О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/………...2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело
№ 1988 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано по повод
депозирана въззивна жалба № 70698/01.10.2019 от Р.К.З., ЕГН **********, адрес ***,
чрез адв. С.К. – БАС срещу Решение № 3857/18.09.2019
по гражданско дело № 19327/2018 на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Р.К.З. срещу Прокуратурата на РБ, адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен
иск, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 758,69 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени данъци върху превозните
средства, за периода от м.10.2014 г. до м.12.2018 г., за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК № А 6368 МК, иззет като веществено доказателство по
досъдебно производство № 441/2013 г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна,
пр. пр. № 10205/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че процесния автомобил е
веществено доказателство по наказателно дело, но е незаконосъобразен отказът,
на Прокуратурата на РБ, да бъдат върнати регистрационните табели на автомобила,
тъй като те не са веществено доказателство. Излага, че съдът неправомерно е
отказал увеличаване на иска с аргумент, че добавянето към исковата претенция на
заплатен, за процесния лек автомобил, Данък върху превозните средства за 2019
г. е едновременно изменение на основанието и петитума
на иска. Счита, че заплащаният местен данък за автомобила представлява за него
вреда, тъй като не ползва автомобила си.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане
на разноски за двете инстанции.
На
24.10.2019 г. е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ, чрез юрк. Теодора Гогова, в който се изтъква, че прецесният отказ е законосъобразен, тъй като относно
автомобила на жалбоподателя, включително неговите регистрационни табели има
искане за връщане от друго лице. Сочи се, че заплатеният от въззивника местен
данък, не е следствие от действия или бездействия на прокуратурата, а резултат
от притежаваното от него право на собственост върху процесния автомобил.
Иска
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В
жалбата доказателствени искания не са направени.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба №
70698/01.10.2019 от Р.К.З., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.
С.К. – БАС срещу Решение № 3857/18.09.2019 по гражданско дело № 19327/2018 на
ВРС.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2020 год. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател:…………………. Членове: 1…………….……; 2…………………..