И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.65, ал.8 и следващите от НПК. Постъпила е жалба от процесуалните представители на обв.Йълмаз Акиф Мустафа от с.Качулка, общ.Крумовград, против определение №2 от 07.01.2009г., постановено по ч.нак.д.№1/2009г. по описа на Районен съд-Крумовград, с което е потвърдена взетата спрямо него по досъдебно производство N 137/2008г. по описа на РУ на МВР-Крумовград, мярка за неотклонение “задържане под стража”. Сочи чрез защитниците си, че от момента на повдигане на обвинението спрямо него, жалбодателят не бил разпитван по инициатива на разследващия орган; установявало се, че от всички иззети веществени доказателства единствено компютъра бил негова собственост. Твърди, че районният съд не се е съобразил с обясненията на вторият обвиняем, че бил предоставял компютъра на трето лице без знанието и съгласието на обв.Йълмаз Мустафа. Нямало данни по делото, че обвиняемият може да се укрие, или да извърши друго престъпление. Съдът не бил обсъдил и не взел предвид обстоятелството, че другият обвиняем Акиф Мустафа бил настанен за изследване и лечение в ПБ-Кърджали, което щяло да наложи спиране на досъдебното производство за неопределен период от време, през което време нямало да бъдат провеждане следствени действия, и оставането на Йълмаз Акиф в ареста било неоснователно. Моли съда да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд и да измени мярката в по-лека – „домашен арест” или „гаранция в пари”. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Сочи нови доказателства – 2бр. характеристики. Представителят на Окръжна прокуратура намира, че мярката за неотклонение е определена правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдена, а подадената жалба намира за неоснователна. Съдът като прецени представените по делото доказателства – досъдебно производство N 137/2008г. по описа на РУ на МВР-Крумовград, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Спрямо обв.Йълмаз Акиф Мустафа е повдигнато обвинение за престъпление по 308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 8 години. С Определение №100/ 07.11.2008г. на Районен съд-Крумовград, спрямо него е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, която е потвърдена с протоколно определение от 13.11.2008г. на Окръжен съд –Кърджали по в.ч.нак.д.№251/2008г. по описа на същия съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за изменение на така взетата мярка за неотклонение, като се е произнесъл с атакуваното определение, с което е потвърдил същата. Предмет на настоящото производство е проверка на условията, от които се определя законността и необходимостта от продължаване на мярката “задържане под стража”. В случай, че има новонастъпили обстоятелства, на проверка подлежат освен основанията наложили вземането на тази мярка, още и обстоятелствата, настъпили след това. Съдът следва също да извърши проверка на фактическите и юридическите основания за продължаване на мярката. Така, настоящата инстанция съобрази следното: На първо място, налице е материално-правното основание - обвинението е за престъпление, наказуемо с наказание “лишаване от свобода” /63,ал.1, предл.1 от НПК/; На второ място, налице е и процесуалното основание – обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението /с оглед на резултатите от назначените дактилоскопни експертизи/. На трето място, съдът намира, че соглед характера на престъ´ното деяние, е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК – опасността деецът да се укрие, или да извърши престъпление. Намерените инкриминирани вещи сочат на повишена опасност, както на деянията, така и на извършителя. Големият обем инкриминирани вещи сочи на продължителна престъпна дейност, която сама по себе си говори за наличието на повишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Вярно е, че опасността по чл. 63, ал. 1 НПК не може да произтича единствено и само от тежестта на предвиденото в закона наказание. Няма пречка обаче, конкретната форма на изпълнително деяние да сочи на наличието на посочената опасност. С оглед становището на защитниците на обвиняемия, че събраните доказателства оборвали предположението на съда, че обв.Йълмаз Мустафа е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, съдът намира същото за неоснователно, поради това, че от заключенията на извършените дактилоскопни експертизи №№ 178; 179; 176; 168; 169 и 171 се установява, че намерените върху част от инкриминираните вещи дактилоскопни следи са оставени именно от жалбодателя – обв.Йълмаз Мустафа. Несъстоятелно е и твърдението на защитниците, че производството щяло да бъде спряно поради постъпването на вторият обвиняем за лечение в болнично заведение. В подкрепа на тези твърдения не се сочат доказателства; впрочем, настаняването на обв.Акиф Мустафа в болница не води задължително до спиране на следствените действия. На 29.12.2008г. е назначена допълнителна техническа експертиза с вещи лица – експерти при НИКК на МВР-София, както и са възложени действия по разследване по делегация. Не на последно място, и с оглед изложеното по-горе, следва да се отбележи, че не са се променили обстоятелствата, при които по отношение на обв.Йълмаз Акиф Мустафа е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Представените в днешното съдебно заседание 2бр. характеристики не променят тези изводи на съда. Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от изложеното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 07.01.2009г.,постановено по ч.н.д. № 1/2009г. по описа на Крумовградския районен съд,с което е потвърдена взетата по досъдебно производство № 137/2008г. по описа на РУ на МВР-Крумовград мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на Йълмаз Акиф Мустафа от с.Качулка, общ.Крумовград, с ЕГН **********. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|