Решение по дело №901/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260295
Дата: 20 октомври 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300500901
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    260295  

     Гр.Пловдив, 20.10.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на 01.07.2020 г. в състав:   

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                   Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                                   ИВАН АНАСТАСОВ

Като изслуша докладваното от съдия Иванова гр.д.N901/2020 г., констатира следното:

         Производство по чл.258 ГПК.

Производството е въззивно по жалба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. **** с изп.директор К. Ч. и Б. В. чрез адв. С.М., срещу решение №509/17.02.2020 г., постановено по гр.д.N15331/2018 г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с., с което са отхвърлени предявените искове за осъждането на Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК **** с адрес: гр. **** чрез пълномощник А. Т. – Г.******** да заплати сумата от 14 162.89 лева от които сумата от 13 915.02 лева, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по застрахователна щета № 44012131809416 за претърпените от застрахователно събитие щети по лек автомобил марка и модел „БМВ Х5“ с рег. № **** на АМ „Тракия“ 204 км. в посока „Изток“, които са възникнали в резултат на удар с внезапно появилото се на пътното платно диво животно /лисица/, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1670106/24.03.2018г. на **** И. Х. при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – ****; сумата от 247,87 лв.- мораторна лихва за забава за периода 13.07.2018 г. /датата, на която е изтекъл 15-дневният срок за доброволно изплащане на претенцията /до 14.09.2018г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 28.09.2018г. до окончателното изплащане, и с което е осъден да заплати  разноските на ответника  по  делото. 

 Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявения иск да се уважи. Претендира за разноски.

         Ответникът по жалбата  Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК **** с адрес: гр. **** чрез пълномощник А. Т. – Г.**** в **** моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника -„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. **** с изп. директор С. Б. чрез юриск.Е.З. – моли да се потвърди решението на РС.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

         ОСИ с пр. осн.чл.410, ал.1,т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.

         Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна.

Застрахователното дружество-Ищец твърди, че на 24.03.2018г., в 17:30 ч., по АМ „Тракия“, на 204 км. в посока Изток е станало пътно-транспортно произшествие, в което лек автомобил марка ”БМВ Х5”, с рег. № ****, управляван от водача Н. Н. П., ЕГН **********, блъснал внезапно появилото се на пътното платно диво животно /лисица/. В резултат на ПТП настъпили материални щети по МПС. Увреденият автомобил бил собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, който бил отдаден на лизинг на „Мерик България“ ЕООД, ЕИК ****. Между собственика на автомобила и ищеца имало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско +” по полица № 440217213006474, със срок на покритие 18.08.2017 г. – 17.08.2022 г. При застрахователя била образувана преписка по щета № 44012131809416; констатирано било увреждане на облицовка предна броня, решеткa предна броня – средна, решетка предна броня – лява, подкалник PVC преден ляв, калник преден ляв PVC,  интеркулер /междинен охладител/ ляв, конзола под двигател. кора под двигател, колобран преден ляв, въздуховод пред радиатори, радиатор охлаждане скоростна кутия, държач интеркулер ляв, въздуховод интеркулер ляв, фар ляв, радиатор воден хоризонтален, радиатор воден – два броя, радиатор климатик, държач радиатори, конзола водна помпа + държачи, въздуховод спирачка ляв /две части, въздуховод спирачка десет /две части, държач под фар ляв, букса датчик външна температура, маркуч входен отвор радиатор, кожух вентилатор, фар за мъгла- преден ляв. Общата стойност на нови части, детайли и ремонтни дейности била в размер на 13 915,02 лева, поради което с ликвидационен акт по щетата е определен общият размер на обезщетението по щетата -13 915,02 лева,  което било изплатено на „Мерек България“ ЕООД –лизингополучателят на увреденото МПС на 13.06.2018 г.

С плащане на обезщетението застрахователят встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата. Пътният участък, на който се случил инцидентът, бил част  от републиканските пътища в Република  България,  като   отговорността за изграждането, ремонта и поддържането им била на ответника  Агенция  „Пътна  инфраструктура”.   С регресна покана с изх. № 92-2063/22.06.2018 г., застрахователят е поканил ответника в 15-дневен срок, който е изтекъл на 13.07.2018 г., да възстанови платеното застрахователно обезщетение от 13915,02 лв. и тъй като не е постъпило плащане. От съда се иска да осъди ответника, който  не  е  изпълнил  възложените  му с нормативните  актове  задължения  за поддържане  на  пътната мрежа, да заплати на ищеца стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за сумата 13915,02 лв., ведно със законна лихва  върху  сумата от датата на завеждане на исковата молба/28.9.2018 г./  до окончателното й  изплащане и мораторна лихва за забава -247,87 лв. за периода 13.7.2018 г.-14.9.2018 г.

Във ВЖ са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че при мостови съоръжения, предпазната мрежа се прекъсвала и се затваряла при крилата като отворът оставал отворен и животното би могло да навлезе на пътното платно именно оттам и че не се доказало, че АПИ не е изпълнило задълженията си за осигуряване безопасно ползване на автомагистрала „Тракия“; счита, че съгласно §1,т.14 от ДР към ЗП дейността по поддържане на пътищата е такава по осигуряване необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което ответникът не е осигурил -с попадането на пътното платно на лисица, в резултат на което е настъпило ПТП, категорично се доказало по делото факта на неизпълнение на задълженията на АПИ по чл.30 от ЗП;  ответникът не е доказал възражението си, че предпазната ограда е била здрава, поради което счита, че АПИ, която носи отговорност за поддръжката на пътя, не е обезпечила с всички необходими средства възможността за безопасно ползване на магистралата по предназначение.

В отговора на ВЖ от АПИ са изложени доводите, че от представените писмени доказателства е установено, че агенцията е изпълнила изцяло задължениията си по чл.30 ЗП, извършени са необходимите работи по обезопасяване на пътя, не са събрани доказателства, че по време на ПТП е имало нарушения по оградите на магистралата по посока Изток; не са събрани доказателства за наличие на скъсвания на мрежата за процесния участък към момента на ПТП-то, нямало такива, които да описват размърдване  или повреждане на мрежата; мястото на ПТП се намирало близо до пътен възел **** и съгласно техническите правила предпазните мрежи при мостови съоръжения се прекъсват при отвора на съоръжението и се затварят при крилата, насипните конуси или подпорните стени като отворът остава свободен и следователно животното, което се е намирало на пътя, би могло да влезе от тези места, поради което счита, че при настъпилото ПТП е налице случайно събитие.

В отговора на третото лице помагач са изложени доводите, че при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път и лисицата е могла да влезе на пътя именно от такова място; изложеното се потвърждавало от показанията на св.Б., който отговарял за поддържането на пътния участък; не се доказало по делото, че предпазната мрежа е компрометирана в участъка на км.204 от АМ“Тракия“.

         От събраните доказателства се установява следното:

От протокола за ПТП №1670106/24.03.2018 г., истинността на който не е опровергана по делото, се установява, че  на 24.03.2018г., в 17:30 ч., по АМ „Тракия“, на 204 км. в посока Изток е станало пътно-транспортно произшествие, в което лек автомобил марка ”БМВ Х5”, с рег. № ****, управляван от водача Н. Н. П., ЕГН **********, блъснал внезапно появилото се на пътното платно диво животно /лисица/. ***** И. Х. при ПП при ОД на МВР-гр.****, разпитан като свидетел, установи, че на мястото на ПТП е видял умрялото блъснато животно, както и че по колата имало щети. От представените писмени доказателства се установява, че процесното ”БМВ Х5” е било застраховано при ищеца с валидна към момента на ПТП застрахователна полица, че е образувана щета, по която е назначена експертиза, която е оценила щетите на 13915,02 лв., които са изплатени на лизингополучателя на увреденото МПС на 13.06.2018 г. , както и че застрахователят е изпратил на ответника регресна покана, с която е поискал да му бъде възстановена сумата по щетата в 15-дневен срок, който е изтекъл на 13.07.2018 г.

По делото пред РС е приета САТЕ, изпълнена от в.л. А. П., който е дал заключение, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че между механизма на ПТП и описаните щети по л.а.”БМВ”  е налице  пряка причинно-следствена връзка, а пазарната стойност на причинените вреди вследствие настъпилото ПТП оценява на   18630,56  лв.

Основанието на предявения регресен иск е разпоредбата на чл.410/1/,т.2 КЗ, където е казано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. По отношение на собствеността върху пътя, където е станало ПТП, не се оспорва от ответника, че път, в района на 204 км е част от Републиканската пътна мрежа, следователно е държавна собственост и за дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътя отговаря Агенция  „Пътна  инфраструктура” съгласно чл.30, ал.1 Закона за пътищата, във вр. с чл.19,ал.1 от ЗП със задължението да ги поддържа в изправност като осигурява безопасни условия за движение.

 Разпитаният по делото като свидетел – И. Б.- работещ при ответника като **** в отдел „****, установи, че задълженията му са да прави обход на АМ“Тракия“ от 156 км до 208 км и при констатирани нарушения да изготвя констативен протокол, въз основа на който ремонтната група на  „Автомагистрали“ отстранява неизправностите; няма спомен за ПТП с блъсната лисица на 24.03.2018 г.; до 204 км на АМ е пътния възел ****; пътните възли са обезопасени 100 м на входа и на изхода - пътните възли се обезопасявали с оградна мрежа, като поддържащата фирма имала задължение да отстрани нарушенята по оградната мрежа.

 По направените оплаквания, доводи и възражения в ВЖ и отговорите на въззиваемия и третото лице-помагач, ПОС намира, че ответникът се позовава на чл.89, ал.3 и 4  от Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища на МРРБ, където е казано, че при пътните възли предпазните телени огради за животни се поставят така, че да се ограничи достъпът на животни в обхвата на пътя като продължават на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път, но въпросната наредба не е действуваща към момента на ПТП /24.3.2018 г./, т.к. е в сила от 26.10.2018 г. Към момента на процесното ПТП действуваща е Наредба №1/26.05.2000 г. за проектиране на пътища на МРРБ, където в чл.82, ал.2 е казано, че предпазните огради  на пътя се поставят при спазване изискванията на чл.64 от наредбата. Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже положителния факт, че е изпълнил задълженията си  по обезопасяване на пътя на 204 км посока изток  на АМ“Тракия“; не доказа твърденията си, че в близост до 204 км на АМ има пътен възел, че предпазната ограда за животни в този участък на АМ е била в изправност към 24.3.2018 г. в съответствие с действуващите изисквания на Наредба №1/26.05.2000 г. От представените писмени доказателства – обновена количествена сметка за установяване на извършените ремонти от ОПУ Стара Загора участък от км 156 +284 до км 208 +181  за м.март 2018 г. е видно, че през м.03.2018 г. е изпълнен ремонт и възстановяване на унищожена предпазна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове на мрежата в продължение на 83 кв.м. /л.86 от д.РС/, но далеч от мястото на процесното ПТП- за процесното ПТП  въобще не е бил съставен констативен протокол за  оглед на състоянието на предпазната мрежа на  мястото  на ПТП от 24.03.2018 г.;  служителят на ответника, разпитан като свидетел по делото, дори не си спомня да е имало такова ПТП с блъсната лисица.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че са налице условията на чл.410,ал.1,т.2 КЗ, тъй като намира за доказани обстоятелствата относно повредения участък от пътя и щетите по автомобила, доказа се причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат, поради което регресните исковете за присъждане на изплатените от застрахователя обезщетения на увреденото лице следва да се уважат като основателни и доказани. С оглед уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за претендираните лихви.

При така установеното от фактическа и правна страна, ПОС намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. Въззивникът има право на разноски по делото на осн.чл.78/8/ ГПК и такива му се присъждат в размер на 2102,47 лв., направени пред ПРС /съгласно приложения списък на л.142 от д.РС без 60 лв. неизползван депозит за неразпитания свидетел/ и 1449,16- платен адв.хонорар и ДТ пред ПОС, общо 3551,63 лв. С оглед цената на иска – настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

         Водим от горното съдът

                                                 Р     Е     Ш     И:

ОТМЕНЯ решение №509/17.02.2020 г., постановено по гр.д.N15331/2018 г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ, БУЛСТАТ ****,   със  седалище и адрес на управление гр.****,  да заплати на  „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. **** с изп.директор К. Ч. и Б. В. , да заплати сумата от 14 162.89 лева от които сумата от 13 915.02 лева, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по застрахователна щета № 44012131809416 за претърпените от застрахователно събитие щети по лек автомобил марка и модел „БМВ Х5“ с рег. № **** на АМ „Тракия“ 204 км. в посока „Изток“, които са възникнали в резултат на удар с внезапно появилото се на пътното платно диво животно /лисица/, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1670106/24.03.2018г. на мл.автоконтрольор И. Х. при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – ****; сумата от 247,87 лв.- мораторна лихва за забава за периода 13.07.2018 г. /датата, на която е изтекъл 15-дневният срок за доброволно изплащане на претенцията/ до 14.09.2018г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 28.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 3551,63 лв. - разноски по делото пред ПРС и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               ЧЛЕНОВЕ: