Р Е Ш
Е Н И Е
№
26.03.2025г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №5008 по описа на СРС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А.Т.Т. твърди, че на
25.12.2017 г. дъщеря й - И.Т. П., починала вследствие на ПТП, настъпило на
сочената дата между с.Девене и с. Борован. Твърди, че вина за транспортното произшествие
имал водачът П.И.П., управлявал застраховано при ответното застрахователно
дружество МПС, собственост на дъщеря й - лек автомобил ,.Пежо 306” с ДК№ ВР ****ВА.
Поддържа, че поведението на водача, който също починал, било противоправно. За ПТП било образувано наказателно
производство ДП № 1407/2017 г. по описа на РУП - Враца, пр.пр.
№ 2631/2017 г. на Окръжна прокуратура - Враца, което към датата на подаване на
исковата молба все още било висящо. Сочи, че вследствие смъртта на дъщеря си,
ищцата е претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди,
както и имуществени такива в размер на 4746 лева - сторени разходи за
погребение. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗК ,,Олимпик - Клон България” КЧТ да
й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща частично претендирано
обезщетение от сума в общ размер на 250 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й И.Т. П., вследствие на ПТП,
настъпило на 25.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от
100 000 лева, считано от датата на увреждането - 25.12.2017 г., до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 4746 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - сторени разходи за погребение вследствие на
настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва за забава,
считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
С определение №10508 от 25.04.2019г. производството по
отношение на А.Т.Т. е прекратено поради нейната
смърт, настъпила на 21.08.2018г., като на нейно място са конституирани
наследниците й по закон П.Т.Т., М.Т.П. и Л.Т.Т..
С протоколно определение от 25.02.2025г. е допуснато
на осн. чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера на
предявената искова претенция за сумата
от 200000лв., без да е на лице предявен частичен иск.
Ответникът
ЗК „Олимпик - Клон България- КЧТ оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта, като поддържа, че не е налице противоправно
и виновно поведение на водача на лек автомобил „Пежо”, ДК№ ВР ****ВА, както и
причинно - следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди. Твърди,
че било налице случайно деяние. В писмения отговор са наведени и твърдения, че
основна вина за настъпване на ПТГ1 на 25.12.2017 г. имал водачът на другото
МПС, участвало в транспортното произшествие - П.П.Т.,
управлявал лек автомобил „Фолксваген”, „Поло”, ДК № ВР ****ВА. Същият според
ответното застрахователно дружество, бил нарушил множество от разпоредбите на
ЗДвП - чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 21 - като управлявал с превишена скорост;
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП . В тази връзка излага, че ако не се приеме,че
вината за ПТП е изцяло на П.Т., то е налице съвместно причиняване на
вредоносния резултат от него в размер на поне 50%. Заявява на следващо място
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалата И.Т. П., за която твърди, че като собственик на МПС -
„Пежо”, е допуснала същото да бъде технически неизправно, вследствие на което е
настъпило и пътно - транспортното произшествие. Поддържа съпричиняване
от 50%. Твърди на следващо място, че починалата низходяща на ищцата, е била без
поставен предпазен колан, в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП. Оспорва
претърпените от ищцата А.Т. неимуществени вреди, като изтъква, че тя и
починалата не били в близки отношения, не са живели в едно домакинство и не са
поддържали добри отношения. Оспорва размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост, установен
с чл. 52 ЗЗД, претърпените вреди и константната съдебна практика. Оспорва иска
в частта за обезвреда на имуществени вреди -
сторените разходи за погребение, като твърди да са извършени в изпълнение на
един нравствен дълг и не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи и че
тези разходи не били извършвани, респективно не са извършвани във връзка със
смъртта на И.П.. Оспорва акцесорния иск за законна
лихва, както по аргумент за неоснователност на главния иск, така и с оглед
началната дата, от която се претендира обезщетението за забава. Поддържа в тази
връзка, че приложение следва да намери нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен този иск, ищците следва да
ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че са
сред кръга от лица, които са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди; 2/за наличието на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД
по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на
дължимото обезщетение.
Обстоятелства по които страните не спорят е
валидността на застрахователното правоотношение по отношение на лекия
автомобил. Не се оспорва, че ищците извънсъдебно са предявили претенция пред
застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Същата е
заведена от 19.12.2016 г.
Представен е акт за смърт на И.Т. П., от
който се установява, че е починала на 25.12.2017г., а от удостоверение за
наследници се установява, че А.Т.Т. е нейна майка и
законен наследник.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица рег.№967000-308 от 08.01.2018г., който удостоверява,
че на 25.12.2017г. е имало ПТП на път II-15 на
км.34+500 между с.Девене и с.Борован и са изискани документи, съдържащи се в
пр. вх. №2631/2017г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца. Документите са
обсъдени в приетата по делото САТЕ, поради което не следва да се обсъждат
отделно.
Видно от заключението на САТЕ механизмът на ПТП е следния: На 25.12.2017 година, около 11,35 часа по второкласен път II - 13 в посока от с. Девене към с. Борован в дясната пътна лента се е движил лекият автомобил „Пежо 306” , с рег.№ ВР ****ВА, управляван от П.И.П. със скорост около 95 км/ч. Малко преди да достигне линията на ориентира -пътен знак В24, намиращ се на левия банкет се разхерметизира задната му лява гума, която започва да оставя върху асфалта тъмна следа. Поради повишеното пътно съпротивление на тази гума автомобилът се отклонява надясно. Водачът му е реагирал като е контрирал с ляв волан и е успял да стабилизира движението му в праволинейна посока около 95 м въпреки, че спадналата задна дясна гума е оставяла следа от триенето си с асфалта. За да успее му е помогнала високата скорост. В открито съдебно заседание за защита на заключението в.л.А. посочва, че когато „гръмне“ гума и скоростта е висока, нейното влияние върху устойчивостта на автомобила е по-малко, заради центробежната й сила. Когато скоростта се е намалила влиянието на спадналата гума се е увеличило и автомобилът отново е влязъл в неустойчиво движение, при което водачът му отново е завъртял волана наляво, но по-рязко, от което автомобилът се е насочил рязко наляво и е настъпило странично занасяне с ротация на автомобила в посока обратна на часовниковите стрелки, гледан отгоре. При занасянето се е появила и втората следа от гума, а задната лява гума се е отлепила от бордовете на джантата си и затова нейната джанта е оставала дълга следа от задиряне по асфалта -„Деруга“ в дясно от следа 1. Възможно е в този момент водачът на л.а. Пежо да е задействал и спирачки. Настъпилото странично занасяне е било неконтролирано за водача и автомобилът е продължил да се движи напред и наляво, навлязъл е в лентата за насрещното си движение с дясната си страна напред, завъртян под голям ъгъл над 75 градуса. В същото време срещу него в лентата за насрещното движение се е движил лекият автомобил „Фолксваген Поло”, с рег.№ВР ****ВА, управляван от П.П.Т. със скорост около 91 км/ч. Когато л. а Пежо е започнал да навлиза в лентата за движение на л.а. Поло, л.а. Поло е бил на около 46 метра и при опасна зона 89 м, водачът му не е имал възможност да спре преди място на удара. Тъй като л.а. Пежо се е движил неконтролиран е настъпил челен удар на около 114 м след ориентира, изцяло в лентата за движение на л.а. Фолксваген Поло между дясната страна на л.а. Пежо, плъзгащ се по асфалта със скорост около 33 км/ч и предната част на л.а. Поло движещ се със скорост около 91 км/ч.
След удара поради по-високата си скорост и
кинетична енергия л.а. Фолксваген Поло е отблъснал в посоката на движението си
и надясно л.а. Пежо към банкета и отводнителния канал, където л.а. Пежо се е
преобърнал и е легнал на лявата си страна. От удара кинетичната енергия на
по-лекия л.а.Фолксваген Поло се е изразходвала в по- голямата си част, а с остатьчната се е придвижил напред и надясно около 3,9 м, и
се спрял в мястото, както е показано на фиг.3 от заключението.
От силния удар са загинали П.И.П., П.Й.Г., И.Т. П., Т.П.И.– които са били в л.а.„Пежо 306” , с
рег.№ ВР ****ВА и Л.П.Т., която е била пътник в л.а. „Фолксваген Поло”, с
рег.№ВР ****ВА , а водачът на л.а. „Фолксваген Поло” П.П.Т.
е получел тежки наранявания. Автомобилите са тотално унищожени.
Техническата причината за възникване на
опасността и настъпване на произшествието е в настъпило разхерметизиране
на задната дясна гума в процеса на движението на л.а. Пежо 306. Въпреки
настъпилото разхерметизиране на процесната
гума, водачът на л.а. Пежо е имал възможност да контролира движението му, дори
със спаднала гума, което е извършвал успешно и е изминал разстояние над 95
метра, когато при повторно нарушаване на устойчивото движение е реагирал
неадекватно, най-вероятно е завил по-рязко наляво, с което е предизвикал неконтролирано
странично занасяне и навлизане на л а. Пежо в лентата за насрещното си
движение, където е реализирал удар с насрещно движещия се л.а. Фолксваген Поло.
По отношение на правилността на действията на
водачът на л.а.Пежо 306, в.л. А. посочва, че когато се разхерметизира
гума аварийно спиране е изключено. Аварийното спиране, според вещото лице, е най-опасното, което може да направи, защото
тогава се губи управлението и стабилизирането и на предните колела. Поради това
вещото лице счита, че водачът на л.а.„Пежо 306”е действал правилно, доколкото е
използвал боравенето с волана и отнемане на газта. Този извод се налага от
обстоятелството, че след разхерметизирането на
гумата, водачът е овладял управлението на автомобила и е продължил контролирано
движение, с намаляване на скоростта, в продължение на 95м. Вещото лице посочва,
че спукването на задна гума се овладява по-трудно, но водачът на л.а.„Пежо 306”
е успял, при високата скорост да стабилизира автомобила, с оглед на което е
имал някакъв опит. След намаляване на скоростта обаче, е настъпило отново
неустойчиво движение, при което водачът не е успял да осъществи контрол. Автомобилът
е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка и водачът дори
и да върти волана, не може да преодолее вече
създадения момент.
Отстоянието на л.а. Фолксваген Поло към момента, в който л.а.
Пежо навлиза в лентата му е било не повече от 46 метра и то е по-малко от
опасната му зона за спиране 89 м, от което следва , че водачът на л.а.
Фолксваген Поло не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е
могъл да предотврати произшествието. Водачът на л.а. Поло не е имал възможност
при своевременно спиране да пропусне л.а. Пежо 306 да премине през мястото на
удар и по този начин да се предотврати ПТП, нито чрез маневра завиване наляво
или надясно.
Не е известна причината за разхерметизиране на задната лява гума, най-вероятно е
неправилно напомпване. Вещото лице посочва, че има много
вероятни причини за спукване на гума - може да е дефектна; да е настъпила нещо и да се
е спукала с взрив, ако отвора
е по-голям; може и от неправилно
напомпване; при по-ниско налягане и при продължително движение също може
да се случи.
Вещото лице обаче посочва, че разхерметизирането е станало внезапно.
От страна на ответника, в отговора на
исковата молба, е посочено, че е на лице „случайно събитие“, което изключва
отговорността на застрахователя.
Под „случайно събитие“ трябва да се разбира
не всяко явление, а онова, което, макар и непредвидимо е предотвратимо
(преодолимо). При случайно събитие е естествено да се предполага, че ако то
можеше да се предвиди, при дадена мобилизация на човешките усилия,
неблагоприятните последици от него биха могли да се предотвратят /Р-1039-61-IVг.о. ВКС/. В практиката на ВС се приема, че
вредоносния резултат при непозволено увреждане не се дължи на случайно събитие,
когато той се явява като последица на виновно поведение на дадено лице или е
причинена от вещ. Така например не е случайно събитие увреда
в следствие на пускането в експлоатация на технически неизправен автомобил. За
типично случайно събитие, в практиката на ВС са приети внезапна повреда на
технически изправно превозно средство – напр. експлозия на гума; свличания на
земни маси в мина; поява на газ; отхвръкване на камък под колелото на
автомобила при движение; пропадане на пътя. Видно е, че случайното събитие
възниква внезапно и стои извън волята например на водач на превозно средство,
настъпва поради външно въздействие или въздействия на определени физични сили,
но не се дължи на присъщо свойство на една вещ. Например в мотивите на Решение № 523 от 20.I.1988 г. по н. д. №
505/87 г., III н. о. е прието, че не може да е на лице „случайно
събитие“ ако система на автомобила, в случая спирачна, е изгубила своята
специфична функция - конкретно спирачен ефект, поради честата му употреба,
която е в следствие на поведението на водача -
„водачката сама е създала
предпоставките за появилата се неизправност. Непрекъснатата употреба на
спирачките очевидно се е дължало на несъобразената с профила на пътя скорост,
както и с ниската професионална квалификация на същата“.
В практиката на ВКС, са постановени няколко
решения, които също очертават същността на института на „случайното събитие“.
Според решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК,
случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при
непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато той се предхожда от виновно поведение. Съгласно решение № 211/20 на ІІІ ГО за да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде
установено по категоричен начин, че служителите на ответника, и по-конкретно
ответникът са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е
възникнал вредоносния резултат. В Решение
№ 112 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2020 г., III г. о. е прието, че случайното
събитие е непредвидимо, затова не може да се очаква и изисква дължима грижа за
предотвратяването му. Оттук следва, че случайното събитие изключва вината във
формата на небрежност, която е неполагането на дължима грижа. Затова, когато
вината е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност,
настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността.
В настоящия случай видно от заключението на
САТЕ техническата причината за възникване на опасността и настъпване на
произшествието е в настъпило разхерметизиране на
задната дясна гума в процеса на движението на л.а. Пежо 306. Вещото лице
посочва, че не е известна причината за разхерметизиране
на задната лява гума, като има много вероятни причини за спукване на гума -
може да е дефектна; да е настъпила нещо и да се е спукала с взрив, ако отвора е
по-голям; може и от неправилно напомпване; при по-ниско налягане и при
продължително движение също може да се случи. Вещото лице обаче посочва, че разхерметизирането е станало внезапно и най-вероятно се
дължи на неправилно напомпване. В досъдебното производство, в протокола за
оглед и в приложения фотоалбум не са установени недостатъци на пътното платно в
района на станалото ПТП. В досъдебното производство е установено, че задните
гуми на л.а.„Пежо 306” са били с допустима дълбочина на грайфера и не е
установена някаква конкретна техническа неизправност на задна лява гума. От
САТЕ е видно, че разхерметизирането на задна лява
гума е станало внезапно. Следователно е на лице събитие, което е възникнало без
предварително външно проявление на обстоятелства, които биха могли да бъдат индиция за водача на превозното средство за предстояща
неизправност. Дължи се на външни за естеството на вещта фактори и не е могло да
бъде предвидено от водача. Не се установява разхерметизирането
да се дължи на техническа неизправност, която да е била явна или да е можела да
бъде предвидена при полагане на дължима грижа.
Видно от САТЕ водачът на л.а.„Пежо 306” е
действал правилно, при създалата се ситуация, същия не е предприел аварийно
спиране със задействане на спирачната уредба, а се е опитал да поеме контрол
върху автомобила, каквото е и нормативното вмененото му задължение, като е
използвал кормилната система и отнемане на газ. Видно от САТЕ, втората
възникнала нестабилност на автомобила се дължи на намаляване на скоростта,
което обаче е следвало да се направи, за да може да спре автомобила. От САТЕ се
установява и, че водачът на л.а.„Пежо 306” е имал известен опит и познания,
доколкото първоначално е овладял автомобила, но е бил изненадан от последвалата
втора нестабилност, отделянето на гумата от джантата и придобитата силна
ротация на автомобила, който вече е бил неконтролируем.
Настъпилото ПТП не е в пряка-причинно
следствена връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача
на л.а.„Пежо 306”, предшестващо произшествието. Видно от САТЕ л.а.„Пежо 306”се
е движил със скорост от 95 км/ч. при разрешена такава от 90 км/ч. Това
нарушение обаче не е причина за разхерметизиране на
гумата, а напротив – съгласно САТЕ, по-високата скорост при спадане на задната
гума, е довела до намаляване на влиянието на увредата
върху устойчивостта на автомобила и водачът е овладял същия. При повреда
водачите са длъжни да спрат автомобила чрез задействане на спирачната уредба,
но в случая, видно от САТЕ, когато се разхерметизира
гума аварийно спиране е изключено и предприемането му единствено води до загуба
на контрол, т.е. не е извършено нарушение от водача на л.а.„Пежо 306” поради
липса на предприемане на действия по аварийно спиране с използване на спирачки.
Водачите са длъжни и по всяко време да контролират автомобила, но това
задължение е вменено на водача на изправния автомобил, когато контрола е изцяло
в неговата волева сфера. Навлизането в лява пътна лента, макар и неправомерно,
е нарушение, което е осъществено извън контрола на водача на л.а.„Пежо 306”.
Към момента на внезапното навлизане на автомобила в лява пътна лента, същия е
бил неконтролируем и не са били на лице действия, които да предприеме водача.
Следователно са на лице всички белези на
„случайно събитие“, като липсва виновно поведение на водача на увреждащия
автомобил.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) увреденото лице,
спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена застрахователна
претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на
непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор
за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на
настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от
пътно-транспортно произшествие – чл. 478, ал. 2, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените
вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.
В случая доколкото липсва вина на водача на
л.а.„Пежо 306” за настъпване на произшествието, не може да се ангажира
отговорността на застрахователя и предявения иск следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има
ответника, поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ЗК „Олимпик - Клон България-
КЧТ следва да се присъдят разноски в размер на 750лв за депозити за работа на
вещи лица и на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от П.Т.Т., с ЕГН **********,
М.Т.П., с ЕГН ********** и Л.Т.Т., с ЕГН ********** и
тримата с адрес: ***-7, като наследници на А.Т.Т.,
починала в хода на производството, за осъждане на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, с адрес на управление ***, СЕК, 3-ти и
4-ти етаж, чрез ЗК „Олимпик - Клон България- КЧТ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-142А да заплати на ищците,
като наследници на А.Т. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщерята на А.Т.Т. - И.Т. П.,
вследствие на ПТП, настъпило на 25.12.2017 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 200 000 лева, считано от датата на увреждането -
25.12.2017 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 4746 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - сторени разходи за погребение
вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва за
забава, считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
П.Т.Т., с
ЕГН **********, М.Т.П., с ЕГН ********** и Л.Т.Т., с
ЕГН ********** и тримата с адрес: ***-7, като наследници на А.Т.Т., починала в хода на производството, да заплатят разделно
– по 1/3 част за всеки от ищците, в полза на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, с адрес на управление ***, СЕК, 3-ти и
4-ти етаж, чрез ЗК „Олимпик - Клон България- КЧТ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-142А, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, направените по делото разноски от ответника в размер
на 850лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: