Решение по дело №135/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Ловеч, 06.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

 

            при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 135 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 124 от 18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 512/2018 г. по описа на РС-Луковит, съдът признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ц.Б.Ц. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 2 324.39 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия вследствие на извършена проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № 12019583, за което е съставен констативен протокол с № 3022922/27.03.2018 г. и е издадена фактура с № ********** от 30.03.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Ц.Ц. сумата от 487.90 лева, представляваща направени разноски по производството.

Съдът мотивирал това си съждение, приемайки, че „ЧЕЗ Електро България“ АД не е спазил разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ да уведоми потребителя и че констатациите в протокола не се потвърждават от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

Недоволен от така постановеното решение останало „ЧЕЗ Електро България“ АД, като обжалва съдебния акт изцяло поради неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В тази насока се сочи, че Ц.Ц. е бил надлежно уведомен за извършената корекция, отговорността по ЗЕ и ПИККЕ е обективна и специална и че ПИКЕЕ не е било отменено към момента на съставяне на констативния протокол – 27.03.2018 г. Моли обжалваното решение да се отмени, като претенцията се остави без уважение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Ц.Ц., с който се оспорва изложеното в жалбата. Счита, че въззивникът не е доказал твърденията си, поради което съдебният акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание въззивникът-„Чез Електро България” АД, се представлява от юрисконсулт С.Т., който изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата. Сочи, че монтираният трифазен електромер не е отразен в системата на дружеството, поради което и протичащото през него количество енергия не е отчетено, начислено и съответно заплатено. Твърди, че по делото е установено, че в имота е имало млекопункт, за чието функциониране е бил нужен трифазен ток. Моли решението да се отмени.

Въззиваемата страна Ц.Ц. не се явява, като се представлява от адв. С., която излага становище, че поддържа отговора и моли жалбата да се остави без уважение.

От представените доказателства по гр.дело № 512 по описа за 2018 г. на Районен съд-Луковит, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. Б. Ц. с иск против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че Ц. не дължи сумата в размер на 2324,39 лв., представляваща служебно начислена цена за консумирана електрическа енергия на адрес с. ***, за периода от 28.12.2017 г. до 27.03.2018 г., начислена по партида с абонатен № **********, записана на името на Ц.Б.Ц., въз основа на констативен протокол, съставен на 27.03.2018 г..

В исковата молба се твърди, че ищецът е ползвател на предоставена от ответното дружество услуга по силата на сключен договор за доставка на електрическа енергия. В тази връзка в имота му било монтирано средство за търговско измерване. Твърди се, че през месец април 2018 г. при справка в интернет сайта на „ЧЕЗ Електро България” АД установил, че освен сумата, дължима като цена за текущо потребление, му е начислена и допълнителна сума в размер на 2324,39 лв. Релевира, че процесната сума му е начислена без да е налице годно основание затова.

В законоустановения срок „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е депозирал отговор, с който е оспорил основателността на така предявената претенция. Излага подробни съждения, че процесното вземане е начислено при изпълнение на Правилата за измерване на количеството електроенергия /ПИКЕЕ/ и сключения между страните договор.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Видно от лицензия № Л–135–07/29.11.2006 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на „ЧЕЗ Електро България” АД е дадена лицензия за търговия с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г.

По делото не се спори, че Ц.Ц. е потребител на електрическа енергия на обект, находящ се на адрес с. ***, представляващ къща. В тази връзка Ц. е заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ под клиентски номер 200228302198. Посоченото е изводимо и от приложената по делото фактура № ********** от 30.03.2018 г.

Съгласно приложените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД /одобрени с Решение № ОУ – 056/ 07.11.2007 г. и Решение № ОУ – 059/ 07.11.2007 г./, потребител на електрическа енергия за битови нужди е всяко физическо лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и ползва електричество за домакинството си. В Договора е предвидена процедура за корекция на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическата енергия. Така според чл. 17, ал. 1 от Договора „ЧЕЗ Електро България“ АД въз основа на представени от електроразпределетелното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на чл. 17 в тази хипотеза продавачът следва да уведоми потребителя в седем дневен срок от изготвяне на справката с дължимите суми. Общите условия са публикувани в брой 229, от 26.11.2007 г. на вестник „Посредник“ и бр. 927 от същата дата на вестник „Телеграф”, което се установява от два броя сертификати, издадени от Издателска къща „Фортуна прес” ООД и вестник „Телеграф”.

От представения по делото констативен протокол /КП/ № 3022922/ 27.03.2018 г. се установява, че на 27.03.2018 г., около 13:30 часа, свидетелят И.М.– служител в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, отдел „Нетехнически загуби“ /НТЗ/, на длъжност техник ел. контрол/ел.системи НТЗ, и свидетелят Н. П. – служител в „ЧЕЗ Разпределение България“, на длъжност техник ел. системи/контрол на НТЗ Плевен, съвместно с двама представители на Федерация на потребителите – свидетелят Г.С.и Б.Л., започнали проверка на средства за търговско измерване, отчитащи доставената електрическа енергия до обект, намиращ се в ***. При извършената проверка служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД констатирали в електронното табло, поставено извън границите на имота, два броя електромери - монофазен, двутарифен с фабричен номер 05018716, тип A100L, производител „ELSTER“ и трифазен. По отношение на трифазния електромер в протокола е отбелязано, че същият не се води на отчет в системата на ЧЕЗ и не измерва консумираната електрическа енергия, която преминава през него. След извършената проверка служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД прекъснали две от фазите и оставили една за монофазния електромер. Средството за търговско измерване не е било демонтирано и не изпращано за изследване в Български институт за метрология /БИМ/. При извършената проверка, както и при  съставяне на КП не е присъствал потребителят, ищец по делото. КП е подписан от представителите на „Федерацията на потребителите“, от двамата проверяващи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и от представител на МВР.

В първоинстанционното производство са били разпитани служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - И.М.и Н. П., както и представителя на „Федерация на потребителите“ - Г.С.. От показанията им се потвърждава установеното в изготвения констативен протокол. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Мечков и П. касателно изнесените от тях твърдения, че на проверявания адрес имало функциониращ пункт, доколкото това не почива на преките им впечатления и остава в сферата на догадките и предположенията. Отделно дори да се възприеме безкритично изложеното от тях, същото не води автоматично до извод, че на адреса е имало фунциониращи трифазни уреди, които са ползвали неотчетана електрическа енергия.

Въз основа на съставения констативен протокол за проверка е изготвено предложение за корекция на сметката на ищеца за периода 28.12.2017 г. до 27.03.2018 г. В предложението корекцията е определена да се направи с 13 094 kWh, изчислени на база половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електро–разпределителната мрежа.

За резултатите от проверката „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвил писмо до Ц. от 23.08.2018 г. като няма представени доказателства същото да му е връчено.

На 02.04.2018 г. до Ц. е изпратено писмо от „ЧЕЗ Електро България“ АД с изявление в него, че въз основа на представени констативни протоколи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по партидата му е начислена сумата в размер на 2 324,39 лв., представляваща консумирана, но незаплатена електрическа енергия, за което е издадена и фактура № ********** от 30.03.2018 г., приложена към писмото.

Видно от горепосочената фактура същата е издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 51 от ПИКЕЕ за сумата от 2 324.39 лева със срок за плащане до 12.04.2018 г. В приложение към фактурата е посочената цената по всеки компонент, включен в ценообразуването.

В прието по делото заключение на съдебно-електротехническа експертиза вещото лице е посочило, че отбелязаното в КП № 3022922/27.03.2018 г. представлява промяна на елeктрическа схема на свързване на СТИ. Описаното състояние води до неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия, тъй като монофазният електромер с фабричен № 05018716 отчита част от консумираната електрическа енергия от потребителя. Трифазният СТИ не е с производствен дефект и констатираното не може да се постигне чрез външно целенасочено въздействие. В заключението по допълнително назначената експертиза вещото лице е посочило, че преизчисляването на електрическата енергия на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б“ би било правилно само ако се приеме, че има присъединяване преди монофазното СТИ. При извършения разпит в първоинстанционното производство вещото лице е уточнило, че в клиентската информационна система на „ЧЕЗ България“ ЕАД след 2010 г. няма данни за монтирано трифазно СТИ тип „А4-5Д“, с производител „Елис“ АД, произведено през 1995 г. с фабричен № 0131136 и че за период 90 дни преди проверката на 27.03.2018 г. не е извършвана друга техническа проверка на СТИ. Вещото лице е посочило, че е възможно линията на процесния трифазен електромер въобще да не се ползва от потребителя. При разпита във въззивното производство вещото лице потвърди заключенията си, като заяви, че и двата електромера са правилно свързани и липсват данни за външна намеса и манипулации по тях.  

При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск, като в тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже, че е налице някоя от предпоставките за служебна едностранна корекция на сметката за ползвана електрическа енергия на ищеца, предвидени в ПИКЕЕ.

По делото не се спори, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, по силата на което ищецът има качеството на потребител-купувач на електрическа енергия по смисъла на пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ – краен клиент, който купува електрическа енергия, а ответното дружество - „ЧЕЗ Електро България“ АД, се явява търговец-продавач на електрическа енергия, доставена от третото лице помагач - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Не е налице спор и че вземането в размер на 2324,39 лв., обективирано във фактура № ********** от 30.03.2018 г., произтича от едностранно извършена корекция на основание чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.

Така спорът между страните се ограничава около въпроса дали „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е извършила горепосочената корекция законосъобразно и съгласно сключения между страните договор и общите условия, които са неизменна част от него.

С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд на Р България са отменени ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. С Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. дело № 4785 от 2018 г. на петчленен състав на ВАС на Р България окончателно са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т. е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. С оглед на посоченото следва да се приеме, че към момента на изготвяне на фактура № ********** от 30.03.2018 г. разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са били действащи. В чл. 48-51 от ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на едностранни корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1/ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2/ на субективно въздействие върху измервателната система.

Съдебният състав се съгласява, че отговорността, уредена в ПИКЕЕ, е обективна по своя характер, доколкото за ангажирането ѝ е достатъчно само констатирането на едно обективно състояние – неизмерване или непълно/неточно измерване на електрическа енергия /в този смисъл - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о на ВКС/. В тази насока са правилни разсъжденията на жалбоподателя, че крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната. В същия момент съдът акцентира, че посоченото не изключва задължението му да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на съответна предпоставка за извършването на корекцията. От наличната по делото доказателствена съвкупност това не се осъществи.

Видно от приложения по делото констативен протокол при извършената проверка служителите на електроразпределителното дружество са установили два броя електромери – монофазен и трифазен, като по отношение на последния е отбелязано, че не се води на отчет и не отчита преминаваща през него електрическа енергия. Констативният протокол е подписан от служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, поради което документът следва да се приеме като официален свидетелстващ, който се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно отбелязаните в него обстоятелства – в този смисъл напр. Решение № 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на I т. о. на ВКС. Последното не означава, че винаги констатираното в протокола обосновава приложението на някоя от предвидените в ПИКЕЕ хипотези, доколкото съдът следва да съобрази и останалата доказателна съвкупност. В тази насока съдът отчете изготвените по делото съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, както и разпитите на вещото лице пред двете инстанции. Видно от заключението на вещото лице, същото не е могло да установи кога точно е монтиран трифазният електромер, като това е станало със сигурност преди 2010 г., доколкото след тази година дружеството не е поставяло подобни модели електромери. След извършена справка вещото лице е отбелязало, че ответното дружество въобще не поддържа база данни за времето преди 2010 г. При разпита служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, потвърждават, че електромерът е поставен отдавна, като е възможно това да е станало и по времето на предишния собственик на дружеството. От обясненията на вещото лице и от разпита на двамата свидетели П. и М. се установява, че извършената проверка се е ограничила само до установяване дали през СТИ-то минава електрическа енергия. Тоест при евентуално наличен трифазен уред използваната от него енергия би останала неотчетена и съответно незаплатена, с каквито по делото не се установи потребителят да е разполагал.

На следващо място съгласно чл. 116, ал. 6 от ЗЕ произведената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителната мрежа, като изискванията, на които трябва да отговарят, и мястото им на разположение се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ е вменено задължението на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи в съответствие с издадените им лицензии и за целите на измерването на количествата електрическа енергия да осигурят техническо и метрологично обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване, както и да поддържат база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. А в чл. 110, ал. 2 от ЗЕ е регламентирано, че собствениците на средствата за търговско измерване предоставят данните от измерването на тези средства на оператора на електропреносната мрежа, необходими за изпълнение на функциите му по чл. 111 от ЗЕ. По делото се установи, че трифазният електромер е поставен преди 2010 г., но не е регистриран в информационната система на разпределителното дружество. През целия период от 2010 г., когато е била създадена информационната система на ответното дружество, представители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са проверявали и отчитали показанията на еднофазния електромер без да извършат проверка на намиращия се до него трифазен електромер, който също е собственост на дружеството. Посочените бездействия на ответното дружество и дружеството помагач не може да обосноват отговорността на потребителя. Регистрирането на трифазния електромер след 2010 г. не е задължение на абоната и в случая се касае за заварено положение, което не е намерило отражение в системата за регистрация на ответника.

Съдебният състав се съгласява и с направените изводи от контролираната съдебна инстанция, че потребителят не е бил надлежно уведомен за извършена корекция. Правилни са изводите на съда и касателно липсата на ясно разписана процедура, по която потребителят да се уведоми, както и ред, по който да възрази срещу констатираното. В тази насока съдът отбелязва, че ЗЕ и ПИКЕЕ създават една преференциална възможност за реализиране на правата на ответното дружество при констатирано неточно или неотчетено количество електрическа енергия, доколкото последното е освободено от задължението да доказва както вина на потребителя, така и размер на вредите.

С оглед на гореизложеното съдебният състав приема, че в процесния случай не се установи липса на средство за търговско измерване или същото да не измерва или да измерва с грешка над допустимата, поради което и претенцията следва да се уважи изцяло. Правото на еднолична корекция възниква само в случай на доставена, но неотчетена (частично или изцяло електроенергия), а в случая не се доказа да е доставена такава през процесния трифазен електромер, която да не е била измерена, респективно да е доставена в повече от измереното и отчетеното. Съобразявайки посоченото, въззивният съд приема, че Ц.Б.Ц. не дължи сумата в размер на 2324,39 лв., представляваща служебно начислена цена за консумирана електрическа енергия на адрес с. ***, за периода от 28.12.2018 г. до 27.03.2018 г., поради което и въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК за настоящото производство в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 512/2018 г. по описа на РС-Луковит.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.Ц., с ЕГН: **********,*** сумата в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………                        ЧЛЕНОВЕ:      1………………..

                                                                                                     

2………………..