№ 20
гр. Кюстендил , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500208 по описа за 2021 година
Адвокат Е.Й. от АК - К. в качеството му на пълномощник на ЛЮБ. Д. ХР., с
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „К.“ ***** обжалва Решение № 260231/31.03.2021
г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1036/2020 г. по описа на същия
съд, с което са отхвърлени предявените от ЛЮБ. Д. ХР. против В. ИВ. Г. искове: с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение във формата на НА
№ ****, т. ****, н.д. № **** от 19.11.2018 г. на нотариус с рег. № *** на НК, по който
ищецът Л.Х. е дарил на ответницата В.Г. недвижим имот, представляващ **** ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****************** по КККР на гр.
К., с адрес на имота: гр. К., ул. „К.“ *****, **********, ***********, ********, който
самостоятелен обект се намира в сграда ******, разположена в поземлен имот с
идентификатор №*******/ с предназначение: гараж в сграда и с правно основание по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане във формата на НА № ******, т. ІІ,, рег. № *******
н.д. № ****** на нотариус с рег. № *** на НК, с който договор Л.Х. е прехвърлил на
ответницата В.Г. собствен недвижим имот, представляващ **** ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *******/.3.2 по КККР на гр. К., с адрес на имота: гр.
К., ул. „К.“ *****, **********, ***********, гараж ****, който самостоятелен обект се
намира в сграда №****, разположена в поземлен имот с идентификатор №*******/ с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ от ********** кв.м., заедно с
1
прилежащо таванско помещение 2.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
неправилно и се противопоставя на изводите на съда, че в случая не били ангажирани
доказателства, нито били формулирани твърдения за искане за заплащане на издръжка,
отправено до ответника; за липса на доказателства относно нуждата на ищеца от
издръжка и че единствена индиция в тази насока била възрастта му, като същият не е
имал нужда от парична издръжка. Твърди, че в случая e налице мълчалив отказ от
осигуряване на издръжка, а съдът е следвало да изследва дали дарителят е изпадал в
трайна нужда, която да е била факт както към датата на поканата, отправена преди
исковата молба, така и към датата на исковата молба, която сама по себе си имала
значение на покана.
По отношение на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД във въззивната
жалба се твърди, че са неправилни доводите на съда за единност на договора за
прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка за минало време и за в бъдеще, и
невъзможността същият да бъде развален при условията на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
предвид наличието на вече престирани и приети от прехвърлителя грижи и издръжка.
Твърди, че договорът може да бъде развален изцяло, а положените до сключването му
грижи и издръжка подлежат на обезщетяване чрез паричната равностойност по реда на
чл. 55 от ЗЗД. Сочи, че в случая за поставяне на длъжника в забава не била необходима
нарочна покана за изпълнение, също и че е налице е частично неизпълнение, което не е
незначително, с оглед интереса на кредитора, което пораждало правото за
прехвърлителя да развали договора.
Иска се изцяло отмяна на решението на КнРС и постановяване на ново решение,
с което да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна В.Г. чрез адв. А.В., в който се поддържа становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, а решението на районен съд се приема
за правилно и законосъобразно, като се твърди, че първоинстанционният съд подробно
и обстоятелствено, разглеждайки в съвкупност всички събрани доказателства по
делото, е мотивирал становището си за отхвърляне на исковете. Акцентира се, че по
отношение на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД ищецът при условия
на пълно и главно доказване не е успял да докаже нуждата си от издръжка, както и за
отправено искане за изплащане на издръжка към ответницата, която да е отказана от
нея. Сочи се, че предявеният иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД също не е
доказан и се изразява пълно съгласие с мотивите на съда при постановяване на
решението за отхвърлянето му. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и
2
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен
акт, приема следното:
Жалбата като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и следващи от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е
неоснователна. Съображения:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен
съд.
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД за отмяна на дарение и с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане. С обжалваното решение първоинстанционният съд ги е отхвърлил като е
приел по отношение на първия иск, че ищецът не е доказал, че е отправил искане за
заплащане на издръжка до ответницата, а по отношение на втория иск, че към момента
неизпълнението от страна на длъжника е незначително по см. на чл.87, ал.5 от ЗЗД.
Окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд.
Освен горното и във връзка с посочените във въззивната жалба доводи съдът
излага и следните свой мотиви:
По иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД предвижда, че дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае. За уважаването на този иск е необходимо установяването на три кумулативно
дадени предпоставки: 1/ дарителят да се нуждае от издръжка, 2./ тя да е поискана от
надарения и 3/ последният да е отказал дължимата престация. При оценката на
доказателствата относно наличието или не на тези предпоставки следва да се има
предвид характера на сделката за дарение като безвъзмезден договор, с който се
прехвърля правото на собственост върху дадена вещ. От гледна точка на дарителя този
3
договор е акт на благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в
негова тежест възниква задължение от морален характер да подпомага със средства
при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той може да поиска дарения да
му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова.
Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и
имущества. Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма,
равностойна на останалите основания за отмяна на дарението по чл.227 от ЗЗД, за да се
признае на дарителя правото да отмени дарението
В настоящия случай от показанията на всички разпитани по делото свидетели не
се установява ищецът да е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Свид. Р.Д., негов син,
твърди, че баща му е финансово добре и че с „пенсията си изкарва добре“. Свид. В. и
свид. Л. твърдят, че не е искал пари от ответницата а според свид. Пархоменков парите
са му стигали. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото те не са
противоречиви и взаимно се допълват. По делото липсват и доказателства за влошено
здравословно състояние. Следователно не се доказва да е налице първата изискуема от
закона предпоставка за уважаване на иска за отмяна на дарението, а именно ищецът да
се е нуждае от издръжка.
По отношение на наличието на втората предпоставка, а именно ищецът да е
поискал издръжка, съдът счита, че по делото липсват доказателства в тази насока. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът не е искал пари .
Следва да се има предвид, че в съдебната практика /Решение № 172 от 16.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК/ се приема, че когато до този момент
дарителя не е поканил надарения по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, то
задължението за даване на издръжка или допълване на издръжката му, възниква
именно от момента на получаване на исковата молба. Следователно основателен е
доводът във въззивната жалба, че исковата молба, сама по себе си има значение на
покана. Наличието само на тази предпоставка обаче не е достатъчно за уважаване на
иска, доколкото, както бе посочено по- горе не е доказана първата от кумулативните
предпоставки, а именно, че ищецът е изпаднал в състояние на трайна нужда от
издръжка, поради което решението, с което е отхвърлен искът като неоснователен е
законосъобразно и ще се потвърди.
По иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че съдържанието на
насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за
4
издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от
постигнатото съгласие между страните. Разваля се изцяло, когато неизпълнението е
значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената
част. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот
срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от
ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед
конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди,
физическа кондиция, икономически условия и пр.
С договора за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
******, т. ІІ,, рег. № ******* н.д. № ****** ищецът е прехвърлил правото на
собственост върху недвижимия си имот срещу задължението на ответницата да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил и досега, докато е жив и какъвто приобретателката му е осигурявала
непрекъснато през последните петнадесет години като собствеността върху имота се
прехвърля и за вече престираните издръжка за минало време от 2003 г. до сключването
на договора. В съдебната практика се приема, че няма пречка с договорът да се
уреждат бъдещи задължения на приобретателя до смъртта на прехвърлителя, както и
няма пречка прехвърлянето да се извършва срещу вече предоставени издръжка и
грижи. Възможно е също договорът да има смесен характер /както е в случая/- една
част от имота да се прехвърля срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и
грижи. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №
20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. на ІV г. о.; решение № 238/26.10.2015 г. по гр.
д. № 1368/2015 г. на ІІІ г. о.; решение №327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ІV
г. о., Решение № 87 от 9.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2020 г., III г. о., ГК и др.,
при прехвърляне на вещно право срещу издръжка и гледане както за минало време,
така и за в бъдеще, договорът е единен. В тези случаи неизпълнението или
ненадлежното изпълнение като незначителни се преценяват на фона на
продължителното надлежно изпълнение преди и след сключването на договора. В
настоящия случай от показанията на свидетелката В. се установява, че ответницата е
ходила при свекър си всяка събота и неделя и се е грижила за него- къщна работа,
градини, слагане на зимнина, миене, чистене, готвене. В този смисъл са и показанията
на другите разпитани по делото свидетели. Всички те сочат, че В.Г. се е грижила за
ищеца до м. август или м. септември 2020 г., след което е спряла, тъй като Х. започнал
да се държи грубо с нея и да отказва да приема грижите й. Имайки предвид, че
страните са в договора са се съгласили, че за период от 15 години до сключването на
договора- 30.10.2018 г., ответницата е престирала грижи, че тя е продължила да се
грижи и след това, а именно до м. август или м. септември 2020 г., то е очевидно, че
неизпълнението е незначително. Следва да се посочи също, че ищецът е възрастен
човек- на 87 години, но по делото няма данни същият да е във влошено здравословно
5
състояние или да има някакви специфични нужди. Посоченото обуславя извод за
незначителност на неизпълнението, поради което искът е неоснователен и след като
районен съд го е отхвърлил, то е постановил законосъобразно решение.
С оглед на изложеното и доколкото възраженията във въззивната жалба са
неоснователни, то решението на районен съд като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Водим от горното, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260231/31.03.2021 г., постановено по гр.д.
1036/2020 г. на Кюстендилския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6