Решение по дело №60/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на Р. П. – Г. Р. против Присъда № 2273 / 17.05.2010 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 168 / 2009 год., с която подсъдимият И. Б. Е. от Г. Р., е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.01.1996 година в Г.Р., чрез съставяне на документи, с невярно съдържание - Акт за констатации от данъчна проверка № 337/ 1996 година в частта относно обстоятелството, че на 02.11.1995 година с фактура № 288 от ”Балкан Ай-Ти-Си” Г. С. е било закупено от ”Б. Б. - Ана” Г. Р., 30 /тридесет/ тона овче сирене с начислен данък върху добавена стойност в размер на 1 139 400,00 неденоминирани лева и Доклад за възстановяване на данъчен кредит, в който било отразено, че окончателната сума по ДДС за възстановяване е била 1 359 586,00 неденоминирани лева, съзнателно дал възможност на Б. В. Б. от Г. Р. да получи на 08.02.1996 година в Г. Б., без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на държавата - пари в брой, а именно: 1 139 000,00 неденоминирани лева от Републикански бюджет под формата на данъчен кредит - престъпление по чл.212, ал.3, пр.І, във връзка с ал.2 от НК /в редакцията преди изм. ДВ Б. 92/2002 година/, като съдът на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото срещу него обвинение.

Според изложението в протеста, поддържано и в съдебно заседание пред въззивната инстанция от представителя на О. П. – Б., присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че подсъдимият е извършил съставомерно деяние по чл.212, ал.3, пр.І, във връзка с ал.2 от НК и възведеното обвинение срещу него е доказано по несъмнен начин. Ето защо се иска обжалваната присъда да бъде отменена и постановена друга, с която подс. И. Е. да бъде признат за виновен по това обвинение.

Въззиваемият И. Е. се явяват лично и със защитник в съдебно заседание. Същите изразяват становище за неоснователност на въззивния протест и молят атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

ОС разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанциония съд е направен обоснован извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подс. И. Е. е извършил престъпление по чл.212, ал.3, пр.І, във връзка с ал.2 от НК, поради което същият правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение от Р. П. – Г. Р..

Фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

В периода 1995 г.- 1996 г. подс. И. Е. работел като данъчен инспектор в Данъчна служба Г. Р.. През същия период св. Б. Б., чрез фирмата си „Б. Б. - Ана” Г. Р. се занимавал с търговска дейност и транспортни услуги в страната и в чужбина. Към неговата фирма, като служители работели св. И. Н. и св. С. Р.. Поради честите пътувания на Б. в страната и чужбина във връзка с дейността на фирмата му, неговите служители Р. и Н. били упълномощени да представляват търговското дружество пред съответните държавни органи и институции, включително оформянето и подаването на данъчни и счетоводни документи пред съответните данъчни служби, както и да водят преговори и сключват договори. През посочения период фирмата на св. Б. Б. била регистрирана по ЗДДС, поради което на всяко тримесечие били подавани справки-декларации за ДДС и били извършвани данъчни проверки от данъчни инспектори от Данъчна служба Г. Р..

На 02.11.1995 г. била изготвена данъчна фактура № 288 / 02.11.1995 год., в която било отразено, че ТД „Балкан Ай Ти Си” Г. С. е продало на „Б. Б. - Ана” Г. Р. 30 000 кг овче сирене на обща стойност 7 469 400.00 неденоминирани лева /седем милиона четиристотин шестдесет и девет хиляди и четиристотин лева/, от които сумата от 1 139 400.00 неденоминирани лева /един милион сто тридесет и девет хиляди и четиристотин лева/ бил ДДС. Същата фактурата била отразена в дневника за продажби и включена в справката-декларация за данъчен период 01.11.1995 г. –30.11.1995 г. на ТД „Балкан Ай Ти Си” Г. С.. Наред с това фактурата била отразена от св. С. Р. и в дневника за покупки на „Б. Б. – Ана” Г. Р. за периода 01.10.1995 г. до 31.12.1995 г. под номер “34” /л.22-23, т.1/.

На 14.01.1996г. св. Р. в качеството си на пълномощник на „Б. Б. – Ана” Г. Р. депозирал пред Данъчна служба Г. Р. справка-декларация за ДДС № 2018 / 14.01.1996 год. за данъчен период 01.10.1995 г. – 30.12.1995 г. В същата, след извършени корекции от подс. Е. в качеството му на данъчен инспектор при Данъчна служба Г. Р. било отразено, че сумата за възстановяване на ДДС е в размер на 1 395 586.00 неденоминирани лева /един милион триста деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и шест лева/. В последствие в Акт за констатации от данъчна проверка № 337 / 30.01.1996 г. /л.20, т.1/ подс. Е. наред с останалите констатации посочил, че с фактура № 288 / 02.11.1995 г. от ТД „Балкан Ай Ти Си” Г.С. , „Б. Б. – Ана” Г. Р. е закупил 30 т овче сирене с начислен ДДС в размер на 1 139 400.00 неденоминирани лева /един милион сто тридесет и девет хиляди и четиристотин лева/. Въз основа на горните финансови и счетоводни параметри подсъдимият Е. изчислил, че сумата за възстановяване на ДДС по отношение извършените търговски сделки за посочения данъчен период от „Б. Б. – Ана” възлиза общо на 1 395 586.00 неденоминирани лева /един милион триста деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и шест лева/, което обстоятелство било обективирано в доклад за възстановяване на данъчен кредит от 30.01.1996 г. С Разпореждане изх. № 307 / 20.02.1996 г. на св. Й. Н. Р. – Началник на ДС по ДДС към ТУДА Г. Б. по банкова сметка в банка Хеброс, клон Б. на „Б. Б. - Ана” Г. Р. бил възстановен данъчен кредит по ЗДДС в размер на 1 395 586.00 неденоминирани лева /л.26, т.1/.

На 12.02.1996 год. с платежно нареждане св. Б. Б. превел по сметка на подс. И. Е. в Търговска банка “Хеброс” - Г. Б. сумата от 1 139 000 неденоминирани лева.

При така установените фактически обстоятелства, районния съд правилно на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия И. Е. за невинен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.3, пр.1 вр. ал.2 от НК, и същият е оправдан по това обвинение. Извършеният в тази връзка обстоен анализ на доказателствения материал, изложените доводи и съображения, си споделят изцяло и настоящият състав на въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Наред с това, възраженията на прокурора, който са изтъкнати във въззивната жалба, по същество са обсъдени от първоинстанционния съд и на същите е даден обоснован отговор.

Настоящия съдебен състав счита, че в изключителните компетенции на прокурора е с обвинителния акт да определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. В случая от фактическа страна подс. И. Е. е обвинен в това, че на 30.01.1996 година в Г. Р., чрез съставяне на документи, с невярно съдържание - Акт за констатации от данъчна проверка № 337 / 1996 год. в частта относно обстоятелството, че на 02.11.1995 година с фактура № 288 / 02.11.1995 год. от ”Балкан Ай-Ти-Си” Г. С. е било закупено от ”Б. Б. - Ана” Г. Р., 30 /тридесет/ тона овче сирене с начислен данък върху добавена стойност в размер на 1 139 400,00 неденоминирани лева и Доклад за възстановяване на данъчен кредит, в който било отразено, че окончателната сума по ДДС за възстановяване е била 1 359 586,00 неденоминирани лева, съзнателно дал възможност на Б. В. Б. от Г. Р. да получи на 08.02.1996 година в Г. Б., без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на държавата - пари в брой, а именно: 1 139 000,00 неденоминирани лева от Републикански бюджет под формата на данъчен кредит. Видно e, че обвинението срещу подс. Е. не касае фиктивен износ с митнически декларации от 16.01.1996г. и 05.01.1996г. и инвойс фактури номер № 3 / 16.01.1996 г. и № 2 / 05.01.1996 г. Ето защо възраженията на прокурора, касаещи твърдения и доводи за наличие на фиктивен износ, осъществен със съдействието на лицата П. А. и Б. С. са ирелевантни за настоящото наказателно производство. Същите са били предмет на досъдебното производство, но видно от Постановление на РП – Г. Р. от 16.01.2009 год. в тази част наказателното производство е прекратено, тъй като обвинението е за документно престъпление, а постановяване на осъдителна присъда за документно престъпление при липса на инкриминирания документ е недопустимо /Решение № 190 от 30.III.1993 г. по н. д. № 113/93 г., II н. о./. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не е приложен и оригинала на фактура № 288 / 02.11.1995 год., поради което е невъзможно същата да бъде изследвана. Факта, че оригинала на фактура № 288 / 02.11.1995 год. не е приложена по делото е констатирано и в Постановление на АП. – С. от 09.10.2007 год. /т.6 – л.6-8, том ІІ/.

Същевременно дори да се приеме, че е осъществен фиктивен износ, от този факт ме може да се направи категоричен извод, че е налице нереална сделка по фактура № 288 / 02.11.1995 год. от ”Балкан Ай-Ти-Си” Г. С. за доставка на ”Б. Б. - Ана” Г. Р. на овче сирене, тъй като не изключва възможността за реализиране на стоката по друг, недокументиран начин.

Косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл.303, ал.2 НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. В случая посочените улики не съставляват в тяхната съвкупност система от факти, свързани помежду си с главния факт – укриването но дървения материал, тъй като не водят до извод, който е единствено възможен и изключва всички останали.

Наред с това, видно от показанията на св. И. Я. процесната фактура е била подписана от него, като продавач и управител на „Балкан Ай Ти Си” и отразена в дневника за продажби и в справката-декларация на дружеството за периода 01.11.-30.11.1995 г., което обстоятелство се установява и от писмо от 04.01.1997 г. на СУДА ДС Младост - Г. С. /л.96, т.3/. Фактурата била отразена от св. С. Р. и в дневника за покупки на „Б. Б. – Ана” Г. Р. за периода 01.10.1995 г. до 31.12.1995 г. под номер “34” /л.22-23, т.1/. Получател и купувач на стоката по същата фактура се явява ”Б. Б. - Ана”. От заключението на приета по делото съдебно-графическа експертиза /л.35-45, т.3/ се установява по несъмнен начин, че справката-декларация по ЗДДС В. № 2018 / 14.01.96 год. е подадена от св. Р. от името но Б. Б.. Безспорно е, че визираната справка-декларация отразява данни от дневника за покупки, в който фактурите за закупените стоки са описани от св. Р.. В показанията си /л. 16-17, т.3 - прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, последният сочи, че не знае кой е подписал фактурата от името на фирмата, а поради липса на оригинален документ посоченото твърдение не може да бъде проверено. Липсва логично обяснение на твърденията на Р., че е извършил визираните неправомерни действия, тъй като подс. Е. му казал, че “е говорил с Б. Б.”. Всичко това поставя под съмнение достоверността на показанията на този свидетел.

Според показанията на св. Б. Б., същият не е съпричастен към извършването на инкриминираното деяние, като изложените от него обстоятелства, касаещи фактура № 288 / 02.11.1995 год. се основават на изявления на С. Р.. Същевременно следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, от който да се направи извод за естеството на отношенията между Б. и Е.. В показанията си пред районния съд св. Б. сочи: “…И. ми каза, че ще дойдат в моята сметка еди колко си пари. Това ми го каза един ден преди да влязат в сметката парите. Искаше да му ги дам в брой, но банката – В., директора на банката, не ми даде да ги изтегля кеш и той си откри сметка и аз ги преведох. Те постъпиха по моя сметка. Над милион са. Питах защо ще дойдат по моята сметка, а той ми каза, че парите са по моя сметка и да ги дам. На другия ден му ги преведох. Преди това от никой нищо не бях разбрал” /л.187/. Очевидно визираните показания с противоречие с показанията на Р. Последният е категоричен, че за всяко нещо се е консултирал с Б. и без негово знание не го прави /л.17, т.3 от ДП/. Наред с това, видно от приложените по делото документи се установява, че св. Б. е наредил превод на сумата от 1 139 000.00 неденоминирани лева от сметката на едноличния търговец в сметка на подс. Е. на 12.02.1996г., а наличното по делото Разпореждане за възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС е от дата 20.02.1996 г. и е за сума в размер на 1 395 586.00 неденоминирани лева. От посоченото следва, че към датата на превода от сметката на ”Б. Б.-Ана” в сметката на подс. Е. процесните суми по възстановения данъчен кредит все още не са били преведени на ”Б. Б.-Ана”. Всичко това поставя под съмнение достоверността на показанията на този свидетел. В тази връзка съдът не споделя възраженията и доводите на прокурора, изложени в подадения протест, за възможността сумата да бъде преведена преди да бъде издадено разпореждане на Началника на ДС по ДДС /видно и от показанията на св. Й. Р./. Ето защо не може да бъде направен по несъмнен и безспорен начин извод за наличие на връзка между извършения паричен превод с платежното нареждане от 12.02.1996 год. и фактура № 288 / 02.11.1995 год. От това обстоятелство не следва единствен и директен извод, че Е. е съпричастен към престъплението.

При така установената фактическа обстановка, законосъобразно и обосновано районния съд на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия И. Е. за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.3, пр.1, вр. ал.2 от НК, и същият е оправдан по това обвинение. По делото се доказва по несъмнен начин, че подс. И. Е. на 30.01.1996 година в Г.Р., чрез съставяне на документи, с невярно съдържание - Акт за констатации от данъчна проверка № 337/ 1996 година в частта относно обстоятелството, че на 02.11.1995 година с фактура № 288 от ”Балкан Ай-Ти-Си” Г. С. е било закупено от ”Б. Б. - Ана” Г. Р., 30 /тридесет/ тона овче сирене с начислен данък върху добавена стойност в размер на 1 139 400,00 неденоминирани лева и Доклад за възстановяване на данъчен кредит, в който било отразено, че окончателната сума по ДДС за възстановяване е била 1 359 586,00 неденоминирани лева, съзнателно дал възможност на Б. В. Б. от Г. Р. да получи на 08.02.1996 година в Г. Б., без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на държавата - пари в брой, а именно: 1 139 000,00 неденоминирани лева от Републикански бюджет под формата на данъчен кредит. По делото липсват преки доказателства, от който да се направи извода, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.

С оглед на горното настоящият състав на виззивния съд счита, че ПРИСЪДА № 2273/ 17.05.2010 год., постановена от РС– Г. Р. по н.о.х. дело № 168 по описа за 2009 год. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2273/ 17.05.2010 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 168 по описа за 2009 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове : 1.

2.