О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
21.01.2021г. 260035 ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и първи
януари 2017
на
Година
в закрито заседание в следния
състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
като разгледа докладваното от
450 2017 съдия
СТАТЕЛОВА
гр.д. № по описа за година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.93, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
224 от КТ.
Предявена е искова молба
от „О.“АД, със
седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от изпълнителния
директор – инж. И.Ч., със съдебен адрес:***, Офис център 1, ет.2, офис 11- чрез
адвокат Е.К.- П. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Д.С.П.,***. В
исковата молба се сочи, че между дружеството-ищец, в качеството на работодател
и ответника Д.П.- работник, е бил сключен Трудов договор № 59 от 01.06.2015 г.,
с правно основание чл. 70 от КТ, във връзка с чл. 67 от КТ. Съгласно исковата
молба, П. е изпълнявал длъжността „Оптик, оптични детайли“ в цех на ищцовото
дружество в село Попинци. Ищците твърдят, че ответникът е нямал нужната
квалификация за заемане на длъжността „Оптик“и между тях е сключен Договор за
ученичество по смисъла на чл. 230 от КТ с № 34/01.06.2015г., съгласно който
ответникът е следвало да се обучи
непосредствено и в работна среда, в съчетание с теоретични познания по утвърден
план, през периода 01.06.2015г. до 01.12.2015г.
Съгласно исковата молба, обучението е следвало да се
осъществи в процеса на работа в предприятието-
дирекция „Производство“, направление „Оптика“ цех „СЕГО“, като чрез
получаване на нови знания и изграждане на професионални умения, П. е трябвало
да придобие професионална квалификация „Оптик“. Ищците сочат, че по силата на
чл. 4 буква „г“ от сключения договор за ученичество, ответникът П. се е задължил
да работи в предпиятието след завършване на обученето си, не по-малко от три
години, а по силата на чл. 232, ал. 3 от КТ и чл. 4, буква „д“, предл. 2 от
договора, в случай напускане на работа преди изтичане на тригодишния срок,
ответникът се е задължил да заплати на работодателя си обезщетение в размер на
660,00 лв.
Съгласно исковата молба, трудовото правоотношение с П. е
прекратено със Заповед № 69/23.12.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ- по взаимно съгласие между страните, като при получаване на заповедта за
прекратяване, ответникът е бил известен, че дължи обезщетение на работодателя
си по смисъла на чл. 232, ал. 2 от КТ, както и задължения по вътрешни
нормативни документи в размер на 97,00 лв. – за работно облекло, тъй като
същите били вписани в заповедта по чл. 325, ал. 1 от КТ. Ищците твърдят, че са
отправили покана за доброволно изпълнение с изх. № 452/31.05.2019 г. и са дали
на П. подходящ срок за изпълнение на задължението, като поканата е изпратена с
обратна разписка по „Български пощи“ЕАД и получена лично от ответника на
19.06.2019 г. В исковата молба се твърди, че на 25.06.2019 г., в срока на
поканата за доброволно плащане, ответникът П. е направил частично плащане на
задължението в размер на 250,00 лв. и е погасил задължението си до размера от
207,00лв., които до момента на предявяване на исковата молба не са погасени.
Ищцовото дружество сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.3 от КТ, при
напускане на осигурената му от работодателя работа, за която е обучен, преди определения в договора срок,
работникът дължи обезщетение на работодателя си, съответно на неизпълнението, в
размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното
трудово възнаграждение за съответната длъжност. Ищците твърдят, че П. като
работник, е нарушил посочената разпоредба и дължи на работодателя си
обезщетението в размер на 207,00 лв. Сочат
също, че за периода на забавата – от връчването на поканата за доброволно
изпълнение – 19.06.2019 г., за периода от 26.06.2019 г. до 13.08.2019 г.,
ответникът Д.П. дължи на ищцовото дружество мораторни лихави в размер на 23,86
лв., която сума представлява обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл.
86 от ЗЗД.
„О.“АД молят съда да постанови решение, с което да бъде
осъден Д.С.П. да заплати на ищците сума в
общ размер на 230,86 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 207,00
лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл.232, ал. 3 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2020 г. до
окночателното изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 26.06.2019
г. до 13.08.2020 г., в размер на 23,86 лв., представляващи обезщетение за
забавено плащане по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
Молят да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза,
при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи
справка в счетоводството на дружеството-ищец, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на обезщетението по смисъла на чл. 232, ал.3 от КТ, дължимо
от ответника П.; 2. Извършени ли са плащания – частично или изцяло по
процесното обезщетение.
Молят да бъдат допуснати при режим на довеждане в открито
съдебно заседание двама души свидетели, които с показанията си ще изясняват
обстоятелствата, изложени в исковата
молба.
Представят следните писмени доказателства в копие: Трудов
договор № 59 от 01.06.2015 г.; Договор за ученичество № 34 от 01.06.2015 г.; План –програма относно първоначално въвеждащо
обучение на новоназначен служител; Заповед № 69/23.12.2016 г.; Покана за
доброволно изпълнение с изх. №452/31.05.2019 г.; Известие за доставяне от
19.06.2019 г. на „Български пощи“ АД.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът Д.С.П. не представя
писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Панагюрският районен съд, като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, намира следното:
Предявеният иск е допустим.
Доказателствата, сочени от ищцовото дружество, са относими към предмета на
спора и необходими за изясняването му от фактическа страна.
Искането за допускане и назначаване на съдебно-икономическа експертиза е
относимо и своевременно предявено. Съдът следва да се произнесе по изготвянето
на заключение след изслушване на странтие в открито съдебно заседание.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.140 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени доказателства, приложени към предявената искова молба.
ОБЯВЯВА, че ще се произнесе по допускането и назначаването на поисканата съдебно-икономическа
експертиза, както и по допускането на двама свидетели при режим на довеждане, след
изслушване на становището на страните в открито съдебно заседание.
ВНАСЯ ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2021 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: