О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
Пловдивският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Хаджиев
ВЧНД № 332/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7
от НПК
Постъпила е въззивна частна жалба
от А.З.П., против Определение № 70 от 17.01.2020 г., постановено
по ЧНД № 100/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV н.с., с което е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 84151 от
23.12.2019 г., подадена от А.З.П., чрез адв. С.К.Й.-П., срещу Постановление на
прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 10.12.2019 г., с което
наказателното производство по ДП № 218/2019 г., по описа на Четвърто РУП
Пловдив, водено за престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК,
е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
В жалбата се твърди, че постановеното
от Районния съд определение е незаконосъобразно и неправилно, поради неправилно
възприета от наблюдаващият прокурор фактическа обстановка . Твърди се, че не са
изпълнени указанията дадени от горестоящата прокуратура. Не са изследвани важни
за разкриване на обективната истина обстоятелства.
Иска се отмяна на определението
на Районен съд Пловдив и връщане на делото на Районна прокуратура Пловдив със
задължителни указания относно прилагане на закона.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение,
намира следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока предвиден в чл.243, ал.7 от НПК, но от процесуално нелегитимирано
лице, поради което се явява и НЕДОПУСТИМА.
С разпоредбата на чл.243, ал.4 и ал.7 от НПК са определени изчерпателно и лимитативно лицата, които имат право да
обжалват постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство -
обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, или
ощетеното юридическо лице. Жалбоподателят П. не попада в кръга на посочените субекти. Съображенията
на Районния съд да остави жалбата без разглеждане се споделят и от настоящата
въззивна инстанция. По дефиниция на закона, пострадало лице, каквото
жалбоподателят претендира да бъде, е това което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението. Обект на документното престъпление по чл.309, ал.1 от НК, какъвто е разглеждания
случай, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и
съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на
документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи,
както и отношенията между тях и гражданите. Следователно, с оглед специфичния обект на
документните престъпления, и съобразявайки непротиворечивата съдебна практика,
правилно първоинстанционният съд е приел, че независимо от това дали има
престъпление или не, пострадал от такова
документно престъпление не може да бъде
физическо лице, и в частност жалбоподателя П..
Следва да
се посочи, че възможността да има пострадал не само от престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, но и от
всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на
съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика. Преценката и решаването дали
едно физическо лице има качеството на „пострадал” по смисъла на чл.74 и следващите от НПК изисква да се отчетат и
обсъдят обстоятелства като обект на посегателство, съдържанието на
изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните
последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на
посегателството и правната сфера на определено физическо лице, вредата като
негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в
отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен
субект. Обстоятелството дали престъплението е
формално /на просто извършване/ не изключва възможността при този вид
престъпления да възникне фигурата на пострадал, със следващите се от това
процесуални права по чл.74 и следващите от НПК. Това е така, тъй като от
значение е не дали общественоопасните последици са предвидени от закона като
съставомерен престъпен резултат, а дали процесното престъпление може да засегне
пряко отделни лични или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито
права са накърнени пряко се явява пострадал от деянието, макар и претърпените
вреди да са несъставомерни.
В тази връзка настоящият състав счита, че при престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, посочената по-горе връзка на непосредствено накърняване на права е
невъзможна.
По изложените съображения съдът намира, че Определение № 170 от 17.01.2020 г., постановено по
ЧНД № 100/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV н.с., с която е
прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата на А.З.П., чрез адв. С.К.Й.-П.,
срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 10.12.2019
г., с което наказателното производство по ДП № 218/2019 г., по описа на
Четвърто РУП Пловдив, водено за престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл.
309, ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 70 от 17.01.2020
г., постановено по ЧНД № 100/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV наказателен
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.