№ 230
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207974 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4725875 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С писмено становище от адв. М.К., с пълномощно по
делото, се твърди ЕФ да е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, с
който да е въведена забрана за санкциониране на деянието по този ред, когато
глобата е на стойност до 50 лева. Твърди се на основание чл. 85а от ЗАНН
правилата на ЗАНН да имат приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. Поддържа
се, че необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН означава
минималният праг на налаганото наказание, над който е допустимо да се
издава електронен фиш. Позовава се на съдебна практика. Моли
електронният фиш да бъде отменен. Претендира се адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
1
нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на
максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена
скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на
нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.С.С., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
22.11.2021 г., установено от справка от разписка за връчването на препис от
ЕФ, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на
24.11.2021 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 12.04.2021 г. в 22:14 часа в гр. Пловдив, по бул. „Марица“ № 152 в
посока изток жалбоподателката С.С.С. управлявала собствения си автомобил
„Пежо 206“ с рег. № ***, като се движила със скорост от 44 км/ч при
максимално разрешена скорост от 30 км/ч, която била сигнализирана на
водачите с пътен знак В26. Движението на товарния автомобил с рег. № ***
със скорост от 44 км/ч било заснето и установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ca. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 47 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 44 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателката С. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4725875, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
2
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-12565/28.04.2021 г. се установява, че на дата
12.04.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с начален час на работа
20:30 ч. и краен час на работа 23:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Марица“ до № 152 в посока от запад към изток, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 30 км/ч, сигнализирано с пътен
знак В26.
От изготвения снимков материал към ЕФ серия К № 4725875 (лист 11-14
от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с
рег. № ***, стойността на измерената скорост е 47 км/ч, а заснемането е
извършено на 12.04.2021 г. в 22:14 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя С.С.С..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в ЕФ време и място – на 12.04.2021 г. в 22:14 часа в град Пловдив,
на бул. „Марица“ № 152 в посока изток жалбоподателката С.С.С. е
управлявала собствения си автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** със скорост на
движение от 44 км/ч при разрешена скорост от 30 км/ч, при което е
превишила разрешената максимална скорост на посочения пътен участък с 14
км/ч.
Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в
нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, съгласно което „за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се
препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата
чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод,
че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да
3
осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез
издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение,
приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е
установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с
електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в
общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е
така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално
разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните
наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално
качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера
на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще
бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на
него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен
фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за
определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно
всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се
квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера
на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда
специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за
начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно
общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба,
което не надвишава 50 лева.
Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на
правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която
гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в
него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а
от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото
изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.
След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за
вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от
процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача,
докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще
4
бъде допустимо издаването на електронен фиш.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната
по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на
забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че
„нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в този смисъл са:
Решение № 62 от 14.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2896/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2732/2021 г. по описа на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2429 от 09.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2292/2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к.а.н.д.
№ 740/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на електронния фиш пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е
изрично изключено от закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяната на
процесния електронен фиш не означава, че лицата, извършили нарушение по
чл. 182 от ЗДвП, за което следва да се наложи наказание глоба в размер до 50
5
лева, ще остават ненаказани. Както беше изяснено, правомерен ред за
осъществяване на отговорността има, но той не е чрез издаването на
електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и въз основа на него на
наказателно постановление или чрез глоба с фиш в зависимост от
конкретните обстоятелства на всяка отделна хипотеза.
Изказваните в практиката възражения, че необжалваемият минимум по
смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е сумата от 10 лева, докато сумата от 50 лева
се определя като необжалваем максимум, не се споделят. Вероятно
затруднението пред тълкуването на правната норма е предизвикано от
приетата по-късно разпоредба на чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. При историческото
тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и съобразяване на
действащото законодателство към момента на приемането й се установява, че
процесуалният закон е предвиждал за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, овластените
за това органи да налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера,
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева – така чл. 39,
ал. 1 от ЗАНН. Когато размерът на глобата надвишава 10 лева, но е до 50 лева
включително, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН овластените контролни органи
могат да налагат на местонарушението глоби в съответния размер за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им и когато това е предвидено в закон или указ. ЗАНН изрично
регламентира кои правораздавателни актове подлежат на обжалване, като
квитанцията и глобата с фиш не са сред тях. Този извод следва пряко и от
разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която ако нарушителят
оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя
акт съгласно разпоредбите на раздел II от глава трета на ЗАНН и по този
начин лицето би могло да упражни правото си на обжалване. Следователно
законодателната техника „необжалваем минимум“ в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
обозначава наличието на обособен размер на налаганите глоби за маловажни
случаи на административни нарушения, до който е било предвидено да се
издават необжалваеми актове. Под понятието „минимум“ се има предвид
обособеният минимален размер, над който обжалваемостта е била всякога
предвидена, а не че се прави разграничение между необжалваем минимум и
необжалваем максимум. С приемането на ал. 2а на чл. 39 от ЗАНН издаването
на глоба с фиш е регламентирано и за административни нарушения, които не
са маловажни случаи, размерът на глобата може да надвишава 50 лева и са
налице останалите законови предпоставки. Въпреки това разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН не е изменена и продължава да препраща към чл. 39, ал. 2
от ЗАНН. В този смисъл тълкуването и формираната съдебна практика по
прилагането й не са изгубили значение и продължават да са актуални. Този
въпрос също изрично е изяснен в цитираната практика на касационната
инстанция и настоящият състав приема, че не са налице основания да
отстъпва от нея.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
6
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН / в приложимата й
редакция към ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в допълнителните мотиви към жалбата изрично е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 17 от делото адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и
осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. д. № 3051/2020 г. на XXIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304/2020 г. на X
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
завишена; имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер
от 50 лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид
наказание; вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а именно
подадените допълнителни мотиви към жалбата.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован и е определен при
спазване на правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4725875 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
7
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.С.С., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на адвокат М.И. К.,
вписана в *** с личен № ********** и със служебен адрес: ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8