№ 732
гр. Пловдив, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 749/22.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 5966/2022 г., по описа на
Пловдивския районен съд, VI гр. състав, съдът е отхвърлил предявения от Д. Н. Б., ЕГН
**********, срещу И. Г. Б., ЕГН **********, и Ю. Г. Б., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.540.495.1.25 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и
четири, точка, петстотин и четиридесет, точка, четиристотин деветдесет и пет, точка, едно,
точка, двадесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив,
община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 16.03.2022г., с адрес на имота:
град Пловдив, район Тракия, ж.к. „Тракия“, ***, който самостоятелен обект се намира на
етаж 7 (седми) в сграда с идентификатор 56784.540.495.1 (петдесет и шест хиляди
седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин и четиридесет, точка, четиристотин
деветдесет и пет, точка, едно), с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, която
сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.540.495 (петдесет и шест
хиляди седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин и четиридесет, точка,
четиристотин деветдесет и пет), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, при брой нива на обекта: 1(едно), с посочена в документа площ от 71,51 кв.м.
(седемдесет и едно цяло и петдесет и една стотни квадратни метра), ведно с прилежащите
части: Изба № 25 (двадесет и пет) с площ oт 4.90 кв.м.(четири цяло и деветдесет стотни
квадратни метра), заедно с 2.017% (две цяло и седемнадесет хилядни процента) идеални
части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор № 56784.540.495.1.26, под обекта:
имот с идентификатор № 56784.540.495.1.21, над обекта: имот с идентификатор №
56784.540.495.1.29. С решението Д. Н. Б. е осъдена да заплати на Ю. Г. Б. сумата от 1000
лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от
1
100 лв. , представляваща дължима държавна такса.
Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх. №20578/02.03.2023 г. при
регистратурата на ПдРС , подадена от Д. Н. Б., чрез адвокат П.. Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
като постановено от некомпетентен съд в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни- И. Г. Б., ЕГН **********, и Ю. Г. Б., чрез адвокат К., с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
Досежно възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение е постановено
от некомпетентен съд в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,
настоящата съдебна инстанция го намира неоснователно. Съгласно чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК
съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на
недвижимия имот /чл. 109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК до приключване на първото по делото
заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в
процесуалния закон местна подсъдност може да бъде контролирано от съда само при
направено от ответника възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с
преклузивен срок, като с изключение на местната подсъдност по чл. 109 ГПК този срок
съвпада със срока за отговор на исковата молба - чл. 119, ал. 3 ГПК. В разглеждания казус
нито страните по делото, нито съдът служебно са повдигнали въпроса за местната
подсъдност. Пропускането на срока за възражение по чл. 119, ал. 2-4 ГПК лишава страната
от правото да оспорва местната компетентност на сезирания от ищеца съд и стабилизира
подсъдността като предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Освен това
в разглеждания случай жалбоподателят – ищец е сезирал съда подавайки искова молба пред
ПдРС.
Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.
Производство по съдебна делба се намира в първа фаза- по допускане на делбата.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/.
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения
2
в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищцата Д. Н. Б. е предявила искова молба за допускане на делба на следния
недвижим имот СОС с идентификатор 56784.540.495.1.25 по актуалните КККР на гр.
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, жк Тракия, ***, с площ от 71,51 кв.м., ведно с прилежащите
части – изба № 25 и 2,017 % ид.ч. от общите части на сградата срещу И. Г. Б. и Ю. Г. Б.. В
исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на имота при равни квоти по силата
на наследствено правоприемство от Г. И. Б., починал на 28.01.2022 г. Имотът бил придобит
преди брака на общия наследодател с ищцата чрез покупко-продажба от 21.10.1993 г.,
обективирана в Нот.акт № 87, том 50, дело № 13238 по описа на нотариус при РС – Пловдив.
Към момента на сделката се сочи, че Г. Б. не е бил в граждански брак. Ответниците били
деца на починалия от негов предишен брак. По изложеното се моли за допускане на имота
до делба при равни за страните квоти.
Ответникът Ю. Г. Б. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че той е
изключителен собственик на имота, като към датата на смъртта на Г. Б., последният не е бил
собственик. В тази връзка излага фактически твърдения, че имотът първоначално бил
закупен през 1989 г. от Г. Б. и тогавашната му съпруга Р. Б.. Двамата впоследствие били
продали имота на сина си -Ю. Б., с Нот.акт № 147, том 34, дело № 11030/1992 г. на нотариус
при РС – Пловдив. През март 1993 г. Г. и Р. Б. се развели, а по-късно същата година Ю. Б.
продал имота на своя баща Г., без обаче продажната цена да била заплатена, тъй като
страните не са имали намерение действително да се прехвърля собствеността, а целта била
да се запази имота предвид образувано срещу Ю. Б. наказателно производство. Твърди се, че
от 2000 г. до смъртта си Г. Б. живеел в с. Г., общ. Гуланци, обл. Плевен, а впоследствие и в
с. Б. в същата община. През това време единствено ответникът Ю. Б. живеел и ползвал
процесния апартамент, владеел го като собствен и никой не оспорвал владението му, като
същото било явно и непрекъснато още от 1992 г. и до днес. Твърди се, че Г. Б. само
спорадично посещавал апартамента, без да пренощува. Поради това ответникът Ю. Б. бил
единствен собственик на имота, придобил правото на собственост върху същия в резултата
на упражнено давностно владение в периода от 1993 г. до днес, за което е издаден и
Нотариален акт, вписан под акт № 136, том 36, дело 7315/2022 г. по описа на СВ гр.
Пловдив. В условията на евентуалност се твърди че ответникът е собственик на имота по
силата на Нот.акт № 147, том 34, дело № 11030/1992 г., тъй като сделката, обективирана в
Нот.акт № 87, том 50, дело № 13238 била нищожна поради липса на основание и липсвала
воля у страните да се прехвърли собствеността, като не била заплатена и покупната цена.
Ответникът И. Г. Б. също оспорва иска като неоснователен и се моли за неговото
отхвърляне. Твърди, че процесният имот е собствен само на брат му Ю. Б. и не е налице
съсобственост между страните. Навежда доводи, че отчуждителната сделка от 1993 г. била
фиктивна и страните по нея не са целели да се прехвърли собствеността. Твърди, че Г. Б. бил
3
заминал още през 2000 г. да живее в с. Г., а имотът бил владян само и единствено от Ю. Б.,
без някой да има претенции срещу него, вкл. и баща им Г..
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата
инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен
материал пред първата инстанция.
С договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
87, том 50, дело № 13238 от 21.10.1993 г. на нотариус при ПдРС, Ю. Г. Б. е продал на баща
си Г. И. Б. процесния имот, който е предмет на делба.
Видно от препис- извлечение от акт за сключен граждански брак Г. И. Б. е сключил
граждански брак с Д. Н. Б. на 08.12.2013 г.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ 30, т. ІІ, рег. № 2084, н.дело № 188 от 20.04.2022 г. на нотариус Елена Ангелова се
установява, че Ю. Б. е признат за собственик на имота по давностно владение, продължило
повече от 10 години.
Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. № 59 от 31.01.2022г., на
Кметство с. Б., Община Г. Г. И. Б. е починал на 28.01.2022 г. и е оставил за законни
наследници – преживяла съпруга - Д. Н. Б. и двама сина – И. Б. и Ю. Б..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от 2004
г. до съставянето на констативния нотариален акт Ю. Б. е владял процесния апартамент като
свой. Поради това и в негова ползва е изтекла 10-годишната придобивна давност по чл. 79
ЗС, срокът на която е започнал да тече най-късно от 2004 г. Поради това съдът е отхвърлил
предявения иск.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че Ю. Б. е придобил по давност
процесния имот, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
според ал. 2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години, т. е.
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане
на определен срок. Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща
и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
4
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Възможно е предаване на владението от
предишния собственик, или владелец /квазиправодаване / . То не е формален акт – може да
стане с конкулдентни действия, или да се изрази словестно. Когато владението е установено
по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета,
действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване.
С ТР № 4/ 2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност е
процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на
придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на
собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при
упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за
владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че най-късно от 2004 г.
Ю. Б. живее и ползва процесния апартамент заедно със своята съпруга и дете. Всички
съседи във входа възприемат Ю. като собственик на имота. През годините Ю. Б. активно се
бил включвал при управата на входа – бил е домоуправител, внасял е парични суми за
ремонти на общите части. Освен това Ю. Б. е извършвал множество значителни по обем и
средства ремонтни дейности в процесния апартамент.
От анализа на всички доказателства по делото, вкл. показанията на свидетелите
В.М., К.П. и Т.М., при липса на данни, имотът да е предоставян на ответника Ю. Б. в
качеството му на държател, и с оглед установената презумпция от нормата на чл.69 ЗС,
обоснован е изводът на районния съд, че ответникът Ю. Б. е доказал намерение за своене.
Владението на ответника Ю. Б. е установено още през 2004 г. и за период повече от 10
години преди предявяване на иска за делба /през 2022 г./, той е упражнявал фактическа
власт с намерение за своене. Владението е спокойно, явно и непрекъснато, като волята му да
свои имота е била явно демонстрирана на собственика Г. И. Б.. Налице са предвидените от
закона предпоставки за приложение института на придобивната давност.
Поради това Ю. Б. още преди смъртта на баща си -Г. И. Б. е придобил по давност
процесния апартамент.
Ето защо претенциите на жалбоподателя за наследствен дял от процесния имот са
неоснователни.
По отношение на разноските:
Една от въззиваемите страни - Ю. Б. е поискала присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат.
5
Следва да бъде посочено, че при наличие на спор по правата на съделителите, респективно
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде
отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 749 от 22.02.2023 г., постановено по гр. д. №
5966/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VI гр. състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на Ю. Г. Б., ЕГН **********,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6