№ 2099
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330205164 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 641512-F638781/15.06.2022 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. с ЕГН
**********, с адрес ****, на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 1333,33 лв. за
нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, с привидност на извършваните сделки и мотиви за извършването им,
маловажност на случая, както и неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на
умисъл и непропорционална санкция.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда в
дълбочина аргументите за законосъобразност на обжалваното НП. Приема, че
нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Х. Ж. Х. била собственик на недвижими имоти, които отдавала под наем, като
декларирала доходите си в ТД на НАП Пловдив.
На 13.10.2021 г. започнало ревизионно производство в хода, на което била
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно
необходимостта от регистрация на физическото лице по ЗДДС. Проверката, на
1
17.09.2021 г., когато бил съставен протокол № ********** от същата дата, установила,
че за периода октомври 2018 г. до 30.04.2019 г. Х. Ж. Х. е надвишила облагаемия
оборот от 50 000 лв. (а именно с 4983,87 лв.) и е следвало да подаде заявление за
регистрация в седемдневен срок. Същата не е сторила това и за периода 01.12.2020-
31.12.2020 г. е реализирало оборот от 8 000 лева формиран от отдаване под наем на
недвижими имоти по договор за наем от 05.10.2016 и 01.09.2018 г., като не е начислила
ДДС. Плащанията по двата договора съответно 3500 и 4500 са постъпили съответно на
16.12.2020 и на 15.12.2020 г. по банков път.
Според **я ако лицето било регистрирано по ЗДДС то следвало да плати данък
от 1333,33 лв., като същото следвало да го начисли в Справка декларация за месец
декември 2020 г.
Свид. В. Д. участвала в ревизионното производство и кореспондирала с
жалбопотаделката във връзка с изисквания за документи, същата обаче избрала
електронен адрес, който по неясни причини фигурирал в системата на ТД на НАП и
неясно по какъв повод бил запаметен там, за да връчи по електронен път покана за
съставяне на АУАН в седем дневен срок от получаването на поканата.
Било получено потвърждение за получаването на поканата на 09.12.2021 г. и на
17.09.2021 г. бил съставен АУАН, в отсъствието на нарушителя.
Същият бил връчен на 10.01.2022 г., постъпили възражения и на 15.06.2022 г.
било издадено процесното НП, с което на Х. била наложена глоба от 1333,33 лв.,
колкото бил и определеният ДДС.
Ревизията приключила след издаване на АУАН на 20.03.2022 г. и задълженията
определени с него били платени на 31.03.2022 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
В. Д. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка и
делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН и приложение към него за уведомяване за възможността за
сключване на споразумение, покана за съставяне на АУАН и електронно съобщение за
връчване, възражение ведно с приложени документи копия на нотариални актове,
актове за раждане, постановление за възлагане, платежно нареждане, Протокол №
**********/17.09.2021 г., оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката не е бил
издаден данъчно ревизионен акт, тъй като ревизията не е приключила.
Показанията съдът намира за обективни, логични, въпреки известните
вътрешни противоречия те са в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите
по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Страните не спорят относно фактите.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Макар да е неточно
посочването, че е нарушена нормата на чл. 180, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, тъй като това
е единствено санкционна норма, а нарушеното правило за поведение е изведено в
другите две норми дадени във връзка, а именно чл. 102, ал. 3 и чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗЗДС, съдът намира, че правото на нарушителя на защита не е ограничено в този
смисъл. Правото му в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него е спазено доколкото видно от входящия номер на възражението
2
същото е депозирано на 21.04.2022 г., но е разгледано и обсъдено в НП.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН,
доколкото видно от съставения протокол, в който са анализирани представените от
задълженото лице документи нарушителят е станал известен на
административнонаказаващия орган в момента, в който е установено нарушението, а
именно на 17.09.2021 г. и на 17.12.2021 г. е бил съставен АУАН. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неначисляване на ДДС, поради липсата на
подадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС.
Съдът намира, че е действително има нарушение на процедурата по съставяне
на АУАН, доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен. Изпращането на покана
за съставяне на АУАН по електронен път и на електронен адрес не е предвиден като
способ за редовно уведомяване в процедурата по ЗАНН. Не става ясно и дали
административнонаказващия орган е положил достатъчно усилия за
законосъобразното връчване на поканата, за да прибегне до този извънреден способ. В
производството по ЗАНН не е уредена презумпцията за получаване при електронно
изпращане на уведомления или покани, поради което съдът намира че
административнонаказаващия орган не е положил достатъчно усилия за обезпечаване
на законосъобразното протичане на процедурата, но това не е единственото основание
за отмяна на издаденото НП
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на Х. Х. като нарушение на посочената разпоредба на чл.
102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 86, ал. 2, вр. с ал. от ЗДДС.
Установява се, че за данъчен период декември 2020 г. Х. Х. е следвало да
начисли ДДС, тъй като е надвишила оборота за дванадесет поредни месеца и е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС през 2019 г. Това задължение за
лицето възниква по силата на чл. 96, ал. 1 предложение второ ЗДДС, а именно всяко
данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по
този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок
от датата, на която е достигнат оборотът.
С това е изпълнена първата част на визираното в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС
нарушение, а именно не е подадено заявление за регистрация в срок.
На следващо място видно е, че лицето не е начислило ДДС въпреки че е било
длъжно, тъй като чл. 86, ал.2 ЗДДС, разписва задълженията на лицата за начисляване
на ДДС, а именно: Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да
го начисли, а данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
3
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем. Тъй като чл. 86 вменява задължения на регистрирани лица, то той не
би могъл да породи самостоятелно задължение в настоящия случай при липсата на
тази предпоставка, поради това, правилно е направена връзката с чл. 102 , ал. 3, т. 1 от
същия закон, която, сочи, че За определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги,
за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който
е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето би подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
В тази връзка съдът намира, че правилно са определени нарушените норми.
Незаконосъобразно обаче е изчислен размерът на неначисления данък. Безспорно за
данъчната администрация е настъпила хипотеза, в която ДЗЛ следва да начисли ДДС и
основание за това е чл. 102, ал. 3, т.1 от ЗДДС. Тъй като това е релевантното
задължение на лицето, а именно неначисляване на данък, който е следвало да се
начисли от нерегистрираното по ЗДДС лице то абсолютна съставомерна предпоставка
за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност е
установяването и посочването на неговия размер. ЗДДС с императивна норма
посочва реда, по който това следва това да се осъществи. И това е разписано в чл.
102, ал. 5 от ЗДДС, който повелява, че „задълженията по ал. 3 и 4 се определят с
ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В
настоящия случай това е станало с АУАН, а не по установения от закона ред (в този
смисъл Решение № 2450 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3158 / 2018 г. на VII състав
на Административен съд – Варна, Решение от 11.12.2020 г. по адм. д. № 838 / 2020 г. на
Административен съд – Хасково, Решение № 151 от 08.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 109
/ 2019 г. на Административен съд – Кърджали, Решение от 10.12.2020 г. по адм. д. №
460 / 2020 г. на VI състав на Административен съд – Русе).
Това е сериозен порок на наказателното постановление и АУАН на първо място,
заради незаконосъобразността на процедурата по определяне на данъка. На следващо
място, съдът е в невъзможност да санира липсата на производство по установяване на
данъчни задължения с данъчно ревизионен акт по ДОПК, тъй като не разполага с
такива правомощия, а освен това и се явява въззивна инстанция на административно-
наказващия орган. Данъчно задълженото лице е следвало да има възможност в
производство по ДОПК за издаване на данъчно-ревизионен акт (нататък ДРА) да
упражни правата си (включително обжалването му по съдебен ред и осъществяването
на съдебен контрол върху така определения данък), което е било препятствано от
липсата на законосъобразна процедура. В АУАН и НП никъде не е посочен начинът на
формиране на дължимият ДДС за начисляване и основанието за това. Това не би било
порок на АУАН и НП в случай, че беше спазена законоустановената процедура по
определяне на задължението с РА визирана в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, тогава би било
именно достатъчно посочването на установения вече с РА размер на начисления данък,
с каквото всъщност се е задоволил административно наказващия орган.
В тази връзка настоящия състав на съда намира, че е в невъзможност да провери
правилността на определения данък, а и няма такива правомощия в настоящия
производство, поради което санкцията, така както е наложена следва да се приеме за
неправилно определена, а размерът на неначисления данък, който е съставомерна част
от административнонаказателното обвинение за недоказан, тъй като не е определен по
законовия ред.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и
4
материалния закон, в който смисъл е и решението му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 641512-F638781/15.06.2022 г. на
директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. с ЕГН
**********, с адрес ****, на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 1333,33 лв. за
нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5