на
Фатмегюл М.ова, както и изискване на преписи от СВ и нотариус Анелия
Николова – Раева, рег. №315, район на действие РС –Тутракан за сделките,
1
както следва: - Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане
и издръжка с прехвърлител Фатмегюл М.ова и приобретател Сергей Антонов
и Договор за покупко-продажба с прехвърлител Сергей Антонов и
приобретател А. А..
В границите на срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата А. А., не
депозира писмен отговор.
Окръжен Съд – Силистра по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред РС – Тутракан е образувано по предявен от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу А. М. А., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 200.70лв., от които 168.59лв., представляваща главница за
консумирана, но неплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
19.12.2019г. – 19.02.2020г. за обект на потребение, заведен с аб.
№**********, с. Карлово, ул. „Витоша” №13,10, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /10.02.2022г./ до окончателното изплащане на
задължението и 32.11лв., представляващи сбор от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 27.01.2022г., за които суми е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 68/2022г. на РС – Тутракан.
Навежда се в искова молба, че ответницата, в качеството си на
собственик, е потребител на ел. енергия за обект на потребление с. Карлово,
ул. „Витоша” №13,10, с аб. №********** и кл. №********** въз основа на
сключен договор с ищеца, както и че не е заплатила цената за доставената и
потребена ел. енергия по фактурите за периода 19.12.2019г. – 19.02.2020г.
Тъй като сумите не са заплатени в срока по чл.26 от ОУДПЕЕ, потребителят е
изпаднал в забава и следователно дължи и обезщетение за забава. Моли се за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Твърди, че не е в договорни отношения с ищцовото дружество и че не е
ползвала неговите услуги. В представените фактури е посочено лицето
Фатмегюл Даудова М.ова, а тя се явявала единствено собственик на имота, но
не е живяла в него. По същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №449/15.11.2022г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
2
като ги е отхвърлил.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 68/2022г. на РС -
Тутракан, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане
установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч. гр. д. №68/2022г., на РС- Силистра, че в полза на въззивника
е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено въззиваемият да
заплати сумите, предмет на предявените установителни искове, срещу която в
срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК.
Не е спорно между страните, че ответницата е собственик на имота,
обект на потребение в с. Карлово, ул. „Витоша” №13,10.
От представените справки /л.52-55/ от Агенцията по вписванията се
установява, че Фатмегюл Даудова М.ова прехвърля собствеността върху
имота в полза на Сергей Антонов Антонов на 08.12.2014г., като запазва
правото си на ползване. На 21.12.2015г. Сергей Антонов продава на
ответницата А. А. процесния имот. Няма данни правото на ползване да е
погасено поради смърт или поради неупражняването му в петгодишен срок, а
и няма такива твърдения от страна на ищеца. Последният навежда, че
предявявава претенциите си към ответницата, предвид придобитото от нея
право на собственост, без да засяга въпроса за наличието или липсата на
вещно право на ползване. Не оспорва, че партидата все още се води на името
на Фатмегюл М.ова.
От съществено значение за правилното решаване на настоящия казус е
въпроса: Дали качеството на собственик въху имот, обект на потребление на
електроенергия, е достатъчно за приемане, че същият е потребител на
енергийни услуги по смисъла на ЗЕ и дължи сумите, представляващи
стойността на потребена, но незаплатена услуга, при наличие на данни за
учредено вещно право на ползване върху същия имот.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен
клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично известни
3
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от
2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайния снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайния клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ краен
клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено
като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице
качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за
продажба на електрическа енергия на енергийни услуги.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа
енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д.
№ 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"EНЕРГО – ПРО продажби" АД. В чл. 4, ал.1 от ОУ е дадено определение на
понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно –
физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО – ПРО Мрежи“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува
същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД.
Според чл. 6, ал.2 от ОУ, правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота, е дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД съгласие в нотариално
4
заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай
собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред
продавача за консумираната в имота електроенергия. От представените по
делото доказателства не се установява такова изрично писмено съгласие
дадено пред продавача или пред нотариус трето лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, съвпадащ с исковия, съответно да
има друг правен субект, който да ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно да е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот.
Предвид установеното по делото, че е налице запазено вещно право на
ползване върху имота от продавача Фатмегюл М.ова, която е и титуляр на
партидата при ищеца, настоящият състав приема, че при конкуренцията на
вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата
собственост. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата
на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето
на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота електрическа
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по
чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на собственика и
ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия.
Ето защо за потребител на електрическа енергия през исковия период
следва да се счита вещният ползвател, а не "голият собственик", лишен от
правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно
право на друго лице. Доказване на противното от страна на ищеца не е
проведено по делото, което налага приемането, че ответницата не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за цената на
електрическа енергия, доставена в процесния имот. Следва да се посочи, че
направените доказателствени искания едва пред въззивната инстанция са
оставени без уважение предвид липсата на предпоставките по чл.266 ГПК.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
Няма искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата
страна, поради което такива не й се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №196/21.09.22г., постановено по гр.д. №
192 по описа за 2022 година на Тутракански районен съд.
5
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6