№ 24912
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20241110135706 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на Определение № 366 от 15.04.2024 г. на
РС – Несебър по гр.д. № 195/2024 г., с което производството е прекратено пред РС - Несебър
и изпратено по подсъдност на СРС, след уважаване на отвод по чл.108, ал.1 ТПК.
Настоящият съдебен състав, извършвайки служебната проверка за
допустимостта на производството, намира следното:
Производството е образувано по искова молба на З. С., ЛНЧ **********, с адрес:
адрес, против „КОНСЕНТРИКС СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Адванс Бизнес център 1, ул. „Самара“ № 4, ет.1, с
която са предявени искове с правно основание чл.74, ал.4 вр. чл.74, ал.2 КТ, чл.344, ал.1, т.1,
т. 2 и т.3, чл.225, ал.1, чл.224 КТ.
Съгласно чл.118, ал. ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело
му е подсъдно, а съобразно ал.2 ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно го изпраща
на надлежния съд.
В настоящия случай Районен съд Несебър е бил сезиран с искове по чл.74, ал.4 вр.
чл.74, ал.2 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, чл.225, ал.1, чл.224 КТ, като работникът се е
възползвал от изборната местна подсъдност по чл.114 ГПК. Видно от твърденията на ищеца
и приложените доказателства, лицето страда от синдром на дефицит на вниманието и
хиперактивност, многократно проявяващи се безпокойство и депресия, за които ответникът
се твърди да е надлежно уведомен и които наложили да изпълнява трудовите си функции
изключително и само от разстояние по смисъла на чл.107 и сл. КТ, а именно: от своето
местоживеене: АДРЕС
Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност на
гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника –
юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които
установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 от ГПК, са специални по
отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии
за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК,
съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу
него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за спазването на тази
1
специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, освен по възражение на
ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса
за това до приключване на първото по делото заседание (доказателства за
местовъзникването на спорното правоотношение могат да бъдат събрани и след това).
Разпоредбата на чл. 114 от ГПК, установяваща възможността за избор за
икономически по-слабата страна по трудовия спор, а именно – за ищеца-работник/служител
– да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където
ищецът обичайно полага своя труд, е специална както по отношение на чл. 105 от ГПК, така
и по отношение на чл. 118, ал. 2 от ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна
подсъдност по чл. 114 от ГПК ищецът-работник/служител може да се възползва единствено
ако предяви иска си пред съда по мястото на обичайното полагане на своя труд, и само
когато то е различно от седалището на работодателя му, респ. – от местовъзникването на
спорното трудово правоотношение ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като
именно това (обичайното местополагане на труда) е териториалната привръзка (критерият),
посочен в разпоредбата на чл. 114 от ГПК, за да намери тя приложение. Ако по делото се
установи, че тази специална териториална привръзка не е налице (т. е. обичайното
местополагане на труда не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на
работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение),
разпоредбата на чл. 114 от ГПК е неприложима и при своевременно направено възражение
от ответника, респ. – служебно повдигане на въпроса от съда, следва да се приложат
съответно – общата разпоредба на чл. 105 от ГПК, респ. – специалната по отношение на нея
разпоредба на чл. 108, ал. 2 от ГПК.
В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че подсъдността
при искове по трудови дела и твърдения, че ищецът обичайно полага своя труд на друго
място, се определя от действителното положение на материалните правоотношения и може
да не съвпада с уговореното място на работа, какъвто е и настоящият случай. Безспорно,
ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба, но при
отвод за местна подсъдност, законът с разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ГПК възлага в тежест
на ответника да представи доказателства в подкрепа на направеното от него възражение за
неподсъдност.
В случая, съдът е приел за основателно направеното от работодателя възражение
за неподсъдност, който се е позовал на трудовия договор, в който е уговорено място на
работа в чл.7.1 от трудовия договор - седалището и адреса на управление на работодателя:
гр. София, ж.к. Младост 4, Адванс Бизнес център 1, ул. „Самара“ № 4.
Непосочването на място на работа в договора не го опорочава (мястото на работа
не е съществен негов елемент) и действително уговореното място на работа може да се
доказва с всички доказателствени средства. Мястото, където работникът обичайно полага
своя труд е фактическо положение. Това място може и да не съвпада с уговореното място на
работа. За него може да съществуват писмени доказателства, но дори да съществуват такива,
доказването му може да бъде осъществено чрез всички допустими по закон доказателствени
средства, в т.ч. свидетелски показания. В настоящият случай ищецът е представил писмени
доказателства, приложени към исковата молба, които не са обсъдени от Районен съд
Несебър. В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ
страните начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по
мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност.
Когато мястото, където работникът обичайно полага своя труд е основание за
местна подсъдност, се поставя въпросът за доказателствената тежест относно процесуалните
предпоставки. Правилата за доказателствената тежест на процесуалните предпоставки са
различни от правила за доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните
факти в исковия процес, уредени в чл. 154 ГПК. Доказателствената тежест относно
2
процесуалните предпоставки се урежда от две правила. В тежест на ищеца е докаже
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск. В тежест на ответника е да докаже или обори относителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Ако ищецът
е злоупотребил с правото си и посочените от него факти, обуславящи местната подсъдност
се окажат неверни, той отговаря за вреди на основание чл. 3 ГПК.
Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК ответникът може да направи отвод за местна подсъдност най-
късно с отговора на исковата молба, а съгласно чл. 119, ал. 5 ГПК едновременно с отвода
той е длъжен да представи и доказателствата си.
В настоящия случай едновременно с своя отвод за местна подсъдност ответникът
не е представил доказателства, мястото, където работникът обичайно полага своя труд да е
различно от неговия дом. Доказателствата, че неговото седалище е в гр. София имат
значение за подсъдността по чл. 105 ГПК. То е правно ирелевантно за подсъдността по чл.
114 ГПК, поради което неподкрепеният с доказателства отвод за местна подсъдност е
неоснователен.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да повдигне препирня за
подсъдност пред Софийския градски съд, който да разреши възникналия спор за местна
подсъдност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.122 от ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 35706/2024 г. по описа на Районен
съд - София.
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Районен съд – гр. София и Районен
съд – гр. Несебър, пред Софийския градски съд.
ИЗПРАЩА гр. дело № 35706/2024 г. по описа на Районен съд София на
Софийския градски съд за произнасяне по спора за местна подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3