Протокол по дело №274/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 184
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20223400600274
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 184
гр. Силистра, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600274 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА
р.пр., явява се прокурорът С. Т..
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ – ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ – В. В. Х. – р.пр., не се явява, явява се адв.В. К..
ПОДСЪДИМ:С. В. М. – р.пр., явява се лично и с адв.Р. Н..
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: Г. Х. Х. – р.пр., не се явява.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОР – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.К. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Н. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, поР. което

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
Постъпил е протест от прокурор от Районна прокуратура срещу
Присъда №7/29.08.2022г., постановена по НОХД №78/2021г. Прокурорът
счита, че присъдата е неправилна и е изложил подробни съображения за това,
в депозираното допълнение към него. Моли да бъде отменена присъдата, с
която подсъдимата е оправдана и да се постанови нова, с която същата да
бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание.
Освен този протест има и въззивна жалба от гражданския ищец и честен
обвинител В. В. Х., чрез адв.К.. Той обжалва същата присъда и също
недоволства от оправдателния акт на районния съд. Изложил е впоследствие
подробни съображения във връзка с доводите си за неправилността на
присъдата.

ПРОКУРОР – Изцяло поддържам протеста.

АДВ.К. – Изцяло поддържаме жалбата.

АДВ.Н. – Оспорвам жалбата и протеста.

ПРОКУРОР – Няма да сочим доказателства. Моля за ход на делото по
същество.

АДВ.К. – Няма да сочим нови доказателства.

АДВ.Н. – Също няма да сочим нови доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
2
делото

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР – Поддържам подадения протест от Районна прокуратура.
В неговото допълнение са посочени всички основания, въз основа на които
обвинението счита, че присъдата, предмет на въззивен контрол, е неправилна.
В протеста са засегнати няколко основания. Първото е - съществено
процесуално нарушение изразяващо се в противоречие на мотивите и така
направения извод за липса на мотиви. Този довод за мен изисква по особено
внимателно разглеждане. Считам, че са налице известни противоречия в
мотивите. Това по – скоро се дължи на необоснованост на присъдата и
неправилна преценка на някои доказателства отколкото за такова
противоречие в мотивите, което да води до извод за липсата им като
основание за връщане на делото за ново разглеждане. Това съществено
процесуално нарушение е свързано със задължителните изисквания на закона
относно формата и съдържанието на присъдата и свързаната с това
задължителна съдебна практика относно това какво трябва да съдържат
мотивите, какво следва да се приеме за установено въз основа на кои
доказателства, да се направи цялостен анализ на доказателствата. Ако има
противоречия в тях всяка група да се обсъди, всяко едно самостоятелно,
поотделно и в съвкупност, да се изложат съображения защо се приема за
доказана една или друга версия.
Казано с други думи, сме виждали къде по постни мотиви от тези, които
е изложил първоинстанционният съд и това не е водело до връщане на делото
за ново разглеждане. Все пак, ако установите такъв довод и по съществено
противоречие в мотивите, разбира се, това би било основание за връщане на
делото за ново разглеждане. Според мен, това е алтернативата. Основното е,
че е извършена неправилна оценка на доказателствата в първоинстанционния
съд и вследствие на това се е стигнало до неправилно приложение на закона,
като подсъдимата е била оправдана по обвинението за обсебване.
Съдът е навлязъл в сферата на гражданското право. Разсъждавал е
относно това дали има възлагане. Според това виждане на съда едва ли не
трябва да има някакво формално възлагане, да има гражданско
3
правоотношение, което да е облечено в някаква форма. Разбира се, за текста
на чл.206 от НК такова нещо не е необходимо като изрично възлагане и
писмени документи. Не сме в римското право формата на предаването на
вещта да е от категорията на така задължителните предпоставки, за които ако
не са изпълнени, липсва и предаване. Напрактика имаме една фактическа
власт върху вещ, която е чужда собственост и която е попречила за връщане
на действителния собственик. Това осъществява състава на обсебването.
Считам, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд, който
се е опитал някак си да изследва произхода на паричните средства, с които
били закупени тези вещи. Безспорно е обаче, че тези вещи, за които става
въпрос предмет на обсебването са били във фактическа власт на
действителния собственик. Те след това са останали в държане на
подсъдимата и тя е създала пречки те да бъдат върнати на собственика.
Считам, че едно такова връщане назад, това изследване на произхода на
парите - кой ги бил дал, не определя собствеността. Първоинстанционният
съд е приел, че едва ли не щом парите са били подарени от майката, т.е. не е
настъпила трансформация на имуществото. Това е нещо, което считам за
крайно неправилно.
Поддържам изцяло протеста. Първо, считам, че следва да се постанови
нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна. Тук моето
виждане е, че с оглед на обществената опасност на деянието, отношенията
между подсъдимата и пострадалия сочат на основание за прилагане на закон
за по - леко наказуемо престъпление. Считам, че ако достигнете до извода, че
подсъдимата е виновна в осъществяването на основния състав на
престъплението, следва да се приложи превилигирования състав на чл.206,
ал.5 от НК, защото за мен този случай е маловажен. С оглед на обществената
опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимата пледирам за
налагане на наказание глоба от 300лв., ако счетете, че подсъдимата е виновна.
Другата алтернатива, която не поддържам с особен плам и желание, това дело
да се върне на първоинстанционния съд заР. пороци в мотивите.
Въззивната жалба е в тон с протеста. Считам, че е основателна.
В тази връзка, моля да се произнесете.

АДВ.К. - Моля да отмените оправдателната присъда и да осъдите
4
подсъдимата за извършено престъпление по чл.206 от НК - обсебване.
Фактическата обстановка не е от сложен характер. Подробни съображения,
защо подсъдимата трябва да бъде осъдена, съм изложил в допълнителните
писмени изложения. Считам, че липсват мотиви за оправдателна присъда. В
тази връзка съображения съм изложил в допълнителните писмени изложения.
По отношение прилагане на превилигирования състав, считам, че същият не
може да бъде приложен, тъй като вещите не са върнати на собственика.
Собственикът не е роднина, той е трето лице по отношение на двата
климатика, които са единствените вещи останали в производството.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, както и да
уважите гражданския иск.

АДВ.Н. – Аз съм на диаметрално противоположно становище. Странно
е едно такова дело. Стигнахме да втора инстанция някой да установи, че това
е маловажен случай. Не говоря в контекста на субективния елемент и вината
от страна на С.. Аз казах и пред решаващия съд, че сто пъти да пусна такава
жалба, прокуратурата ще ми откаже с мотив, че това са гражданско правни
отношения. Те действително са такива. Това, че в чл.206 от НК има
гражданско правен елемент, това е безспорно. Говорим за възлагане, говорим
за годно правно основание, т.е. С. трябва да е годен субект на това
престъпление. Престъплението е с особен субект. Тя трябва да ги е получила
на правно основание и такъв да е състава. Как да го тълкуваме? Разбира се, аз
не говоря да тълкуваме разширително. Забележете хронологично - то било
кафе машини, то било телевизори. Най – накрая остават два климатика.
Самата прокуратура и ищците не са могли да докажат собствеността, а как С.
при договор за издръжка и гледане да е сигурна, че тези вещи са
действително на брат й. Тя получава цялата вещ. Как поотделно да знае кое е
на брат й и кое не е. Не е необходимо тя да предполага, че тези вещи са на
брат й. За да има съставомерност трябва да е изпълнен състава на чл.206 от
НК. Ние нямаме особен субект, защото тя не получава тези вещи когато е
владяла този имот, а майка й и баща й. Няма да се впускам в подробности.
Правосъдието е една скъпа дейност. Пак казвам, ние стигнахме до втора
инстанция някой да установи, че действително деянието е малозначително.
Това е така. Няма как да й се вмени във вина на С. това престъпление, защото
5
тя не е особен субект. Не е установено, че тя със сигурност знае, че това е на
брат й. Тук няма дори евентуален умисъл.
Моля да потвърдите присъдата като правилна и законосъобразна. Най –
вече присъдата е справедлива.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА:

С. В. М. – Не съм виновна. Нищо не съм присвоила. Била съм готова
всичко да дам. Не дойде да си ги вземе. Не съм виновна и очаквам отново да
бъда оневинена.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след
съвещание обяви, че ще се произнесе с решение.

Заседанието приключи в 9.25 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6